Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Нина Атанасова
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 1591/2022г. по
описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А. *** против Решение № 706/28.05.2022г., постановено по НАХД № 2864/2021г. по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление № 03-013254/02.12.2020г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3000лв. на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1, във връзкеа с
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ като
размера на санкцията е намален на 1500лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон, по съображения подробно изложени в жалбата; оспорва описаната в НП и възприета от съда фактическа обстановка, като
твърди, че същата не съответства на събрания по делото доказателствен материал;
счита, че съдът безкритично е възприел тезата на ответната страна, без да
съобрази и да се произнесе по наведените в жалбата възражения, в контекста на
събраните по делото доказателства; твърди липса на материална компетентност на
органа издал НП; оспорва изводите на съда за липса на допуснати процесуални
нарушения при издаване на НП и за съответствие на последното с материалния
закон; твърди и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това моли съда да отмени
решението на ВРС и да постанови друго, с което да отмени обжалваното НП. В съдебно
заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован не се явява, не се
представлява.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение.
Представителят на Варненската
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН решението на въззивния съд подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на Решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на „А. и син“ ЕООД против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният
съд е приел от фактическа страна, че на 02.11.2020г. служители в Дирекция ”ИТ” –
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
„Птицеферма“, находящ се в с.О., стопанисван от дружеството. В хода на проверката
в сградата, в която се помещавала птицефермата, били заварени да осъществяват
трудови функции четири лица, сред които и лицето Х. Николаев Р.. При пристигане
на контролните органи, работниците се намирали в помещението с отглежданите
птици, където събирали яйца и в което проверяващите не били допуснати, с оглед
запазване на стерилната среда. Впоследствие работниците преминали в друго
помещение, където започнали да пакетират събраните яйца и където били възприети
от контролните органи. Същевременно Р. бил поканен от инспекторите при
ДИТ-Варна да попълни декларация по чл. 402 ал.1 от КТ. В същата Р. декларирал,
че работи за „А. и син“ ЕООД в обект – птицеферма, находяща се в с. О., без
сключен трудов или граждански договор, с получавано дневно трудово
възнаграждение от 25лв., с работно време от 08.00 ч. до 17.00 часа и два
почивни дни по график в работни ден. На представляващ дружеството е връчена
призовка за представяне в ДИТ-Варна на документи, свързани с трудовите
правоотношения, в които се намира юридическото лице. На 19.11.2020г. са
представени такива в това число и граждански договор между дружеството-жалбоподател
и Х. Р., видно от който последният се задължава да извършва товаро-разтоварна
дейност на територията на предприятието, за срок от 30.10.2020г. до
06.11.2020г., срещу уговорено трудово възнаграждение от 100лв. Не бил
представен трудов договор с лицето. За констатираното нарушение на дружеството
е съставен АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1 , във вр. с чл. 1 ал.2, вр. с чл.
61 ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 414 ал. 3 от КТ е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като на същия е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3000лв.
Въззивният съд не е кредитирал представения от дружеството граждански
договор от 30.10.2020г., съгласно който Р. е поел да извърши за „А. и син“ ЕООД
товаро-разтоварна дейност за срок от 30.10.2020г. до 06.11.2020г., като
противоречащ на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове, както и при спазване изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение –
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като Р. е бил допуснат до работа на обект на
„А. и син“ ЕООД, да изпълнява трудова дейност като събирач на яйца в
птицефермата, в изпълнение на възложена му от дружеството работа, с уговорено
работно време и трудово възнаграждение /факти декларирани от самото лице/, без
да е налице сключен трудов договор.
Обсъдил е възраженията на въззивника, като е приел същите за неоснователни.
Изложил е мотиви, поради които счита, че нарушението не представлява маловажен
случай.
За да измени размера на наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството,
че се касае за първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства,
при което е приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административните наказания, могат да се
постигнат и с такава в минимално определения в закона размер.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и
законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.
Същите са лишени от конкретика, съобразно предмета на спора и се свеждат до
общи такива. Освен това голяма част от тях са идентични с тези от въззивната
жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия
състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Изложените от ВРС мотиви изцяло
се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Допълнително касационният състав, намира за необходимо да изложи
следното:
При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна
проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на
страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с
приложимите материално-правни разпоредби.
Правилни са изводите на ВРС за компетентност на органа издал НП, предвид
представената Заповед № З-071/12.01.2010г. на Изп.директор на ИА „ГИТ“ и
разпоредбата на чл.6 ал.5 от Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по
труда“.Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че
между „Антонов и син“ ЕООД и лицето Х. Р. е възникнало правоотношение и че
същото е с характер на трудово. Този факт се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и най-вече от данните предоставени от самото
лице и удостоверени от същото с подпис, както и установената на място от
проверяващите обстановка. Няма основание същите да не бъдат кредитирани от АНО,
респ. и от съда, предвид отсъствието на други надлежни доказателства, които да
ги оборват. Правилно съдът не е кредитирал представения от страната граждански
договор.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпването на
работника на работа, като неизпълнението на това задължение се санкционира по
чл.414 ал.1 от Кодекса. Релевантните факти са предоставяне на работна сила за
конкретен работодател, без тези отношения да са уредени в писмена форма.
Установената по делото фактическа обстановка, безспорно води до извода за
наличие на всички посочени елементи. Абсолютно обосновани от събраните по
делото доказателства са изводите на съда, че посоченото в НП лице е извършвало
трудова дейност по събиране и сортиране на яца в птицефермата, при определено
работно време, възнаграждение и почивки /обстоятелства отразени в протокола,
посочени от Костадинова и установени от свидетелските показания/, на обект
стопанисван от касатора, без да е представен трудов договор при извършената
документална проверка.
Правилни са и изводите на съда, че случаят не е маловажен. Освен това на
касационната инстанция са известни и други издадени срещу дружеството
наказателни постановления за подобни нарушения, което е индиция за създадена
порочна практика от този работодател.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
Предвид гореизложеното не се установяват
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС,
наведени от представителя на касатора. Решението на ВРС следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора, на основание
чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна съдебно-деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 80лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощо и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 706/28.05.2022г., постановено по НАХД № 2864/2021г. по
описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА
„А. и син“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.**,
вх.*, представлявано от управителя Б.А.Н. да заплати
на Дирекция "Инспекция по труда” – Варна сумата от 80лв./осемдесет/,
представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.