Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1867/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 659/2020 г. Добричкият районен съд със заповед № *** от 05.03.2020 г. е
разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ М.С.В. с ЕГН ********** ***, като длъжник по договор за
кредит ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „***” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителите: С. Н. Н.,
Ц. Г. С., Я. Я. Ч. и Я.К. Ч., следните суми: 1) 955.02 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 02 стотинки),
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
08.08.2018 г. (сключен между М.С.В. и ***), заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по пощата (28.02.2020 г.) до
окончателното плащане. 2) 273.38 лева (двеста седемдесет и три лева и 38 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2018 г.
до 03.09.2019 г. 3) 40.97 лева (четиридесет лева и 97 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 16.11.2018 г. до
03.09.2019 г. 4) 54.89 лева (петдесет и четири лева и 89 стотинки),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №
659/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, съразмерно на уважената част от
заявлението.
С разпореждане № 3109/05.03.2020
г. по ч. гр. дело № 659/2020 г. Добричкият районен съд е отхвърлил заявлението
на „***, седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от
управителите: С. Н. Н., Ц.Г. С., Я. Я. Ч. и Я. К. Ч., срещу М.С.В. с ЕГН **********
***, като длъжник по договор за потребителски кредит от 08.08.2018 г., за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК за
следните суми: 1) 881.92 лева (осемстотин осемдесет и един лева и 92 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
към договор за потребителски кредит от 08.08.2018 г. (сключен между М.С.В. и „***).
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 01.07.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
659/2020 г./. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова
молба /предмет на настоящото дело/ срещу длъжника искове за установяване
съществуване на вземането му относно сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По отношение на заявената
претенция за сумата от 881.92 лева (осемстотин осемдесет и един лева и 92
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги към договор за потребителски кредит от 08.08.2018
г., ищецът е предявил осъдителен иск.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Според изложените в исковата
молба твърдения вземането на „*** произтича сключен на 08.08.2018 г.
Договор за потребителски кредит № *** между ищеца, като кредитор и М.С.В., като
длъжник, по който на длъжника са предоставени в заем 1 000 лв. Предвид неизпълнението на ответника на задълженията му
по процесния договор за кредитора е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, респ.
от предявяване на установителни искове ксателно процесните суми.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 08.08.2018
г. между „***,
от една страна като кредитор, и М.С.В., от друга страна като длъжник, е сключен
Договор за потребителски
кредит № 3034607176, по
силата на който са предоставени в заем 1 000 лв., със срок на кредита – 36
месеца. Страните са уговорили размера на месечната вноска по кредита да е 48,80
лв., а падежът е определен на 15-тия ден от месеца.
Не се
спори по делото, че уговореният по договора годишен процент на разходите (ГПР)
е 49,90 %, а годишният лихвен процент е 41,17% (при лихвен процент на ден: 0,11%),
като общото задължение по кредита възлиза на 1 756,80 лв. Ищецът сочи, че
длъжникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, за който дължимото
възнаграждение е 992,16 лв., при размер на вноска по този пакет от 27,56 лв. Съобразно
изложеното общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2 758,96 лв., при
общ размер на вноската от 76,36 лв.
По искане
на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице, по която Д. Д. дава следното заключение, което не е оспорено от страните
и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, а именно:
счетоводството на ищеца е водено редовно, тъй като е налице хронологично
начисляване и отразяване на задължението и плащането.
Според
в.л. на 08.08.2018 г. с платежно нареждане от банкова сметка ***ато кредит
сумата от 1 000 лв. През периода м. септември 2018 г. – м. юни 2019 г. М.С.В.
е извършвал погашения на дължимите месечни вноски, като са погасени общо 320,40
лв.
По
счетоводни данни на ищеца с посочената сума от 320,40 лв. са погасени:
· 44,98 лв.
– главница;
· 118,63
лв. – договорна лихва;
· 110,24
лв. – вноска по допълнителен пакет;
· 6,55 лв.
– лихва за забава;
· 40 лв. –
такси по тарифа.
В тази
връзка експертизата е установила, че размерът на останалите неплатени месечни
вноски към датата на предсрочната изискуемост – 03.09.2019 г., след приспадане
на платените вноски по погасителния план са 2 110,32 лв., от които:
· 955,02
лв. – главница;
· 273,38
лв. – договорна лихва;
· 881,92
лв. – вноска по допълнителен пакет.
Съгласно чл. 9 от Закон за потребителския кредит Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност
(чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора е нужно да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 955,02 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 08.08.2018 г., както и за сумата от 273,38 лв., представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2018 г. до 03.09.2019 г.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на
кредитополучател по процесния договор с „***” ***, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 659/2020
г., че дължи в полза на ищеца посочените по-горе суми.
Предвид резултата по предявените
искове следва да се разгледа предявеното в отговора на исковата молба от
ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна
давност. Доводите, които си поддържат в тази насока са, че са изминали повече
от пет години, считано от датата на дължимостта на спорните суми.
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността
за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не
недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по
продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно
субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В обсъжданата хипотеза предсрочната
изискуемост на задължението е настъпила на 03.09.2019 г. (съобразно заключението
на вещото лице, което настоящият състав изцяло споделя).
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 659/2020 г. заявлението, по което е образувано
това дело, е входирано в канцеларията на Добричкия районен съд на 02.03.2020
г., т.е. към този момент установеният от закона давностен срок не е бил
изтекъл, поради което не може да се приеме, че вземането на кредитора към
длъжника е изсрочено по давност. Предявените установителни иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК са основателни и доказани и следва да бъде
уважени.
По отношение на предявения
осъдителен иск за заплащане на сумата от 881,92 лв., представляващо
възнаграждение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, съдът намира същият
за неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Съгласно представеното към
договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от
посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)
възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Действително договорната свобода (чл.
9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието
му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите
нрави. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора.
В случая споразумението за
допълнителни услуги включва услуги, които по същество представляват действия по
предоставяне на кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане,
както и услуги, които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е
предвидена само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията,
предвидени в общите условия към договора – възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, с които права освен това страната разполага
по силата на закона като правото на страните да променят срока на договора и
свободата да отложат една или повече погасителни вноски.
Тези клаузи, освен че предвиждат
заплащане предварително на цена за услуги, които не са предоставени или които
са присъщи на кредитирането, или са предоставени на страните по силата на
закона, са формулирани неясно в противоречие с императива на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
доколкото нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се прецени нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими
по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им.
Изложеното обосновава извода, че допълнителните
услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи
несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Те освен това заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р. Б. По този начин реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е
включена в определения в договора годишен процент разходи, възлизащ в случая на
49,90%, и води до значително увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за кредит, особено, като се има предвид, че в случая
стойността на допълнителния пакет услуги е равен на отпуснатата в заем сума.
Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни последици.
Тъй като в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми,
установен в обществен интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т.
1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая
разноските в настоящото производство възлизат на сумата от 189,41 лв. /сто осемдесет
и девет лева и четиридесет и една стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр.
дело № 6591/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 53,12 лв. /петдесет и три лева и дванадесет стотинки/.
По отношение искането на
ответника в негова полза същото да се присъдят разноски, съобразно правилото на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, същото е неоснователно тъй като в приложеното по делото
/л. 56-ти/ пълномощно не е уговорено конкретно възнаграждение между М.С.В. и
адвокат Х.Х., респ. не са представени доказателства за платено възнаграждение.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът М.С.В. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед № *** от 05.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 659/2020 г.
в полза на кредитора „***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***,
представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г., сумите от: 1) 955.02 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 02 стотинки), представляваща
дължима главница по Договор за
потребителски кредит № 3034607176 от 08.08.2018 г. (сключен между М.С.В.
и ***), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по пощата (28.02.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 273.38 лева (двеста седемдесет и три лева и 38 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2018 г. до 03.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, представлявано от
управителите Д. Х., С. Н. Н., О. Л. и И. Х. Г., срещу М.С.В. с ЕГН ********** ***
иск за заплащане на сумата от 881.92
лева (осемстотин осемдесет и един
лева и 92 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги към процесния Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2018 г.
ОСЪЖДА М.С.В. с ЕГН ********** ***
да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***,
представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г., сумите от: 189,41 лв. /сто осемдесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски; 53,12 лв. /петдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 659/2020 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: