Решение по дело №579/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. А. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 60/13.05.2024 г., постановено по АНД № 236/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че районният съдия не направил правилна оценка на събрания по делото доказателствен материал и поставил решението си при непълен такъв. Съдът не обърнал внимание на възражението за липса на компетентност у АНО, както и на твърденията, че не били събрани надлежни доказателства за заеманата от него длъжност (заповед за назначаване на длъжност например). В хода на делото съдът не събрал доказателства във връзка с тези възражения, нито ги обсъдил с решението си по същество. Районният съдия неправилно не дал вяра на показанията на свидетелката К. Ч., поради което и неправилно приел, че в случая не е налице крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК, което било изключващо обществената опасност на деянието обстоятелство. Съдът неправилно приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и деянието не разкрива признаците на маловажност по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно, като бъде отменено като незаконосъобразно и оспореното наказателно постановление.

В молба, депозирана от пълномощника на касационния жалбоподател, се прави искане за присъждане на разноските, направени пред районния съд.

ОТВЕТНИКЪТ - Началник група в ОДМВР - Хасково, Районно управление – Свиленград, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, съответно същият не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита обжалваното решение на Районен съд – Свиленград за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № 24-0351-000059 от 22.02.2024 г., издадено от ВПД Началник Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на С. А. Р. с [ЕГН] от [населено място], [жк], ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 03.02.2024 г. около 01:40 часа в [населено място], по булевард „България”, С. Р. управлявал в посока хотел „Централ” лек автомобил [Марка], модел А3 с държавен регистрационен номер [рег. номер] - негова собственост (видно от Справката от АИС - КАТ), когато бил спрян за проверка от полицейски служители. В автомобила пътувала и свидетелката К. А. Ч.. При проверката жалбоподателят бил тестван за алкохол с техническо средство „Дрегер” 7510 с инвентарен (фабричен) № ARPL 0559 (преминал успешно проверка за техническа изправност и в срока на годност, видно от Протокол с рег.№ 3286р-47153 от 19.09.2023 г.), който отчел 0.90 промила алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 082119, но Р. не се явил в Центъра за спешна медицинска помощ - филиал Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба.

Съдът е приел за установена материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково (Н. А. А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП. Позовал се е на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., като е взел предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, II степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково и на Писмо с рег.№ 351000-2180 от 29.03.2024 г., видно от което Н. А. А. бил назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково.

Съдът е обсъдил подробно, изчерпателно и в тяхната взаимовръзка събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, включително показанията на свид.К. А. Ч. - приятелка на жалбоподателя. Последните са възприети в частта на твърденията, неопровергаващи се от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Б. П. Б. и Г. М. Д.) и от писмените доказателствени средства по делото - конкретно за обстоятелствата на съвместното пътуване с жалбоподателя, спирането за проверка от полицейските органи и извършването на проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол. В останалата им част и по-специално изложената версия относно това, че се наложило жалбоподателят да заведе свид.Ч. до дома й, за да приеме лекарства, тъй като й станало лошо, показанията не са кредитирани, а са приети за тенденциозни и неправдоподобни, както поради близките отношения на свидетелката и жалбоподателя, оттук - пряката заинтересованост от изхода на делото, така и поради нелогичността им.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който то е издадено, са приети за законосъобразни от процесуалноправна страна, като съдът е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да представляват основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Прието е, че при издаването на акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

При излагане на правните си изводи, районният съд е приел за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Приел е за безспорно установено, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС, съответно, че правилно е бил определен субектът на административно наказателната отговорност. Съдът е намерил за безспорно установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване и констатиране на съставомерно административно нарушение, изразило се в управление на автомобил, след употреба на алкохол. Прието е, че не са налице предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респективно за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Административните наказания са приети за правилно и законосъобразно определени както по вид, така и по размер, индивидуализирани в предвидените от закона такива - фиксирани за посочените размери.

Обсъдено е и твърдението за влошено здравословно състояние на свид.Ч., като е прието, че дори и този факт да се приеме за установен, то това не можело да доведе до извод за приложението на чл. 13, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН - крайна необходимост. Съдът е изтъкнал, че за да бъде изключена обществената опасност в действията на нарушителя, е необходимо управлението на МПС след употреба на алкохол да бъде насочено към спасяване на свои или на другиго лични блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. Настоящият случай обаче не бил такъв, тъй като можело да бъде извикано такси, което да отведе Ч. до дома й, да бъде намерен друг човек (неупотребил алкохол), който да я отведе, да бъде позвънено на родителите й, които да се погрижат за нея и т.н.

При извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, настоящият съдебен състав на Административен съд - Хасково намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

При извършената преценка за съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, във връзка със сочените касационни основания по чл. 348 от НПК, касационната инстанция констатира, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Аргументите на съда, за да направи тези изводи, са следните:

Въз основа на правилна преценка на събраните в хода на производството доказателства Районен съд – Свиленград е изложил констатации, които се възприемат и от настоящия касационен състав относно наличието на пълно и ясно описание на нарушението, точна правна квалификация и липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по издаване на процесното наказателно постановление.

Доводът за липса на компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя, както и твърденията, че не са събрани надлежни доказателства за заеманата от тях длъжност, са наведени за пръв път едва с писмената защита пред районния съд. В тази връзка касационният съд намира за неоснователни доводите, че доказателства във връзка с тези възражения не са били събрани от районния съд, нито че същият не ги обсъдил с решението си по същество. В хода на въззивното производство, преди съдебното дирене да бъде приключено и да бъде даден ход по същество, жалбоподателят не е изложил твърдения, че лицето, издало наказателното постановление, съответно актосъставителя, не са заемали посочените длъжности, нито същият е направил каквито и да било доказателствени искания в тази връзка. За евентуалното оспорване на приетото за установено от районния съд по отношение на компетентността, писмени доказателства не се представят и пред настоящата инстанция, нито се правят доказателствени искания за събиране на такива, поради което твърденията на касатора остават в сферата на предположенията и навеждат на извода за злоупотреба с право. В тази връзка касационният състав приема, че АУАН е съставен, а наказателното постановление - издадено от компетентни по материя и степен органи, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, от заеманата от актосъставителя Б. П. Б. длъжност „Младши автоконтрольор”, II степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-2180/29.03.2024 г., в което се посочва, че Н. А. А. заема длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково.

По отношение изложеното в касационната жалба, че съдът неправилно не дал вяра на показанията на свид.К. Ч., същото е неоснователно. Районен съд - Свиленград е изложил ясни и подробни аргументи защо намира за неоснователен всеки един довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, защо кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и защо не дава вяра на показанията на свидетелката Ч.. Касационната инстанция приема, че въз основа на извършения задълбочен и съвкупен анализ на всички събрани доказателства въззивният съд правилно и обосновано е намерил за доказано осъществяването на визираното административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на нарушителя, като в тази насока е изложил обосновани и убедителни аргументи, които не се налага да се преповтарят.

Правилно в решението си Районен съд – Свиленград е отхвърлил като неоснователни развитите доводи в жалбата за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, както и твърдението за извършването на деянието при условията на крайна необходимост. Районният съд се е аргументирал защо в случая конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и защо не може да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното административно нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива административни нарушения. От друга страна, конкретните факти и обстоятелства, при които жалбоподателят е предприел управление на МПС с пътници в него, въпреки, че е знаел, че преди това е бил употребил алкохол, не могат да обосноват извод за наличие на крайна необходимост. Правилно Районен съд – Свиленград е отчел, че в случая не е имало пречки да се поръча такси или да се използва друг водач на превозно средство, с което да се транспортира свид.Ч. до дома й. Правилно е и заключението, че предприетото в случая управление на МПС от жалбоподателя, въпреки употребения преди това алкохол не е било единственият възможен начин да се окаже помощ на приятелката му.

По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни и обжалваното решение на Районен съд – Свиленград следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/13.05.2024 г., постановено по АНД № 236/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.