РЕШЕНИЕ
№ 960 дата 30 юни 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 21 юни
2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо Колев
разгледа адм. дело № 706 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба на Т.Ж.И.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо
общежитие с.Дебелт, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с
която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 200 000лв., за престоя
на ищеца в ЗООТ „Дебелт 1“ към Затвора Бургас за периода от 22.02.2018г. –
24.03.2021г.
Фактическите основания на предявения
иск са уточнени от пълномощника на
ищеца, в становище представено в с.з. на 17.05.2021г. и са свързани с
незачитане на човешките му права, изразяващи се в психически тормоз,
дискриминация, чувство на малоценност, безпомощност, породени от ограничения
достъп до района на общежитието, липсата на достатъчно площ в спалните
помещения, непригодени съгласно изискванията на чл.71 от ППЗИНЗС, ограничени
свиждания с близки и роднини, както и поради
притеснения за здравословното си състояние предвид малкото време на
открито, довело до дефицит на витамини и минерали и значително влошаване на
здравословното му състояние. Оплаква се също така и от ограничения достъп до
лавката на общежитието, както и от неефективните действия по дезинсекция и дератизация.
В съдебно заседание ищецът лично и
чрез пълномощник поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр.София, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва иска по
основание и размер като неоснователен и недоказан. По същество счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, поради липса на
елементи от фактическия състав, а именно – незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна
дейност, наличие на настъпили и доказани вреди, както и липса на причинна
връзка. Претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за
неоснователност на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следното:
Видно от представените по делото от
ответника справка от инспектор „Режимна дейност“ при Затвора Бургас и становище рег.№
528/06.02.2018г. от инспектор „СДВР“ в ЗООТ „Дебелт 1“, ищецът Т.И. изтърпява
присъда „лишаване от свобода“ в размер на 19 години, при първоначално определен
„строг режим“ с начало на наказанието 14.02.2012г. Режимът на наказанието е
заменен на „общ режим“ в ЗОЗТ от 15.02.2017г., като със заповед на началника на
затвора с рег.№ 35/06.02.2018г. ищецът И. е бил прекатегоризиран и преместен в
затворническо общежитие от открит тип – ЗООТ „Житарово“, а от 22.02.2018г. е
бил настанен за изтърпяване на остатъка от наказанието в ЗООТ „Дебелт 1“,
където се намира и понастоящем.
Изготвената справка сочи, че спалните
помещения в общежитието са с размери от 19,38кв.м. до 21,02кв.м, като в тях се настаняват от четирима до
петима лишени от свобода, поради което отговарят на изискванията за минимум
4кв.м. жилищна площ на човек. Обзаведени са с метални легла и шкафове,
съответстващи на броя настанени лишени от свобода, маса и столове, прозорците
са с размери 1,60м. х 1,40м., с поставени решетки, които не възпрепятстват
достъпа на естествена светлина. Отоплението на спалните помещения се извършва
чрез централно парно, във всички спални помещения са монтирани радиатори, като
през зимния сезон количеството топлина се подава в зависимост от моментните
климатични условия и температура. За поддържане на чистотата и хигиената в помещенията
и личната хигиена на лишените от свобода е посочено, че администрацията на
затвора ежемесечно осигурява сапун и миещи препарати, както и метли, лопатки за
смет, стирки и кофи. Отбелязано е, че във всяко спално помещение има обособен
санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на
лишените от свобода денонощно, като непрекъснато се подава течаща вода, а топла
- два пъти дневно по утвърден график.
Относно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода е посочено, че престоят на открито е с
продължителност час и половина и се провежда два пъти дневно, като на мястото
за престой има изградени спортни уреди, като отделно е предвидено време за
спорт с продължителност половин час, както и един час за тренировки в специално
оборудвана фитнес зала. По отношение на лавката за закупуване на хранителни и
други стоки се уточнява, че се извършва по време на престоя на открито - два
пъти дневно, като през процесния период не е имало оплаквания от лишени от
свобода, че не им е достатъчно времето за пазаруване.
По повод свижданията с близките се
посочва, че те се провеждат всяка събота и неделя, съобразно утвърден от
началника на затворническото общежитие график в специално оборудвана за целта
зала, където са имали възможност за непосредствен контакт с посетителите. Във
връзка с епидемиологичната обстановка и дадените препоръки от Националния
оперативен щаб за борба с разпространението на корона вируса се отбелязва, че е
настъпила промяна, като свижданията се провеждат всяка събота, като на тези,
които работят в събота на външен работен обект се разрешава свиждане в неделя.
Цитирана е Заповед № 304/13.05.2020 г. на началника на Затвор Бургас относно
начина за провеждане на свиждания на лишените от свобода и задържани лица,
съгласно която лишените от свобода,
настанени в затворническите общежития от открит тип провеждат свиждания на
открито, при спазване на физическа дистанция между лишените от свобода и техните
близки не по-малко от 1.50 метра, като е посочено, че затворническото общежитие
„Дебелт 1“ не разполага с удобно за целта място, а в залата за контактно
свиждане масите и столовете са фиксирани за пода и при допускане на посетители
и лишени от свобода не може да се осигури необходимото отстояние, поради което
е осигурена възможност за провеждане на свиждане и чрез видеоконферентна връзка
по СКАЙП. Посочва се също, че поради въведената извънредна епидемиологична
обстановка, големия брой служители заразени с вируса COVID 19, както и лишени от свобода, било е решено от есента на
2020г. свиждането в общежитието да се провежда с преграда и връзка с интерком,
за да се обезпечи безопасността на служителите, посетителите и лишените от
свобода.
По отношение на кореспонденцията на
лишените от свобода е отбелязано, че се процедира съобразно предвиденото в чл.
75, чл. 76, чл. 77 и чл. 78 от ППЗИНЗС, като по отношение на ищеца Т.И. не е
имало случай да се откаже изпращането или предаването на кореспонденция, като
винаги е получавал и исканите от него изходящи и регистрационни номера.
Във връзка с медицинското обслужване
справката сочи, че ЗО „Дебелт“ разполага с медицински център, който лишените от
свобода имат възможност да посещават по утвърден график, а при необходимост –
ежедневно, а тези, за които има направление за преглед при медицински
специалист се конвоират в съответното лечебно заведение. Отделно от това, всеки
четвъртък се конвоират по график до корпуса на Затвора Бургас за преглед и
лечение от стоматолог. Уточнява се, че няма случай на отказ от предоставяне на
спешна медицинска помощ по отношение на ищеца.
През посочения период ищецът И. е бил
трудово ангажиран на доброволен и на платен труд, включително на външен работен
обект, като от м.юни 2018г. до края на м. декември 2018г. има отчетени общо 86
работни дни, а от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. - 170 работни дни, както и от
м.януари 2020г. до м.май 2020г. - 43 работни дни, а през м.март 2021г. - 14
работни дни. Видно от справката ищецът е бил назначен на платен труд, с 8
часова заетост, на шестдневна работна седмица към външен работен обект „Промет
стийл“, но поради допуснато дисциплинарно нарушение - притежание на мобилен
телефон на работния обект е бил спрян от работа. След известно време му е била
дадена възможност да полага доброволен труд по раздаване на храната на лишените
от свобода, но поради извършено дисциплинарно нарушение - изнасяне на храна от столовата, отново е бил
спрян от работа. През м.октомври 2020г. му е било предложено да бъде включен в
корекционна програма, но е отказал да участва. Посочва се, че през периода от
10.12.2019г. до 03.06.2020г. е бил наказван многократно за извършване на
различни дисциплинарни нарушения, като някои от наказанията му са били
заличавани с награди. През м.03.2021г. отново му е била дадена възможност да
работи на доброволен труд за раздаване на храната на лишените от свобода.
По отношение на действията предприети
по дезинфекцията на помещенията се посочва, че тази дейност се извършва по
договор от ангажирана за целта специализирана фирма, а през периода на
епидемиологичната обстановка дезинфекцията на спалните помещения се извършва
три пъти дневно.
Ищецът ангажира гласни доказателствени
средства, като по делото бяха разпитани като свидетели лишените от свобода И.А.
и В.Б., които разказаха за условията в ЗООТ „Дебелт“.
Свидетелят А. каза, че изтърпява
наказание лишаване от свобода в общежитието и е в един коридор заедно с ищеца Т.И.,
като са по цял в коридора, а в сградата имало обособено помещение с две маси и
четири столчета и през деня стояли там. Нямали достъп до двора на затвора,
въобще не излизали навън и нямали престой на открито, но не били заключени в
килията през деня и можели да се движат в коридора. Каза още, че от м.юли
миналата година са в едно спално помещение с ищеца, като в килията са пет
човека, определя я като голяма, около 20 кв.м., с прозорци, с осветление, с
баня и тоалетна. По отношение на лавката каза, че лавката е в сградата и имат
осигурен достъп до нея от понеделник до петък от 12.30ч. до 13.30ч.. За
свижданията с външни лица и близки, сподели че няма ограничения, но от една
година се правят безконтактно, през прозорец или контактът е през стъкло и се
говори по телефон. На въпроса дали ищецът е дискриминиран, тормозен и поставен
в по-различни условия в сравнение с други лишени от свобода, свидетелят
отговори, че няма такива наблюдения някой да го тормози и да го третира
по-неблагоприятно.
Свидетелят Б. сподели, че познава Т.И.
от около 4 години, не са в една килия, но са в един коридор, като килиите били приблизително
еднакви, като тази на ищеца определи около 15-20кв.м. за 5 човека. За престоя
на открито разказа, че веднъж на ден ги извеждат на голямо каре на обяд, за
един час, но тъй като били около 82-83 човека било трудно да се изредят през
лавката да си напазаруват. Обясни, че от известно време има отворено ново каре,
което обаче е без телефон за връзка с близките, намирало се зад корпуса, извън
сградата и излизали там всеки ден на смени. В новото каре нямало пейки, стояли
върху одеяла на земята, имало две маси. За свижданията каза, че в началото са
имали свободно свиждане, без прегради и с физически контакт, но от около една
година свижданията били с телефони и през голямо стъкло, за около 30 минути
поради медицински причини. За медицинската помощ разясни, че се предоставя по
график, а не когато имат нужда, като на ищеца е отказвана такава, за което той
споделял и се оплаквал. За престоя навън уточни, че вратите се отварят в 08,30ч.
и до 11.30ч. малкото каре е
отворено, след което до 13.30ч. е затворено и в 13.30ч. го отключват отново до
17 часа, в които часове могат свободно да излизат на малкото каре. На голямото
каре ги извеждали всеки ден от 12.30ч. до 13.30ч. за да пазаруват от лавката,
но тъй като били около 80 човека успявали само 15-20 от тях. Каза също така, че
ищецът се е обръщал за работа към началника, но такава му била отказвана.
Въз основа на горните фактически
констатации следва да се приеме, че исковата молба е недоказана по фактическите
основания, изложени в нея. Съдът не приема за доказани твърденията на ищеца
досежно лошите битови условия - малки на площ помещения и условията в тях.
Данните по делото сочат, че помещенията, в които е бил настаняван са с квадратура,
която отговаря на стандарта от 4кв.м. площ на човек, с осигурена възможност за
проветряване, отопление, приток на дневна светлина, неограничен достъп до
санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране. За
недоказано следва да се приеме и основанието за ограничен достъп до двора и
лавката на общежитието, както и за ограничено свиждане с близки, чието естество
на провеждане е било съобразено с епидемиологичната обстановка в страната.
Престоят на открито на лишените от свобода е бил обезпечен съгласно почасов
график за разпределение на времето им, като регламентираният престой на открито
съответства на законовия норматив по чл.86 от ЗИНЗС, както и е била обезпечена
възможността за посещение на лавката всеки ден от 12,30ч. до 13,30ч. Изолирано
остава твърдението на св.А., че престой на открито няма. Свидетелят Б. обясни
подробно извеждането по график на двете карета – малко и голямо, което
съответства на одобрения от началника на общежитието график за престой на
открито и спортни дейности. Няма нормативно задължение за затворническата
администрация да осигури маси и пейки на двора за престоя на открито.
На следващо място, за
неоснователни съдът счете и оплакванията на ищеца относно липсата на ефективни
мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затворническото общежитие.
Посочи се, че тази дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не
е налице твърдяното бездействие, а дали тези действия остават неефективни,
както твърдят свидетелите, не обосновава извод за бездействие.
Не се констатират също така
пропуски и неглижиране по отношение на медицинското обслужване. По делото е
представена медицинска справка, както и извлечение от книгата, в която са
вписани посещенията при лекар, видно от които налице са множество случаи на
прегледи, поставени диагнози и предписано лечение на ищеца. Няма данни за
спешни състояния. Що се касае до твърдяното бездействие на затворническата администрация да му осигури
ортопедичен матрак, следва да се посочи, че се касае за проследено заболяване –
увреждане на междупрешлените дискове, диагностицирано на 31.01.2017г., видно от
приложения амбулаторен лист, поради което попада извън исковия период, а
отделно от това предписанието е матракът да бъде закупен с лични средства.
Остава недоказано твърдението за възникнали усложнения в състоянието поради
ненавременното осигуряване на матрак, доставен по-късно през 2020г. Останалите
документи, касаещи белодробно заболяване от 2014г., също са извън исковия
период, поради което съдът не обсъжда.
Недоказани останаха също така
твърденията за незаконосъобразни действия и/или бездействия по отношение на
водената кореспонденция. Според св.Б., ако ищецът напише нещо и го даде на
отряданата (следва да се разбира инспектора по възпитателната дейност) то
„отива в кошчето“, което свидетелят лично не е видял, но това е неговото
убеждение. Обратно, св.А. каза, че за ищеца не е имало случай инспекторът да
откаже даването на изходящ номер при изпращане на кореспонденция.
Неоснователни съдът счете и
оплакванията за нарушения в режима на свиждане. Ноторен е фактът, че част от
исковия период съвпада с обявената световна пандемия от разпространение на
заразяване с корона вирус и за този период ищецът се оплаква от невъзможността
за провеждане на контактни свиждания, които са били заменени с безконтактни
чрез поставяне на стъклени прегради и ползване на интерком и/или
видоеконферентна връзка. Промяната е наложена във връзка с въведените
противоепидемични мерки, с които началникът на общежитието е длъжен да се
съобрази, същите имат временен характер, наложен от извънредно събитие, поради
което не е налице твърдяната незаконосъобразност в действията на
затворническата администрация.
Не се установи също така
ищецът да е бил тормозен или третиран по-неблагоприятно от затворническата
администрация, в каквато насока са друга част от оплакванията. Напротив –
установи се, че са му били осигурени множество възможности за работа, в т.ч.
платена, на пълно работно време, на външни обекти, както и за доброволен труд, а
в случаите, когато трудовата дейност е била прекъсвана, то е било поради
поведението на ищеца за допускани от него нарушения, а за някои предложения за
включване в корекционни програми дори е отказвал участие. Свидетелите по делото
също отрекоха да има случаи на по-неблагоприятно третиране спрямо ищеца, а
твърдението за отказ на началника на общежитието да му осигури работа влиза в
пълно противоречие с обективните данни.
Разгледани в тяхната
съвкупност, горните обстоятелства не могат да се счетат за такива,
представляващи нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, на които ищецът твърди да е бил подложен. Съгласно тази норма,
осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, условия за двигателна
активност (……...) унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство.
Данните по делото сочат, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието по смисъла на горната правна норма, като следва
да се приеме, че неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното наказание и в случая не водят до понасяне на страдания, трудности
и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наказанието „лишаване от свобода“.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че по делото не е доказано ищецът Т.И. при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие
„Дебелт“, през периода от 22.02.2018г. – 29.03.2021г., да е бил подлаган на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.
Независимо от този изход на процеса, в полза на ответната страна не е дължимо
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.2 и
ал.3 от ЗИНЗС, законът прави разграничение между разноски, държавна такса и
възнаграждение за адвокат. В случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната
страна се присъждат само разноски, но в настоящия случай такива не са направени.
След като законът прави разграничение между разноски (схващани като такива,
извършени за процесуални действия – назначаване на експертиза, разходи за
свидетели) и възнаграждение, то няма основание възнаграждението за юрисконсулт
да се счита като форма на разноски.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Т.Ж.И., понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Дебелт“, предявена против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на
правосъдието, със седалище в гр. София, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 200000лв., за периода на изтърпяване
на наказанието от 22.02.2018г. – 24.03.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва пред
3-членен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: