РЕШЕНИЕ
№ 103
04.04.2019г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в
закрито съдебно заседание на 04.04.2019г., в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
като разгледа докладваното
от съдия Ковачев частно въззивно гражданско дело № 208 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 538
във връзка с чл. 278 от ГПК и чл. 165, ал. 4 и чл. 130, ал. 3 от Семейния
кодекс.
Образувано е по частна жалба
от В.К.П. в качеството ѝ на настойник на поставения под пълно запрещение К.К.Й.
срещу Решение № 1084 от 01.03.2019г., постановено по ч.гр. д. № 1235/2018г. по
описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за разрешение да тегли суми от банковата сметка на поднастойния
му над сумата от 280,00 лева месечно.
В жалбата се сочат
оплаквания за неправилност на решението. Счита се че настойника не е длъжен да
поема финансовите разходи на поставения под запрещение, както е счел ПРС, освен
това не било правилно виждането на ПРС, че не може да се даде разрешение за
теглене без ограничение във времето и размера на сумата при всяко теглене.
Посочва, че средствата за
пенсия и социални пoмощи общо 442 лева, които е искал да му се
разреши да тегли са под минимума за издръжка на едно лице определен от
Националния статистически институт който бил 503, лева. Твърди необоснованост
на изводите на ПРС че сумата от 280,00 лева е достатъчна за покриване нa
нуждите на поднастойния му. Счита, че пенсията и финансовата подкрепа по закона
за хората с увреждания, които получава поднастойния са целеви средства-именно
за покриване на ежедневните разходи. Счита, че не следва всеки месец да подава
отделна молба за разрешение.
След преценка на исканията направени с молбата и уточняващите молби и
представените пред ПРС доказателства и служебно извършена справка в интернет страницата
на НСИ намира жалбата за основателна.
На първо място ПОС счита, че ПРС е вменил на настойника
задължение за финансова издръжка на поднастойният, каквото настойника няма. Длъжността настойник е почетна и
безвъзмездна, но задължението за полагане на грижи по чл. 164, ал. 3 от СК в никакъв случай не включва парична
издръжка под формата на заплащане лично от настойника на средствата необходими
за задоволяване на ежедневни потребности на поднастойният както е приел ПРС.
Лицата имащи право на издръжка и задължените за издръжка са посочени в СК и
настойника не е между тях. Не бива да се забравя, че настойник може да бъде и
лице което не е роднина на поставения под запрещение и ако за роднините има
задължение за издръжка по чл. 140 СК за неродственици няма такова. Дори и в
случаите на чл. 140, т. 5 СК (в случая настойника е сестра на поднастойния)
трябва да е налице невъзможност да се покриват разходите на поднастойния с
неговото имущество (чл. 139 СК). Следователно възможностите на настойника са
без значение за делото.
Самият характер на
длъжността настойник, която е безвъзмездна изключва възможността в тежест на
настойника да се възлагат по нормативен ред задължения за покриване на разходи
на поднастойния. В тази връзка има дадено и каузално тълкуване на ВКС на чл.
164, ал. 3 от СК: „Задължението на настойника по чл.164, ал.3 СК касае
извършването на правни действия по управление на имуществото на поставения под
запрещение, представителство пред трети лица и полагане на грижи за личността
му, но не и задължение за осигуряване на средства за неговата издръжка от
имуществото на настойника. Средствата за издръжка на поставения под запрещение
следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество /пенсия,
социални помощи, доходи от имущество и др./“- Решение 122/ 22.10.2018г. по
к.гр.д. 4190/2017г. на ВКС, I Г.О.
Основателно в тази връзка е и
възражението на настойника, че средствата за пенсия и финансова подкрепа са
целеви-предназначени са именно за покриване на неговите ежедневни разходи.
Пенсията е заместител на трудово възнаграждение, загубено по някаква причина (в
случая поради инвалидност на лицето и правното му ограничаване), а трудовия
доход е с основна цел покриване на разходи за живот. Финансовата подкрепа по
закона за хората с увреждания има за цел да компенсира разходи (чл. 68 от
закона за хората с увреждания) и е в две форми –ежемесечна и целева, но и двете
форми имат една и съща цел - подпомагане на такива лица от финансова страна да
им се подсигури достойно физическо съществуване.
Като се има предвид, че нормативно определената линия на бедност за
2019г. с
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 170 на МС от 17.08.2018г.
(ДВ бр. 70/2018г.) е 348,00 лева е
повече от ясно, че разрешения от ПРС размер от 280,00 лева е явно недостатъчен
при общ размер на пенсията и помощта от 443,25 лева, който очевидно сочи на
възможност за осигуряване на по - добри условия за живот на поднастойния в
сравнение със сумата определена от ПРС.
Освен това видно от
официално публикуваната информация от Националния статистически институт
разходите на едно лице за последното тримесечие на 2018г. са 1509 лева или по
503,00 лева месечно.
От тази сума обаче трябва да
се извадят разходите посочени от НСИ: за алкохолни и тютюневи изделия (21,00
лева месечно); за съобщения - 21,37
месечно; трансфери към други домакинства - 5,29 лева месечно; 10,25 лева –
покупки на ценни книжа, платени и дадени заеми. Тези видове разходи включени от
НСИ в изследванията му в конкретния случаи не са в интерес и не са необходим
разход на поднастойния доколкото алкохола и тютюневите изделия са вредни за
здравето, заболяването на поднастойния изключва ползване на съобщителни услуги-видно
от решението за поставяне под запрещение той не чува и не може да говори;
търговията с ценни книжа предполага задълбочени икономически познания и няма
данни и не е в интерес на запретения да се извършват трансфери на средства към
други домакинства, а даване на заеми и получаване на такива са действия
нуждаещи се от съдебно разрешение.
С оглед горното следва да се
приеме, че за покриване на обичайните месечни разходи за живот на поднастойния
е необходима сумата от 445,09 лева, което сочи на необходимост да се даде
разрешение за теглене от неговата банкова сметка на пълния размер на получаваните
към днешна дата пенсия и финансова подкрепа – общо 443,25 лева (244,89+198,36).
Видно от горното решението в
отхвърлителната му част е неправилно и следва да се отмени като ПОС реши
въпроса по същество и се разреши теглене от настойника на сумата от 163, 25
лева месечно – разлика от сумата от 280,00 лева за която ПРС е дал разрешение
до сумата от 443,25 лева - размер на получаваните пенсия и финансова подкрепа
по закона за хората с увреждания.
Водим от горното ПОС
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 1084 от
01.03.2019г., постановено по ч.гр. д. № 1235/2018г. по описа на Пернишки
районен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на В.К.П. с ЕГН **********,
в качеството ѝ на настойник на поставения под пълно запрещение К.К.Й. с
ЕГН ********** за разрешение да тегли суми от банковата му сметка с IBAN: *** *** над сумата от 280,00 лева месечно като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА НА основание чл.
165, ал. 4 от СК на В.К.П. с ЕГН ********** в качеството ѝ на настойник на
поставения под пълно запрещение К.К.Й. с ЕГН ********** да тегли от банкова
сметка ***: *** *** още 163, 25 лева месечно, която сума представлява
разликата между сумата от 280,00 лева за която е дадено разрешение от пернишки
районен съд и сумата от 443,25 лева, постъпваща по сметката като пенсия за
инвалидност и финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател : Членове: 1. 2.