Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ –
ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като
разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2040 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5, вр. чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на В.М.И.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.Й.А., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001147/29.08.2022г. на полицейски инспектор към
ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1,
пр.2 ЗДвП и на основание чл.22 ЗАНН, спрямо И. е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е постановена при допуснати
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с преследваната от него цел, т.к. е изпълнил даденото
предписание за химико-токсикологично изследване и в последваща токсикологична
проба – фиш лаб. № ****/29.08.2022г., не са открити наркотични вещества. Твърди,
че в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките
за прилагане на ПАМ, като в случая нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП
не е доказано. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К.К., която
поддържа жалбата на наведените в нея основания. В с.з. на 22.11.2022г. прави
искане за прекратяване на производството поради последвала отмяна на наложената
ПАМ. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“, оспорва жалбата. В с.з. на 22.11.2022г. се представлява от гл.юрк.Г.,
който моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
На 27.08.2022г., около 17,20 часа в гр.Варна на ул.П. в посока бул.„Х.С.“,
до №58, жалбоподателят В.М.И. управлявал собствения си л.а. БВМ 320 с рег.№ СТ ****
РА. И. бил спрян за проверка от В. В., заемащ длъжност мл.автоконтрольор при
ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция. На водача била извършена проверка за употреба
за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, който отчел 0 ‰. В 17:20:54
часа на И. било извършено изследване с техническо средство Drager Drug Test
5000 ARAM 0004, определено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на министъра на
вътрешните работи – проба ***, което отчело положителна проба за амфетамин.
Проверката за употреба на наркотични или упойващи вещества била документирана с
Протокол рег.№ 819р-23938/27.08.2022г.
Предвид отчетения положителен резултат, срещу И. бил съставен АУАН серия GA
№ *****/27.08.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на
ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били
отнети СУМПС № ***** и контролен талон № *****, както и СРМПС ***** и 2бр.
рег.табели СТ****РА. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба
№ *****/27.08.2022г. и водачът бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на
проба за химичен анализ.
С протокол от 27.08.2022г. материалите от проверката били предадени на
разследващ полицай при ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.
С Резолюция № 22-0819-М000418/30.08.2022г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р
Пътна полиция, предвид образувано срещу И. досъдебно производство № ***/2022г.
по описа на С-р ПП при ОДМВР-Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на
основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното
производство по АУАН серия GA № *****/27.08.2022г. против В.М.И..
Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със
Заповед
№ 22-0819-001147/29.08.2022г. полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора
на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН, наложил спрямо И. принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена
на И. на 31.08.2022г.
В хода на съдебното производство е представен фиш за токсикохимичен анализ
от 29.08.2022г., извършен от Г. Б. – началник лаборатория към ВМА-МБАЛ-Варна,
на проба лаб.№****/29.08.2022г., според който в изследваната проба не е открито
наличие на наркотични вещества.
С Определение № 2615/13.09.2022г. и протоколно определение от 11.10.2022г.,
съдът е изискал от „Военномедицинска академия МБАЛ - Варна“ – Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на В.М.И.,
въз основа на талон за изследване № *****/27.08.2022г.
В тази връзка са постъпили отговори С.д. № 14351/28.09.2022г. и
С.д. № 15629/20.10.2022г., според които в Лабораторията, на основание талон за
изследване № *****/27.08.2022г., от лицето В.М.И. са постъпили за изследване биологични
проби (заведени под лаб. № ****/2022г. и лаб. № ****/2022г.), като по случая е
образувано ДП № ***/2022г. и е назначена Съдебна химико-токсикологична
експертиза за определяне наличието на наркотични вещества или техни аналози в
предоставените биологични проби. При постъпването в специализираната
лаборатория е извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба (лаб.
№ ****/2022г.), при който не са отчетени индикации за употреба на наркотични
вещества – резултат с ориентировъчен характер, който следва да бъде потвърден
по надлежния ред посредством инструментално хроматографско изследване. Постъпилата
друга биологична проба, дадена по желание на лицето (урина лаб. № ****), е
подложена на същия тип имунохимичен скрининг и е получен отрицателен резултат,
който също не може да се ползва за заключение по въпроса.
Със С.д. № 16996/15.11.2022г. от Районна прокуратура - Варна е представено
заключение по Съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-***/03.11.2022г. по
ДП № ***/2022г. по описа на СПП МВР-Варна, изготвено от вещи лица при ВМА МБАЛ -Варна,
Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, според което в изследваните
биологични проби (кръв - лаб.№ ****/2022 и урина - лаб.№ ****/2022), иззети на
27.08.2022г. в 18,00 часа от В.М.И., не е открито наличие на наркотични
вещества или техни метаболити (в т.ч. отрицателен резултат за амфетамин), което
е доказано посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ.
С Постановление № ****/14.11.2022г. на прокурор при РП-Варна, ДП № ***/2022г.,
водено за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, е прекратено.
Със Заповед № 819з-218/16.11.2022г., връчена на 17.11.2022г., инспектор в група,
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, на основание чл.91, ал.1 АПК отменил
ЗППАМ № 22-0819-001147/29.08.2022г. Прието е, че с оглед прекратяване на
досъдебното производство и заключението на вещото лице при лабораторията по
химико-токсикологични изследвания, е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ
по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на обжалваната заповед, в
установения от закона срок (Заповед №
22-0819-001147/29.08.2022г. е съобщена на жалбоподателя на 31.08.2022г., а
жалбата е подадена на 01.09.2022г.) и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.
Според настоящия състав обстоятелството, че към
момента действието на процесната ПАМ е преустановено със
Заповед № 819з-218/16.11.2022г., не
обосновава извод за недопустимост на производството.
Със Заповед № 819з-218/16.11.2022г. издателят на обжалваната заповед я е
отменил на основание разпоредбата на чл.91 АПК „Преразглеждане
на акта“, според която в 7-дневен срок, а когато органът е
колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста,
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Преразглеждането на акта от неговият издател – т.н.
„Право на отзив“, е правно регламентиран способ за преустановяване на
действието на незаконосъобразен/ неправилен акт, с цел чрез предоставената от
закона възможност за самоконтрол, да се спести технологичното време за
осъществяване на йерархическия контрол. С факта на оттеглянето на акта се
прекратява неговото действие – Определение на ВАС № 10048/04.07.2013г. по
адм.д. № 8520/2013г. Правото на отзив по своята същност не е контрол по
административен ред, а законова възможност, в определен срок, административният
орган сам да оттегли, отмени или измени акта при наличие на подадена жалба. С
изтичането обаче на срока по чл.91, ал.1 АПК, който е преклузивен, правото на
отзив се прекратява – Решение на ВАС № 1066/21.01.2011г. по адм.д. №
6151/2010г.; Решение на ВАС №7201/28.05.2013г. по адм.д. № 4461/2013г. Новият
акт подлежи на оспорване по реда на АПК – чл.91, ал.2 АПК, като проверката за
неговата законосъобразност започва с проверка за наличие на предпоставките за
допустимост по чл.91, ал.1 АПК.
В случая предпоставките по чл.91, ал.1 АПК за упражняване
правото на отзив не са налице, т.к. към момента на издаване на Заповед №
819з-218/16.11.2022г. преклузивният 7-дневен срок по
чл.91, ал.1 от АПК е изтекъл, поради което заповедта е издадена при погасено
правомощие на административния орган и липса на компетентност по време, и
поради това е нищожна. Отделно, предвид систематичното място на разпоредбата на
чл.91, ал.1 АПК – в глава шеста на АПК „Оспорване на административните актове
по административен ред“, същата се прилага в производството по обжалване на
административни актове по административен ред.
В случая е подадена жалба до съда по реда на
чл.145 и сл. АПК, а по арг. от чл.130, ал.2 АПК, след пренасяне на спора в
съда, никой друг орган няма право да се произнася по законосъобразността на
оспорения акт, в т.ч. органът, издал акта, предмет на съдебен контрол. При
наличие на висящо съдебно производство по оспорване на акта, оттеглянето му /неговата
отмяна/, е възможно и допустимо само по реда и при условията на чл.156 АПК –
Оттегляне на оспорения акт.
Следва да се има предвид, че оттеглянето на
оспорения акт е процесуално действие на страна, извършвано в хода на съдебно
производство, поради което за да бъде същото валидно, то трябва да е направено
в съдебно заседание. В случай че оттеглянето е направено извън съдебно
заседание, по арг. чл.100 ГПК следва да е извършено в писмена форма. За да е
валидно оттеглянето на акта след първото по делото заседание, е необходимо
изрично съгласие на оспорващия – чл.156, ал.2 АПК.
Горните условия в случая не са изпълнени. Към
момента на издаването на Заповед
№ 819з-218/16.11.2022г. са проведени две открити съдебни заседания, поради
което за да е валидно оттеглянето е необходимо съгласието на оспорващия. По
делото няма данни съгласие от оспорващия да е заявявано пред административния
орган към момента на издаване на заповедта. Не е изразявано съгласие за
оттегляне на акта и в съдебно заседание. Релевираното
от адв.К. в с.з. на 22.11.2022г. в пледоарията по същество искане съдът да
прекрати производството, не може да се интерпретира като съгласие по смисъла на
чл.156, ал.2 АПК, т.к. адв.А., който е преупълномощил адв.К., не е упълномощен
да извършва такива процесуални действия, за които по арг. чл.34, ал.3 ГПК е
необходимо изрично упълномощаване. При това положение оттеглянето на
акта не е валидно извършено и не е налице основание
за прекратяване на производството по чл.159, т.3 АПК.
Обстоятелството, че действието на процесната
ПАМ е преустановено с издаването на Заповед № 819з-218/16.11.2022г. и
СУМПС е върнато на жалбоподателя – в който смисъл е изявлението на
процесуалния представител на ответника в с.з. на 22.11.2022г., не води до
отпадане на правния интерес от съдебно обжалване, респ. не е налице основание
за прекратяване на производството по чл.159, т.4 АПК.
Това е така, защото отмяната на
ПАМ има действие занапред и като последица води до преустановяване нейното
действие, т.е. има отношение към изпълнението на акта, а не към неговата
законосъобразност. Заповед № 22-0819-001147/29.08.2022г., поради
придаденото ѝ по силата на закона предварително изпълнение, е пораждала
правни последици и е засягала пряко и непосредствено правата на жалбоподателя – от момента на налагане и изпълнение на ПАМ, до момента на
преустановяване на нейното действие, поради което за оспорващия е налице правен
интерес от съдебно произнасяне по въпроса дали са били налице фактическите и
правни основания за прилагането ѝ. Не преустановяване действието на ПАМ и
връщането на СУМПС прави мярката незаконосъобразна, а липсата на елементите на
фактическия състав за нейното прилагане – въпрос, по който сезираният със жалба
съд е длъжен да се произнесе с акт по същество – вж. в този смисъл Решение
на ВАС № 9559/18.08.2016г. по адм.д. № 9622/2015г.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК за
законосъобразност на оспореният акт, съдът намира, че същият е постановен от
компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г.
на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43,
ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
Закона за движението по пътищата, сред които са (т.1.8) и полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна –
за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Варна. При така извършеното
надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението,
правното основание за упражненото правомощие, както и релевантните факти,
обосноваващи преценката на административния орган за наличие на предпоставките
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001147/29.08.2022г.,
обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения, като съображенията за това са следните:
По дефиницията на чл.22 ЗАНН, принудителни административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23 ЗАНН.
В случая, като правно основание за издаване на заповедта, е посочена
разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 ЗДвП, която за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване
от кръвна проба, установените стойности са определящи.
Приложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП фактически
е основана на това, че В.М.И. е управлявал л.а. БМВ 320 с рег.№ СТ **** РА,
след употреба на наркотични вещества или техните аналози – нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARAM
0004 – проба ***, което отчело положителна проба за амфетамин. При тази
фактическа и правна обосновка, съответствието на наложената ПАМ с материалния
закон изисква доказването на описаното нарушение, а именно, че по надлежния ред
е установено управление на МПС от страна на И., след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни
аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване
на проверка с техническо средство или тест. Според чл.5 от Наредба № 1, при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката с
тест се попълва в протокол, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2 – ал.2.
Преценката за наличие на основания за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози (външни признаци, поведение и реакции) по
чл.5 от Наредбата е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи на
съдебен контрол. Във всички случаи обаче за да се приложи ПАМ по чл.171, т.1,
буква „б“ ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача
на МПС, следва да е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай
не е такъв.
Резултатът от теста, извършен техническо средство Drager Drug Test 5000 ARАМ
0004 – проба ***, в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача. В изпълнение на разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г. водачът е съпроводен до „ВМА МБАЛ-Варна“
и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване – факт,
който не се оспорва от ответната страна и се установява безспорно от отговора
на ВМА МБАЛ-Варна С.д. № 14351/28.09.2022г., според който въз основа на талон
за изследване № *****/27.08.2022г. от В.М.И. са постъпили биологични проби,
заведени с лаб. № ****/2022г. (урина) и лаб. № ****/2022г. (кръв) за изследване
в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА. Резултат от
изследването е липсвал към датата на налагане на ПАМ.
Доколкото при дадена биологична проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, законът – в разпоредбите
на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., определя
именно резултатът от изследването на кръвната проба да е определящ за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, преди изготвянето
на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на
МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се
явява недоказано.
В тежест на административния орган е да установи наличието на
материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай
това не е извършено с предвиденото от закона доказателствено средство –
химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради
което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на
правомощието на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява
необосновано.
Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание
е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна
принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането
на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна
обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на
обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на
материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, същата не се
основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на
В.И..
Изводът за недоказаност на нарушението и несъразмерност на ПАМ се
потвърждава категорично от приетите по делото заключение по Съдебна
химико-токсикологична експертиза № Е-***/03.11.2022г. по ДП № ***/2022г., според
което в изследваните биологични проби (кръв и урина), иззети на 27.08.2022г. в
18,00 часа от В.М.И., не е открито наличие на наркотични вещества или техни
метаболити (в т.ч. отрицателен резултат за амфетамин) – установено посредством
имунохимичен и газ-хроматографски анализ, както и от Постановление № ****/14.11.2022г.
на прокурор при РП-Варна за прекратяване на ДП № ***/2022г.
В тази връзка следва да се посочи, че при прекратяване на досъдебното
производство съществуването на процесната ПАМ е безпредметно, т.к. същата по
съществото си обезпечава изпълнението на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 НК – лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност, което съгласно
чл.343г НК се налага задължително в случаите по чл.343б НК.
С оглед изложеното и за прецизност следва да се посочи, че неправилно в
Заповед № 819з-218/16.11.2022г. за отмяна на ПАМ на основание чл.91, ал.1 АПК е
прието, че с оглед заключението на вещото лице при Лабораторията за
химико-токсикологични изследвания при ВМА МБАЛ-Варна, основанието за прилагане
на ПАМ е отпаднало. Всъщност, ПАМ е наложена при изначална липса на основание
за това.
По гореизложените съображения, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001147/29.08.2022г. на полицейски инспектор към
ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се явява незаконосъобразна и следва да се
отмени.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които
съгласно представен списък по чл.80 ГПК, са общо в размер на 1510лв., от които 10лв.
за държавна такса, 600,00лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ серия
Б № ****/31.08.2022г., 600,00лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
процесуално представителство по ДПЗС серия Б № *****/08.11.2022г. и 300,00лв.
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за явяване в трето съдебно заседание по
ДПЗС серия Б № ****/16.11.2022г. Според изричното посочване в цитираните
договори, адвокатските възнаграждения са изплатени от жалбоподателя изцяло в
брой на датите на сключването им.
Възражението на процесуалния представител на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав
като неоснователно, т.к. възнаграждението е определено и заплатено в
регламентирания в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Към 31.08.2022г., когато е сключен ДПЗС № ****/31.08.2022г., за
осъществяване на процесуално представителство по административни дела без
материален интерес, разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, редакция към ДВ,
бр.84 от 25.10.2016г., предвижда минимално възнаграждение в размер на 500лв.
(600,00лв. с вкл.ДДС). В ДВ, бр.88/2022г. от 04.11.2022г. е публикувана Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с която минималното възнаграждение по чл.8, ал.3
от Наредбата е определено на 1000,00лв. (1200,00лв. с ДДС). ДПЗС серия Б № ****/08.11.2022г.
е сключен след влизане в сила на изменението. Общо жалбоподателят е заплатил на
адв.А. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на
1200лв. с ДДС, което кореспондира изцяло с действащия към момента минимален
размер с вкл. ДДС, който се дължи съгласно §2а от ДР на Наредбата. Основателно
жалбоподателят претендира и разноски по ДПЗС серия Б № ****/16.11.2022г., т.к.
разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1, която предвижда допълнително
възнаграждение с оглед броя на проведените заседания, е приложима по препращане
от §1 от ДР на Наредбата и към защитата по административни дела. Заплатеното
възнаграждение в размер на 300,00лв. с ДДС кореспондира с минималния размер към
датата на сключване на договора.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0819-001147/29.08.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на
основание чл.22 ЗАНН, спрямо В.М.И., ЕГН: **********,***, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на В.М.И., ЕГН: **********,***,
разноски за производството в размер на 1510,00лв. (хиляда петстотин и десет
лева).
Решението съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване!
Административен съдия: