№ 1270
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 31856 от 13.05.2022 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. Г. П. срещу Решение № 1183 от
27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16217/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Х. Я., сумата от 1
250 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
като частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15
000 лева, вследствие на причинени болки и страдания в резултат на
увреждане осъществено на 5.02.2021 г., при което при преминаване по
неравности на тротоар причинени от липсващи тротоарни плочки по ул.
„Генерал Колев“ до сграда под № 27 на улицата в гр. Варна, ищцата се
спънала и паднала на земята, в следствие на което са настъпили телесни
увреждания – счупване на ръката, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 5.02.2021 г. до окончателно изплащане на
1
задължението, както и сумата от общо 2 145 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва за сумата от 1 800 лева, като
част от имуществените вреди, считано от 7.02.2021 г., а за сумата от 345 лева
като част от имуществените вреди, считано от 2.04.2021 г., до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради постановяването му при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като не е взел предвид, че възстановителният процес е
бил около 3- 4 месеца, не са представени доказателства за рехабилитацията й,
както и че не е отчетено обстоятелството за предходното й увреждане на
същия крайник. Позовавайки се на заключението по съдебно-психологичната
експертиза счита, че не са регистрирани психологически маркери, характерни
за стресови разстройства или ПТСР. Размера за определеното обезщетение
счита за несъответстващ на увреждането. За недоказани намира твърденията,
че пострадалата е била поставена в състояние на зависимост. Сочи, че съдът
при кредитиране на свидетелските показания не е съобразил вероятната им
заинтересованост от изхода на спора. Излага доводи и че след инцидента
пострадалата е продължила да упражнява същата професия като болногледач
извън Република България. Счита, че е налице разминаване между
свидетелските показания, откъдето извежда извод за неправилното им
кредитиране. Навежда аргументи за основателността на наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, доколкото е могла да се съобрази със състоянието на пътната
настилка, поради настъпване на събитието в светлата част на денонощието с
видимост към процесния участък. Излага доводи за неправилност на
първоинстанционното решение и в частта за законна лихва, доколкото
обезщетението за забава намира за дължимо от момента на депозиране на
исковата молба, а не от датата на деликта. Моли за отмяна на решението,
евентуално за намаляване на обезщетението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Д. Х. Я., чрез адв. Д. С.. В същия се
излагат доводи за неоснователността на жалбата. Счита, че в хода на
производството са събрани доказателства относно настъпването на
2
увреждането и претърпените болки и страдания от пострадалата поради
падане от неподдържан в изправност тротоар на ул. „Генерал Колев“ № 27,
собственост на община Варна. Сочи, че тротоарите са част от пътното платно,
чието поддържане, на основание чл. 31 ЗП е вменено на общините. За
доказано намира и наличието на причинно-следствена връзка. Сочи, че
вредите са свързани с изпитваните болки в резултат на счупването, както и от
емоционалната промяна следствие на увреждането. За правилен намира
извода на съда, че оздравителният процес е продължил около шест месеца,
доколкото е претърпяла две оперативни интервенции и рехабилитация, като
въпреки същите хватателната възможност на крайника е ограничена, като при
интензивно натоварване се появява болка и е налице ограничение на
движенията. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза счита, че процесното увреждане не е свързано с
предходната травма на същия крайник. Сочи, че след инцидента се е
затворила в себе си, развила е фобия с пипането на крайника, променила е
ежедневието си, доколкото не е могла да се грижи за дъщеря си. Счита, че от
заключението по съдебно-психологическата експертиза се установява, че все
още е налично стресово разстройство. Възражението за съпричиняване
намира за недоказано, доколкото пострадалата се е движела по пътното
платно в населено място, което поведение е в съответствие с разпоредбата на
чл. 160, ал. 1 ЗДвП. За правилен намира определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната
жалба. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на
въззиваемия моли първоинстанционното решение. Претендира разноски, като
пояснява, че договореният размер на адвокатското възнаграждение касае
защита и по двата иска.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
3
Производството по гр. д. № 16217/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, е образувано по предявен от Д. Х. Я., иск за осъждане на община
Варна за заплащане на сумата от 1 250 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, като частично предявена претенция от
общия размер на задължението от 15 000 лева, вследствие на причинени
болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 5.02.2021 г., при
което при преминаване по неравности на тротоар причинени от липсващи
тротоарни плочки по ул. „Генерал Колев“ до сграда под № 27 на улицата в гр.
Варна, ищцата се спънала и паднала на земята, в следствие на което са
настъпили телесни увреждания – счупване на ръката, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 5.02.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от общо 2 145 лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за
сумата от 1 800 лева, като част от имуществените вреди, считано от 7.02.2021
г., а за сумата от 345 лева като част от имуществените вреди, считано от
2.04.2021 г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат доводи, че на 5.02.2020 г. около 14:00
часа, се спъва и пада на уличното платно, поради неизправност на
тротоарната настилка на ул. „Генерал Колев“ № 27 и липсващи плочки около
1 кв. м. Сочи, че политнала с тялото си напред и с дясната си ръка паднала
върху дига около отводнителна решетка, следствие на което усетила силна
болка в дясната лакетна кост. Излага доводи, че се е уплашила, доколкото на
ръката й била извършена операция през м. декември 2019 г. Излага доводи, че
брат й я е откарал е болница, където била извършена операция, за която
заплатила сумата от 1800 лева, за което е издадена фактура № 40405 от
6.02.2020 г. твърди, че е извършено открито наместване на фрактурата, след
което е поставена метална планка и гипсова имобилизация. Сочи, че била
изписана на 8.02.2020 г., като била във временна неработоспособност за общо
109 дни, съответно до 23.05.2020 г. Поради възможността за влошаване на
състоянието й е започнала работа едва на 14.09.2020 г. Сочи, че на 29.03.2021
г. постъпила в МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД за оперативно
премахване на металната планка, за което заплатила сумата от 345 лева по
издадената фактура № 4733 от 1.04.2021 г., като била изписана на 1.04.2021 г.
Излага доводи, че отново й бил издаден болничен лист за периода от 34 дни,
4
от 29.03.2021 г. до 1.05.2021 г. Посочва, че следствие на инцидента е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни
болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Излага
доводи, че през периода на имобилизацията от 6-7 месеца е изпитвала
притеснение от вероятно усложнение, като към настоящия момент усеща
болки при движение на гривнената става и пръсти, засилващи се при
натоварване. Сочи, че движенията на ръката й са ограничени, като при
промяна във времето усеща болки на мястото на счупването, като по време на
болничния и домашния престой е приемала обезболяващи медикаменти.
Твърди, че изпаднала в депресия, от това, че не можела да се обслужва сама, а
трябвало да използва чужда помощ. Първите дни след операцията не е
успявала да спи, като посочва, че вторичната операция също била
съпроводена с болки. Сочи, че общината не е изпълнила задължението си да
стопанисва пътната настилка, на която е собственик, поради което отговаря за
причинените вреди. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника – община Варна, в който се оспорват предявените искове.
Оспорва и механизма на настъпване на увреждането. Възразява за
съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се излага, че вредите е могло
да бъдат предотвратени при полагане на дължимата грижа, доколкото на
дълго разстояние е можела да възприеме процесната неравност. Счита за
недоказани обстоятелствата, във връзка със здравословното състояние на
ищцата. Сочи, че оперативната интервенция е свързана с предходната травма.
За недоказания намира твърденията за влошаване на психическото й здраве.
Претендираното обезщетение счита за завишено по размер. Акцесорното
искане за заплащане на законна лихва, счита, че при основателност на главния
иск, следва да бъде уважено, но от датата не на деликта, а от датата на
исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
на 5.02.2020 г., ищцата е постъпила в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, с
5
травма – счупване на горния край на лакътната кост, закрито в дясно. От
съдържанието на представената по делото епикриза, издадена от д-р Р. Ст. е
видно, че й е назначено и проведено оперативно лечение с поставяне на
имплант – метална планка, като пациента е изписана на 8.02.2020 г., като е
настъпила имобилизация на крайника.
В производството към доказателствения материал са приобщени и
болнични листове от 6.02.2020 г., 25.02.2020 г., 27.03.2020 г., 28.04.2020 г.,
1.04.2020 г. и амбулаторни листове от 24.03.2020 г., 24.04.2020 г. От
съдържанието на същите е видно, че пострадалата е била в болничен до
23.05.2020 г. и впоследствие от 29.03.2021 г. до 1.05.2021 г., тоест за още 34
дни.
От представената епикриза от 29.03.2021 г., издадена от МБАЛ
„Майчин дом-Варна“ ЕООД, отделение „Ортопедия и травматология“, се
установява, че на същата дата, ищцата постъпва за оперативно лечение,
осъществено на 1.04.2021 г. с имобилизация от 21 дни.
В производството е представена фактура № ********** от 6.02.2020 г.,
от която се установява, че е заплатена сумата от 1800 лева за медицинско
изделие съобразно, както и фактура ********** от 1.04.2021 г. за сумата от
345 лева, представляваща избор на стая с подобрени битови условия.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство,
съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен
материал и неоспорено от страните, след извършен клиничен преглед, се
установява, че на 5.02.2020 г. Д. Я. е получила счупване на дясната лакътна
кост в горната третина с разместване на фрагментите. Експертът е пояснил, че
травматичното увреждане може да бъде получено по начин, посочен в
исковата молба, както и че обуславя трайно затруднение на десния горен
крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, като към момента на изготвяне
на експертизата се констатира, че е налице ограничено разгъване в дясната
лакътна става. Вещото лице посочва, че предходно увреждане на лявата
лъчева кост в горната трета не влияе на уврежданията, предмет на
производството. Установил е, че осъществената оперативна интервенция е
във връзка с получената травма, като е проведена с оглед фиксация с метална
плака на дясната кост. Пояснил е, че след екстракция на планката са налице
6
болки, дискомфорт, нарушена функция на крайника, както и че при такива
увреждане се назначава терапия от обезболяващи, противосъсирващи и
антибиотици, които са били и предписани в случая.
В проведеното по делото о. с. з., вещото лице посочва, че твърде
вероятно е да не продължи възстановителния процес, доколкото са изминали
повече от две години от инцидента, като са извършвани физиотерапевтични
процедури, които не са помогнали за възстановяването. Към настоящия
момент не може да се разгъва ръката в пълен обем, като при натоварване на
лакътната става може да доведе до болка и до ограничени движения.
В производството е назначена и съдебно-психологична експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните. От същото се установява, че с оглед на възстановителния период, от
около 3-4 месеца, пострадалата е изпитвала чувство на дискомфорт, което е
било обусловено и от невъзможността й да се грижи за своята незряща
дъщеря. Установил е, че се наблюдават изблици на възбуда, емоционално
напрежение, несигурност, влошаване на уменията за комуникация, затваряне
в себе си. Сочи, че са налице маркери в емоционалното състояние от
преживяната травма, както и че понася ограничени в предишния си активен
живот, доколкото е лишена от възможността да изпълнява дейности, които са
й носили удовлетворение.
В проведеното о. с. з. вещото лице е пояснило, че последиците от
инцидента не са превъзмогнати напълно в нейното съзнание, както и че е
налице „вторична виктимизация“, доколкото има и предходни негативни
спомени, което е обусловило инцидента да се възприеме по-тежко от лице,
което не е имало преди това болничен престой.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите – Пл.Хр.П. и Пл.М. Я..
От свидетелските показания на свидетеля П., брат на пострадалата се
установява, че я е придружавал по повод на посещение при зъболекар.
Споделя, че на тротоара, по който се движели липсвали плочки и имало
издатини с около 10-15 см от земята във вертикално положение. Сочи, че
сестра му при движението си пеш по тротоара пада и се удря на ръба на едно
от коритата, както и че я е закарал до болницата, където е преминала
7
операция с поставяне на планка на ръката. Споделя, че след болничния й
престой от около 3-4 дни била изписана и грозно зашита. Излага доводи, че я
е посещавал през възстановителния процес, както и че ежедневните грижи за
нея е поела дъщеря й. Споделя, че чак след 6-7 месец е успяла да хваща
предмет с ръката си, като е минало много време до обличането й без болка.
Излага, че постоянно е изпитвала болки и страдания, като е имала и
нарушения в съня, ограничила е социалните си контакти. Описва подробно
мястото на инцидента.
От свидетелските показания на свидетеля Я., дъщеря на пострадалата се
установява, че майка й от момента на изписването й приема обезболяващи
медикаменти. Споделя и че към настоящия момент страда от безсъние, както
и че майка й я е подпомагала с грижите към нея, доколкото свидетелката има
зрителни смущения. Сочи, че след случилото се майка й е била лишена от
възможността да полага грижи за домакинството. Споделя, че
рехабилитацията е продължила около 6-7 месеца, както и че до момента
силата на ръката не е възстановена напълно. Излага, че е развила фобия от
случайно докосване, както и че се е завърнала към работата си като социален
асистент, след около една година от инцидента. Сочи, че доколкото й е
противопоказно вдигането на тежки предмети изпълнява трудовите си
функции в по-лека форма.
Показанията на свидетелите, следва да бъдат ценени по реда на чл. 172
ГПК съобразно вероятната им заинтересованост от изхода на спора. Същите
обаче следва да бъдат кредитирани в пълнота, доколкото са последователни,
непротиворечащи, изградени на преки впечатления и съответстващи на
останалия събран доказателствен материал, поради което не следва да бъдат
съобразявани оплакванията на въззивника, релевирани в тази насока.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените исковете са с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, следствие от падане на 5.02.2020 г., поради неизправност
на тротоарната настилка на улица „Генерал Колев“ № 27, в гр. Варна,
8
представляваща публична общинска собственост на община Варна, както и
обезщетения върху главниците в размер на законната лихва за забава от
увреждането – 5.02.2020 г. до окончателното плащане за неимуществените
вреди и от деня следващ издаването на фактурите до окончателното плащане
за имуществените вреди.
За да бъде ангажирана на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника следва да са доказани следните предпоставки: противоправно и
виновно извършено деяние при и/или повод изпълнение на възложена от
последния работа, което действие или бездействие е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпила за ищеца вреда.
Посоченият механизъм на настъпване на инцидента се потвърждава и от
изготвеното по делото СМЕ, заключението, на което, в тази част съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и свидетелските показания,
съгласно които получените травматични увреждания съответстват и могат да
бъдат получени по описания начин. От посочените доказателства ценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че инцидентът е настъпил
след като Я. е паднала следствие на нарушена тротоарна настилка, в светлата
част на денонощието.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП общинска собственост са
общинските пътища, улиците и булевардите. Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения
на общината. Съответната община, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 ППЗП. Тротоарът, като част от
платното, е собственост на общината /по аргумент от пар. 1, т. 2 от ДР на ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 167 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя,
включително и тротоара към него, имат задължението да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно възникнало препятствие. В
разпоредбата на чл. 11 ЗОС, законодателя е регламентирал задължение на
9
общината да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на
общинската собственост в интерес на населението. Затова и следва да се
приеме, че именно община Варна е отговорна за поддържането,
обезопасяването и ремонтирането на общинската собственост, в това число и
на процесната тротоарна настилка, като с противоправното бездействие на
служителите й е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП.
Доколкото в разглеждания случай, от събраните гласни доказателствени
средства, както и от извършения оглед на снимков материал, се установява,
че на тротоара, сливайки се с пътното платно, към датата на инцидента е
имало дупка, следва да се приеме, че не е изпълнено задължението на
поддържане на пътната настилка, поради което са налице предпоставките по
чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените
на ищеца неимуществени вреди. Ето защо, доказан се явява и механизма на
настъпване на инцидента.
Настоящият съдебен състав, намира за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалата в съответствие с
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП, се е движела по тротоарната настилка.
Доводите, че същата е могла да предотврати настъпването на инцидента при
полагане на дължимата грижа да възприеме неравностите на пътя отдалече
при движение в светлата част на деня, респ. че с това си поведение е
допринесла за настъпване на вредите, не следва да бъдат кредитирани,
доколкото в тази насока не са ангажирани никакви доказателства.
При така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди от падане от нарушената тротоарна
настилка, която не е надлежно стопанисвана от община Варна, чиято
собственост е. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на
10
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията /така
ППВС № 4/1968 г./. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки
и душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази възрастта на пострадалата – на 58 г.
към момента на увреждането, интензитета на претърпените болки и страдания
по време и непосредствено след злополуката /счупване на дясната лакетна
кост/, изживените физически и емоционални страдания по повод на двете
проведени оперативни интервенции, продължилата имобилизация,
първоначално от четири седмици и впоследствие след втората операция от 21
дни, продължителността на оздравителния процес за същите увреждания в
период от около 6-7 месеца след злополуката, липсата на пълно
възстановяване на функцията на ръката към настоящия момент, липсата на
благоприятно развитие, затрудненията й да се обслужва сама и
необходимостта от използването на помощ, необходимо приемане на
медикаменти за отслабване на болката, респ. промяната в ежедневието й,
както и емоционалното отражение на травмата, свързано с притеснения и
тревожност, предвид здравословното й състояние, затваряне в себе си,
смущенията в съня, както и икономическото състояние в страната, намира, че
всички изброени обстоятелства ценени в тяхната съвкупност дават основание
да се приеме, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 8 000 лева, поради което предявеният частичен иск за сумата от 1250 лева
се явява основателен в пълния заявен размер.
Вън от горното, следва да се посочи, че не следва да бъдат кредитирани
доводите на въззивника за наличие на предходно увреждане на същия
крайник от 2019 г. Този извод следва от заключението на вещото лице по
назначената в производството съдебномедицинска експертиза, от което
изрично се установява, че предходното увреждане на крайника не оказва
влияние върху увреждането, настъпило от процесния инцидент.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че оплакванията на въззивника за разминаване на
произнасянето на първоинстанционния съд в диспозитива на решението и
11
мотивите досежно размера на определението неимуществени вреди, се явяват
неоснователни. Предмет на настоящото производство е единствено заявената
част на иска, като за горницата до претендирания размер не се формира сила
на пресъдено нещо, доколкото същата би била предмет на изследване в
последващо производство.
С оглед основателността на главния иск в посочения размер,
основателно се явява и аксесорното искане за заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
увреждането 5.02.2020 г. до окончателното изплащане. Този извод следва от
обстоятелството, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, поради което
неоснователни се явяват доводите за приложимост на ТР № 3/2004 г., ОСГТК
на ВКС досежно началния момент за забавата.
По повод иска за заплащане на обезщетението за имуществени вреди,
настоящият съдебен състав намира следното:
В производството между страните е безспорно, че във връзка с
предприетите оперативни интервенции, пострадалата е реализирала
имуществени вреди. Във връзка с доказването им са представени два броя
фактури от 6.02.2020 г. за сумата от 1800 лева и от 1.04.2021 г. за сумата от
345 лева.
Доколкото вещото лице по съдебномедицинската експертиза изрично е
посочило, че сторените оперативни интервенции са в причинно-следствена
връзка с процесния инцидент, то следва са се приеме, че последните подлежат
на репариране. Ето защо, претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди се явява основателна в пълния заявен размер от 2145
лева, поради което следва да бъде уважена, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забава, така, както е поискана върху сумата от 1800 лева
от 7.02.2020 г. до окончателното плащане и върху сумата от 345 лева от
2.04.2021 г. до окончателното плащане.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението се явява правилно и като такова следва
да се потвърди.
12
По разноските:
При този изход от делото, разноски се дължат в полза на въззиваемата.
Същата претендира заплащането адвокатско възнаграждение от 720 лева за
процесуално представително по двата иска, съобразно уточнението в о. с. з.
Съставът на съда, като съобрази липсата на висока правна и фактическа
сложност на спора, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, намира, че общият
размер на възнагражденията по двата иска възлиза на 698 лева. Затова и
наведеното възражение се явява частично основателно, поради което в полза
на Д. Я. следва да се присъди сумата от 698 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1183 от 27.04.2022 г., постановено по гр.
д. № 16217/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Д. Х. Я., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 12, ет. 13, ап. 87 сумата от 698 лева
/шестстотин деветдесет и осем лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13