№ 102
гр. Враца, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420201280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Опал-Т” ООД, гр. Враца, срещу Наказателно
постановление (НП) №06-2100022/07.12.2021 г., издадено от директора на Д
„Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на основание чл.413, ал.2 КТ, за
нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.
В жалбата и в с.з. се релевират доводи, че дружеството не е извършило
нарушението, което му е вменено, тъй като обектът, в който е станал
инцидента с работника, не е стопанисван от дружеството, както и тъй като
инцидентът не е свързан с трудовата дейност на работника. При това се прави
искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирова, която оспорва
основателността на жалбата и заявявайки, че санкционния акт е правилен и
законосъобразен, моли за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното от фактическа страна:
На 01.11.2021 г., по повод възникнал инцидент с лицето **** е
извършена проверка в Килия на Трансформатор №7, находяща се в
1
подстанция 20/04 kV на бившия завод „ЧЛК“ – Враца. При проверката
служителите на ДИТ Враца достигнали до извод, че обекта е собственост на
дружеството-жалбоподател, както и че починалият при инцидента **** е в
трудово правоотношение с дружеството. При последващи проверки
установили, че в трудовото досие на работника **** се съхранява служебна
бележка от 01.01.2020 г. за проведен начален инструктаж при постъпване на
работа. От страна на работодателя обаче не била представена книга за
начален инструктаж, с което да се удостовери, че такъв е проведен и
документиран с подписа на инструктираното лице. Не била представена и
книга за периодичен инструктаж и не било удостоверено провеждането на
такъв. С оглед на това, на 25.11.2021 г., св. П.Т. – главен инспектор при Д
„Инспекция по труда“ гр. Враца, съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН, в който посочила, че като дружеството не е представило книга за
периодичен инструктаж, с която да удостовери провеждането и
документирането на такъв по отношение на работника **** то е извършило
нарушение на чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. Отразено е, че
нарушението е извършено на 01.11.2021 г.
На 07.12.2021 г., въз основа на съставения АУАН е издадено
атакуваното НП, в което при идентично словесно описание на нарушението и
с посочване, че същото е извършено на 01.01.2021 г., същото е субсумирано
под нормата на чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. При това на основание
чл.413, ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 5000.00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установяват изцяло и
безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства –
показанията на св. П. Т. кореспондиращи напълно с приложените към
административната преписка писмени доказателства - протокол за извършена
проверка на 25.11.2021 г. и на 01.11.2021 г., копие от длъжностна
характеристика, копие от удостоверение за придобита 5-та квалификационна
група на лицето ****, трудов договор №032/01.01.2020 г., служебна бележка
от 01.01.2020 г. за проведен начален инструктаж, протокол от 17.05.2021 г. за
наводнение в архива на дружеството, както и от другите приложени по делото
писмени материали. От доказателствата се установява времето и мястото на
извършената проверка, констатираното в хода на същото, както и
обстоятелствата около съставянето на АУАН. Доколкото, обаче
доказателствената съвкупност е непротиворечаща си по отношение на
релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното й анализиране
за ненужно.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
2
Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от надлежна
страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради
което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени
в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Съдът обаче
установи, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
В повдигнатото фактическо обвинение, търговецът е обвинен в това, че
дружеството не е представило книга за периодичен инструктаж, с която да
удостовери провеждането и документирането на такъв по отношение на
работника ****. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на
01.11.2021 г. В НП обаче е отразено, че нарушението е извършено на
01.01.2021 г. Това противоречие се установява на фона на доказателствена
съвкупност, доказваща възникнало трудовото правоотношение с проверен
начален инструктаж на 01.01.2020 г. и инцидент с работника на 01.11.2021 г.
И доколкото обвинението е за непроведен периодичен инструктаж,
категорично не става ясно дали наказващият орган приема, че нарушението е
възникнало в деня на инцидента /01.11.2021 г., както е посочено в АУАН/ или
една година след възникване на трудовото правоотношение /01.01.2021 г.,
както е посочено в НП/. А това разминаване е съществено и безспорно е от
категорията на затрудняващите правото на защита на нарушителя и
препятстващите възможността на съда да провери законосъобразността на
атакуваното НП. При това то обуславя на самостоятелно основание отмяната
на санкционния акт.
Извън изложеното, за материално-правната законосъобразност следва да
се посочи, че от доказателствата по делото се установява да е извършено
описаното в АУАН и НП, като съдът не споделя изложените в жалбата и
поддържани в с.з. оплаквания, че наказващият орган е достигнал до
неправилни фактически констатации и до неправен извод, че е налице
административно нарушение. Видно е, че обвинението е за това, че
дружеството не е представило книга за периодичен инструктаж, с която да
удостовери провеждането и документирането на такъв по отношение на
работника ****. Действително, съдържат се данни, че документите на
дружеството са унищожени при наводнение, което е удостоверено в протокол
от 17.05.2021 г. Но от този протокол на първо място не се установява кои са
унищожените документи и дали книгата за периодичен инструктаж е сред
тях, ако въобще е водена такава. На следващо място, не са ангажирани
каквито и да е други доказателства в насока това, че е проведен периодичен
инструктаж, както например се представя служебна бележка за проведен
начален инструктаж /макар и неподписана от работника/. При това безспорно
е извършено нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за
3
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. Не се
споделят възраженията на защитата, че не е извършено нарушение, тъй като
инцидента не е възникнал в обект на дружеството и във връзка с дейността на
работника по трудовото му правоотношение. Дори да е така, нарушението е за
непроведен периодичен инструктаж, а по делото няма спор, че лицето е имало
трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател, при което,
независимо от притежаваната от него квалификация, работодателят е
следвало да проведе такъв. Но предвид констатираното по-горе процесуално
нарушение, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
търговеца-жалбоподател за присъждане на направените входа на
производството разноски се явява основателно. Претендираното такова в
размер на 720,00 лв., представляващо разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения обаче минималното възнаграждение е в размер на 580 лв. при
това и като съобрази сложността на делото, съдът приема, че претендираното
възнаграждение следва да бъде уважено до предвидения в наредбата
минимум от 580,00 лв., а в останалата му част да се отхвърли като
неоснователно. Ето защо Д „ИТ“ Враца следва да бъде осъдена да заплати на
„Опал-Т“ ООД, гр. Враца сума в размер на 580,00 лв., представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Врачански районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №06-2100022/07.12.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което
на основание чл.413, ал.2 КТ, за нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба №РД-
07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ, на „Опал-Т” ООД, гр. Враца, е наложена имуществена
санкция в размер на 5000.00 лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца, ДА ЗАПЛАТИ на
„Опал-Т“, ЕИК:*********, гр. Враца, сума в размер на 580 /петстотин и
осемдесет / лв., представляващи направени в хода на производството по
НАХД №1280/2021 г. по описа на РС Враца, разноски за адвокатско
възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Опал-Т“, гр. Враца, за
присъждане на разноски в размер над 580,00 лв. до пълния претендиран
размер от 720,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
4
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5