О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
гр.Пазарджик,
04.12.2020 г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№3293 описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.248 от ГПК.
С
определение №1318 от 19.06.2020г съдът е оставил без разглеждане предявените от
Р.М.М. с ЕГН ********** ***, офис 508 срещу „Алианц България“АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, район Оборище, бул.“Княз
Александър Дондуков“№59 искове с правно основание чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди и за сумата от 1314 лв. обезщетение за имуществени вреди ,
ведно със законната лихва, считано от 24.12.2018г до окончателното изплащане на
сумите като е приел, че исковете са недопустими и е прекратил производството по
делото.
Подадена е молба вх.№13237
от 17.07.2020г от ответника по делото, с която се иска допълване на
прекратителното определение в частта за разноските като се осъди ищеца да
заплати на ответника сумата от 1 680лв. разноски по делото / заплатено
адвокатско възнаграждение/.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от другата страна е подаден писмен
отговор, с който се изразява становище , че молбата е неоснователна, тъй като
настоящият правен спор не е приключил със съдебен акт по същество. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
Молбата, инициирала настоящото производство , е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока за
обжалване на съдебния акт, поради което следва да бъде разгледана по същество:
По същество молбата е основателна по следните
съображения:
Процесуалното правоотношение между страните по делото
възниква от момента на връчване на ответника на препис от исковата молба на ищеца, от който момент ответникът
като участник в процеса разполага с възможността да упражни предоставените му
от закона процесуални права и да извършва процесуални действия, реализирането
на което е свързано и със заплащане на разноски. От така възникналото между
страните процесуално правоотношение и в зависимост от резултата по делото
произтича и правото , съответно задължението за заплащане на направените
разноски по водене на делото като санкция за неоснователно повдигнатия правен спор
какъвто той се явява за ответника, когато с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК , при
отхвърляне на предявения срещу него иск в хипотезата на чл.78, ал.3 от ГПК и
при прекратяване на делото съгласно чл.78, ал.4 от ГПК . В настоящия случай е
налице хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК – прекратено производство по делото
поради недопустимост на предявените
искове. Съдебният процес не е прекратен в самото му начало, за да не носи
ищецът отговорност за разноски. Такава за него би възникнала само ако
производството по делото бе прекратено преди на ответника да бъде връчен препис
от исковата молба за отговор . В конкретния случай не само , че ответникът е
получил препис от исковата молба за отговор, но е подал писмен отговор, преди
делото да бъде прекратено. При това положение на общо основание и по силата на
чл.78, ал.4 от ГПК ищецът дължи заплатените от ответника разноски по водене на
делото.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски
още с отговора на исковата молба.
Направил е разноски в размер на 1 680 лв. с ДДС, представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение. Предвид данните
по делото претендираните разноски са
действително сторени, тъй като е следвало
да се заплатят по банков път, в каквато насока
ответникът е представил доказателства. Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на разноските. Предявени са два иска , единият от които е
с материален интерес - 20 0000лв., другият е с материален интерес 1 314лв.
Съгласно чл.7, ал.2,т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение по иска за 20 000 лв. е 1 130лв., а по иска
за 1314 лв. е 300лв. или сумарно по двата иска
минималното адвокатство възнаграждение е в размер на 1 430 лв. Видно от данните по делото и
по –конкретно фактура №4864/10.09.2019г. определения и по двата иска адвокатски
хонорар е общ размер от 1 400лв, което е фактурирано като данъчна основа ,
а остатъкът до 1680лв. или 280 лв. е ДДС-то. При това положение съдът намира, че уговорения и заплатен адвокатски
хонорар и по двата иска е в законовоустановения минимум / дори с 30 лева под минимума/ и няма как да бъде редуциран от
съда. Следва се отбележи, че пълномощникът на ответното дружество с подадения
писмен отговор не се е ограничил само до
оспорване на допустимостта на исковете, но е изложил подробни съображения
относно основателността на претенциите и по доказателствените искания на ищеца.
Ето защо следва да се
допълни определение №1318 от 19.06.2020г., постановено по настоящото дело в
частта за разноските като се осъди Р.М.М.
с ЕГН ********** да заплати на „Алианц България“АД с ЕИК ********* сумата от
1680 лв. разноски по делото.
Така мотивиран и на
основание чл.248, ал.1, предл.1-во от ГПК Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №1318 от 19.06.2020г , постановено по гр.д.№3293/2019г по описа на РС-Пазарджик в частта за разноските като осъжда Р.М.М.
с ЕГН ********** ***, офис 508 да
заплати на „Алианц България“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“№59 сумата
от 1680лв. разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: