Р  Е Ш Е Н И Е

 

№  ……………/25.01.2021 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

Варненския административен съд - ХХХІІІ състав , в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                     Председател: Мария Ганева

при секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело №2051 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.54 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на „Трафалгар“ , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. С , бул. „///“ № ///, вх.// , представлявано от управителя В.Г.И., срещу заповед № 18-4110/12.05.2020 г. на началника на СГКК-Варна.

Релевира се материална незаконосъобразност на постановения адм. акт, тъй като собствения имот на жалбоподателя не попада в контактна зона  между урбанизирана и неурбанизирана територия. Налице е спор за собственост,  а не явна фактическа грешка на кад. карта .

Според подателя на жалбата административният орган може единствено да постанови изменение на кадастралната карта, но не и да реши въпроса относно обезщетяване на собственика на земеделски земи.

Твърди се съществено нарушаване на административнопроизводствените правила поради връчване на жалбоподателя на различна скица-проект от посочената в обжалваната заповед , като по този начин е нарушено правото му на защита.  Не  е била уведомена ОДЗ-Варна по реда на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР.

Отправеното към съда  е за отмяна на оспорената заповед  с присъждане на съдебно-деловодни  разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник поддържа жалбата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно  представен техен списък.

Ответникът по делото – началникът на СГКК-Варна, редовно призован, не се явява и представлява в съд. заседание, но с писмено становище, придружаващо административната преписка, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Посочва, че оспорената заповед е по изпълнение на  решение №2668/19.02.2020 г. Твърди уведомяване на всички заинтересовани лица в производството . Прави се възражение за прекомерност, ако адв. хонорар на пълномощника на ж-ля надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. (л.3 от делото).

Заинтересованите лица Община Долни чифлик и В.Б.Й., редовно призовани , не се явяват или представляват .

Заинтересованото лице „ Ди енд Ем Лимитед“ ЕООД ,  редовно призовано, се представлява в съд. заседание от адв. Е.Н. , която излага становище за неоснователност на жалбата  поради преценка за законосъобразност на издадения индивидуален адм. акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски . Депозират се и писмени бележки ,придружени от списък на направените разноски по водене на делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед  № РД-18-3315.05.2015 г.  изп. директор на АГКК е била одобрена  кад. карта и кад. регистри на  с.Ново Оряхово / л. 4 от преписката/ .

В КРНИ  на с. Ново Оряхово „Трафалгар“ ООД е вписано като собственик на ПИ с ид. 52115.13.104 / л. 29/,  „Ди енд Ем Лимитед“ – на ПИ с ид. 10135.501.106 , В.Б.Й.- на ПИ с ид. 52115.501.107 , община Долни чифлик – на ПИ с ид. 52115.501.223 / л. 29-33 от преписката/.  

„Ди енд Ем Лимитед“ ООД е подало заявление на 28.03.2018 г. до началника на СГКК –Варна за изменение на КККР на с. Ново Оряхово относно ПИ с ид. 52115.13.104  и по-специално  неговите граници / л. 40-43 от делото/. Заявлението е било придружено от скица-проект /л.66-67 от делото/. Този проект е бил приет от ответника  като е било издадено нарочно удостоверение /л.65/ .

На 15.06.2018 г. началникът на СГКК-Варна е издал заповед , с която на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е отказал да одобри изменение на границите на ПИ с ид. 52115.13.104, 52115.501.106 и 52115.501.107 101 по КККР на гр. Варна. В мотивите на заповедта е изложено становището на ответника за наличие на спор за материално право  между заявителя и „Трафалгар“ ООД и застъпване на имотите, засегнати от поисканото изменение, което застъпване в смисъл на контактна зона  между възстановени по ЗСПЗЗ  имоти  и поземлени имоти в урбанизирана територия е счетено  от органа като явна фактическа грешка  по §1 т. 9 от ЗКИР /л. 84-85/.

Съдебното обжалване на тази заповед е приключило с решение № 2668/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 4782/2019 г. , с което заповедта е била отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадено задължително указание за провеждане на процедура по чл. 53б от ЗКИР т.е. производство по отстраняване на явна фактическа грешка / л. 26-27 от преписката/.

Решението на ВАС е било изпратено на ответника за изпълнение на  28.02.2020 г. / л. 7 от преписката/.

Била е изготвена скица-проект № 15-295381/30.03.2020 г. /л.118-119 от делото/ , изпратена за съгласуване  на ОДЗ- Варна, която не е възразила срещу  проекта / л. 17-18 от  преписката/.

Последвало е издаване на заповед на 12.05.2020 г. от началника на СГКК-Варна, с която на основание чл. 53б, ал.5, т., и чл. 51, ал.1 т.3 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на с.  Ново Оряхово  свързано с промяна на вписаните  данни за собствеността на ПИ с ид. 51115.501.106 , както и промяна на границите на поземлени имоти с ид. 51115.13.104; 52115.501.106 ; 52115.501.107 и 52115.501.223  съобразно съгласуваната скица-проект № 15-295381/30.03.2020г., /л.19-21 от преписката/.

Съобщение за издадената заповед е било връчено на „Трафалгар“ ООД, „Ди енд Ем Лимитед“ ЕООД , В.  Б.Й. ***  чифлик / л. 22-27 от преписката/. Съобщението за жалбоподателя е било получено на 28.05.2020 г.  Дружеството е подало жалба до съда по пощата на  29.06.2020 г. /понеделник/ - л. 15 .

Изложената фактическа установеност налага извод за срочно упражнено потестативното субективно право на жалба от лице с активна легитимация- адресат на оспорената по съдебен ред заповед, която засяга неблагоприятно неговото вещно право на собственост относно поземлен имот, чиито  граници се променят с одобреното изменение на кадастралната карта .

Жалбата е депозирана пред териториално компетентния адм. съд по местонахождение на процесните поземлени имоти . В обобщение жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Оспореното по съдебен ред волеизявление на началника на СГКК-Варна е с предмет изменение на граници на съседни поземлени имоти по КККР  на с. Ново Оряхово на основание констатирана явна фактическа грешка. Издателят на заповедта  разполага с материална , териториална компетентност и такава по степен предвид разпоредбата на чл. 53б , ал.1 от ЗКИР.

При изследване съответствие на оспорения индивидуален адм. с изискванията за  форма съдът установи спазване на изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на заповедта има обективирано само правно основание за издаването й , но няма изложено фактическо такова. Съгласно тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК  на ВС  мотивите на адм. акт  могат да бъдат изложени  и отделно от самия акт  в друг документ от преписката  . В настоящия случай  издадената предходна заповед  от началника на СГКК-Варна на 15.06.2018 г. , отменена по съдебен ред, съдържа подробно изложение на възприетите от органа юридически факти, които  обосновават неговото решение за изменение на действащата кад. карта  на с. Ново Оряхово.

В жалбата има оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила , което съдът счита за основателно , но на различни доводи от заявените . 

Съгласно правилото на чл. 53б,  ал.2 и 3 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице. Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка.

Изготвеният проект по отстраняване на ЯФГ , обективиран в скицата от 30.03.2020 г., неразделна част от обжалваната заповед / л.118-119/ , е  идентичен с предходния одобрен от ответника проект за изменение на кадастралната карта  поради непълноти и грешки /скица № 15-228371/16.04.2018 - л.66-67, въпреки че производството по отстраняване на  фактическа грешка на кадастралната карта е различно административно производство от това по изменение на кадастъра поради негови „непълноти и грешки“ . Законодателят е въвел различни нормативни изисквания към проекта по тези две производства . Поради тази причина и ВАС е дал задължително указание за провеждане на производство по чл. 53б от ЗКИР , считайки че проектът  от 16.04.2018 г. не отговаря на изискванията за проект по отстраняване на ЯФГ на кад. карта по чл. 53б от посочения нормативен акт. 

Проектът за отстраняване на ЯФГ на кад. карта се изработва след съвместяване и анализ на данните, получени от обработката на геодезическите измервания, от картата на възстановената собственост и от кадастралната карта  с цел определяне границите на поземлените имоти в обхвата на изменението от кадастралната карта / чл. 81 , ал. 5 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването  и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/ , а видно от материалите по административната преписка проектът от 30.03.2020 г. не съдържа данни за проведено изследване на имотите по КВС , въпреки твърдението на ответника за застъпване между земеделски земи и урбанизирана територия .

Одобреният от адм. орган проект от 16.04.2018 г. също не съдържа обследване на имотите по КВС .

Това процесуално нарушение е съществено и е довело до последващ съществен процесуален пропуск . В производството по отстраняване на ЯФГ на кад. карта изготвеният проект трябва да включва информация за всички  засегнати  поземлени  имоти . В конкретния случай , след като ответникът твърди застъпване между урбанизирана територия и земеделски земи , трябва да има списък на  всички имоти от тази контактна зона . Не може да се предполага, че това са само имотът на заявителя и съседните на него поземлени имоти попадат в контактната зона . 

Нормативното  изискване  по чл. 53б, ал.3 от ЗКИР е детайлизирано в  чл. 81, ал. 7, т.1 от Наредба № РД-02-20-5 /15.12.2016 г. , според което освен изработване в цифров и графичен вид на проекта , трябва да се изготви списък на засегнатите имоти, съдържащ разликите ΔS_{i в} идентичните точки от границите на имотите; данни за установените разлики в площите им ; информация за  площта, за която се дължи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно по чл. 6 ЗВСГЗГФ и § 8 ПЗРЗВСГЗГФ.

Въпреки двукратно даденото указание на ответника с  разпореждане от 21.09.2020 г.   и с определение от 13.10.2020 г. / л. 4 и 22 от делото/ не беше представен проект съобразно чл. 53б, ал.2 и 3 от ЗКИР , включително изготвен списък на засегнатите имоти с цитираната по-горе информация .

Одобреният от административния орган проект по отстраняване на ЯФГ на кад. карта  в настоящия случай не отговаря на нормативните изисквания. Той няма списък на засегнатите поземлени имоти,  не се представя информация за установени разлики в площта на засегнатите имоти, в проекта няма сведение за подлежащата на обезщетяване площ .

На следващо място, отсъствието на съставен списък не дава възможност за ефективна съдебна проверка за законосъобразност  и по –специално за спазването на чл. 168, ал.4 от АПК. Тази правна норма гласи, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.

Това процесуално нарушение е било последвано от последващо такова . При посочените непълноти на проекта не е било извършено реално негово съгласуване от областна служба „Земеделие“-Варна. Съгласно правилото на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР адм. орган изпраща проекта на областната служба по земеделие за съгласуване относно „ обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд“.

Законодателното решение за съгласуване с посочения държавен орган не е самоцелно, защото има касателство към правните последици от издаване на заповедта, които има отношение не само към изменение на кадастралната карта, но също и за обезщетяване собствениците на засегнатите имоти от допуснатата фактическа грешка на тази карта.  Въведеното процесуално задължение за органа по  съгласуване със специализирания  орган по земеделска реституция  в хода на адм. производство цели ефективното и срочно отстраняване на вредите от допусната фактическа грешка на действащата кадастрална карта при спазване на сложната административна процедура за обезщетяване  по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ .

В настоящия случай изработеният и изпратен за съгласуване проект не съдържа никакви данни  „ за обезщетяване „ – не се придружава от списък на засегнатите имоти, не дава информация за обхвата на контактната зона, на установените разлики в площта на имотите и най-вече никакво сведение за подлежаща на обезщетяване площ. В тази връзка съдът счита, че няма извършено съгласуване съобразно законовите условия по чл. 53б от ЗКИР и чл. 81  от Наредба № РД-02-20-5 /15.12.2016 г.  Приложеното към адм. преписка съгласуване  е формално такова , тъй като на ОДЗ-Варна не е била предоставена нужната информация , за да изрази обективно и обосновано становище . 

Посочената поредица от допуснати процесуални нарушения  води до незаконосъобразност на издадената от ответника заповед , защото ако същите не бяха допуснати ,  би могло да се постанови заповед с различно съдържание от обжалваната в настоящия съдебен процес.   

В обобщение подадената жалба срещу оспорения индивидуален адм. акт е основателна . Съдът следва да отмени оспорената заповед като на основание чл. 173, ал.2 от АПК постанови връщане на преписката на адм. орган за ново разглеждане при спазване на процесуалните правила по чл. 53б от ЗКИР и чл. 81  от Наредба № РД-02-20-5 /15.12.2016 г.   

      При този изход на делото съдът следва да удовлетвори искането на жалбоподателя за присъждане на  съдебни –деловодни разноски в размер на 650 лв. съобразно представен списък ,           включващ платена държ. такса от 50 лв. и заплатен в брой адв. хонорар от 600 лв. по договор за правна защита / л. 23 от делото/, който хонорар не надвишава размера по чл. 8 , ал.2 т.1 по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските  възнаграждения. 

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 и 173 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед № 18-4110/12.05.2020 г. на началника на СГКК-Варна.

ВРЪЩА делото като преписка на началника на СГКК гр. Варна за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. 

ОСЪЖДА СГКК гр. Варна да заплати на „Трафалгар“ , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. С , бул. „///“ № ///, вх.// , представлявано от управителя В.Г.И., сумата от  650 / шестотин и петдесет/ лева  , представляваща направени съдебно-деловодни разноски . 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

Административен съдия: