Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря Р. Ненова, като
разгледа докладваното от съдията, АНД № 969 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „УКО БЪЛГАРИЯ” ООД със седалище и адрес
на управление с. Враниловци, общ. Габрово, представлявано от М.И.К. против Наказателно постановление №
310004-F362253 от 03.01.2018г., издадено от директора на ТД на НАП Велико
Търново, като се претендира да бъде отменено, като незаконосъобразно и
необосновано.
В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на
процесуалните и материалните разпоредби на закона. При издаването на
наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушен бил чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като
нямало описание на конкретно нарушение.
Не се отрича факта, че за дружеството е възникнало текущо
задължение за подаване на
интрастат-декларация за референтен период 01.09.2017г. – 30.09.2017г. Именно
поради тази причина на 10.01.2017г. е била подадена интрастат- декларация за
поток изпращания. По отношение на
подаването на интрастат-декларация поток пристигания, дружеството очаквало да
му бъде извършена регистрация от страна на НАП, без която технически било
невъзможно подаването на въпросната декларация.
за тази регистрация дружеството узнало на 20.10.2017г. – петък, в 18,00
часа. В първия работен ден на 23.10.2017г.
за поток пристигания за период 01.09.2017г. – 30.09.2017г. е подадена
интрастат-декларацията. Следва да се
приеме, че се касае за маловажен случай.
В проведеното съдебно заседание
представителят на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ТД на НАП Велико
Търново оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да
бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и
атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и
писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за
установено следното:
От показанията на свидетелката П.И.
се установи, че за дружеството в
качеството му на интрастат-оператор с
възникнало текущо задължение за подаване
на интрастат-декларация за поток пристигания
за периода месец септември 2017г., не е подало в законоустановения
срок интрастат-декларация. Срокът за
подаване на тази декларация е до 20-то число на месеца, следващ месеца на
референтния период, а декларацията е подадена на 23.10.2017г.
На 09.11.2017г. е съставен е АУАН срещу
„Фиерхаутен България” ООД /предишното наименование на „Уко България”/,
представлявано от М.И.К. за нарушение на чл. 11 ал.2 от ЗСВТС. Съставеният
АУАН е надлежно връчен и подписан.
Въз
основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 310004-F362253
от 03.01.2018г. на директора на ТД на НАП Велико Търново против „Фиерхаутен
България” ООД с. Враниловци, общ. Габрово, представлявано от М.И.К. за това, че
в качеството си на интрастат-оператор с възникнало текущо задължение за
подаване на интрастат-декларация не е подал
в законоустановения срок интрастат-декларация за референтен период
01.09.2017г. – 30.09.2017г. за поток пристигания. Интрастат- декларацията за референтен период
септември 2017г. за поток пристигания е подадена по електронен път на
23.10.2017г. Същата е приета с Протокол за приемане на интрастат-декларация №
166923. Срокът за подаване на декларациите по системата интрастат, съгласно чл.
11 ал.2 от ЗСВТС е до 20-то число на месеца следващ първия референтен период.
За референтен период месец септември 2017г.
за поток пристигания, срокът е до 20.10.2017г., с което е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал.2 от ЗСВТС,
поради което и на осн. чл. 17 ал.1 от ЗСВТС е наложена имуществена санкция в
размер на 700лв.
Приложена е Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015г.
относно материалната компетентност на актосъставителя и издадателя на
наказателното постановление.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че формално е осъществен състава на
нарушението по чл. 11 ал.2 от ЗСВТС, като дружеството, в качествоство му на интрастат
оператор с възникнало текущо задължение за подаване на
интрастат декларация до 20-о число на месеца, следващ първия референтен
период, не е изпълнило задължението си в посочения срок, а е подало такава
декларация на 23.10.2017г.
Съобразно санкционната норма на чл. 17, ал.1 от ЗСВТС
- Интрастат оператор, който не подаде Интрастат декларация, не я подаде в
предвидените срокове или предостави неизчерпателни или неверни данни в
Интрастат декларация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от
500 до 5000 лв.
Съдът счита, че деянието макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото от закона нарушение, неговата обществена
опасност е явно незначителна.
По делото не се оспорва факта, че нарушението е за
първи път. От това следва, че с формалното осъществяване на нарушението на практика не са настъпили никакви вредни
последици от забавянето за подаване на интрастат- декларацията, нито е
създадено каквото и да било затруднение за наказващия орган от забава, която е в рамките на два почивни дни. Жалбоподателят
е изпълнил задължението си за подаване на декларация до 20.10.2017г. – петък, а
в първия работен ден на 23.10.2017г., подавайки декларация по елекронен път,
преди да бъде известен за това от НАП. Всички тези обстоятелства,
охарактеризиращи конкретният случай е следвало да бъдат обсъдени от наказващият
орган.
Наказващият орган не може безкритично да налага наказание, без да се
вземат предвид характерните особености
на конкретният случай. Самият факт, че досега не е налагано наказание за
подобно нарушение идва да покаже, че задълженото лице е било изрядно, поведението му е било
съобразено със закона, както и че не е
налице неглижиране на задълженията му.
Формалното отбелязване в НП, че не е налице маловажен
случай, сочи, че не е извършен действителен анализ на конкретните
обстоятелства. Нещо повече, липсва всякаква обосновка, а и логика при
определяне на наказание в размер над минимално предвидения от закона за подобна
забава при подаване на декларация.
Наказателната
репресия се явява необосновано тежка при положение, че от нарушението не са
настъпили никакви вредни последици и с оглед минималния срок на забава. Наред с това, при определяне вида и размера
на наказанието, наказващият орган следва има предвид и целите на наказанието
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като в случая биха били реално постигнати чрез
предупреждение, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът
счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, а
административното нарушение да бъде прието за маловажно, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
При извършената служебна проверка
съдът не установи нарушения на процесуалните правила при издаването на акта и
наказателното постановление, но счита,
по изложените по-горе съображения, че са налице основания да отмяна на
наказателното постановление.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 310004-F362253
от 03.01.2018г., издадено от Директора на ТД на НАП В. Търново, с което на ФИЕРХАУТЕН
БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Враниловци
общ. Габрово, ул. „Митко Палаузов” №22, представлявано от М.И.К., е наложена
имуществена санкция в размер на 700лв., на осн. чл. 17 ал.1 от ЗСВТС, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Габрово в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: