РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. **********, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. С.а
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20251880100458 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс
за изменение на издръжка, подадена от А. М. И. и Н. М. И., чрез тяхната майка
и законен представител М. С. И., както и от З. М. И., действаща лично и със
съгласието на своята майка М. С. И. срещу М. З. И. – баща на децата. Исковата
молба е подадена чрез пълномощника на ищците адв. Н. В. от АК - Сливен.
В исковата молба за изложени твърдения, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 57/2018 г. по описа на Районен съд – Своге, бракът между М. И. и
ответника М. И. е бил прекратен с развод. Съгласно цитираното решение,
родителските права по отношение на родените от брака им деца – ищците А.
М. И., Н. М. И. и З. М. И., били предоставени на тяхната майка М. И., като по
отношение на бащата бил определен режим на лични отношения. Посочва се,
че по силата на решение по гр.д. № 57/2018 г. семейното жилище, находящо се
в гр. С., ул. „...“ № ...., собственост на ответника, било предоставено за
ползване на М. И. до навършване на пълнолетие от всяко от децата. Изложени
са твърдения, че със същото решение ответникът е осъден да заплаща на всяко
от децата, чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в
1
размер от по 200 лева, считано от 19.03.2018 г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване. Твърди се, че е налице изменение на
обстоятелствата след постановяване на решението, предвид значително
увеличаване на нуждите на децата от издръжка, дължащо се както на
повишаване на разходите за тяхното отглеждане и възпитание, така и на
променените икономически условия в страната. Посочва се, че децата са
ученици, което генерира допълнителни разходи. Поддържа се, че майката М.
И. получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1161, 01
лева, като същевременно получава пенсия за инвалидност в размер от 493, 48
лева, както и месечна парична помощ от Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Своге в размер от 44, 66 лева. Твърди се, че през последните четири години
бащата не е изплащал издръжка на децата си. Излагат се също твърдения, че
присъдената на децата издръжка е под законоустановения минимален размер,
който бащата дължи.
Предвид гореизложеното се моли за постановяване на решение, с което
да бъде изменен размерът на определената с решение по гр.д. № 57/2018 г. по
описа на Районен съд – Своге издръжка, като ответникът бъде осъден да
заплаща увеличен размер на месечна издръжка на децата си, както следва:
месечна издръжка в размер от 270 лева на А. М. И., чрез неговата майка и
законен представител М. С. И., месечна издръжка в размер от 270 лева на Н.
М. И., чрез нейната майка и законен представител М. С. И., както и месечна
издръжка в размер от 270 лева на З. М. И. , лично и със съгласието на нейната
майка М. С. И., считано от 01.01.2025 г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване. Моли се издръжката да се изплаща на всяко от
децата до 25-то число на съответния месец, ведно със законна лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Ответникът сочи, че няма финансовата възможност да
изплаща увеличен размер на издръжка на децата си. В тази връзка, ответникът
излага твърдения, че след прекратяване на брака си с М. И. е сключил нов
брак, от който има родено дете – Д. М. И., родена на 15.02.2021 г., както и че
плаща наемна цена за жилището, в което понастоящем живее със семейството
си. Посочва също, че по силата на решение по гр.д. № 57/2018 г. по описа на
Районен съд – Своге, жилището, находящо се на адрес: гр. С., ул. „...“ № ....,
2
което е негова собственост, е предоставено за ползване на М. И., предвид
което той не може да реализира доход от него. Ответникът твърди и че
считано от 2021 г. работи в дружество „... ...“ ООД, като получаваното от него
месечно трудово възнаграждение варира от 600 до 1077 лева. Възразява се
срещу твърденията на ищците, че през последните четири години не е
изплащал издръжка на децата си, като посочва, че всеки месец превежда по
сметка на М. И. различни суми за издръжка на децата. Предвид изложеното,
моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведените по делото открити съдебни заседания, ищците, чрез
техния пълномощник, поддържат предявените искове и молят същите да
бъдат уважени за предявения размер.
Ответната страна оспорва исковете, като моли размерът на издръжката,
дължима по отношение на децата, да бъде увеличен до законоустановения
минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът М. З. И. е баща на децата А. М. И., Н. М. И. и
З. М. И..
С влязло в сила на 19.03.2018 г. Решение № 35 от 19.03.2018 г. по гр.д. №
57/2018 г. по описа на Районен съд – Своге, бракът между М. С. И. и М. З. И.
бил прекратен с развод, като било одобрено споразумение между страните,
съгласно което упражняването на родителските права спрямо родените от
брака им деца А. М. И., Н. М. И. и З. М. И. е предоставено на майката, а на
бащата с определен режим на лични контакти с децата. По силата на
цитираното решение по гр.д. № 57/2018 г., семейното жилище, находящо се в
гр. С., ул. „...“ № ...., собственост на ответника, било предоставено за ползване
на М. И. до навършване на пълнолетие от всяко от децата. Съгласно
утвърденото с решението споразумение между страните, ответникът М. И.
следва да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер от по 200 лева, считано от
влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение
3
или прекратяване.
Съгласно представеното и прието по делото Удостоверение изх. № УВД-
24-668/11.07.2025 г., издадено от Директора на Професионална гимназия „...“,
гр. С. /л. 14/, детето З. М. И. е записано в 11-ти клас през учебната 2025-2026 г.
Не се спори между страните и че децата А. М. И. и Н. М. И. са записани
и посещават учебни заведения.
От приложеното и прието по делото Удостоверение изх. № 3/02.07.2025
г., издадено от „...“ ЕООД – работодател на М. С. И., както и приетата по
делото Справка-данни за осигуряване на М. И., издадена от ТД на НАП, гр.
София, се установява, че в периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. средният
размер на трудовото възнаграждение на М. И. е 1099, 45 лева.
Видно от представеното и прието по делото Разпореждане №
**********, издадено от ТП на НОИ – София област, М. И. получава месечна
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО в
размер от 493, 48 лева, отпусната й за периода от 29.11.2019 г. до 01.01.2027 г.
С експертно решение № 90614 от 18.02.2025 г., ТЕЛК при УМБАЛ „...“ АД, гр.
П. е определила на М. И. 50 % пожизнено трайно намалена работоспособност.
Съгласно приетата по делото Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СО-
СВ/131/ФП/26.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Своге, на М. С. И. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1
от Закона за хората с увреждания в размер от 44, 66 лева, считано от
01.02.2025 г. до 28.02.2030 г.
От приложения и приет по делото Трудов договор №
*********/28.07.2021 г., сключен между ответника и „...“ ООД, се установява,
че ответникът полага труд по трудово правоотношения с 8 часово работно
време и основно месечно възнаграждение в размер от 650 лева.
Видно от приетото по делото Удостоверение изх. № 29 от 20.08.2025 г.,
издадено от „...“ ООД, средното брутно трудово възнаграждение на ответника
в периода от м.01.2025 г. до м.07.2025 г. е в размер от 875, 30 лева.
От приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП-
Връбница, гр. София се установява, че грижите за децата са основно поети от
майката, считано от прекратяването на брака й с ответника. В социалния
доклад е посочено също, че ответникът М. З. И. не поддържа контакт с децата
4
от 6 години, както и че комуникацията между тях е нарушена. Отразено е
също, че ответникът живее заедно със съпругата и детето им в къща, която е
собственост на родителите на съпругата му.
От приетия без възражения социален доклад вх. № 4166/13.10.2025 г.,
изготвен от ДСП – гр. Своге, се установява, че грижите за децата са основно
поети от майката, като тя адекватно задоволява техните потребности от храна
и дрехи. Децата живеят заедно с тяхната майка в къща на два етажа, находяща
се на адрес: гр. С., ул. „...“ № ...., собственост на ответника, която й е
предоставена за ползване до навършване на пълнолетие на всяко от децата
съгласно влязло в сила Решение № 35 от 19.03.2018 г. В социалния доклад е
посочено също, че бащата на поддържа контакт с децата си, както и че по
данни на майката М. И., ответникът й превежда по банкова сметка суми от по
100 лева за всяко от децата.
Детето З. М. И. е изслушано по реда на чл. 15 от Закона за закрила на
детото, в присъствието на социален работник при ДСП - Своге. Същата
заявява, че живее заедно с майка си, сестра си и брат си в къща, находяща се в
гр. С., ул. „...“ № .... Посещава училище Професионална гимназия „...“, гр. С.,
но не посещава извънкласни занимания. Твърди, че има собствена стая, като й
е осигурено всичко необходимо като храна, дрехи и пособия за училище.
Посочва, че ще са й необходими уроци по български език за 12-ти клас, но
няма възможност за това. Детето твърди също, че не поддържа контакт с баща
си, както и че той никога не е давал парични средства на нея и на нейните брат
и сестра.
Съдът кредитира в цялост заявеното от детето З. М. И. при
изслушването й по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, доколкото
изложените от нея обстоятелства се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
Видно от представеното и прието по делото удостоверение за раждане
от 19.02.2021 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при район
„Красна поляна“, община Столична, обл. София, ответникът М. И. е баща на
детето Д. М. И., родена на 15.02.2021 г. от брака му с Е. Г. Н.- И..
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
5
приема следното от правна страна:
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.
150 СК.
За да докажат материално-правните си претенции, ищците следва при
условията на пълно и главно доказване да установят настъпването, след
определяне на предходната издръжка, на трайни, съществени промени в
нуждите им от издръжка или във възможностите на дължащия издръжка
родител.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката за едно
дете е една четвърт от минималната работна заплата за родител, която към
датата на приключване на съдебното дирене е в размер от 1077 лева, съгласно
Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерски съвет на Република
България. Следователно императивно определеният минимален размер на
издръжката за едно дете е 269, 25 лева.
Същевременно, съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя въз основа на нуждите на лицето,
което има право на такава и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен
баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки
конкретен случай релевантни обстоятелства. Съгласно ППВС № 5 от
16.11.1970 г., възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание
за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги
обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и
квалификацията за задълженото лице.
В настоящия случай, при така установените правно-релевантни
обстоятелства, чрез събраните в производството писмени и гласни
доказателства, се достига до безспорния извод, че е налице трайно изменение
в нуждите на децата от издръжка. От приетите по делото писмени
доказателства, представени от страните, изслушването на детето З. М. И. по
6
реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, както и от приетите по делото
социални доклади на ДСП – Връбница, гр. София и ДСП - Своге се
установява, че с израстването на децата са се увеличили не само техните
социално- битови, но и интелектуални потребности. Ищцата З. М. И. е ученик
в 11- ти клас, ищцата Н. М. И. е ученик в 7-ми клас, а ищецът А. М. И. е
ученик в 5-ти клас. Това води до генерирането на разходи, свързани с учебния
процес- помагала, учебници, учебни пособия, консумативи, както и дневни
пари за задоволяване нуждите на децата по време на учебните занятия.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че от присъждането на
последната издръжка до приключване на съдебното дирене в настоящото
производство е изминал период от седем години, през който времеви отрязък
неминуемо, а и съвсем закономерно, са настъпили изменения в нуждите на
децата.
Гореизложените обстоятелства водят до несъмнен извод, че след
последно присъдената издръжка, е настъпило трайно изменение в нуждите на
децата, което обосновава определяне на завишен размер на дължимата за тях
месечна издръжка.
При определяне подходящия размер на издръжката, на първо място
следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в икономическите условия
в страната и следващата от това промяна в инфлационните индекси. Тези
изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и услугите
от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени
базовите потребности на децата ( режийни разноски, храна, медикаменти,
консумативи, свързани с отглеждането и израстването на децата). Тези
разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи
за децата, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ
необходимостта от актуализиране на издръжката.
На следващо място следва да се съобрази и фактът, че са се увеличили и
разходите на децата, свързани с учебния процес с оглед израстването им, като
същевременно, децата не може, а и не следва да бъдат лишени от
възможността да посещават извънкласни занимания и развлекателни
мероприятия, които следва да бъдат включени в разходите за отглеждането им.
Предвид гореизложеното, подсигуряването на условия за нормалното
отглеждане и израстване на децата, налага необходимостта от актуализиране
7
размера на дължимата издръжка за всяко от децата. Това е така, тъй като
адекватният размер на алиментното задължение ( като величина, която ще
покрие всички базови потребности на подрастващите ) е функция от
потребностите на самите деца и възможностите на родителите им. В
конкретния случай, при дефиниране размера на издръжката, съдът отчита
както обстоятелството, че нуждите на децата са нараснали, така и размера на
получаваното от бащата трудово възнаграждение. При така създалата се
колизия между финансовите възможности на бащата и нуждите на децата
обаче, примат следва да се даде на необходимостите на подрастващите. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно ППВС № 5 от 16.11.1970 г., не се
освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не
работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя
съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение
за случая. В настоящия случай, макар и да са депозирани доказателства, че
ответникът получава минимално трудово възнаграждение, то следва да се
посочи, че се касае за здрав мъж, в работоспособна възраст, който има
професия, позволяваща му да реализира доходи, за да покрива нуждите на
своите деца.
Съгласно ППВС № 5 от 16.11.1970 г., за размера на издръжката също
така е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е
предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в
този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която този родител дължи. С оглед упражняването на
родителските права от майката и полаганите от нея грижи за децата, както и с
оглед установената по делото трайно намалена работоспособност на майката,
то бащата следва да бъде осъден да заплаща на децата си по-големия размер
от дължимата за тях месечна издръжка.
В конкретния случай, при дефиниране размера на издръжката, дължима
от ответника съдът отчита и обстоятелството, че ответникът е задължен да
осигури съответната част от издръжката и на другото си малолетно дете.
Съобразява се и фактът, че бащата получава месечно трудово възнаграждение
в минимален размер от 1077 лева. Съдът отново акцентира и че съгласно
императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката за едно дете е една четвърт от минималната работна заплата за
8
родител, която към датата на приключване на съдебното дирене е в размер от
1077 лева, съгласно Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерски
съвет на Република България.
Предвид гореизложените съображения, необходимата месечна издръжка
в актуализиран размер за децата, която адекватно би покрила техните нужди
следва да бъде: за детето А. М. И. в размер от 500 лева, от които 270 лева
следва да са поети от бащата М. З. И.; за детето Н. М. И. в размер от 500 лева,
от които 270 лева следва да бъдат покрити от бащата М. З. И. и за детето З. М.
И. в размер от 500 лева, от които 270 лева следва да бъдат покрити от бащата
М. З. И..
Предвид изложените съображения, съдът счита, че ищците при
условията на пълно и главно доказване установиха трайно изменение в
нуждата от издръжка, с оглед което исковите претенции следва да бъдат
уважени изцяло в претендирания размер.
Така определеният завишен размер на издръжката, съобразно
разясненията дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г., се дължи от датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
Ищците претендират заплащане на издръжка за минало време – за
период – считано от 01.01.2025 г. В тази част исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени, тъй като съобразно разясненията дадени в т. 21 на ППВС №
5 от 1970г., завишеният размер на издръжката се дължи от датата на подаване
на исковата молба в съда. Постановлението е прието при действието на
отменения СК от 1968 г., но е приложимо и сега, тъй като третираната в него
материя е уредена сходно и в сега действащия СК. Изменение на издръжка
може да се постанови само за в бъдеще с оглед правилото, че съдебното
решение, с което вече е била определена издръжка установява безспорност в
отношенията между страните за в бъдеще. Предвидената в чл. 149 от СК
възможност за присъждане на издръжка за минал период, като изключение от
това правило, което следва да се тълкува ограничително, касае само случаите,
в които издръжка не е била присъдена, но нуждата от такава е била налице.
Предвид гореизложените съображения исковете за изменение на издръжката
за минал период следва да бъдат отхвърлени. /изрично в тази връзка
Определение № 393 от 8.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 360/2009 г., IV г. о.,
9
ГК, докладчик съдията Бойка Ташева и Решение № 476 от 20.05.2009 г. по
гр.д. № 5272/2008 г. на ВКС/.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищците. Представени са доказателства за
заплатена сума за разноски в общ размер от 500 лева за заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство в исковото производство. Съдът
като взе предвид, че ответната страна не е депозирала възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците, счита,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сума в размер от
500 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат.
Трайна е практиката на ВКС – така Определение № 328 от 24.09.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 4186/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 383 от 6.11.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4288/2015 г., IV г. о., ГК, и др. – според която искът по чл.
150 СК е граждански, оценяем и цената му се определя по правилата на чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК – от сбора от платежите за три години. От значение за
определяне размера на дължимата държавна такса е не присъдената от съда
сума, а потърсената от ищеца – в случая се иска увеличение на издръжката от
200 на 270 лв. на месец за всяко от децата, което означава, че се търси месечна
сума от по 70 лева над вече присъдената по влязлото в сила преди това
съдебно решение. Т.е. цената на всяка една от исковите претенции е в размер
от 2 520 лева / по 70 лева за 36 месеца/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху присъдените в полза на децата
увеличени размери на издръжката, която държавна такса възлиза в общ размер
на 302, 40 лева.
С оглед предмета на делото – присъждане на издръжка, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови предварително
изпълнение на решението, като в тази му част решението има характер на
определение, което може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд. /така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г.
10
о., ГК и др./
Решението подлежи на инстанционен контрол пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 30.10.2025г. ( датата, на която съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение ).
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на постановената по гражданско дело № 57/ 2018 г.,
по описа на Районен съд- Своге, месечна издръжка, дължима от М. З. И., ЕГН:
**********, в полза на детето А. М. И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. С. И., ЕГН: **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 200,00 лева ( двеста лева ) на 270,00 лева (двеста и
седемдесет лева) месечно, платими до 25-то число на съответния месец,
считано от датата на входиране на исковата молба в съда – 16.07.2025 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която се претендира увеличение размера на
издръжката за минал период – считано от 01.01.2025 г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда /16.07.2025 г./
ИЗМЕНЯ размера на постановената по гражданско дело № 57/ 2018 г.,
по описа на Районен съд- Своге, месечна издръжка, дължима от М. З. И., ЕГН:
**********, в полза на детето Н. М. И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М. С. И., ЕГН: **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 200,00 лева ( двеста лева ) на 270,00 лева (двеста и
седемдесет лева) месечно, платими до 25-то число на съответния месец,
считано от датата на входиране на исковата молба в съда – 16.07.2025 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която се претендира увеличение размера на
издръжката за минал период – считано от 01.01.2025 г. до датата на
11
постъпване на исковата молба в съда /16.07.2025 г./.
ИЗМЕНЯ размера на постановената по гражданско дело № 57/ 2018 г.,
по описа на Районен съд- Своге, месечна издръжка, дължима от М. З. И., ЕГН:
**********, в полза на детето З. М. И., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка М. С. И., ЕГН: **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 200,00 лева ( двеста лева ) на 270,00 лева (двеста и
седемдесет лева) месечно, платими до 25-то число на съответния месец,
считано от датата на входиране на исковата молба в съда – 16.07.2025 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която се претендира увеличение размера на
издръжката за минал период – считано от 01.01.2025 г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда /16.07.2025 г./
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта, касаеща присъдената в полза на децата
месечна издръжка. В тази му част решението има характер на определение,
което може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. З. И., ЕГН: **********, да заплати на А. М. И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител М. С. И.,
ЕГН: **********, Н. М. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител М. С. И., ЕГН: ********** и З. М. И., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка М. С. И., ЕГН: **********,
сума в размер от 500 лева (петстотин лева), представляваща разноски за
заплатено от ищците адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. З. И., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт, по банкова сметка на Районен съд - Своге, сумата от 302,
40 лева (триста и два лева и 40 стотинки), представляваща държавна такса по
присъдената в полза на децата издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 30.10.2025г. ( датата, на която съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение ).
Препис от решението да се връчи на страните.
12
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
13