О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
09.05.2017 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на девети май две
хиляди и седемнадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа гр.д. № 1277 по описа на РС Стара Загора за 2017 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна.
Страните
са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба и отговорите заверени копия на писмени
доказателства.
Следва да се издадат исканите
удостоверения след заплащане на държавна такса по сметка на РС Стара Загора в
размер на 5 лева за всяко от тях.
По отношение на доказателственото
искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца
и двама на страната на ответника, същото с оглед уточнението за кои факти ще
свидетелстват, е относимо, допустимо и необходимо и следва да се уважи.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени
доказателства за ищеца: Заверено копие от Нотариален акт за дарение на недвижими
имоти № 84, том XXI, дело № 5333/97г. по описа на Нотариус при Старозагорски
районен съд; Заверено копие от Удостоверение за наследници изх.№
1060/1.03.2017г. на Община Ст.Загора; Заверено копие от Скица на поземлен имот
№ 15-155852- 01.04,2016г. на АГКК Ст.Загора; Заверено копие от Скица на
поземлен имот № 15-155846-01.04.2016г. на АГКК Ст.Загора; Заверено копие от
Покана с нотариално удостоверен подпис рег.№ 2091, том I, № 122 от 16.02.2017г.
по описа на Нотариус рег.№ 181 на Нотариалната камара; Удостоверение за данъчна
оценка № Д000299063/27.02.2017г. по описа на Отдел „Местни данъци и такси"
при Община Ст.Загора
ПРИЕМА като писмени доказателства за ответника: Констативен протокол от 10.03.2017 г. Акт 81, том 1,
рег.номер 3231.
ДОПУСКА по двама свидетели
на страната на ищеца и ответника за доказване на изложените с исковата молба и
отговора твърдения.
ДА СЕ ИЗДАДАТ
исканите съдебни удостоверение след заплащане на държавна такса по сметка на РС
Стара Загора в размер на 5 лева за всяко от тях.
НАСРОЧВА делото за 02.06.2017 г. от 11.30 ч., за която дата да се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
както
следва:
Предявен
е установителен иск по чл. 59 ал. 3 от ЗС.
Ищецът П.Б.Т. твърди, че е дъщеря, а ответницата
Р.М.Д. е преживяла съпруга на общия наследодател на страните Ботьо Тодоров
Добройков, б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 1.07.2015г.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
84, том XXI, дело № 5333 от 21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски
районен съд, Ботьо Тодоров Добройков и неговата съпруга /ответницата/ са дарили
на ищцата следния си собствен недвижим имот /пункт I/, а именно: 192,5/310 /сто
деветдесет и две цяло и пет десети върху триста и десет/ идеални части
квадратни метра от ДВОРНО МЯСТО , находящо се в гр.Стара Загора,
ул."Христо Ботев" №5, цялото от 310 кв.м. /триста и десет квадратни
метра/ съгласно нотариален акт, съставляващо урегулиран парцел IX - 4243
/девети за планоснимачен номер четири хиляди двеста четиридесет и трети/ в
квартал 327 /триста двадесет и седем/ по плана на гр.Стара Загора, при граници:
улица, парцели Х-4242, XII-4240, VI-4239 и VIII-4244 и реално ВТОРИ ЕТАЖ от
двуетажната жилищна сграда, построена в описаното дворно място, който етаж се
състои от: дневна, спалня, кухня и коридор, както и Va /една втора/ идеална
част от общите части на жилищната сграда и от банята и тоалетната, разположена
в югозападната част на същото дворно място, който имот представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68850.509.4243, находящ се в гр.Стара Загора,
ул."Христо Ботев" №5, цялия с площ от 317 кв.м. /триста и
седемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване ( до 10 м.), с номер
по предходен план: 4243 /четири хиляди двеста четиридесет и три/, в квартал 327
/триста двадесет и седем/, парцел IX /девети/, при съседи по Кадастрална скица:
68850.509.4242, 68850.509.7025, 68850.509.4244, 68850.509.4239, 68850.509.4240,
заедно и реално със следния, находящ се в гореописаното дворно място
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68850.509.4243.2.2, с адрес на
имота гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев №5 ет.2, който самостоятелен обект се
намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4243,
представляващ жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ - няма данни, на 1 ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: 68850.509.4243.2.1, над обекта: няма, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1
/7.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК - Стара Загора,
С цитираният нотариален акт за дарение, на
същата дата 21.10.1997г. /пункт II/ общият наследодател заедно със съпругата си
са дарили на сина на втората - Тодор Славов Тодоров 117,5/310 идеални части
/сто и седемнадесет цяло и пет десети върху триста и десет идеални части/ от
гореописаното дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул."Христо
Ботев" №5, съставляващо урегулиран парцел IX - 4243 /девети за
планоснимачен номер четири хиляди двеста четиридесет и трети/ в квартал 327
/триста двадесет и седем/ по плана на гр.Стара Загора, при граници: улица,
парцели Х-4242, XII-4240, VI-4239 и VIII- 4244 и реално ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажната жилищна сграда, построена в описаното дворно място, който етаж се
състои от: дневна, спалня, кухня и коридор, както и 1/2 идеални части от общите
части на жилищната сграда и от банята-тоалетната, разположена в югозападната
част на същото дворно място.
Дарението по отношение на надарените лица е било
извършено при условие, че дарителите ще живеят и ще ползват целия дарен имот
пожизнено и безвъзмездно.
Ищцата е живяла в процесния имот от 1960 година
заедно с баща си /общия наследодател/, втората му съпруга - ответницата и сина
на последната Тодор Славов Тодоров. Първоначално всички са живели съвместно на
първия етаж от къщата, а в последствие, доверителката ми със семейството си е
заживяла на втория етаж от жилищната сграда.
От момента на извършване на дарението през
1997г., дарителите в нито един момент не са упражнявали учреденото им право на
ползване върху втория етаж от жилищната сграда в описания имот. Независимо от
обстоятелството, че никой не е препятствал правото им да живеят и на вторият
етаж от къщата, както и да го ползват според правата си, дарителите не са се
възползвали от тази им възможност до 19.02.2017г., когато ищцата получава
нотариална покана per.No 2091 том I, № 122 от 16.02.2017г. по описа на Нотариус
Д.Недялков. С последната ищцата е била поканена да предаде ползването върху
втория етаж в полза на ответницата или да й заплаща сума в размер на 300 лв.
като обезщетение за лишаване от право й на ползване, учредено с горе цитираният
нотариален акт.
Изпратената и описана по-горе нотариална покана,
счита, че поражда правния интерес за ищцата П.Б.Т. да предяви настоящия
установителен иск, с който цели да установи спрямо ответницата, че учреденото в
нейна полза право на ползване върху вторият жилищен етаж от двуетажната къща,
находища се в дворното място в гр.Ст.Загора, ул.Христо Ботев № 5, е погасено по
давност, тъй като не е упражнявано повече от 5 години, считано от датата на
договора за дарение на недв.имоти, с който е учредено.
През цялото време, считано от прехвърляне на
правото на собственост на 21.10.1997г. и към настоящия момент, ответницата
заедно със съпруга си Ботьо Тодоров Добройков са живели на първият етаж от
къщата, а вторият етаж се ползва от доверителката ми самостоятелно. Последната
винаги е живяла в имота на втория етаж и е ползвала лично всичките му
помещения, като в рамките на процесния период, считано от сключване на договора
за дарение до момента на получаване на нотариалната покана, никой не се е
противопоставял на това ползване. Собствени на ищцата са всички мебели и
обзавеждане в трите стаи на втория етаж от жилищната сграда. Единствено ищцата
е разходвала средства и е полагала лични усилия за поддържането на втория етаж,
с цел използване според предназначението му.
Дарителите никога не са предприемали действия по
реализиране на учреденото им право на ползване върху имота, независимо, че много
години преди сключване на дарението, вторият жилищен етаж е бил пригоден за
живеене и ползване според предназначението му. Ответницата винаги е живяла на
първият етаж от къщата, който е продължил да се обитава от нея и след смъртта
на общия наследодател. Не само не са упражнявали фактическа власт лично, но
дарителите никога не са имали лични движими вещи на втория етаж, нито са
участвали в необходимите разходи във връзка с ползването му.
След смъртта на бащата на ищцата - Ботьо Тодоров
Добройков, през август 2016г. сина на ответницата като собственик на първия
етаж от къщата в имота, е лишил ищцата от достъп до втория етаж чрез смяна на
втората брава на входната врата на къщата. Последната е еднофамилна сграда,
която разполага с един единствен вход, от който се влиза както за първия, така
и за втория етаж. От построяването на къщата през 1959г. ищцата винаги е
влизала през този единствен вход, за да стигне чрез вътрешни стълби до втория
етаж, който ползва непрекъснато и спокойно близо 57 години.
По повод на описаните самоуправни действия
предвид заключването на входната врата на къщата и лишаването на ищцата от
достъп до втория етаж, на 24.08.2016г. е образувана прокурорска преписка №
3512/2016г. по описа на РП - Стара Загора, както и досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, които до момента не са приключили със съответен влязъл в
сила съдебен акт.
Поради изложеното, счита, че правото на
ползване, учредено с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 84, том
XXI, дело № 5333 от 21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски районен
съд по отношение на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в
дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул."Христо Ботев" №5 в
полза на Р.М.Д., е погасено по давност поради неупражняването му за срок повече
от 5 години, считано от 21.10.1997г. /датата на нотариалния акт/.
В случая, счита, че е налице нормата на чл. 59
ал.З от ЗС, поради което ответницата е изгубила вещното право на ползване
поради пасивното си поведение, свързано с цялостно дезинтерисиране и пълна
липса на желание за предприемане на каквито и да е било действия по
упражняването му.
Предвид изложеното, моли да се постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на Р.М.Д. ЕГН **********,***,
че учреденото й с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 84, том XXI,
дело № 5333 от 21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски районен съд,
право на ползване върху ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда, построена в
дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.509.4243,
находящ се в гр.Стара Загора, ул."Христо Ботев" №5, който етаж
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68850.509.4243.2.2,
с адрес на имота гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев №5 ет.2, намиращ се в сграда
№2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4243, представляващ
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ - няма
данни, на 1 ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 68850.509.4243.2.1, над обекта: няма, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/7.01.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК - Стара Загора, Е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ, на
основание чл. 59 ал.З от ЗС.
Претендирани са направените по делото разноски.
В отговора по чл. 131 ответникът оспорва изцяло иска
като неоснователен поради следните съображения:
Не оспорва обстоятелството, че с посоченият нотариален
акт от 21.10.1997 год. тя и съпругът й Ботьо Тодоров Добройков са направили
дарение на ищцата П.Б.Т. - дъщеря на съпруга й, подробно описаният в акта
идеални части от дворното място и РЕАЛНО ВТОРИЯТ ЕТАЖ от жилищната сграда на
посоченият адрес – двуетажна къща, с условието, че ние дарителите ще живеем в
този имот и ще го ползваме целия пожизнено и безвъзмездно.
Със същият нотариален акт двамата със съпруга й
са направили дарение на Тодор Славов Тодоров - син на ответницата по делото,
ид.части от дворното място и РЕАЛНО ПЪРВИЯТ ЕТАЖ от жилищната сграда пробно
описана в акта и исковата молба, с условието, че дарителите ще живеят в този
имот и ще го ползват целия пожизнено и безвъзмездно.
Учреденото право на ползване по силата на
посоченият нотариален акт е на целият имот, реално първия и реално вторият
етаж.
Съпругът й Ботьо Тодоров Добройков починал на
01.07.2015 год. До неговата смърт били в много добри отношения с дъщеря му П.Т.
- ищца по настоящето дело. Не е имало разногласия относно ползването на първия
или на втория етаж.
Съгласно разпоредбата на чл.56 ЗС ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта
според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо
като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на
имота, в случая и на ищцата. Когато собственикът на недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвиденият за
това ред, той се лишава от всякаква възможност да ползва вещта. Аналогично е
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със
собсвеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на
трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си, както е в случая в
полза на двамата дарители. Запазеното право на ползване изключва изцяло или
отчасти възможността на новия собственик /ищцата/ да упражнява правомощията си
да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик /съгласил се
да сключи сделка при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези
форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите
нрави.
Законодателят е уредил хипотезите на
прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл.59 ЗС -
правото на ползване се прекратява със смъртта на ползвателя физическо лице в
случая за съпруга ми това право се погаси след 01.07.2015 год. неговата смърт,
с изтичане на срока или ако не се упражнява за период повече от 5 години, както
и при сливане на качеството на ползвател с това на собственик.
Упражняването на правото следвало да се разбира
не само като постоянно обитаване на жилището втория или първия етаж, а като всяка
форма на фактическо и правно използване на имота, постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, плащане на такси, данък, разходи за вода, ел
.енергия, смет и пр.
Следвало да поясни, че нито тя, нито съпругът й
до неговата смърт 01.07.2015 год. са се дезинтересирали от правото на ползване
на имота и обстоятелството, че са изпълнявали свързаните с него задължения,
като са заплащали и сега аз продължават да плащат дължимите за имота местни
данъци и такси, които по силата на чл.57 от ЗС са в тяхна тежест т.е. в тежест
на ползвателите.
Отношението на ищцата към ответницата се усложнило
след смъртта на нейния баща и незнайно по какви причини.
Пояснява, че за вторият етаж на двуетажната къща
се преминава през коридора на първият етаж, собственост на Тодор Тодоров.
С уведомление от Тодор Тодоров собственик реално
на първия етаж до ищцата П.Т. е направил предложение да се направи отделен вход
до втория етаж за улеснение на двамата собственици. Със същата покана ищцата е
уведомена, че в срок до 28.07.2016 год. следва да й предаде една стая от втория
етаж по неин избор, която иска да отдава под наем, тъй като не й стигали средствата
за издръжка, право което й давало чл.60 ЗС.
Вторият етаж се ползвал изцяло от ищцата, което
я принудило да ползва само първия етаж, особено след смъртта на съпруга й. С
нотариална покана до ищцата от 16.02.2017 год. поискала да й осигури
възможността да ползва имота съгласно учреденото й с описания по горе
нотариален акт право на ползване. Собственикът на втория етаж - ищцата сама е
ограничила възможността да го ползва, учредявайки ограниченото вещно правото на
ползване на мен и съпругът й, като неговото право се погасило със смъртта му 01.07.2015
год. а учреденото в нейна полза право на ползване съществува и тя имала право
да избере, кой етаж да ползва - първият
или вторият етаж с оглед на нейните физически възможности. От отговора на
нотариалната покана от ищцата изпратена до Тодор Тодоров получена на 14.07.2016
год. касаеща изграждане на отделен вход към втория етаж се виждало, че ищцата
ползва целият втори етаж.
В констативен протокол № 187, том I, рег.№ 3231
от 10.03.2017 год.стр.1 ищцата, чрез своя процесуален представител адв. Г. /вж.стр.1
от протокола/ отказали дай предоставят ключ от втория етаж, поради погасеното
според тях право на ползване по давност.
Правната квалификация на предявеният иск е чл.
59 ал. 3 от ЗС.
Доказателствената тежест се разпределя както
следва:
Ищцата следва да докаже, че е придобила
собственост на имота, както и че владението е било предадено без в имота да се
намират трети лица, различни от нея и праводателите.
В тежест на ответника е да докажа, че в
процесния период е осъществявал учреденото му право на ползване - постоянно
обитаване на жилището /недвижимия имот/, както и всяка форма на фактическо и
правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за
съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: