№ 495
гр. Бургас, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500285 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД
с ЕИК ********* ,подадена чрез пълномощника му адв. М.С.,със съдебен
адрес:гр.Бургас,ул.“Гладстон“№1,вх.Б,ет.1 против съдебно решение № 135 от
17.12.2021г.,постановено по гр.д.№ 380/2021г.по описа на АРС, с което съдът е осъдил ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК ********* да заплати на М. АЛ. Х. с ЕГН-
********** от с.***,община ******,обл.Бургас,чрез адв.С.К.,със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,партер,офис №2 сумата от 4 868.50 лева,представляваща
претърпени имуществени вреди от ПТП на 06.05.2018г.по л.авт.марка „БМВ 530 Д“,с рег.№
А 2244 НК ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.04.2021г.до
окончателното изплащане.
С подадената въззивна жалба е оспорено решението на АРС като неправилно
,постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и със събраните по
делото доказателства. Заявява се,че претърпените имуществени вреди от процесното ПТП са
изрично изключени от задължителното застрахователно покритие на сключената
застраховка,тъй като са настъпили при условията на чл.494 т.3 КЗ- по вина на самия
застрахован водач.Въззивникът счита,че това негово възражение се подкрепя от наличните
по досъдебното производство писмени доказателства и от изслушаната пред АРС
САТЕ.Посочва,че е било установено,че ищецът е започнал извършването на маневра
„обратен завой“,като е разположил своето МПС перпендикулярно на пътното платно и на
посоката за движение,в лява пътна лента,изчаквайки насрещно движещите се автомобили.С
разполагането на МПС по този начин,той започва осъществяване на фактическия състав на
предвидените в ЗДвП и ППЗДвП правила за извършване на подобни маневри.Макар на
мястото на ПТП да е технически възможно извършването на маневра обратен завой,на
1
същото е налична пътна маркировка М1,чието пресичане е забранено,съгласно чл.63 от
ППЗДвП.Твърди се,че с тези си действия ищецът е извършил редица нарушения на
правилата за движение,като не е съобразил поведението си с пътната обстановка и пътните
условия,предприемайки маневра на място,където тя е забранена; на високоскоростен
път,при завишена опасност поради ограничената от близкия завой видимост,мократа пътна
настилка,високата скорост на движение на останалите участници в движението;наличие на
забранителна пътна маркировка и отсъствие на законно регулиран участък за извършване на
подобна маневра. Въззивникът счита,че това поведение на водача го прави виновен за
настъпилото ПТП,а оттам и изключва търпените от него вреди от застрахователното
покритие. Счита за неправилни изводите на районния съд,че подобно противоправно
поведение е имал и другият участник в ПТП –автомобил „Фолксваген Голф“,единствено
защото се е движил в лявата пътна лента в момента на сблъсъка.Твърди,че водачът се е
движил правилно,тъй като движение в лява пътна лента е разрешено винаги,когато се ползва
за изпреварване и заобикаляне при необходимост или движението в лява пътна лента е
разрешено по преценка на водача,когато му е необходимо,при съобразяване с пътните
условия. В тази насока счита за напълно необоснован мотивът на АРС,че и водачът на
„Фолксваген Голф“ се е движил технически неправилно.Нещо повече,той не е бил длъжен
„да предвиди“обстоятелството,че на пътното платно ще има перпендикулярно разположен
автомобил,изцяло препречващ възможността му да премине.За водачите на пътя не
съществува законово предвидено задължение да се съобразяват в поведението си с
евентуалните възможни нарушения от страна на други водачи на пътя.Поради изложените
доводи,въззивникът счита,че районният съд е формирал неправилни изводи относно факта
чие поведение действително причинява осъщественото произшествие. На следващо място
прави довод,че дори да се приеме,че и поведението на водача на другия автомобил е
технически неправилно,то в такъв случай отговорността на двамата водачи е споделена и
районният съд е следвало да определи вредоносния резултат при условията на
съпричиняване,като го отчете при определяне на размера на дължимото обезщетение,което
не е сторено.Обръща внимание,че ищецът е заявил,че е възстановил автомобила си за сумата
от 5 000 лева,която сума би следвало да се приеме,че представлява размера на действително
търпените от него вреди.Ищецът неколкократно е заявявал,че претендира половината от
платената от него стойност на ремонта.По отношение на увеличението на иска въззивникът
счита,че същото е представлявало едновременно увеличение на размера и
основанието,което е недопустимо,но въпреки това е било прието от съда.Увеличеният иск
на стойност 4 868.50 лева не съответства на половината от стойността на ремонта,която е
5 000 лв.Намира,че не е следвало да бъде взета под внимание изслушаната САТЕ по
отношение пазарната стойност на автомобила,тъй като ясно в предмета на делото е
очертано,че се търси възстановителната стойност на автомобила,а не неговата пазарна
цена.Двата икономически показателя са в положението на алтернативност.Моли въззивният
съд да отмени обжалваното решение на АРС и да постанови съдебно решение,с което да
отхвърли исковата претенция като неоснователна,а при условията на евентуалност- да
отчете каузалния принос на ищеца. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В писмения отговор на въззиваемия Х.,представен от пълномощника му адв.К.
въззивната жалба е оспорена като неоснователна.Посочва,че невярно и тенденциозно е
твърдението,че претърпените от ищеца вреди са изрично изключени от покритието на
полицата „Гражданска отговорност“ –ограничението по чл.494 т.3 от КЗ се отнася до
автомобила на техния застрахован,но не и до вредите,причинени от ПТП с този
автомобил.Изслушаната САТЕ е установила,че е налице съпричиняване и доколкото щетите
се оценяват на 10 000 лв.,то правилно АРС е приел,че следва да уважи иска до размера от
4 868.50 лв.съгласно направеното изменение на иска по реда на чл.214 ГПК.На следващо
място се изтъква,че неоснователно се интерпретира поведението на ищеца,а се премълчава
поведението на застрахования при ответното дружество водач ,който се е движил с
несъобразена /превишена/скорост в лявото пътно платно,при все,че извън населено място
той е следвало да се движи в най-дясната свободна лента,съгласно правилата за движение по
пътищата.Ако се е движил в тази лента,то ПТП не би настъпило.Посочва,че именно поради
2
неправилното движение на другия водач-в лява лента,с несъобразена
скорост,непосредствено след завой е основната причина за настъпилото произшествие и
последвалото увреждане на автомобила на ищеца.В подкрепа на тези съображения се сочи и
поведението на съпругата на застрахования при ответника, която три дни след инцидента е
подала декларация,че не желае да бъде санкциониран другият водач за причиненото и
телесно увреждане-счупена китка на лявата ръка и съответно-прекратяване на образуваното
досъдебно производство ,по което се е произнесла и прокуратурата.Намира за
неоснователно и възражението за прекомерност на присъденото обезщетение,тъй като
изрично по време на цялото производство от поканата до застрахователя до исковата молба
ищецът е заявявал,че търси половината от причинените вреди,тъй като изрично признава
наличието на съпричиняване.Намира възраженията и за недопустими,като се позовава на
чл.432 ал.2 изр.посл.от КЗ,чл.364 ал.4 КЗ и чл.365 ал.2 КЗ.Моли решението на АРС да бъде
потвърдено,а въззивната жалба оставена без уважение.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от
пълномощника си адв.С.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Х.,редовно уведомен,се представлява от
пълномощника си адв.К.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на АРС да бъде
потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:
Ищецът М. АЛ. Х. е предявил пред АРС иск срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ с правно основание чл.429 ал.1 т.1 КЗ вр. с чл.499 ал.2 КЗ вр.с чл.45 ЗЗД,като е
претендирал осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 2 500 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди,настъпили в резултат на ПТП на
06.05.2018г.по лек автомобил марка „БМВ“ ,модел 530Д,първа регистрация 2004г.,с рег.№ А
2244 НК,собственост на ищеца,ударен отзад от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф“ с рег.№СТ 8323 СН,застрахован при ответното дружество със застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищецът е твърдял,че е налице съпричиняване на вредите,поради
което е претендирал половината от стойността на извършения от него ремонт на автомобила
му- 2 500 лева,като е заявил и твърдение,че е извършил ремонт на автомобила с части втора
употреба и общата стойност на ремонта е възлизала на 5 000 лева. След изслушване и
приемане на заключението на САТЕ в съдебно заседание,ищецът е направил изменение на
иска си до размера от 4 868.50 лева, като е посочил,че претендира разликата като дължима
от застрахователя за възстановяване на автомобила/ремонт/ и боядисване,съразмерно на
твърдяното съпричиняване- 50%.
Ответникът е оспорил предявения иск,като е оспорил твърденията на ищеца,че ПТП е
настъпило поради виновни противоправни действия на водача на застрахования автомобил
„Фолксваген Голф“ ,а вината е изцяло на ищеца,поради което не му се дължи
застрахователно обезщетение съгласно чл.494 т.3 КЗ. При условията на евентуалност e
заявил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,настъпил и поради
неправомерни действия на ищеца.Искът е оспорен и по размер,като ответникът е възразил,че
ищецът не е представил доказателства за действителната стойност на причинената
вреда.Ответното дружество не е направило възражения по допустимостта на изменението на
иска,което съдът е приел в съдебно заседание на 18.11.2021г.
С обжалваното съдебно решение АРС е приел,въз основа на заключението на
САТЕ,че и двамата водачи са допринесли с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат-ищецът е нарушил правилата на чл.25 ал.1 и чл.58а от ЗДвП,предприемайки
маневра обратен завой на забранено място и то без да се убеди,че забранената маневра няма
да създаде опасност за движението на пътя за останалите участници. Водачът на л.автомобил
3
„Фолксваген Голф“ е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП,задължаващи го
да използва най-дясната свободна лента от пътното платно и да съобразява скоростта си на
движение с пътните условия. Районният съд е приел,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат в равна степен от двамата водачи.
Пред въззивната инстанция въззивникът-застраховател поддържа възражението си,че
не е налице съпричиняване,а ПТП е настъпило единствено в резултат на поведението на
ищеца.Счита,че движението в лява пътна лента е винаги разрешено по преценка на
водача,когато му е необходимо,още повече,че в случая не е налице хипотезата на чл.16 т.3
от ЗДвП,съдържаща изрична забрана за движение в лентите за насрещно движение,когато
пътното платно има четири и повече пътни ленти. Доводите на въззивника не се споделят от
съда,тъй като в заключението на САТЕ е установен механизмът на настъпване на ПТП и
конкретно са посочени нарушенията на правилата за движение,допуснати и от двамата
водачи,намиращи се в причинна връзка с увреждането на автомобила на ищеца,които
районният съд е посочил в мотивите на решението си. САТЕ е изслушана и приета в
съдебно заседание без възражения от страните,заключението е обосновано и не възникват
съмнения за правилността му. При това положение,въззивният съд няма основание да
сподели становището на въззивното дружество,тъй като липсват доказателства,въз основа на
които да се направи обоснован извод,че вината за настъпилото ПТП е единствено на ищеца.
По отношение на процента съпричиняване,БОС също споделя извода на АРС,като
обоснован и кореспондиращ с доказателствата по делото.
Оплакването на въззивника за неправилност на решението по отношение уважения
пълен размер на исковата претенция БОС намери за основателно.Съгласно чл.499 ал.2 КЗ
при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. По отношение на обезщетенията за вреди на МПС –същите се определят
в съответствие с Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени
на МПС,приета с Наредбата по чл.504 от КЗ. Съгласно чл.4 от Методиката,същата се
прилага като минимална долна граница в случаите,когато не са представени надлежни
доказателства/фактури/ за извършен ремонт и в случаите,когато обезщетението се определя
по експертна оценка. Съгласно чл.22 от Методиката обезщетение при тотална щета се
заплаща,когато размерът на застрахователното обезщетение,определено по
методиката,надвиши 80% действителната стойност на увреденото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. В заключението на САТЕ вещото лице е
посочило,че при съобразяване на описа направен от застрахователя на повредените части и
стойността им,сумата на обезщетението възлиза на 8 237 лева,като към нея не са
пресметнати разходите за боядисване и труд по подмяна на повредените части.Общият
размер на разходите за възстановяване в случая би надхвърлил 10 000 лева,като при
съобразяване на остатъчната стойност на автомобила -14 годишен към датата на ПТП-
12 258 лева,възстановяването му се явява нецелесъобразно и икономически неизгодно.Тези
констатации на експерта,при съобразяване на горецитираните разпоредби от Методиката
водят до извод,че стойността на причинените вреди на автомобила на ищеца,определена по
Методиката е в размер,надхвърлящ 80 % от действителната му стойност. В тази
хипотеза,както е посочило и вещото лице в заключението си,изплащане на обезщетение в
размер на действителната стойност на причинените вреди се явява нецелесъобразно и
икономически неизгодно. От правна страна действителната стойност на вредата по смисъла
на чл.499 ал.2 КЗ не може да представлява стойността на ремонта, ако тя надхвърля 80 % от
действителната стойност на автомобила и дори я надвишава. Действителната стойност на
вредата в такава хипотеза е измерима с действителната стойност на автомобила и в такива
случаи застрахователят изплаща обезщетение за тотална щета. Ищецът обаче не е
претендирал обезщетение за вреди в размер на половината от действителната стойност на
автомобила му, а обезщетение за вреди в размер на половината от стойността на ремонта,
който след изменението на иска е увеличил със сумата,посочена в описа на
претенциите/щетите,посочени от застрахователя,прибавяйки и сума за боядисване на
автомобила. При това положение исковата претенция се явява неоснователна над
претендирания първоначално размер от 2 500 лева до размера от 4868.50 лева,при пълна
4
стойност на извършения ремонт- над посочения първоначално размер 5 000 лева до приетия
от районния съд размер от 10 000 лева, тъй като разликата не представлява действителна
стойност на вредата по смисъла на чл.499 ал.2 КЗ. В исковата си молба ищецът е заявил
ясно и безпротиворечиво,че е намалил стойността на вредите,като е извършил ремонт на
автомобила с части втора употреба и по този начин действителният общ размер на вредите е
бил намален на общо 5 000 лева,от които той е претендирал 2 500 лева. До размера на
сумата 2 500 лева исковата претенция е основателна и доказана,независимо,че не са
представени фактури от ищеца,тъй като стойността на ремонта по-малка от посочената в
описа на застрахователя стойност на претенциите/щетите/.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно частично-над
уважения размер на исковата претенция от 2 500 лева до размера от 4868.50 лева,като искът
се отхвърли за сумата над 2500 лева до 4 868.50 лева като неоснователен.Решението следва
да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано до уважения размер от
2 500 лева,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.04.2021г.до
окончателното изплащане, а въззивната жалба в тази и част- оставена без
уважение.Решението на АРС следва да се отмени частично и по отношение присъдените в
полза на ищеца разноски-над присъдения размер от 555 лева до размера от 700 лева. В полза
на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски,съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция,а именно- 470 лева,съгласно чл.78 ал.3 ГПК.
С оглед изхода от въззивното обжалване право на присъждане на разноски възниква за
въззиваемия М.Х. съобразно правилото чл.78 ал.3 ГПК вр.с чл.273 ГПК,като в тежест на
въззивното дружество съдът възлага сторените от него разноски във въззивното
производство,съразмерна на отхвърлената част от въззивната жалба. Въззиваемият е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които съдът няма
основание да намали по съразмерност,тъй като размерът на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е дори по-малък от минимума,предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2004г.изчислен върху материален интерес 2 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 135 от 17.12.2021г.,постановено по гр.д.№
380/2021г.по описа на АРС, В ЧАСТТА, с която районният съд е осъдил ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК ********* да заплати на М. АЛ. Х. с ЕГН-********** от
с.***,община ******,обл.Бургас,чрез адв.С.К.,със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,партер,офис №2 сумата над присъдения от АРС размер от
2 500/две хиляди и петстотин/ лева до размера от 4 868.50 /четири хиляди осемстотин
шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева и в частта,с която в полза на ищеца М.
АЛ. Х. са присъдени разноски по делото над размера от 555 /петстотин петдесет и пет/
лева до размера от 700 лева ,като в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М. АЛ. Х. с ЕГН-********** от с.***,община
******,обл.Бургас,чрез адв.С.К.,със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,партер,офис №2 в частта,с която е поискано осъждане на
ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК ********* да заплати на ищеца
М. АЛ. Х. сумата над уважения размер от 2 500/две хиляди и петстотин/ лева до размера
от 4 868.50/четири хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща претърпени имуществени вреди от ПТП на 06.05.2018г.по л.авт.марка
„БМВ 530 Д“,с рег.№ А 2244 НК ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска-20.04.2021г.до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 135 от 17.12.2021г.,постановено по гр.д.№
5
380/2021г.по описа на АРС, В ЧАСТТА, с която районният съд е осъдил ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК ********* да заплати на М. АЛ. Х. с ЕГН-********** от
с.***,община ******,обл.Бургас,чрез адв.С.К.,със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,партер,офис №2 сумата до размера от 2 500/две хиляди и
петстотин/ лева представляваща претърпени имуществени вреди от ПТП на
06.05.2018г.по л.авт.марка „БМВ 530 Д“,с рег.№ А 2244 НК,ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска-20.04.2021г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. АЛ. Х. с ЕГН-********** от с.***,община ******,обл.Бургас,чрез
адв.С.К.,със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,партер,офис №2 да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК ********* сумата от 470/четиристотин и
седемдесет/ лева,представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски от ответното дружество,съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК ********* да заплати на
М. АЛ. Х. с ЕГН-********** от с.***,община ******,обл.Бургас,чрез адв.С.К.,със съдебен
адрес: гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,партер,офис №2 сумата от 400/четиристотин/
лева,представляваща направени от въззиваемия Х. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6