Определение по дело №931/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260013
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20185300900931
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   260013

гр. Пловдив, 20.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                

при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 931 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно пасивно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, обективно кумулативно съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата М.А.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Д.М., е предявила срещу ответниците „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., причинени солидарно вследствие смъртта при ПТП на нейната сестра П.А.К., ЕГН **********, както и за заплащане на законната лихва върху главницата за периода 18.11.2016 г. – 21.11.2018 г. или общо 20 429,67 лв., ведно със законните последици.

          Твърди, че на ** г. около 01,20 часа в гр. **, на кръстовището на бул. **и ул. ** е станало ПТП между лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ РВ 0666 СК, управляван от водача Л.М.Т., ЕГН **********, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116001722949 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със срок на валидност 25.06.2016 г. – 24.06.2017 г.; и лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ СА 4410 АК, управляван от водача А.В.Л., ЕГН **********, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116002668384 на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със срок на валидност 16.10.2016 г. – 16.10.2017 г., за което е съставен Констативен протокол за ПТП № 941/18.11.2016 г. При процесното ПТП е пострадала П.А.К., ЕГН **********, сестра на ищцата, която е получила множество травми, несъвместими с живота, и на ** г. е починала.

С Присъда № 22/15.03.2017 г. по н.о.х.д.№ 243/2017 г., **, водачът Л.М.Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ** г. в гр. **, на кръстовището на бул. **и ул. ** при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ РВ 0666 СК, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в населено място с 99 км./час и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в т.ч. и на П.А.К., като съдът е установил наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на водача на лекия автомобил „Пежо 405“ с рег.№ СА 4410 АК - А.В.Л., ЕГН **********.

Ищцата е била в изключително близки отношения със сестра си П., като години наред са споделяли едно домакинство, а след това са имали ежедневни контакти, съветвали са се и са си помагали взаимно. Разводът на родители им сближил още повече две сестри, които били силно привързани емоционално една към друга. Поради внезапната и  нелепата смърт на сестра си П., ищцата претърпяла продължителни психически болки и страдания с висок интензитет, в т.ч. и поради силната привързаност на децата ѝ към тяхната леля, както и поради грижите, които ищцата следвало да полага за майка си след преживяната трагедия, тъй вече била единствената ѝ дъщеря, на която тя можела да разчита.

Затова на 19.04.2018 г. ищцата депозирала претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди пред двете застрахователни дружества, но и до момента не е получила обезщетение. 

Предвид гореизложеното ищцата моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди солидарно двамата ответници в качеството им на застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ за двете МПС, участници в процесното ПТП, да ѝ заплатят обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на нейната сестра П.А.К., вследствие на ПТП на ** г., в размер на общо 100 000 лв., както и на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата за периода 18.11.2016 г. – 21.11.2018 г. или общо 20 429,67 лв., ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените по делото съдебни разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – гр. София, ул. Позитано 5, ЕИК *********, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

Не оспорва наличието на валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, но твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, тъй като тя не е от кръга на лицата, имащи право на такова, съгласно ТР № 1/2016 г. на ВКС.

Твърди също, че по делото не са ангажирани доказателства, които да изясняват по безспорен начин механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и последвалата смърт на пострадалата П.К., както и вината на водача, причинил ПТП.

Алтернативно твърди, че преимуществена вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил „Пежо 405“, рег.№ СА 4410 АК.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата П.К., тъй като тя е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва претендираното обезщетение и като завишено по размер и противоречащо на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като неоснователен или ако се уважи частично, да се вземе предвид степента на съпричиняване на вредите, както и разпоредбата на чл. 493-а, ал. 4 от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, т.е. до размер от 5 000 лв., ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

Ищцата е подала Допълнителна искова молба, в която възразява относно твърденията в отговора на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Твърди, че към исковата молба са представени 3 съдебни акта и няколко експертизи, от които се установява виновното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А7“, механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на П.К.. Възразява, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Във връзка с разпоредбата на чл. 493-а от КЗ твърди, че с Директива 84/5 ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г.; Директива 728166 ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г.; Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., ратифицирани от РБ, е установено, че за претърпени вреди от престъпления, в т.ч. и неимуществени, не следва да се определят предварително рамките на обезщетенията.  

В тази връзка формулира въпроси към поисканата от ответника комплексна експертиза.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е подал допълнителен отговор.

Вторият ответник „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК *********, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования в ДЗИ водач, както и наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва правото на ищцата да получи обезщетение в качеството ѝ на сестра на починалото лице, като оспорва наличието на родствена връзка между тях. Освен това, счита, че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно ТР № 1/2016 г. на ВКС.

Евентуално, оспорва претендираното обезщетение като завишено по размер и противоречащо на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на разпоредбите на чл. 493-а, ал. 4 от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че такива се дължат съгласно чл. 409 от КЗ след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ.

Ето защо, моли настоящите искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения за това излага в отговора си. В подкрепа на твърденията си ангажира гласни доказателства.

Във връзка с отговора и на този ответник ищцата е подала Допълнителна ИМ, в която възразява относно твърденията в отговора на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Твърди, че към исковата молба са представени 3 съдебни акта, от които се установява както виновното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А7“, механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на П.К., така и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „Пежо 405“.

Във връзка с разпоредбата на чл. 493-а от КЗ твърди, че с Директива 84/5 ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г.; Директива 728166 ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г.; Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., ратифицирани от РБ, е установено, че за претърпени вреди от престъпления, в т.ч. и неимуществени, не следва да се определят предварително рамките на обезщетенията.  

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, е подал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло подадения отговор и всички направени с него възражения, като излага подробни съображения за това.

          Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Присъда № 22/15.03.2017 г. по н.о.х.д.№ 243/2017 г., **, изменена с Решение № 172/21.07.2017 г. по в.н.о.х.д.№ 29782017 г., **, и Решение № 8/14.03.2018 г. по н.д.№ 1047/2017 г., **, водачът Л.М.Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ** г. около 01:18 часа в гр. **, на кръстовището на бул. **и ул. ** при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ РВ 0666 СК, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в населено място с 99 км./час и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на А.В.Л., ЕГН **********, на В.З.С., ЕГН ********** и на П.А.К., ЕГН **********, настъпила за последната на ** г., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, и пр. 5, б.“б“, вр. чл. 54 от НК е осъден с влязла в сила на 14.03.2018 г. присъда.

При определяне размера на наказанието на водача на лекия  автомобил „Ауди А7“, рег.№ РВ 0666 СК - Л.М.Т., ЕГН **********, съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „Пежо 405“, рег.№ СА 4410 АК – пострадалия А.В.Л., ЕГН **********, който при пресичане пътя с предимство, по който се е движил направо лекия  автомобил „Ауди А7“, и при липса на видимост, е следвало да спре или поне да намали скоростта си, за да се увери, че пътя е свободен. Като не е сторил това, водачът А.Л. е нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки на ищцата М.А.К. с изх.№ ГС/02-8312 от 30.04.2019 г., издадено от Кметството – гр. **, се установява, че починалата на ** г. П.А.К., ЕГН **********, е сестра на ищцата. 

Няма спор между страните по делото, че към датата на ПТП – ** г., за лекия автомобил „Ауди А7“, рег.№ РВ 0666 СК, управляван от водача Л.М.Т., ЕГН **********, е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116001722949 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със срок на валидност 25.06.2016 г. – 24.06.2017 г., както и че за лекия автомобил „Пежо 405“, рег.№ СА 4410 АК, управляван от водача А.В.Л., ЕГН **********, е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116002668384 на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със срок на валидност 16.10.2016 г. – 16.10.2017 г.

На 19.04.2018 г. ищцата М.А.К. и нейната майка П.Ц.В.са подали застрахователни претенции до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с вх.№ 1910/19.04.2018 г. и до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с вх.№ 94-Д-42/19.04.2018 г., в които ищцата претендира в „качеството си на законен наследник на А.П.К., ЕГН **********, поч. на ** г., последния като наследник на П.А.К. – пострадала“ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. и 24 368,08 лв. – законна лихва, като до момента няма данни за изплащане на суми.

От заключението на приетата по делото комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица ** М.К.Б., д.м., и ** В.Г.С., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП:

Водачът Л.Т. е управлявал лекия автомобил „Ауди А7“ по лявата пътна лента на западното платно за движение на бул. ** в гр. **, в посока от север на юг. По същото време водачът А.Л. управлявал лекия автомобил „Пежо 405“ по източното платно за движение на бул. **в посока от юг на север, като предприел маневра „завой на ляво“ към ул. **, преминавайки разделителните острови. Водачът на лекия автомобил „Ауди А7“ реагирал на опасността, като отклонил автомобила надясно, но въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар, който бил неизбежен. Ударът настъпил в предната част на лекия автомобил „Ауди А7“ и в предната дясна част на лекия автомобил „Пежо 405“. След удара лекият автомобил „Ауди А7“ се отклонил надясно, напуснал платното за движение и се ударил в дърво, при което последвало завъртане в отрицателна посока, след което се установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума, а лекият автомобил „Пежо 405“ се отклонил в посока югозапад, завъртял се в противоположна посока, след което със задната си част се ударил в автобусна спирка, след което се установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума.

Причините за настъпилото ПТП са, че водачът на лекия автомобил „Пежо 405“ – А.Л., е предприел маневра „завой на ляво“, като е навлязъл в западното платно за движение на бул. ** по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Ауди А7“; водачът на лекия автомобил „Ауди А7“ – Л.Т., се е движил със скорост около 98,96 км./час, при което е нямал техническа възможност да избегне удара.

 Водачът на лекия автомобил „Пежо 405“ е имал техническа възможност да избегне удара, ако бе спрял преди да навлезе в западното платно на бул. **, но от друга страна той е нямал техническа възможност да забележи и да започне да възприема движещия се с около 98,96 км./час лек автомобил „Ауди А7“, т.е. в конкретната пътноклиматична обстановка е нямало техническа възможност да възприеме лекия автомобил „Ауди А7“, но е имало техническа причина, която е налагала водачът на лекия автомобил „Пежо 405“ да съобрази скоростта преди да навлезе в западното платно за движение и тази причина е ограничената видимост към западното платно за движение на бул. **. Водачът на лекия автомобил „Пежо 405“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако при навлизане в платното за движение на бул. ** се е движил със скорост по-малка от 8,70 км./час.

Максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян левия завой от лекия автомобил „Пежо 405“ без опасност от странично занасяне е била 26 км./час. Изчислената скорост на същия автомобил от 19 км./час е била технически съобразена с радиуса на предприетия завой на ляво, но от друга страна, в конкретната обстановка е имало техническа причина, която е налагала лекия автомобил „Пежо 405“ да спре или водачът да съобрази скоростта на автомобила с ограничената видимост към западното платно за движение на бул. **преди навлизането му по него.

Към момента на настъпване на ПТП – ** г. като пътник на задна дясна седалка на лекия автомобил „Пежо 405“ е пътувала П.А.К., която е била без поставен предпазен колан. В резултат на ПТП на същата са били причинени: черепно-мозъчна травма, представяща се с кръвоизлив между твърдата и меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка; оток на мозъка; кръвонасядане и оток на меките черепни покривки вдясно; кръвонасядане на гръдната стена вдясно; счупване на кости на таза с кръвонасядане и кръвопропиване на тъканите в областта; порезни рани и разкъсно-контузна рана на лицето, отоци, кръвонасядания и охлузвания по трупа.

Ако пострадалата беше използвала предпазен колан, то травматичните увреждания в областта на главата биха били или по-леки, или въобще не биха настъпили. Тъй като ПТП е настъпило при висока скорост на удара, довел до голям ударен импулс, като след удара лекият автомобил, в който е била пострадалата П.К., е описал сложна траектория при ротация и отново се е ударил със задната си част в автобусна спирка, не може да се каже категорично дали не биха се получили други травматични увреждания, водещи до смъртта ѝ, ако тя е бил с поставен предпазен колан.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие, както и от действието на предмет с остър връх и режещ ръб. Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания на пострадалата П.К. и претърпяното от нея ПТП на ** г. 

По делото са разпитани свидетелките М.И.П. – колежка и приятелка на ищцата, и П.Ц.В.– майка на ищцата, показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, по при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на последната, предвид близката ѝ родствена връзка с ищцата и възможната ѝ заинтересованост от изхода на спора.

От показанията на свид. М. П. се установява, че ищцата „М. живееше в *** със съпруга си и с двете си деца“ от 2009 г., когато се омъжила там, а сестра ѝ П.„беше студентка в **…, но си е от **. …Двете сестри са израснали в ** … Родителите им са от ** и са разделени …В ** съм ги виждала в обедните почивки заедно, когато П. е гостувала на сестра си, заедно с двете ѝ деца. Особено лятно време съм ги засичала. П. не беше семейна. …Поддържаха много близки контакти не само М. и сестра ѝ, но и с двете деца. М. изключително много се промени след това. …До тогава М. беше много лъчезарна, контактна, много разговорлива, но след тази трагедия всичко се промени. Остана затворена в себе си, непрекъснато плачеше. …Продължава почти всеки ден да говори, почти всеки ден се връщаме дали към спомени със сестра ѝ, дали към самата трагедия. Изключително тежко преживя тази загуба. Към днешна дата няма може би ден, в който тя да не спомене сестра си в различни аспекти – дали ще е техен приятен спомен или се връща обратно към самата катастрофа и това, което преживя след катастрофата и до погребението. Тя просто се срина.“

От показанията на свид. В.се установява, че от раждането на дъщеря ѝ П.през ** г. до заминаването на голямата ѝ дъщеря - М. в ** като „студентка през 2002 г., живеехме в общо домакинство в **. Бяхме ние, двете деца и бившия ми съпруг в едно домакинство. …поради голямата разлика (** г.), тя (М.) беше за нея (П.) голяма опора и подкрепа, помагала ми е много за нейното отглеждане. Водеше я на детска градина, помагаше ѝ в училище, а и когато е излизала навън да играе, винаги с нея беше малката ѝ сестричка. …Когато М. тръгна да учи в ** …единствения човек, за когото се разплака беше, че се разделя със сестричката си. Впоследствие си идваше често, за да я вижда. Отношенията им бяха като на много близки сестри. М. си идваше често, все пак разстоянието е голямо, но 3 – 4 пъти през семестър …доколкото беше възможно физически и финансово се прибираше, за да се виждат.  …След като М. завърши университета известно време остана в **, след това се прибра в ** …Ние с баща им бяхме вече разведени. …Ние живеехме с П. в ** на друг адрес, а М. се върна съвсем за кратко при баща си. Двете не живееха в една къща, но се виждаха често, ние живеем в съседни имоти …След това М. ***, после съвсем скоро П. отиде студентка в **… М. беше съкрушена от загубата на сестра си. …Тази трагедия се отразява на нея, на всички от семейството. И тя самата се промени като характер – стана по-затворена, по-малко общува с хората, така че неминуемо това нещо ще тежи до края на живота ѝ като огромна душевна травма.“

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените обективно и субективно съединени искове, солидарно срещу двете ответни застрахователни дружества, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира за процесуално НЕДОПУСТИМИ, поради следното:

Не е спазена процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на преките искове на пострадалата срещу застрахователите по застраховка „ГО“ на виновните водачи, и изтичане на 3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователите по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между страните по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на преките искове от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалата при ПТП и застрахователите по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновните водачи, каквато в случая не е налице, поради което в полза на ищцата М.К. като увредено лице – сестра на починалата П.К., не е възникнало правото на преки искове срещу застрахователите на виновните водачи.

Видно от приложените към исковата молба застрахователни претенции с вх.№ 1910/19.04.2018 г. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и с вх.№ 94-Д-42/19.04.2018 г. до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, М.А.К. е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. и 24 368,08 лв. – законна лихва, но не в лично качество като сестра на пострадалата, каквато претенция е предмет на настоящото дело, а в „качеството си на законен наследник на А.П. К., ЕГН **********, поч. на ** г., последния като наследник на П.А.К. – пострадала“, т.е. пред застрахователните дружество са предявени претенции от ищцата, но в качеството ѝ на наследник по закон на своя баща А.К., който е починал през **г. няколко месеца след дъщеря си П.

Тези претенции обаче са недопустими, тъй като правото на обезщетение за неимуществени вреди не може да се наследява и да се предявява от наследниците на починало лице, а само лично от претърпелия вредите, като в случая обезщетение за смъртта на П.К. е могъл да претендира преживе лично баща ѝ А., но не и дъщеря му М.К. в качеството ѝ на негов наследник.

Тъй като по делото липсват доказателства за започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на претенциите за обезщетение на неимуществените вреди, претърпени лично от ищцата М.К. в резултат на смъртта на сестра ѝ П. при процесното ПТП, които вреди я легитимират като пострадало лице по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, и изтичане на 3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователите по реда на чл. 380 от КЗ, съдът намира, че така предявените искове са преждевременно заведени и затова са недопустими, предвид императивната разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Ето защо, предявените искове по чл. 432 от КЗ, както и акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати като недопустимо.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М.А.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Д.М., солидарно срещу ответниците „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., причинени вследствие смъртта при ПТП на нейната сестра П.А.К., ЕГН **********, както и за заплащане на законната лихва върху главницата за периода 18.11.2016 г. – 21.11.2018 г. или общо 20 429,67 лв., ведно със законните последици, като недопустими, съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д.№ 931/2018 г., ПОС, III гр.с.

          Определението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                    /М. Бедросян/