Решение по дело №464/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2020 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20197240700464
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 469                                             16.01.2020 г.                                 гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА  

 

                                                                                    Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА 

   

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

  

при секретаря Зорница Делчева        

и с участието на прокурора Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 464 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора, срещу Решение № 555/ 25.10.2019г., постановено по АНД № 1301/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-002259 от 23.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, безспорно се установява наличието на съставомерно деяние. Поддържа че въз основа на неправилна квалификация на фактите и в противоречие с материалния закон, въззивният съд е направил извод за недоказаност и необоснованост на повдигнатото на „Терамис 2007“ ЕООД административно обвинение за извършено нарушение по см. на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, като основание за налагане на имуществена санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Терамис 2007“ ЕООД с.Бяло поле, общ.Опан, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че постановеното от Старозагорския районен съд решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Терамис 2007“ ЕООД срещу Наказателно постановление  /НП/ № 24-002259 от 23.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-002259 от 29.03.2019г., на „Терамис 2007” ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер 3 000 лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Съгласно обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на извършена на 20.03.2019г. проверка на строителен обект: смесена сграда, УПИ № III -9914, кв.15 по плана на гр.Стара Загора, стопанисван от „Терамис 2007“ЕООД, при която проверка и по представени на 19.03.2019г. документи е установено, че „Терамис 2007“ ЕООД, в качеството си на работодател, е уредил от 19.03.2019г. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД с лицето К.Ч.М. със сключен граждански договор № 6 от 19.03.2019г. за извършване на работа чрез личен труд като общ работник, с работно място – посоченото предприятие, трудово възнаграждение 500лв., под контрола и ръководството на работодателя, които са елементи на трудово правоотношение.

За да отмени така издаденото наказателно постановление районният съд е приел, от една страна, че санкционираното лице, към момента на констатиране на процесното нарушение все още няма качеството на работодател, поради което не може да бъде субект на приложената санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, предвиждаща наказание за работодател. На следващо място Старозагорският районен съд е приел за установено, че осъществяваната от лицето К.Ч.М. дейност му е възложена и се изпълнява по силата на сключен граждански договор, а липсата на доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от това лице при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, налага извод че не е доказано предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2 от КТ без правоотношенията между работодателя „Терамис 2007“ ЕООД и работника К.Ч.М. да са уредени като трудови. 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Действително, както правилно е отбелязал и районният съд, не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор  /за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е извършване на определена работа или постигане на определен резултат /също свързани с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. В случая обаче в приетия като доказателство по делото граждански договор № 5 от 19.03.2019г., сключен между „Терамис 2007” ЕООД, в качеството на възложител, и К.Ч.М., в качеството му на изпълнител, липсва обективирано волеизявления за възлагане на конкретно определена работа или за постигане на определен резултат. Видно от съдържанието на договора, в т.ч. и уговореният предмет: извършване на „строителни дейности на сграда на бул.***, налага извод за договорено престиране на работна сила, с установено работно място, за неопределен срок и с договорено месечно възнаграждение в размер на 500лв.  От показанията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН, както и от приложената към административнонаказателната преписка  декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, се установява по безспорен начин, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора проверка, К.Ч.М. фактически е предоставял работна сила и е изпълнявал трудови задължения при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Лицето е осъществявало трудова дейност, на длъжността „общ работник“ на строеж,  характеризираща се с определени работно място за изпълнение на дейността, работно време /от 08:00 до 17:00 часа/, трудово възнаграждение и при спазване на трудова дисциплина. Всичко това сочи на предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2 от КТ, без правоотношенията между работодателя „Терамис 2007“ ЕООД и работника К.М. да са уредени като трудовоправни. С оглед на което при неправилно приложение на закона въззивният съд е приел, че не е налице полагане на наемен труд при определени работно време, работно място, характер на работа и трудово възнаграждение, квалифициращи правоотношението като трудово. Нещо повече - с издаденото Постановление № ИЗХ19019338/ 29.03.2019г., на основание чл. 405а, ал.1 от КТ, е обявено съществуването на трудовото правоотношение между К.Ч.М., считано от 19.03.2019г., изпълняващ длъжността „общ работник“ от 19.03.2019г. и „Терамис 2007“ ЕООД, така както е посочено в съдържанието на наказателното постановление, като са дадени и предписания на работодателя за сключване на трудов договор с посоченото лице. Няма данни постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение да е било обжалвано и е  влязло в сила преди издаването на НП № 24-002259/ 23.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора. Следователно не само фактически при извършената проверка, но и формално с влязъл в сила административен акт, е установено по безспорен начин, че в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ „Терамис 2007“ ЕООД не е бил уредил чрез сключване на трудов договор отношенията по предоставяне на работна сила с лицето К.Ч.М. при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател.

Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Районен съд – Стара Загора е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не са допуснати процесуални /формални/ нарушения при неговото постановяване, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Работодателят „Терамис 2007“ ЕООД, в нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ, не е уредил отношенията по престиране на работна сила с лицето К.Ч.М., което сочи на съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ. При съобразяване разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и с оглед липсата на данни за допуснати от работодателя „Терамис 2007” ЕООД други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира, че Наказателно постановление № 24-002259/ 23.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора следва да бъде изменено, като се намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимален размер от 1500лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 555/ 25.10.2019г., постановено по АНД № 1301/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24–002259/ 23.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, с което на „Терамис 2007“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление с.Бяло поле, общ.Опан, обл.Стара Загора, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложеното наказание от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                   

                                                                                                   2.