Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
двадесет и шести състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Веселина Тодорова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 12061
по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** срещу А.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № **** от 30.10.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № **** по описа на ВРС за следните суми: сумата от 1126,22
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №****, сключен на 10.01.2016г., между „П*** Ф*** Б** ООД, ЕИК **** и А.А.С., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 73,47 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017г. до 27.10.2017г.; сумата от 265,18 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.05.2016г. до 07.03.2017г.; сумата от 38,74
лева, представляваща такса за
оценка на досие за периода от 16.08.2016
г. до 07.03.2017 г.; сумата от 660,81 лева, представляваща такса за услуга „К****“ за периода от 16.08.2016 г. до 07.03.2017 г., като
впоследствие вземанията са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.05.2017г., сключен между „П**** Ф**** Б****“ ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 19.05.2017г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен между „П**** Ф**** Б***“ ООД и „А.з.с.н.в.”
ЕАД, по силата на който е прехвърлено вземането на „П**** Ф*** Б***“ ООД срещу А.А.С.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № **** На длъжника било изпратено уведомление за извършената
цесия на адреса, посочен в договора за кредит. Длъжникът следвало да се счита
уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба. Съгласно договора
за потребителски кредит № **** на длъжника
бил отпуснат кредит в размер на 1600 лева, като сумата била предоставена от
кредитен консултант в брой по местоживеене на кредитополучателя. С договора
страните постигнали съгласие договорната лихва да бъде в размер на 315,61 лева.
Сумите за главница и лихва следвало да бъдат платени на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 31,93 лева. Крайният падеж на договора
бил 07.03.2017г. При подписване на договора кредитополучателят изразил съгласие
да му бъде начислена такса за оценка на кредитно досие в размер на 80 лева,
която също била разсрочена на 60 равни седмични вноски от по 1,33 лева. За допълнителна услуга, представляваща
доставка на заеманата сума до местоживеенето на кредитополучателя и услуга по
седмично събиране на вноските също по местоживеенето му, наричана услуга „К****“, ответникът се задължил да плати такса в размер на
1354,76 лева, разпределена на 60 равни седмични вноски в размер на 22,75 лева.
Кредитополучателят не изплатил изцяло дължимите вноски по кредита в изискуемия
срок.
В законоустановения срок назначеният особен
представител на ответника не е депозирал писмен отговор.
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са след успешно провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 156,71 лева за платена държавна такса
и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП както
и направените в заповедното производство разноски в размер на 43,29 лева за
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А****” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 1126,22 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит №****, сключен на
10.01.2016г., между „П****“ ООД, ЕИК **** и А.А.С., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 73,47 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017г. до 27.10.2017г.; сумата
от 265,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.05.2016г.
до 07.03.2017г.; сумата от 38,74 лева,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 16.08.2016 г. до
07.03.2017 г.; сумата от 660,81 лева,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 16.08.2016 г. до
07.03.2017 г., като впоследствие вземанията са прехвърлени с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г., сключен между „П**** Ф*** Б***“ ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД. Претендират се и направените
по делото разноски, за които суми е издадена Заповед № **** от 30.10.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № **** по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 256,71 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както
и сумата от 93,29
лева, направени в заповедното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.s
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: