Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…7.... юли….2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на……ДЕВЕТИ………ЮНИ……

през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДВАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря....ВЕРГИНИЯ…ПЕТКОВА,…като…разгледа…..

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…211..…

по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №2305/18.11.2019г., Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, е постановил следното:

Осъдил е на основание чл. 200 от КТ „Т. ” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. С.Р. № 30, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Г.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от Г.Б. В. на 27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния му размер от 110 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

Осъдил е на основание чл. 200 от КТ „Т. ” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. С.Р. № 30, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.М.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 86 560лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от Г.Б. В. на 27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния му размер от 110 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

Осъдил е на основание чл. 200 от КТ „Т. ” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. С.Р. № 30, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на К.Г.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 66 560лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от Г.Б. В. на 27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния му размер от 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

Осъдил е на основание чл. 200 от КТ „Т. ” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. С.Р. № 30, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Г.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 66 560лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от Г.Б. В. на 27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния му размер от 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Осъдил е на основание чл. 78 ал.3 от ГПК С. Г.Н. с ЕГН **********, Д.М.В. с ЕГН **********, К.Г.В. с ЕГН ********** и Б.Г.В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. ” ООД с ЕИК *******, сумата от 91,20лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Осъдил е „Т. ” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. С.Р. № 30, ет. 3, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.В.Р., с адрес на адвокатската кантора гр.София, ул.”Е.Д.Л.”, №**, ет.*, офис *, сумата от 7 068лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно уважената част от исковете.

Осъдил е на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Т. ” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. С.Р. № 30, ет. 3, ап. 6 да ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 12 787,20лв.

Решението е постановено при участието на „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК ********, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „Т. ” ООД, ЕИК *******.

Недоволни от постановеното решение останали и двете насрещните страни, които обжалват същото:

Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното решение с оглед на посочените в жалбите оплаквания, намира за установено следното:

І.По въззивната жалба на ищците в първоинстанционното производство - С.Г.Н., Д.М.В., К.Г.В. и Б.Г.В.:

Въззивните жалбоподатли С.Г.Н., Д.М.В., К.Г.В. и Б.Г.В., чрез пълномощника адв. П. В.Р., обжалват Решение 02305/18.11.2019г., постановено по гр.д.№4143/2019г. по описа на Плевенски районен съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от тях против ответника „Т. “-ООД със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“С.Р. “ №30,ет.3, ап.6, субективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди. Твърдят, че в отхвърлителната част решението е неправилно и молят Окръжния съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата им претенция. Въззивната жалба е подробна. В нея се изтъкват, че доказаните претърпяни от ищците неимуществени вреди обуславят присъждане на обезщетение в по-висок размер от присъденото. Прави се искане да бъде отменено решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълен размер, като осъди ответника да заплати на ищците още суми за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ, както следва: На С. Г.Н. още сумата от 10хил.лв. неимуществени вреди, или общо 110000лв. на основание чл.200,ал.1 от КТ; На Д.М.В. още сумата от 10хил.лв., освен присъдените 86560лв.; на К.Г.В. и Б.Г.В., по още 20хил.лв. за всеки, освен присъдените 66560лв.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв.П.Р., въззивните жалбоподатели поддържат въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба „Т. “-ООД със седалище в гр.Плевен, който е и ответник в първата инстанция, не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв. И.А. ***, изразява становище за неоснователност на същата.

Ответникът по въззивната жалба „Б.В.И.Г.“-ЗАД, който е трето лице-помагач на страната на ответника в първата инстанция, не е подал отговор на въззивната жалба, не е участвал с представител в съдебно заседание на въззивната инстанция и не е изразил становище по въззивната жалба.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ни възз. граждански състав, като провери решението в обжалваната част с оглед на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания и твърдяни нарушения, приема следното:

Въззивната жалба на С.Г.Н., Д.М.В., К.Г.В. и Б.Г.В. – ищци в първоинстанционното производство по гр.д.№4143/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. П. Р., против РЕШЕНИЕ №2305/18.11.2019г., постановено от ІV-ти гр.с-в по същото дело, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от ищците против „Т. “-ООД, субективно съединени осъдителни искове, Е ДОПУСТИМА като подадена в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоистнанционното производство по гр.д.№4143/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание 4 бр. субективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди по чл.200,ал.1 от КТ, с обща цена 420 000.00лв., предявени от ищците С.Г.Н., Д.М.В., К.Г.В. и Б.Г.В., чрез пълномощника адв. П. В.Р. със съдебен адрес ***, офис6, против ответника „Т. “-ООД, ЕИК-******* със седалище и адрес на управление в гр..Плевен, ул.“С.Р. “№**, ет.*, ап.*.,

В исковата молба се твърди следното: На 27.11.2017г., около 12.00 часа, при трудова злополука по време на извършване на строителни дейности на строителен обект „Три силоза за съхранение на зърно“ в землището на гр.К. , местност „Т.Д. “, загубил живота си Г.Б. В. – син на ищцата С.Н., съпруг на ищцата Д.В. и баща на ищците К.Г.В. и Б.Г.В.. На 27.11.2017 г. бригадата от работници на ответника „Т. “ ООД, сред които бил Г. В., изпълнявали трудовите си задължения на строеж в зърнобазата на ЕТ „С.И. " в землището на гр. К. , местност „Т.Д. “. Работниците извършвали строителни дейности - монтаж на кофраж с бетонов фундамент в земен изкоп с дълбочина от около 3,5 метра. Около 12:00 часа, в близост до стената на изкопа, в участък граничещ с бетонна саксия с дължина около 14 метра и ширина около 1 метър, намираща се на нивото на терена, възникнала критична ситуация - бетонната саксия, която не била обезопасена, пропаднала; увлечената от саксията земна маса се срутила в огромни количества и затрупала работниците, които в този момент се намирали в изкопа. Затрупани били Г.Б. В., Г.Ц.Б. и Р.Г.М. . Вследствие на затрупването починал Г. В.. Непосредствената причина за смъртта на В. била механична асфикция (задушаване) от притискането, причинено от затрупалата го земна маса. Пристигналият на място екип на „Бърза помощ“ установил смъртта на пострадалия, настъпила непосредствено след инцидента.Починалото лице изпълнявало трудовите си задължения на обекта по трудов договор с ответника „Т. “ ООД с №217/29.11.2013г., с който бил назначен на длъжност „общ работник строителство на сгради“.Твърди се, че бил спазен нормативно регламентирания ред за установяване на трудова злополука и административното производство приключило с влязло в сила Разпореждане №5104-14-56/25.12.2017г. на ТП на НОИ – гр.Плевен, с което декларираната злополука била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Твърдят се претърпени от всеки от ищците болки и страдания вследствие настъпилата смърт на техния близък, които подробно се обосновават.. При изложените обстоятелства се оценяват търпените от майката и съпругата на починалото лице неимуществени вреди на по 110 000лв., а търпените от децата неимуществени вреди на по 100 000лв.

Петитумът на ИМ е за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците сочените суми за репаририране на търпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука - 27.11.2017г. до окончателното изплащане.

Ответникът по иска – „Т. “- ООД със седалище в гр.Плевен, чрез пълномощника адв. И.А. ***, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил 2305/1811.2019г., с което е уважил частично исковите претенции, като е осъдил ответника „Т. “-ООД да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.200,ал.1 от КТ, както следва: На С. Г.Н. – 100хил.лв., на Д.М.В. – 86560.лв. и на К.Г.В. и Б.Г.В. – по 66560лв., , ведно със законната лихва за всички, считано от 27.11.2017г., като за разликите до 110лв. за С. Г.Н. и Д. М.В. и за разликите до 100лв. за К. Г.В. и Б. Г.В., е отхвърлил исковете, като неоснователни.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част( с която са отхвърлени исковите претенции) постановеното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Впрочем, във въззивната жалба не се излагат оплаквания относно валидността и допустимостта на решението, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят неговата нищожност или унищожаемост.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като приема следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, което се установяват от неоспорените писмени доказателства:

Съгласно приложения препис на Акт за смърт №0164 от 28.11.2017г., лицето Г. В. е починал на 27.11.2017г. при злополука.

Съгласно представените преписи на удостоверение за наследници с изх.№14-4714/30.11.2017г., изд. от Община Плевен и удостоверение за родствени връзки с изх.№955361/21.06.2019г., изд. от Община И. , починалият е оставил следните наследници и родственици: Ищцата С.Н. – майка; ищцата Д.В. - съпруга, ищците К.В. и Б.В. – син и дъщеря.

Към момента на смъртта си - 27.11.2017г., Г.Б. В. е работил по трудово правоотношение при ответника „Т. ” ООД – гр.Плевен..

За признаването на злополуката за трудова и за установяване на причинната връзка е проведено административно производство. (Приложените преписи на декларация за трудова злополука от 29.11.2017г., протоколи за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен с изх.№1745105/14.12.2017г., изх.№1745108/14.12.2017г., и изх.№1745268/15.12.2017г., и Протокол №5103-14-17 от 15.12.2017г. на ТП на НОИ – Плевен).

С Разпореждане № 5104-14-56 от 15.12.2017г. на НОИ – ТП-Плевен, влязло в сила на 05.01.2018г. (видно от отбелязването в приложеното копие на писмо с изх.№5101-14-56/9), злополуката с Г.Б. В. е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

От изготвените справки за адрес по реда на Наредба №14/18.11.2009г. се установява, че ищцата Б.В. е с настоящ и постоянен адрес в гр.Варна, заявен като такъв през 2011г., а ищеца К.В. е с постоянен адрес, съвпадащ с този на наследодателя му и заявен през 2000г., и настоящ адрес в гр.Варна от 2005г.

Ответното дружество е имало сключен договор по застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството със ЗАД „Б.В.И.Г.”.

Ищците Д.В., К.В. и Б.В. са получили застрахователно обезщетение в размер на по 13 440лв. всеки един, от ЗАД Б.Ж. В. АД за обезщетяването на вреди от смъртта на наследодателя им по задължителна застраховка „злополука”.

Спорен е въпросът относно обезщетението, което работодателят „Т. “-ООД дължи на близките на починалия при трудова злополука.

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.200 от КТ гласи:

„(1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.“

От цитирания текст е видно, че за вреди от трудова злополука, отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена от виновно поведение на негов служител или орган. В процесния случай трудовата злополука е установена по предвидения законен ред –с влязло в сила Разпореждане на ТП на НОИ – Плевен.При това положение, са налице предпоставките на чл.200,ал.1,пр.последно от КТ(смърт, причинена от трудова злополука), от което следва, че ответникът по въззивната жалба в качеството му на работодател, дължи на близките на работника, чиято смърт е настъпила при трудова злополука, обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.201,ал.1 от КТ, работодателят не отговаря по чл.200 от КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, но в настоящия спор ответникът ( понастоящем въззивник) не е направил подобно възражение и не е представил доказателства за установяване подобно обстоятелство.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема следното:

Претенцията за неимуществени вреди е заявена като обезщетение за болки, страдания и отрицателни емоционални изживявания, които са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил само претендирания размер, но не и основанието. Впрочем, при наличие на влязло в сила разпореждане за признаване на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО и липса на каквато и да е индиция за умишлено причиняване на трудова злополука съгласно чл.201,ал.1 от КТ, искът за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ е винаги основателен, а предмет на установяване е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда по справедливост.

Конкретно претърпените неимуществени вреди са установени от показанията на свидетелите И.Б. и В.Г. .- Установено е, че между починалия при трудова злополука и ищците като членове на семейството, съществували изключително близки и топли отношения. Починалият е бил стожер на семейството му и всички разчитали на него. След смъртта му са се променили, като особено страдали майката и съпругата, които разчитали да продължат живота си с него и той да бъде тяхна опора.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, съдът приема, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се определят в размер от по 100000лв. ( сто хиляди лв.) за майката С.Н. и съпругата Д.В. и от по 80000лв.( осемдесет хиляди лв.) за двете деца К.Г.В. и Б. С. Г.В.. От сумите, определени за съпругата и децата следва да се приспаднат на основание чл.200,ал.4 от КТ изплатените застрахователни обезщетения от по 13440лв. за всеки, в резултат на което на съпругата да се присъдят 86560лв., а на двете деца – по 66560лв. за всеки един. За ищците К.В., роден 1980г. и Б.В., родена 1981г., следва да се посочи, че и двамата са зрели хора, които водят самостоятелен и независим от родителя начин на живот, поради което присъденото обезщетение в тяхна полза следва да е в по-малък размер от това, присъдено на майката и съпругата на починалия, които са в по-напреднала възраст и по-тежко преживяват липсата на близкия човек.

Върху присъдените обезщетения в полза на четиримата ищци, ответникът дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането – 27.11.2017г. до окончателното изплащане.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, в частта, в която са отхвърлени субективно съединените осъдителни искове, предявени от ищците против ответника.

Въззивният съд приема, че присъденото обезщетение в полза на ищците е определено по справедливост съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД и е съобразено с доказаните болки, страдания и отрицателни емоционални изживявания на пострадалите, обществено-икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, и практиката на съдилищата по този вид дела. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-висок от този, присъден от РС с обжалваното решение.

ІІ. По въззивната жалба на ответника „Т. “-ООД със седалище в гр.Плевен:

Въззивният жалбоподател „Т. “-ООД-Плевен, чрез пълномощника адв. И.А., обжалва Решение №2305/18.11.2019г., постановено по гр.д.№4143/2019г. по описа на Плевенски районен съд, В ЧАСТТА, в която са уважени предявените от тях ищците С.Н., Д.В.К.В. и Б.В., срещу него субективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди. Твърди, че не са налице предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като работодателят е поел разходи за погребението и е съдействал на съпругата за получаване на наследствена пенсия. Не са събрани доказателства за присъждане на обезщетение в уважения размер на исковете.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв.И.А. поддържа изразеното становище.

Ответниците по въззивната жалба – С. Г.Н., Д. М.В., К. Г.В. и Б. Г.В., чрез процесуалния представител адв. П.Р., са подали писмен отговор на въззивната жалба, в която изразяват становище за неоснователност на същата, което поддържат и в о.с.з. на въззивната инстанция.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ни възз. граждански състав, като провери решението в обжалваната част с оглед на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания и твърдени нарушения, приема следното:

Въззивната жалба на „Т. “-ООД със седалище в гр.Плевен – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4143/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. И.А., против РЕШЕНИЕ №2305/18.11.2019г., постановено от ІV-ти гр.с-в по същото дело, В ЧАСТТА, в която са уважени предявените от ищците против ответника, субективно съединени осъдителни искове, Е ДОПУСТИМА като подадена в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В исковата молба се твърди следното: На 27.11.2017г., около 12.00 часа, при трудова злополука по време на извършване на строителни дейности на строителен обект „Три силоза за съхранение на зърно“ в землището на гр.К. , местност „Т.Д. “, загубил живота си Г.Б. В. – син на ищцата С.Н., съпруг на ищцата Д.В. и баща на ищците К.Г.В. и Б.Г.В.. На 27.11.2017 г. бригадата от работници на ответника „Т. “ ООД, сред които бил Г. В., изпълнявали трудовите си задължения на строеж в зърнобазата на ЕТ „С.И. " в землището на гр. К. , местност „Т.Д. “. Работниците извършвали строителни дейности - монтаж на кофраж с бетонов фундамент в земен изкоп с дълбочина от около 3,5 метра. Около 12:00 часа, в близост до стената на изкопа, в участък граничещ с бетонна саксия с дължина около 14 метра и ширина около 1 метър, намираща се на нивото на терена, възникнала критична ситуация - бетонната саксия, която не била обезопасена, пропаднала; увлечената от саксията земна маса се срутила в огромни количества и затрупала работниците, които в този момент се намирали в изкопа. Затрупани били Г.Б. В., Г.Ц.Б. и Р.Г.М. . Вследствие на затрупването починал Г. В.. Непосредствената причина за смъртта на В. била механична асфикция (задушаване) от притискането, причинено от затрупалата го земна маса. Пристигналият на място екип на „Бърза помощ“ установил смъртта на пострадалия, настъпила непосредствено след инцидента.Починалото лице изпълнявало трудовите си задължения на обекта по трудов договор с ответника „Т. “ ООД с №217/29.11.2013г., с който бил назначен на длъжност „общ работник строителство на сгради“.Твърди се, че бил спазен нормативно регламентирания ред за установяване на трудова злополука и административното производство приключило с влязло в сила Разпореждане №5104-14-56/25.12.2017г. на ТП на НОИ – гр.Плевен, с което декларираната злополука била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Ответникът по иска – „Т. “- ООД със седалище в гр.Плевен, чрез пълномощника адв. И.А. ***, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил 2305/1811.2019г., с което е уважил частично исковите претенции, като е осъдил ответника „Т. “-ООД да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.200,ал.1 от КТ, както следва: На С. Г.Н. – 100хил.лв., на Д.М.В. – 86560.лв. и на К.Г.В. и Б.Г.В. – по 66560лв., , ведно със законната лихва за всички, считано от 27.11.2017г., като за разликите до 110лв. за С. Г.Н. и Д. М.В. и за разликите до 100лв. за К. Г.В. и Б. Г.В., е отхвърлил исковете, като неоснователни.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част( с която са уважени исковите претенции) постановеното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания относно валидността и допустимостта на решението, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят неговата нищожност или унищожаемост.

Съгласно приложения препис на Акт за смърт №0164 от 28.11.2017г., лицето Г. В. е починал на 27.11.2017г. при злополука.

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.200 от КТ гласи:

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема следното:

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил само претендирания размер, но не и основанието. Впрочем, при наличие на влязло в сила разпореждане за признаване на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО и липса на каквато и да е индиция за умишлено причиняване на трудова злополука съгласно чл.201,ал.1 от КТ, искът за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ е винаги основателен, а предмет на установяване е само размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда по справедливост.

Конкретно претърпените неимуществени вреди са установени от показанията на свидетелите И.Б. и В.Г. .- Установено е, че между починалият при трудова злополука и ищците като членове на семейството, съществували изключително близки и топли отношения. Починалият е бил стожер на семейството му и всички разчитали на него. След смъртта му са се променили, като особено страдали майката и съпругата, които разчитали да продължат живота си с него и той да им бъде тяхна опора.

Въззивният съд приема, че присъденото обезщетение в полза на ищците е определено по справедливост съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД и е съобразено с доказаните болки, страдания и отрицателни емоционални изживявания на пострадалите, обществено-икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, и практиката на съдилищата по този вид дела. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-нисък от този, присъден от РС с обжалваното решение, или за отхвърляне на исковете за обезщетение.

Както беше посочено, по-горе при положение, че с влязло в сила Разпореждане по чл.55,ал.1 от КСО е установена трудова злополука, искът за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ е доказан по основание.Не може да бъде споделено, изложеното във въззивната жалба становище за липса на неимуществени вреди. – Общоизвестен факт е, че връзката между майка и дете е изключително силна и затова е незаличима болката на родителя, когато смъртта на детето настъпва по-рано и внезапно. Болката на майката С.Н. е непреодолима и тя ще я съпътства до края на дните й. От свидетелските показания е установено, че починалият при трудовото злополука Г. В. често е посещавал майка си и е полагал грижи за нея, от които тя с оглед възрастта си и здравословното състояние на хронично болна, неотложно се е нуждаела. Установено е, че брачната връзка между починалия и неговата съпруга – ищцата Д.В. е продължила близо 40 години. Между тях са изградени отношения на близост и взаимопомощ и съпругата изцяло е разчитала на него с оглед спокойния му и уравновесен характер. След смъртта му съпругата се променила като изгубила предишния си весел нрав.Особено болезнено понесли смъртта на баща си и двете му деца – ищците Б.В. и К.В.. Общоизвестен факт е, че връзката родител-дете е изключително силна, независимо от възрастта на родствениците. Затова загубата на родител е непоправима и непрежалима. От свидетелските показания се установява, че двете деца са поддържали близка връзка със своя баща, независимо, че живеят в различни населени места.Впрочем, съдът посочва, че отдалечеността на родителите и децата, в никакъв случай, не отслабва емоционалната връзка между тях.

Твърдението на въззивния жалбоподател, че е поел разноските за погребението на починалия при трудова злополука работник, са без значение за изхода на делото, тъй като предмет на исковите претенции са неимуществени, а не имуществени вреди.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни изводи,които при условията на чл.272 от ГПК се споделят изцяло от въззивната инстанция.

ІІІ. Относно РЗАНОСКИТЕ:

Съдът намира, че с оглед изхода на въззивното производство, разноски не следва да се присъждат, а същите следва да се понесат от страните, така, както са направени.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр. чл.271 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО решение №2305/18.11.2019г. ня Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№4143/2019г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	424
Дата:	7 юли 2020 г.
Съдия:	Цветелина Маринова Янкулова

Дело:	20204400500211
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	20 февруари 2020 г.

Решение по дело №211/2020 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е