Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, ……………...2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на трепи юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в. гр.
дело № 331 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 93946/16.12.2019 г.,
депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
действащ чрез адв. Б., срещу Решение № 5260 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 6966/2019 г. по описа на ВРС, ХVIIІ-ви състав,
с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, e прието за установено в отношенията
между страните, че Д.П.Д.,
ЕГН **********,***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 887,17лв., представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
21.01.2019г. до 20.04.2019г. за обект с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление гр.
Варна, жк. Владислав Варненчик, бл. 308, вх. 14, ап.16, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат основания за отмяна на
решението, като се твърди, че са налице предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова
и корекцията намира своето законово основание в неотменените норми на ПИКЕЕ, и
по конкретно - чл. 50 от Правилата.
Въззиваемата страна Д.П.Д. не е депозирала писмен отговор в
срока по чл. 263 ГПК.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага в исковата молба, че е
потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна,
ж. к. „Вл. Варненчик“ №308, вх. 14, ап. 16, с абонатен № ********** и клиентски № 1100077679. Бил уведомен, че е издадена
фактура за корекция на сметката за потребена ел. енергия на стойност 887,17
лева. В резултат на
констатираното неточно измерване/неизмерване, съгласно ПИКЕЕ, било направено преизчесление на количеството потребена ел.
енергия, като е начислено количество на стойност 887,17 лв. за периода от 21.01.2019
г. до 20.04.2019 г. Оспорва се изцяло
дължимостта на това задължение, като се счита, че същото не следва да бъде
заплатено, доколкото не са налице основания за извършване на корекционна
процедура на сметката на абоната от страна на ответното дружество. Сочи, че
не дължи начислената му сума. Моли да бъде установено, че не дължи сумата от 887,17
лв., представляваща стойността на начислената за доставена и потребена ел.енергия
за периода от 21.01.2019 г. до 20.04.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго – Про Продажби” АД депозира писмен
отговор, с който излага,
че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че сумата представлява стойността
на реално доставена и потребена от
абоната еленергия, начислена по реда на чл.50 ПИКЕЕ. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия. Твърди, че на 20.04.2019 г. е извършена проверка
на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на процедурата по начисляване на дължимата от ищеца сума,
извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. За
извършената проверка е съставен Констативен протокол, в който са отчетени
показанията на СТИ. На 23.04.2019 г. ответното дружество е
издало фактура за сумата 887,17 лв. Ищецът е уведомен надлежно за извършената
проверка от „Електроразпределение
Север" АД, с надлежно приложени към него относими
документи. Излага, че ако
абонатът
е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка. Моли искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата
на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Вл.
Варненчик“ №308, вх. 14, ап. 16, с абонатен № ********** и клиентски № 1100077679.
Видно от приложения
по делото Констативен протокол № 1202793/20.04.2019 г.
се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищцовото дружество с абонатен № ********** и клиентски № 1100077679 са свалени показанията на СТИ.
Проверката е извършена в
присъствието на Н. П. Д. и П. Д. А. - членове на домакинството на абоната.
От справка от 22.04.2019 г. за корекция на електрическа енергия за абонатен № ********** и клиентски № 1100077679, е видно, че за периода от 21.01.2019 г. до 20.04.2019 г. е начислена електрическа енергия в размер на 4487,76 квтч.
Издадена е фактура № ********** от дата 23.04.2019 г.
на стойност 887,17 лева, представляваща
левовата равностойност на начислена за електромер № 1114021566104040 електрическа енергия за периода от 21.01.2019
г. до 20.04.2019 г.
От заключението на СТЕ на вещото лице инж. Н. В. В. се установява, че съществуват данни за
неправомерно вмешателство, осъществено чрез прекъсване на нулевия проводник към
електромера от нулевата шина в таблото като по този начин се сумира ел.
енергия, без да се измерва от СТИ. Налице е неотчитане на цялата преминала ел. енергия в обекта, в
следствие на извършеното вмешателство. Извършените математически изчисления на
корекцията са точни, а посочената ел.енергия може да бъде реално доставена до
абоната.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за
покупко-продажба и доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за
начисляване на процесната сума.
Видно е, че процесното вземане е
възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от
жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия.
Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и
действащите от м.ноември 2013 г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017 г. На
посочената дата е обнародвано в ДВ, бр. 15, Решение № 1500 от
6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което
е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която
се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Т. Т.Ч., „Май Маркет“ АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс
2“ ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ АД, и „Мартилекс 2“ ЕООД,
на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.
48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на
посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които
посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за
начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено
наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция,
както и процедурата – компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани
в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да
направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря
на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания
Закон за енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила
за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и
достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно,
съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2,
ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл. 83 ЗЕ правила. Такива са приети от
ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на
ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидено именно в
ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че
корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен
акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от
ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., според които
общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И
двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните
процедури /принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции
на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/
следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага
изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по
своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и
условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към
настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите,
които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито
реда, нито условията за извършване на корекционните процедури. Липсват правила
кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат
извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила кой е
компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира.
При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за извършване
на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на общите
правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон-
ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени
средства - свидетелски показания напр. да бъде установяван факта на
констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите
закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи
се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието обща точност,
нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да намерят
приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на
които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото
участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както
в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения
съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и
процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води
до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията
и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност
за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл. 50
ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 887,17 лева,
начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено, че ищецът Д.Д. не дължи начислената на посоченото основание сума. По
изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
предвид направеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски. Съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, Д.П.Д. е претендирал присъждане на разноски
в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Извършването на разноски в
претендираните размери е удостоверено посредством представен договор за правна
защита и съдействие от 01.05.2020 г., в който е инкорпорирана разписка за
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5260/26.11.2019 г., постановено по гр. дело № 6966/2019 г. на ВРС, XVIII с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 300
/триста лева/, представляваща нравените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ,ал. 1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.