Р
Е Ш Е Н И Е
№ 253 /30.06.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от съдия Сандева
к.а.х.н.д. № 239 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. “Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж.
Т.Г., срещу решение № 86 от 28.03.2022 г. по нахд № 1423/2021 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № МН – СИБ
– 21- 134/26.11.2021 г., издадено от началника на РО МН СИБ на ГД МН при ДАМТН,
с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на
основание чл. 85, ал. 2, във вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) за
извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Счита се, че
въззивният съд не е разгледал и изследвал обстойно всички обстоятелства по
делото, поради което постановеното от него решение е необосновано, неправилно и
в противоречие с материалния закон. Сочи се, че твърдяното нарушение не е
установено по несъмнен начин, като не са доказани всички елементи от неговия
обективен и субективен състав. Твърди се, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
процесното наказателно постановление. Сочи се, че не са спазени изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва дата на
извършване на нарушението. Твърди се, че неправилно в АУАН и НП е посочена като
дата на нарушението датата на извършената проверка. Излагат се доводи и за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е отстранено
непосредствено след установяването му и от извършването му не са настъпили
вредни последици, поради са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с
което да се отмени наказателното постановление. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя.
Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел
„Метрологичен надзор Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор“, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността й по съображения, подробно
изложени в писмен отговор по делото. Иска решението на ДРС да бъде оставено в
сила като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава
заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че решението на ДРС
е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че не е осъществен
състав на административно нарушение на чл. 44, т. 4 от ЗИ. Твърди, че са налице
всички законови предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че нарушението
се отличава с ниска степен на обществена опасност, тъй като от извършването му
не са настъпили вредоносни последици. Иска отмяна на решението и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 20.07.2021 г. е
извършена надзорна проверка на използвано от “В и К Добрич” АД средство за
измерване – водомер, монтиран във водопроводно отклонение с водомерен възел в обект,
намиращ се в град хххххх, при която е констатирано, че върху водомера липсва поставен
знак, удостоверяващ извършена последваща проверка на измервателното средство, с
валиден срок на проверката в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ. Счел е, че
експлоатационното дружество използва монтирания водомер за непрекъснато
измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), без знак за
последваща проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено,
че съгласно заповед на председателя на ДАМТН по чл. 43, ал. 3 от ЗИ за
процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане на последваща
проверка. При надзорната проверка е констатирано, че върху водомера е поставен
знак за извършена последваща проверка през 2007 г. Направен е извод, че 5-годишният период е изтекъл
на 31.12.2012 г., поради което преди тази дата на водомера, намиращ се
употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се
удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието е квалифицирано
като административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
за извършването на което се налага наказание по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За
дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката, когато е
констатирано използването на водомера без знак за последваща проверка.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава
лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена
последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Обсъдил е относимите правни норми,
като е изложил подробни мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на ДРС е валидно, допустимо и правилно. Приетите
за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства. Изводите
на районния съд са правилни и обосновани. Съобразени са с данните по делото и приложимите
правни норми.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за това,
че в качеството му на В и К оператор на територията на гр.Добрич е използвал
водомер за измерване на изразходваното количество вода с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без измервателното средство да
има поставен знак за последваща проверка съгласно изискването на чл. 43, ал. 1
от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за последваща
проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „В и К Добрич“ АД е
ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания, поради
което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44, т. 4
от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно установено,
че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало знак по чл.
43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в определения съобразно
чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок. При това положение е осъществило състава на нарушение
по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за което правилно е санкционирано по реда на чл. 85, ал.
2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно и точно както в АУАН, така и в НП, като подробно
е отразено кога и как е установено и кои са доказателствата, които го
потвърждават, с което са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото изпълнителното деяние е продължавало и към
момента на проверката, то правилно наказващият орган е приел, че това е и датата
на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Нарушението на процесуалните правила
е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху
съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е налице.
Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито е
представил доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и
законосъобразно наказващият орган е стигнал до извода, че ВиК операторът не е
изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са
налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Правилно е становището на районния съд, че деянието не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от процесния вид. Мотивите му за това се споделят
изцяло от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се
преповтарят. Действително от представените от жалбоподателя доказателства се
установява, че няколко дни след надзорната проверка е демонтиран старият
водомер и на негово място е монтиран водомер с изискуемия знак за контрол, но
това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове маловажност на случая, защото
от данните по делото е видно, че експлоатационното дружество е използвало
средството за измерване без знак за последваща проверка повече от осем години,
считано от датата на изтичане на 5-годишният срок за последваща проверка. Липсват
категорични доказателства за това, че не са настъпили вредни последици от изпълнителното
деяние, а и този факт не е от решаващо значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния характер на нарушението, както правилно е преценил и
районният съд. Ползването на водомер без преминала последваща проверка може да
компрометира отчитането на реалното количество доставена вода, поради което не
е ясно дали през процесния период измерените стойности и заплатените от
потребителя суми са съответствали на действителното потребление на вода от
негова страна. Нарушението е извършено от дружество, масово използващо средства
за измервания, свързани с търговски плащания при продажба на вода, поради което
не може да се приеме, че деянието разкрива по-ниска степен на обществената
опасност. Затова, като е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
районният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва
да го остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал.
4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 27е от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП.
В касационната жалба се изразява несъгласие с решението и в
частта му за разноските по съображения, че не е било осъществено реално
процесуално представителство на ответника. В тази част жалбата има характер на
искане за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, по което следва да се произнесе районният съд след връщане на делото. Едва
при недоволство от неговия акт може да се подаде жалба, която следва да се
разгледа от касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 28.03.2022 г., постановено по
нахд № 1423/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ИЗПРАЩА касационната жалба в частта, имаща характер на
искане за изменение на решението в частта му за разноските, на Районен съд –
Добрич за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. “Трети март” №
59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г., да заплати на ДАМТН
сумата от 80, 00 лева, съставляващи разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: