Решение по дело №1125/2018 на Районен съд - Пловдив

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1207

гр. Пловдив, 11.07.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на единадесети юни   две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД №1125/2018 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ж.Т.И. ***, против  Наказателно постановление № 17 -1228-002701 от 01.09.2017 г., издадено от **** група към ОД на МВР Стара Загора,  сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 50, 00 лв. за нарушение на чл.98, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.9, пр.2 от ЗДвП.  С жалбата са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание пред  първоинстанционния съд жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпила молба, съгласно която жалбоподателят поддържа жалбата съобразно направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за неоснователност на подадената жалба, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима – подадена е в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване, от правоимащо лице и при наличие на интерес от това.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна :

На 14.11.2016 г. около 01:45 ч. в гр.Стара Загора, на ул. „Васил Левски”, К.А.М. на дл. мл. автоконтрольор съставил фиш серия М , номер 0026317 за неправилно паркиране на МПС „Тойота Корола Версо” с рег.№ ****, на името на И.Г.Р.за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. С издадения фиш на собственика на МПС И.Р.била наложена „глоба” в размер на 50,00 лв. Фишът бил съставен в отсъствие на нарушителя. Срещу издадения фиш била подадена жалба от името на И. Р. Жалбата била депозирана пред РС-Стара Загора.  С Определение № 463 от 28.03.2017 г. на РС- Стара Загора било прекратено производството па образуваното а.н.д.№ 423/2017 г. по описа на РС-Стара Загора и жалбата била изпратена на ****а на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Стара Загора за изпълнение на процедурата по чл.186, ал.2 от ЗДвП. Определението влязло в законна сила на 28.03.2017 г. На 06.07.2017 г. от името на И.Г.Р.била подадена декларация  по чл.188 от Закона за движение по пътищата, съгласно която същият декларирал, че на процесната дата, на която било установено нарушението, във връзка с което бил издаден  фиш серия М, номер 0026317 г. от 14.11.2016 г. , описаното във фиша МПС било управлявано от Ж.Т.И.. Декларация по чл.188 от ЗДвП била подадена и от Ж.  Т.И.. С нея същата заявила  декларираното и от И. Г. Р., а именно че на процесната дата 14.11.2016 г. управлявала  МПС „Тойота Корола Версо” с рег.№ ****.

Предвид Определението на РС-Стара Загора и подадените декларации по чл.188 от ЗДвП бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 194841 от 19.08.2017 г., съгласно който административнонаказващият орган приел за установено, че на 14.11.2016 г. около 01:45 ч. в гр.Стара Загора, на ул. „Васил Левски” като водач на лек автомобил  „Тойота Корола Версо” с рег.№ **** в качеството си на водач-ползвател на описания по-горе лек автомобил, собственост на И. Г. Р., Ж.Т.И. е паркирала същия до паркирано ППС вдясно по посоката на движението /като втори ред/. Така описаното в АУАН нарушение било квалифицирано по чл.98, ал.1 т.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възпроизведена по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени доказателства – показания на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител К.А.М., фиш серия М, номер 0026317 от 14.11.2016 г., жалба, подадена от И.Г.Р.против издадения фиш, декларация по чл.188 от Закона за движение по пътищата  от името на И.Г.Р.и Ж.Т.И..

При извършената служебна проверка относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът не констатира нарушение на предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок за съставяне на АУАН.  Видно от материалите по делото е, че първоначално е бил издаден фиш и същият е бил оспорен от лицето, срещу което същият е бил съставен. Съгласно дадените във фиша указания на нарушителя е даден 7-дневен срок за оспорването му, респ. за доброволно плащане на наложената  „глоба”. Срещу фиша е подадена жалба, макар и след указания 7-дневен срок. Сезираният с жалбата съд е приел, че производството следва да бъде прекратено, а жалбата върната на административнонаказващия орган за довършване на започналата процедура.  Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН предвижда 3-месечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушителя. В случая 3-месечният срок е спазен. За административнонаказващия орган е възникнало задължение за продължаване на производството веднага след оспорване на фиша, респ. след изтичане на срока за доброволно плащане на глобата, което същият не е сторил. И макар същият да не е узнал за депозираната жалба, то същият е следвало да състави акт за установяване на нарушение, затова защото плащане не е постъпило в указания във фиша 7-дневен срок. Пропускът на административнонаказващия орган обаче не представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото видно от представените декларации по чл.188 от ЗДвП  в деня на нарушението, МПС е било управлявано не от собственика на МПС,  а от неговия ползвател. При това положение и доколкото до този момент извършителят на нарушението не е бил открит, предвиденият в чл. 34 от ЗАНН срок е спазен. Нарушителят според съда е открит с подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП. Актът се явява съставен в рамките на 3месечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на 1 година от извършване на нарушението.

Спазена е също и формата и изискванията за минимално необходимо съдържание, предвидени в ЗАНН. В наказателното постановление са посочени  като доказателства, въз основа на които е издадено наказателното постановление – материалите по преписка №122800-11137/2017 г., както и по а.н.д.№ 423 по описа за 2017 г. на РС-Стара Загора, което отговаря на изискването на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН . Изтъкнатото в жалбата оплакване за липсата на идентичност между НП и установеното с издадения фиш са неоснователни. Нарушение ще е налице в случай, че съществува несъответствие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В случая такова несъответствие няма. Освен това задължение на административнонаказващия орган е да вземе предвид всички обстоятелства при издаването на наказателното постановление, включително  и възникналите след издаването на фиша такива, което очевидно е сторено. В противен случай наказателното постановление би следвало да страда от друг порок , а именно необоснованост. Освен това не е налице несъответствие между фиша и съставения АУАН,  а оттам и наказателното постановление, доколкото и фишът, а след него АУАН и НП съдържат едни и същи данни за време, място и в какво се състои нарушението, които са съществени елементи от обективна страна за извършеното нарушение. С „дописването”, както твърди жалбоподателят на допълнителни обстоятелства относно фактическата обстановка на практика административнонаказващият орган не е внесъл нови фактически положения на установената преди това фактическа обстановка.

Не е налице нарушение на нормата на чл.186, ал.3 от ЗДвП, както твърди жалбоподателят. Нейното систематично място е след тази по чл.186, ал.2 от ЗДвП.          Чл.186, ал.3 от ЗДвП се явява изключение само и единствено по отношение на чл.186, ал.1 и 2 от ЗДвП. Нормата на чл.188, от ЗДвП е обща и чл.186, ал.3 от ЗДвП не е нейно изключение.

По отношение на оплакванията в жалбата, че нарушението описано в АУАН и НП не е извършено, съдът намира същите за неоснователни. В хода на съдебното следствие актосъставителят К.А.М. беше разпитан в качеството на свидетел. Пред съда същият подробно и в съответствие със събраните по делото доказателства описа нарушението. Свидетелят е категоричен, че е установил процесния автомобил  паркиран в активна пътна лента до паркирани вдясно от него други автомобили. В корелация с неговите показания  към административнонаказателната преписка е приложен и снимков материал, което дава основание на съда да приеме, че нарушението е извършено.

Предвид установеното нарушение правилно е приложена и материалноправната разпоредба на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и правилно и съобразено с разпоредбата на чл. 183, ал.4 т.9 от ЗДвП се явява наложеното наказание, което е във фиксиран от закона размер.

Предвид изхода на делото и доколкото съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН в производството по обжалване на наказателното постановление намират съответно приложение разпоредбите на НПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените по делото разноски. Същият следва да бъде осъден на основание чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на РС-Пловдив разноски, представляващи възнаграждение на свидетеля за явяване пред съда в размер на 20,00 лв., както и сторени от свидетеля пътни разходи също в размер на 20,00 лв., всичко в общ размер от 40, 00 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17 -1228-002701 от 01.09.2017 г., издадено от **** група към ОД на МВР Стара Загора , сектор Пътна полиция -Стара Загора, с което на Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***,  на основание чл.183, ал.4 т.9, пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.98, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***  да заплати сторените по делото разноски в размер на 40,00 лв. по сметка на РС-Пловдив.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

            

 

                                   Районен съдия :................................................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.