№ 1247
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Джулиана Петкова
Членове:Надежда Махмудиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501898 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№311407/26.04.2021 г., подадена от Г. Н. Н., чрез адв. Д.М., против Решение
№261802/17.03.2021 г. по гр.д.№7147/2019 г. на СГС, I ГО – 10 състав, с което
жалбоподателят Г. Н. Н. е бил осъден на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на Н. Т. Т. сумата
от 29 680 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане – пропуснат
приход от наем в размер на 29 120 лв. за периода от 01.06.2014 г. до 30.09.2018 г., и 560
лв. – осъществена загуба от заплатена неустойка поради прекратяване на договор за
наем от 25.02.2014 г., поради неправомерни действия на ответника, изразяващи се в
препятстване на ремонтни дейности за корекция на водопреносната инсталация,
снабдяваща с вода имота на ищеца в периода от 2011 г. до 2018 г., и преустановяване
от ответника на водоподаването към имота на ищеца през 2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 31.05.2019 г. до окончателното плащане, като е
осъден жалбоподателят да заплати на ищеца сумата от 3137 лв. за разноски.
Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт – по
делото не е доказано, че ответникът е спирал водата; липсват доказателства за
противоправност на поведението на ответника; съдът е игнорирал обясненията на
вещото лице в о.с.з. на 17.02.2021 г.; неправилно е отхвърлено искането на ответника
за предоставяне на справка удостоверение от архивите на брокерската агенция;
съществувала е изначално обективна невъзможност за наемодателя да изпълни
1
задължението си да предостави на наемателя годен за ползване съобразно
договореното предназначение имот, тъй като в обекта поначало е било невъзможно
отчитането на потребената вода, което обстоятелство е било известно на ищеца и на
наемателя при сключването на договора; ищецът е знаел, че отдава под наем негоден
обект, и не може да черпи права от виновното си поведение. Излага становище по
съществото на спора с анализ на събраните пред първостепенния съд доказателства.
Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от насрещната
страна разноски. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на
друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, като
се присъдят на жалбоподателя-ответник направените разноски. При условията на
евентуалност се иска връщане на делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№327745/14.06.2021 г.,
подаден от Н. Т. Т., чрез адв. Д.П.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба. Неоснователни са оплакванията за недоказаност на обстоятелството,
че ответникът е спирал водоподаването към имота на ищеца, предвид направеното от
ответника изрично признание на този факт в първото по делото съдебно заседание.
Противоправността на поведението на ответника се установява от представените по
делото писмени доказателства и приетата СТЕ. Неоснователно е оплакването, че съдът
не е взел предвид обясненията на вещото лице в съдебно заседание, тъй като в
посочената от жалбоподателя тяхна част те имат характер на свидетелски показания,
каквото качество вещото лице не притежава. Излага се собствен анализ на събраните
по делото доказателства. Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални
нарушения. Не са били налице основания за допускане на поисканите доказателства –
фактури за закупуване на оборудването, описано в договора за наем, поради което
съдът правилно е оставил доказателственото искане без уважение, не е допуснато
процесуално нарушение във връзка с допускането до разпит на свидетел на ответника,
тъй като такъв е бил допуснат от съда, но трикратно не е бил доведен от ответника.
Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение. Прави се искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба и отговорите, както и в проведеното открито съдебно
заседание, страните не са представили доказателства и не са направили
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
2
не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово
компетентния съд, поради което е допустимо. Във връзка с преценката на
правилността на обжалваното решение съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира следното:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж,
представляващ самостоятелно жилище, от жилищната сграда на два етажа с таван и
изба, с идентификатор 07106.1419.72.1 по КККР на с. ***, одобрени със Заповед №РД-
18-28/03.04.2012 г. /съгласно скица на л.37/, находяща се в село ***, *** община, район
***, ул.“***“ /бивша улица „***“/ №2, със застроена площ от 103 кв.м., заедно с
прилежащите към него 53% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда, съставляващо УПИ
XIV-72 от квартал 17 по действащия регулационен план на с. ***, а по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. *** – Поземлен имот с идентификатор
№07106.1419.72 /съгласно скица на л.38/, като ½ идеална част от имота ищецът е
придобил на 01.04.2008 г. по наследство от своя баща Т. Н. Т. /съгласно удостоверение
за наследници №4551/23.08.2013 г. на л.36 от делото на СГС/, а останалата ½ идеална
част от имота ищецът е придобил на 14.09.2010 г. от своя брат К. Т., на основание
договор за дарение, сключен с Нотариален акт №133, том VI, рег.№9812, дело
1013/14.09.2010 г. на Н-с И. Н. /приложен на л.9/. Ответникът от своя страна, е чичо на
ищеца, и е собственик на първия жилищен етаж от същата жилищна сграда,
представляващ самостоятелно жилище, като го е придобил от своя баща Н. Н. Т. /дядо
на ищеца/, на основание договор за дарение от 01.03.1975 г., сключен с Нотариален акт
№186, том XII, дело 2234/1975 г. на Н-с при СРС /приложен на л.39/, като със същия
нотариален акт вторият жилищен етаж от сградата е бил дарен на праводателя на
ищеца – неговия баща Т. Н. Т.. Освен това, ответникът Г. Н. Н. е собственик на цялото
дворно място, в което е построена жилищната сграда, като го е придобил от своя баща
Н. Н. Т., на 21.12.1995 г. по договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт
№125, том LIXXIV, дело №24959/1995 г. на Нотариус при ПРС /на л.7 от делото на
СГС/.
Не се спори между страните, че водоподаването към жилищната сграда,
включително към имота на ищеца, се осъществява чрез водомерна шахта, разположена
в поземления имот – собственост на ответника, в която са разположени
водопроводните отклонения за захранване с питейна вода на всеки от двата жилищни
етажа на сградата. Не е спорно, че през 2011 г. след извършена проверка от служители
на „Софийска вода“АД /Контролен лист №ЕНВ 30094/26.05.2011 г. на л.27/ е било
констатирано, че във водомерната шахта на имота е монтиран водомер №1666241, като
сметки за вода се издават по партида с клиентски №4070628, но във водомерната шахта
е монтиран и втори водомер, който отчита ползваната вода на втория етаж на къщата,
който не е контролен, като е дадено предписание за преработване на водопроводната
инсталация така, че да остане един общ измервателен уред, отчитащ разхода на вода в
целия имот. Същевременно, е било указано на ищеца, че за да бъде открита
индивидуална партида за втория етаж, е необходимо да се преправи водопроводната
3
инсталация съгласно даденото предписание, както и съгласието на останалите
собственици в имота /съгласно уведомително писмо №О.Ж.- 1805/09.09.2011 г. на
л.26/.
Ищецът твърди, че въпреки положените от него усилия, в периода от 2011 г. до
началото на м. октомври, 2018 г., ответникът не е дал възможност на ищеца да изпълни
дадените предписания, като изрично е отказал да разреши на ищеца да извърши
необходимите фактически действия по ремонт на водопроводната инсталация, което
наложило необходимостта да потърси съдействие от кмета на район ***. Била
постановена Заповед №355/05.04.2012 г. на Кмета на район ***, *** община, с която
Г.Н. бил задължен да осигури достъп на ищеца до поземления имот, за да извърши
необходимите ремонтни дейности. Въпреки това, на 27.05.2012 г. ответникът попречил
на ищеца да извърши ремонтните дейности във водомерната шахта, като влязъл с него
във физическа разправа, и се снабдил по реда на ЗЗДН със Заповед за незабавна
защита, издадена на 25.07.2012 г. по гр.д.№12925/2012 г. на СРС – 91 състав, с която
било забранено на ищеца да приближава жилището на ответника. С Решение от
04.12.2012 г. по същото дело била отхвърлена молбата на ответника за защита по реда
на ЗЗДН, и решението влязло в сила. Ответникът обаче продължил да възпрепятства
възможността на ищеца да извърши необходимия ремонт на водопроводната
инсталация, като поставил ограда вътре в дворното място, така че ищецът да може да
преминава от входа на двора до входа на сградата, но да е лишен от достъп до
останалата част от дворното място, включително до водомерната шахта, към която
достъпът се е осъществявал през метална врата, заключена от ответника. Също така, не
му дал необходимото съгласие, в качеството си на собственик на дворното място и на
жилището на първия етаж от сградата, за да бъде открита индивидуална клиентска
партида на името на ищеца за втория жилищен етаж от жилищната сграда. На
25.02.2014 г. ищецът сключил договор за наем, с който предоставил имота си за
ползване под наем на наемателя К. С., за срок от 5 години, с уговорена месечна наемна
цена в размер на 560 лв. Още първият месец обаче ответникът възпрепятствал
нормалното ползване на имота на ищеца от наемателя, като спрял водоподаването към
имота на ищеца, в резултат от което наемателят не могъл да ползва наетият имот по
предназначение, и развалил договора, като ищецът бил принуден да му върне платения
до момента наем, както и да заплати на наемателя неустойка в размер на 560 лв. Едва
през 2016 г. успял да извърши необходимия ремонт на водопроводната инсталация, а
през м. октомври, 2018 г. ответникът дал съгласие да бъде открита индивидуална
партида на името на ищеца, за ползваната вода в имота на ищеца. В резултат от
посоченото поведение на ответника, ищецът твърди да е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в платената от него на наемателя неустойка в размер на 560 лв.,
както и в пропуснати ползи от отдаването под наем на недвижимия имот, в размер на
договорената наемна цена от 560 лв. за период от 52 месеца – от 01.06.2014 г. до датата
30.09.2018 г., на която ответникът преустановил поведението си, с което препятствал
нормалното ползване на имота на ищеца, като дал съгласие за откриване на
индивидуална партида за ползваната питейна вода в имота на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил твърденията, че лицето К. С. е
бил наемател на имота, че някога е влизал в имота и го е обитавал – ответникът не бил
виждал да се стоварва багаж, нито някой го е търсил и питал във връзка с липса на вода
в имота, договорът бил отпечатан на принтер, включително датата на изготвянето му, а
впоследствие били нанесени на ръка имената и адреса на наемателя и неговите лични
данни. Въз основа на това ответникът счита, че договорът е фиктивен, и изготвен за
4
нуждите на делото. Релевира възражения, че наемателят е имал право по т.3.3 от
представения по делото договор за наем, при възпрепятстване да ползва имота по
предназначение, да прекрати договора едностранно без предизвестие, което не било
направено – очевидно с цел да бъде заведен съдебен иск. Липсвали доказателства
наемателят да е осъдил ищеца да му плати неустойка и да му върне платения наем.
Невярни били твърденията, че водоподаването към имота на ищеца било спряно от
ответника няколко дни след като наемателят се е нанесъл. Достъп до водомерната
шахта имали и двете страни по делото, като ищецът многократно бил влизал и спирал и
пускал водата от водомерната шахта.
В първото по делото съдебно заседание на 24.06.2020 г. ответникът заявява по
реда на чл.176 от ГПК, че основният водомер обслужва неговия имот, а имота на
ищеца се обслужвал от допълнителния водомер, за който било дадено предписание
през 2010 г. да се свърже отделно. Ответникът признава, че не дал съгласие пред
„Софийска вода“ да бъде открита партида на името на ищеца, защото ищецът по това
време бил завел срещу него няколко дела. Предписанията на „Софийска вода“ били
изпълнени през 2016 г., когато поставили на ищеца нов водомер, но пак не му открили
партида, защото ответникът не дал съгласие за това. През 2017 г. ответникът си
поставил два водомера за собствените му обекти в имота, а в края на 2018 г. отишъл в
„Софийска вода“ и заявил, че е съгласен да се открие партида на името на ищеца Т.,
тъй като водомерните възли са направени и преработени. Сменили водомера с нов, и
показанията му показвали 3 кубика, като от 2005 г. до 2016 г. била отчетена вода общо
10 кубика. Никой не бил живял на квартира в имота на ищеца.
С молба от 19.10.2020 г. /на л.84/ ответникът заявява, че ищецът Т. не живее в
имота повече от 30 г., и откакто е придобил имота, го продава, но му е трудно да
намери купувач. В имота не е имало наемател, тъй като не бил годен за обитаване.
Оспорва описаното състояние на имота в договора за наем и приемо-предавателния
протокол към него, и прави искане да бъде задължен ищеца да представи фактурите за
закупуване на оборудването, което се твърди са е било налично в имота. Излага
подробни твърдения за съществуващи лоши отношения между него и праводателя на
ищеца, а после и между него и ищеца, в периода от 1989 г. до 2012 г. Признава, че в
резултат от изложените лоши отношения бил принуден да постави ограда, за да защити
семейството си, и да преустанови достъпа на ищеца до собствения на ответника двор,
която според него не възпрепятствала по никакъв начин ищеца да ползва етажа си.
Твърди, че не е ограничавал достъпа на ищеца до водомерната шахта. На 29.10.2016 г.
в 8,55 ч. кметът на с. *** видял непознати лица да разтоварват инструменти пред
имота на ответника, а ищецът се бил качил на оградата на ответника. Кметът им
направил забележка и ги предупредил да не влизат в чужд имот без разрешение. Същия
ден следобед ответникът се прибрал в дома си и установил посегателство върху
имуществото си и водопровода, и сигнализирал „Софийска вода“АД, откъдето го
уведомили, че не са изпращали техни служители за извършване на ремонтни дейности.
Това наложило на 29.10.2016 г. да подаде жалба в полицията, по която била образувана
преписка №44402/2016 г.
Във връзка с релевантните за спора обстоятелства, съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства – Писмо №О/Ж-
1320/08.06.2011 г. /на л.87/, Писмо №О/Ж – 1805/09.09.2011 г. /на л.26/, Контролен
лист №ЕНВ50094/26.05.2011 г. /на л.27/, както и от приетата по делото СТЕ вх.
№276532/09.02.2021 г. /на л.93-л.118/ се установява, че водоснабдяването на имота на
ищеца към м. септември, 2011 г. се е осъществявало посредством водопроводно
5
отклонение, разположено във водомерната шахта, находяща се в дворното място, което
не е отговаряло на изискванията на ЗУТ, и предписанието за преработването му не е
било изпълнено. От Талон за пломбиране на водомери №**********/29.10.2016 г. /на
л.21/ и заключението на СТЕ се установява, че към 29.10.2016 г. дадените предписания
за преработване на водопроводната инсталация и правилно поставяне на измервателен
уред за ползваната питейна вода в имота на ищеца са били изпълнени, като е бил
поставен правилно нов контролен водомер /след водомер №1666241 с пломба
№1070842/, с фабричен №55508495, с показание „0“, който на 29.10.2016 г. е
пломбиран с пломба №1627123. От Постановление от 28.12.2016 г. по пр.пр.
№44402/2016 г. се установява, че преписката е била образувана по жалба на Г. Н. Н.,
срещу Н. Т. Т., по повод осъщественото на 29.10.2016 г. влизане в имота му от Н.Т.. От
извършената проверка е било установено, че водомерната шахта, обслужваща двата
етажа на жилищната сграда, се намира в двора на Н., който не осигурява достъп до нея
на Т., като собственик на втория етаж от сградата. На същата дата Т. е поискал
съдействие от кмета и полицейския инспектор, тъй като се налагало пломбиране на
водомера, обслужващ имота му, от служител на ВиК. Тъй като не е установено
извършено престъпление, е постановен отказ да бъде образувано досъдебно
производство, и преписката е прекратена. От Писмо №ЗИ-1153/25.11.2016 г. /на л.16/
се установява, че с писмо вх.№ЗИ-1153/11.11.2016 г. ищецът е поискал откриването на
индивидуална партида за имот в с. ***, на ул.“***“ №*, етаж 2. От Контролен лист
№3/2016 г. от 04.11.2016 г. /на л.111 – приложение към заключението на приетата по
делото СТЕ/, подписан от ответника Г.Н., се установява, че ответникът Г.Н. отказва да
се открива индивидуална партида. От Контролен лист №0238286/09.05.2018 г. /на л.20/
се установява, че при извършена проверка от „Софийска вода“АД, в присъствието на
титуляра на обекта Г.Н. с клиентски №**********, и на Н.Т., е установено, че „г-н Н.
не осигурява достъп. Вторият етаж, собственост на Н. Т. Т. по време на проверката е
неводоснабден. Има изградена инсталация за етаж 2“. От приетата по делото СТЕ се
установява, че на 25.10.2018 г. е извършена проверка от „Софийска вода“АД, в
присъствието на титуляра на обекта Г.Н., с клиентски №**********, и на Н.Т., при
която е установено, че са изпълнени предписанията за преработване на водопроводната
инсталация, и във водомерната шахта са налице монтирани един общ водомер за
къщата на 2 етажа, и 3 броя контролни водомери за различните обекти в имота, от
които единия контролен водомер с фабричен №55508425 и пломба №1627123, с
показание „00000“ обслужва 2 етаж на сградата, собственост на Н.Т. /съгласно
приложен към заключението Контролен лист на л.114/. На 05.12.2018 г. е подадено
ново заявление от Н.Т. за откриване на индивидуална партида на негово име, за
консумацията на питейна вода, измервана с водомер с фабричен №55508495, с пломба
№1627123 и показание „00000“. При извършване на проверка на 03.01.2019 г.
/съгласно Контролен лист на л.117, приложен към заключението/, е установено, че във
водомерната шахта са установени един общ водомер, отчитащ консумацията на вода в
целия имот, един контролен водомер за първия етаж от сградата и един контролен
водомер за лятната кухня – със собственик Г.Н., с клиентски №********** , и един
контролен водомер за втория етаж, собственост на Н.Т., с подадени документи за
индивидуална партида, с показание „00003“. От заключението на СТЕ се установява,
че нова индивидуална партида на името на ищеца Н.Т. за втория жилищен етаж от
сградата, е открита на 03.01.2019 г. с индивидуален клиентски № **********, по
партида с клиентски №********** за общия водомер, открита на същата дата
03.01.2019 г.
От Договор за наем от 25.02.2014 г. /на л.45/, Квитанция към приходен касов
6
ордер №44/25.02.2014 г., издаден от „Вики евросвят“ЕООД, за заплащане на сумата от
280 лв., представляваща комисион за договор за наем от 25.02.2014 г., Приходен касов
ордер №1 от 25.02.2014 г., издаден от Н.Т., за получаване от К. С. на сумата от 560 лв.,
представляваща наем за месец март, 2014 г./на л.42/, Приходен касов ордер №2 от
25.02.2014 г., издаден от Н.Т., за получаване от К. С. на сумата от 560 лв.,
представляваща „Депозит I-ви по договор за наем от 25.02.2014 г.“ /на л.42/,
Квитанция към ПКО №1 от 14.03.2014 г., за сумата от 560 лв. с основание „връщане на
I-ви депозит по дог. за наем от 25.02.2014 г.“, и Квитанция към ПКО №2 от 14.03.2014
г. за сумата от 560 лв., платена с основание „неустойка по договор за наем 25.02.2014
г.“ /на л.43/, Приемо-предавателен протокол от 25.02.2014 г. /на л.40/, и Заявление от
10.03.2014 г. /на л.44/, както и от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К. С. в о.с.з. на 17.02.2021 г. се установява, че на 25.02.2014 г. с
посредничеството на агенция за недвижими имоти, ищецът Н.Т., в качеството на
наемодател, е сключил с К. С. като наемател, договор за наем на недвижимия си
имот, представляващ жилище на втория етаж на жилищната сграда в с. ***, на ул.“***“
№*, за срок от 5 години, считано от 01.03.2014 г., при уговорена месечна наемна цена в
размер на 560 лв., като уговорения начин на ползване на имота е бил да се ползва като
жилище. В чл.4.3. е уговорено, че първият месечен наем – за м. март, 2014 г., се дължи
в деня на сключване на договора 25.02.2014 г., а падежът на последващите наемни
вноски е уговорен до 5. число на месеца, за който се отнася плащането. В чл.3.3. от
договора е уговорена възможност за наемателя да прекрати договора без предизвестие,
в случай че е възпрепятстван да ползва имота по предназначение, а в чл.5.6 от договора
е уговорено задължение на наемодателя да заплати на наемателя неустойка в случаите
по чл.3.3., в размер на един месечен наем. От показанията на свидетеля С. се
установява, че етажът се нуждаел от някои довършителни работи /монтаж на контакти
и осветителни тела/, бил договорен по-нисък наем, и след сключването на договора, и
заплащането на първата наемна цена плюс депозит, свидетелят получил ключ за достъп
до имота, и започнал да нанася свои вещи и да посещава имота, като след работа
започнал да стяга имота. Реално бил останал да приспи в имота само една вечер, тъй
като ходел да почиства и да работи по имота. Един ден установил, че няма вода.
Потърсил хората на първия етаж, почукал, но не знаел, че там никой не живее в
момента. Обадил се на наемодателя, и той обещал да оправи нещата. На следващия ден
му казал, че от разговор с негов роднина узнал, че водата е била спряна, но проблема
ще бъде оправен. След 2-3 дни отново нямало вода, и отново потърсил наемодателя.
Той предложил да отидат заедно в имота привечер, за да му покаже къде е шахтата – да
може сам да се обслужи, тъй като имал някакви проблеми с роднина. Когато отишли в
имота, ищецът пуснал водата, а свидетелят го предупредил да оправи нещата с
роднината си, и че не е желателно това да се случва отново. След 10-15 дена водата
отново била спряна. Тогава Н. дошъл в имота и се разправял с ответника на висок глас
да не му спира водата, излезли и други хора. След като разправията приключила,
свидетелят стигнал до извод, че няма да може да ползва имота спокойно, поради което
прекратил договора, и се наложило Н. да му върне парите – платената първа наемна
вноска, плюс внесения депозит.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., като ги намира подробни,
логични, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства - Договор
за наем от 25.02.2014 г. /на л.45/, Квитанция към приходен касов ордер №44/25.02.2014
г. /на л.43/, Приходен касов ордер №1 и Приходен касов ордер №2 от 25.02.2014 г. /на
л.42/, Квитанция към ПКО №1 от 14.03.2014 г. /на л.43/, и Квитанция към ПКО №2 от
14.03.2014 г. /на л.43/, Приемо-предавателен протокол от 25.02.2014 г. /на л.40/, и
7
Заявление от 10.03.2014 г. /на л.44/. Показанията на св. С. кореспондират и на
показанията на другия разпитан свидетел – Б. И., който потвърждава, че през 2014 г.
ищецът имал наемател, който си тръгнал, тъй като ответникът спирал водата от
шахтата, до която Н. нямал достъп, заради построена от Г. ограда. Свидетелят И. също
през 2014 г. ходил лично в имота, и водата за етажа на ищеца била спряна, като достъп
до водомерната шахта имал само Г..
Показанията на свидетелите С. и И. не се опровергават от показанията на
свидетелката А. Я.. Същата заявява, че през 2014 г. е ходила в дома на Г. и съпругата
му Т., които живеели в лятната кухня, и от тях научила, че Н. прави ремонт, но никога
не се била качвала на втория етаж, и не е виждала състоянието му. От тях знаела, че
имат лоши отношения с Н., във връзка със спорове за мазето, но никога не е виждала
ищеца в имота, нито е виждала да има там наемател. Ходела в дома на Г. и Т. понякога
един път в месеца, понякога два пъти.
Свидетелят Н. Н. /син на ответника/, потвърждава, че отношенията между ищеца
и ответника са много обтегнати, откакто Н. съобщил на Г., че ще продава имота -
отправил предложение на Г., което било неприемливо, и не се разбрали. През 2014 г.
имота бил в ремонт, не бил годен за живеене. Ремонтът започнал през м. февруари,
2014 г. и продължил дълго време. Свидетелят твърди, че живее „по пътищата“ и на
първия етаж от сградата, бил чувал шум от ремонт, виждал строителните материали, но
не се е качвал на втория етаж. Знаел състоянието на имота от снимките от обявите,
които ищецът пускал в интернет. След 2014 г. ищецът бил влязъл в имота с негов
приятел да преработват водомера, като ответникът културно им казал, че не може да
прави каквото си иска с водомера, а трябва да поиска това да бъде направено от
„Софийска вода“. В този момент имало вода на втория етаж. Шахтата била отворена,
Н. имал достъп до шахтата да си пусне вода, но без съгласието на Г. не можело да му
се открие партида. Ответникът впоследствие дал своето съгласие, и понастоящем
всеки от етажите е с отделен водомер, като има и един общ водомер. Свидетелят
твърди, че през 2014 г. той и баща му имали конфликт с ищеца на водомерната шахта,
по повод на това, че ищецът бил дошъл с негов приятел да си прави водомера. Тогава
ответникът не разрешил на ищеца да работи по водопроводната инсталация, докато не
дойдат служители на „Софийска вода“ да му го направят, както трябва. Тогава ищецът
ударил ответника и му избил зъби, по повод на което било образувано дело. Към
момента на разправията водата към имота на ищеца не била спряна.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката му родствена връзка с ответника по делото /син на ответника/,
както и обстоятелството, че самият свидетел признава, че с ищеца са в много лоши
отношения – свидетелят лично е участвал в разправия с ответника, при която ищецът
бил ударил бащата на свидетеля и му избил зъбите, заради което било образувано дело.
От събраните по делото писмени доказателства /Решение от 04.12.2012 г. по гр.д.
№12925/2012 г. на СРС на л.29/, а и от писменото становище на ответника, депозирано
с вх.№275138/19.10.2020 г. се установява, че описания от свидетеля Н. случай се е
осъществил преди релевантния период – през 2012 г., поради което съдът намира за
установено, че твърденията на свидетеля, че имотът е бил захранен с вода, и че ищецът
е имал достъп до водомерната шахта, са относими към 2012 г., а не към релевантния
период за настоящия спор. Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетеля в
частта им, в която се твърди, че през 2014 г. в имота е имало вода, и ищецът е имал
достъп до водомерната шахта. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и в
частта им, в която се твърди, че имотът не бил годен за обитаване, предвид
8
обстоятелството, че свидетелят няма лични впечатления за състоянието на имота, не се
е качвал там, а съдел по снимки от обяви, публикувани от ищеца. От приетите по
делото разпечатки от публични сайтове за обяви за недвижими имоти /на л.119-124/ се
установява, че нито една от обявите не е публикувана през релевантния период /м.
февруари-март, 2014 г./, като представените по делото обяви датират от 01.10.2013 г.,
15.08.2014 г., 08.01.2015 г., 24.03.2016 г., 14.04.2016 г., 11.02.2017 г., поради което
съдът намира, че снимките към публикуваните обяви не отразяват състоянието на
имота към м. февруари, 2014 г., когато е ищецът и сключил договора за наем от
25.02.2014 г.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 25.02.2014 г. ищецът е сключил договор, с който отдал под
наем собствения си недвижим имот – жилище в с. ***, на ул.“***“ №*, етаж *, за срок
от 5 години, считани от 01.03.2014 г., при договорена наемна цена от 560 лв./месечно.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че след сключването на договора
ответникът неколкократно спирал водоподаването към втория жилищен етаж от
сградата, с което смутил ползването на имота от наемателя. Съдът намира за
установено, че именно ответникът е спирал водоподаването, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че водомерната шахта, в която се намира
водопроводното отклонение, захранващо втория жилищен етаж, се намира в двора на
ответника, който към м. февруари, 2014 г. е бил изградил ограда, възпрепятстваща
достъпа на други лица до водомерната шахта. Така създадените от ответника пречки за
водоснабдяване на втория жилищен етаж, са смутили съществено ползването му по
предназначение /за жилище/, което е в пряка причинна връзка с едностранното
прекратяване на договора за наем от наемателя, считано от 14.03.2014 г. Съдът намира
за установено от фактическа страна, че ищецът е върнал на наемателя получените от
него 560 лв. за наем за м. март, 2014 г., както и получените от наемателя 560 лв. за
депозит. Установява се от фактическа страна, че водоподаването към имота на ищеца е
било преустановено от ответника през месец март, 2014 г. и е било възстановено след
25.10.2018 г., като междувременно имотът не е бил водоснабден. На 29.10.2016 г.
ищецът /въпреки противопоставянето на ответника, в негово отсъствие/ е осъществил
необходимото преработване на водопроводната инсталация във водомерната шахта, и е
монтирал там водомер с фабричен №55508495, с показание „0“, който е пломбиран с
пломба №1627123 /ответникът е подал по този повод жалба срещу него в полицията,
по която била образувана прокурорска преписка №44402/2016 г./. На 09.05.2018 г. е
констатирано от служители на „Софийска вода“АД, че имота на ищеца не е
водоснабден, и собственика на имота Г.Н. не осигурява достъп до водомерната шахта.
На 25.10.2018 г. при извършената проверка от служители на „Софийска вода“АД е
установено, че водомер с фабричен №55508495, пломбиран с пломба №1627123,
продължава да е с показание „00000“. Едва при проверката, извършена на 03.01.2019 г.
е установена консумация на вода, отчетена от водомер с фабричен №55508495,
пломбиран с пломба №1627123.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че
ищецът и ответникът са собственици на различни самостоятелни обекти в една
двуетажна сграда, находяща се в с. ***, на адрес: ул.“***“ №* - жилище на първия
етаж, собственост на ответника, и жилище на втория етаж, собственост на ищеца,
поради което същите притежават своите самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажна собственост по смисъла на чл.37 и сл. от ЗС. Съгласно чл.64, ал.1, т.3 и т.4 от
ЗУТ, преносните довеждащи проводи и съоръженията към тях в урегулирана
9
територия, както и разпределителните проводи и разпределителните устройства и
съоръженията към тях, включително присъединителните проводи към сградните
инсталации и общите средства за измерване, са елементи на техническата
инфраструктура. Съгласно чл.11 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, водоснабдяването с вода с питейни качества от
водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез
водопроводни отклонения към имотите на потребителите. Водопроводното отклонение
представлява участък от водоснабдителната мрежа, който завършва с водомерен възел.
Когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на
водопроводното отклонение е общ водомер. Водомерният възел следва да е
разположен в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп
шахта на разстояние до 2 метра от уличната регулационна линия. При сгради – етажна
собственост всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са елемент на
вътрешната водопроводна мрежа на потребителите, като доставката, монтажът,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. На основание чл.98 от ЗС, като вещ – принадлежност към
водоснабдения обект, водопроводното отклонение, обслужващо втория жилищен етаж,
следва собствеността върху главната вещ, т.е. същото е собственост на ищеца, който
на осн. чл.11, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004 г., има и задължението да извърши
доставката, монтажът, поддържането и ремонтът на индивидуалния водомер, който
обслужва втория жилищен етаж. На осн. чл.64 от ЗС, собственикът на постройка в
чужд имот има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за
ползването на постройката според нейното предназначение. Съдебната практика по
приложението на чл.64 от ЗС приема, че разпоредбата създава ограничение на
собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради
/респективно отделни самостоятелни обекти в тях/, собственост на лица, които не
притежават права върху терена. На тях собственикът на земята следва да осигури
възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на
постройката според нейното предназначение /в т.см Решение №112/19.01.2021 г. по
гр.д.№726/2020 г. на ВКС – 1-во гр.отд., Решение №42/08.06.2020 г. по гр.д.
№3841/2019 г. на ВКС – 1-во гр.отд. и др./. Следователно, като е осъществил
въздействие върху водопроводното отклонение, обслужващо втория жилищен етаж,
собственост на ищеца, като е спрял водоподаването към собствения на ищеца
самостоятелен обект в сградата, ответникът противоправно е въздействал върху чужда
вещ, като е накърнил годността й за ползване по предназначение, с което е накърнил
правото на собственост на ищеца. Същевременно, като е възпрепятствал достъпа на
ищеца до водомерната шахта, чрез изграждане на ограда, препятстваща възможността
на ищеца да достига до водомерната шахта, ответникът противоправно /в нарушение
на задължението си по чл.64 от ЗС/ го е възпрепятствал да изпълни задължението си да
извърши необходимия ремонт на водопроводната инсталация, обслужваща имота му,
съгласно предписанието на компетентните органи на водоснабдителното предприятие,
и не му е предоставил необходимото съдействие за откриване на индивидуална
партида. От друга страна, липсата на индивидуална партида на името на ответника не
препятства фактическото ползване на имота по предназначение, и не е основание за
прекратяване на водоподаването към него от страна на собственика на клиентската
партида, по която се отчита потребяваната вода от всички обекти, находящи се в
поземления имот. Обстоятелството, че потребяваната вода от жилищния обект –
собственост на ищеца, към 2014 г. се е отчитала по клиентска партида с титуляр
10
ответника, би могло да породи вземане за ответника срещу ищеца за стойността на
потребената вода, с която ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на
ответника, но не поражда за ответника права да преустановява водоподаването към
имота на ищеца. Още повече, по делото съдът намира за установено, че липсата на
индивидуална партида на името на ищеца към 2014 г., е пряк резултат от фактическите
действия на ответника /още през 2012 г. ищецът е направил опит да осъществи
необходимия ремонт, на което ответникът физически се е противопоставил, като се е
стигнало до физическа разправа между ищеца и ответника/, с които му е попречил да
извърши своевременно необходимия ремонт, както и от изричния му отказ да даде
съгласието си за това, дори след като необходимия ремонт вече е бил осъществен
/въпреки неговото противопоставяне/. Ето защо, съдът намира действията на
ответника, с които той е спрял водоподаването към имота на ищеца, ограничил е
достъпа му до водомерната шахта, така че ищецът не е могъл да възстанови
водоподаването към имота си, с които е възпрепятствал ищеца да извърши
необходимия ремонт на водопроводното отклонение, и да открие индивидуална
партида за отчитане на потребяваната в собствения му имот вода, за противоправни.
Съдът намира, че в пряка причинна връзка с така установените по делото
противоправни действия на ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността да ползва имота си по предназначение, като го отдава
под наем. Съдът намира за установено, че ищецът е пропуснал да реализира доход от
наем, в размер на уговорената наемна цена по договора от 25.02.2014 г., който е бил
сключен от него за срок от 5 години, считани от 01.03.2014 г. – т.е. до 28.02.2019 г.,
поради което е имал обосновано правно очакване да го получава в процесния период от
01.06.2014 г. до 30.09.2018 г. /4 години и 4 месеца/. Този доход не се е реализирал,
поради което ищецът е претърпял твърдяната вреда, изразяваща се в пропусната полза
в размер на 560 лв. месечно, за претендирания период от 52 месеца – т.е. сумата от 29
120 лв.
Не се установява ищецът да е претърпял вреда, изразяваща се в платена от него
неустойка при развалянето на наемния договор от 25.02.2014 г. Както от събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С., така и от представените писмени
доказателства - Приходен касов ордер №1 и Приходен касов ордер №2 от 25.02.2014 г.
/на л.42/, Квитанция към ПКО №1 и Квитанция към ПКО №2 от 14.03.2014 г. /на л.43/,
се установява, че ищецът е получил от наемателя при сключването на договора един
месечен наем в размер на 560 лв. – за м. март, 2014 г., и депозит в размер на един
месечен наем, в размер на още 560 лв., като при прекратяването на договора на
14.03.2014 г. е върнал на наемателя месечния наем за месец март, 2014 г., както и
платения депозит. Не се установява ищецът да е заплатил на наемателя неустойка по
чл.5.6 от договора /въпреки че в представената Квитанция към ПКО от 14.03.2014 г.
връщането на наемната цена е вписано като „неустойка“, от показанията на св. С. се
установява, че се касае за връщане на наемната цена, тъй като наемателят не е успял да
ползва имота по предназначение за предплатения период/, поради което претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпяна вреда от заплатена на наемателя неустойка в
размер на 560 лв., съдът намира за неоснователна, поради което искът за обезщетение
за имуществени вреди следва да се отхвърли за разликата над сумата от 29 120 лв. до
претендирания размер от 29 680 лв.
Като е достигнал до частично различни изводи относно размера на дължимото
от ответника обезщетение, съдът е постановил частично неправилно решение, което
ще следва да се отмени за разликата над сумата от 29 120 лв. до размера от 29 680 лв., и
11
вместо него в тази част да се постанови ново решение по същество, с което
предявеният иск да се отхвърли за разликата над 29 120 лв. В останалата част
решението на първостепенния съд следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Съобразно частичното отхвърляне на предявения иск, решението на
първостепенния съд следва да се отмени частично и в частта му за разноските, които
ответникът е бил осъден да заплати, за разликата над 29120/29680 части от 3137 лв. –
т.е. над размера от 3077,81 лв., до размера от 3137 лв.
При този изход от спора, на страните следва да се присъдят разноски по
съразмерност за въззивното производство, пропорционално на уважения и отхвърления
обжалваем интерес. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които са установени с
представен ДПЗС с реквизити на разписка за заплащане на сумата в брой при
сключването на договора. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
претендираните разноски, което е неоснователно. Обжалваемият интерес пред
въззивната инстанция е 29680 лв., при който минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 1420,40 лв., изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение са под минималният размер, поради което
възражението е неоснователно. Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция,
ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ищеца
29120/29680 части от сумата 800 лв. – т.е. сумата 784,91 лева. Въззивникът е
претендирал със списъци по чл.80 от ГПК присъждане на разноски за държавна такса
за въззивното производство в размер на 593,50 лв. за държавна такса, както и 2100 лв.
за адвокатско възнаграждение /1500 лв. за адвокатско възнаграждение за адв. М. и 600
лв. за адвокатско възнаграждение за адв. М./. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право да му бъдат присъдена част от платените разноски за държавна такса и от
възнаграждението за адвокат, съразмерно на уважената част от обжалваемия му
интерес. Въззиваемият е релевирал възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, което е основателно. Претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение са значително по-високи от минималното,
определено при този обжалваем интерес, в размер на 1420,40 лв. Тъй като
производството пред въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна
сложност, претендираните разноски от въззивника-ответник следва да бъдат
редуцирани до минималния размер от 1420,40 лв., от който следва да му бъдат
присъдени 560/29680 части – т.е. сумата от 26,80 лв. Следва да му се присъдят и
560/29680 части от разноските за държавна такса, или сумата от 11,20 лв. Ответникът е
претендирал с отговора на исковата молба присъждане на разноски за
първоинстанционното производство, като се установява, че е направил такива в размер
на 150 лв. за изготвянето на експертиза, от които на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да
му се присъдят 560/29680 части, или сумата от 2,83 лв. Ответникът не е представил
своевременно пред първостепенния съд доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261802 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д.№7147 по
12
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I ГО – 10 състав, В ЧАСТТА МУ, с която Г.
Н. Н., с ЕГН **********, е осъден на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на Н. Т. Т., с ЕГН
**********, сумата над размера от 29 120 лв. /двадесет и девет хиляди сто и двадесет
лева/ до размера от 29 680 лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и осемдесет лева/,
която разлика представлява претендирано обезщетение за непозволено увреждане в
размер на 560 лв. – осъществена загуба от заплатена неустойка поради прекратяване на
договор за наем от 25.02.2014 г., поради неправомерни действия на ответника,
изразяващи се в препятстване на ремонтни дейности за корекция на водопреносната
инсталация, снабдяваща с вода имота на ищеца в периода от 2011 г. до 2018 г., и
преустановяване от ответника на водоподаването към имота на ищеца през 2014 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която Г. Н. Н., с ЕГН **********, е осъден да заплати законна
лихва върху главница над размера от 29 120 лв., за периода от 31.05.2019 г. до
окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Г. Н. Н., с ЕГН **********, е
осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н. Т. Т., с ЕГН **********,
сумата над размера от 3077,81 лв./три хиляди седемдесет и седем лева и осемдесет и
една стотинки/ до размера от 3137 лв. за разноски, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
бул.“***“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, против Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ***
община, район ***, ул.“***“ №*, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата над
размера от 29 120 лв. /двадесет и девет хиляди сто и двадесет лева/ до размера от
29 680 лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и осемдесет лева/, която разлика
представлява претендирано обезщетение за непозволено увреждане в размер на 560 лв.
– осъществена загуба от заплатена неустойка поради прекратяване на договор за наем
от 25.02.2014 г., поради неправомерни действия на ответника, изразяващи се в
препятстване на ремонтни дейности за корекция на водопреносната инсталация,
снабдяваща с вода имота на ищеца в периода от 2011 г. до 2018 г., и преустановяване
от ответника на водоподаването към имота на ищеца през 2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261802 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д.
№7147 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I ГО – 10 състав, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплати на Н. Т. Т., с ЕГН **********, сумата от 784,91 лв. /седемстотин осемдесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на Г. Н. Н., с ЕГН **********, сумата от 38,00 лв. /тридесет и осем лева/,
представляваща разноски за въззивното производство, КАКТО И на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да му заплати сумата от 2,83 лв. /два лева и осемдесет и три стотинки/ за
разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14