Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.В.Търново, 02.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№374 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда на гл. ХХVІ от ГПК. Образувано е по
предявен иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира
правното си основание в чл.49, ал.1 от СК. Ведно с брачния иск са предявени искове
за предоставяне упражняване на родителски права спрямо непълнолетно дете, лични
отношения, издръжка, ползване на семейно жилище.
В исковата молба ищцата
твърди, че с ответника са сключили
граждански брак на 25.11.2001г в с. ***********, от който брак имат родено едно дете- непълнолетната С В
С., родена на ***г. Сочи се, че първоначално
отношенията между съпрузите били добри, но впоследствие съпрузите се отчуждили,
проявили се различия в разбиранията им за семейния живот. Ищцата заявява, че
съпругът й нанесъл три пъти побой, като в последните години ответникът удрял и
детето. Ищцата заявява, че след побой нанесен от страна на ответника върху нея
и детето през месец януари 2018г., тя, заедно с детето напуснала семейното
жилище в с.Р. Ищцата твърди, че ответникът поддържа извънбрачна връзка с друга
жена. Ищцата счита брака си с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен и не
може да бъде заздравен, като двамата са във фактическа раздяла. Отправя искане съдът
да прекрати брака на ищцата и ответника с
развод, като приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения има ответника. Ищцата отправя искане на нея да бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на роденото от
брака дете С, като за бащата да бъде определен режим на лични отношения с
детето, посочен в исковата молба, както и бащата да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 180лв., считано от подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищцата прави искане да
й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с.********, както и заявява претенция, че
желае да запази брачното си фамилно име.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излага твърдения, че по време на
брачното съжителство ищцата не поддържала домакинството, че имала извънбрачна
връзка с друг мъж. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че й е нанасял
побой. Според ответника ищцата се отчуждила от него, отделила се да спи в друга
стая. Ответникът заявява, че опитал да подобри отношенията си с ищцата, но тя
започнала да настройва детето срещу него. Ответникът счита, че брачното
разстройство не е по негова вина, като отправя искане съдът да не се произнася
по въпроса за вината на брачното разстройство. Ответникът отправя искане на
него да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
детето С, като за майката да бъде определен режим на лични отношения с детето и
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 130лв. Ответникът се
противопоставя на искането на ищцата за предоставяне на ползването на семейното
жилище, което иска да бъде предоставено на него, като твърди, че няма друго
жилище. На следващо място заявява, че в случай, че съдът предостави на ищцата
ползването на семейното жилище, то тя да бъде със съдебно решение осъдена да
заплаща на ответника месечен наем в размер на 200лв., съгласно чл.57 от СК.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи. Сключили са
граждански брак на 25.11.2001г. в с.******. Предбрачното фамилно име на
съпругата е Р. Със сключването на брака тя е приела да носи фамилното име на
съпруга си, като брачната й фамилия е С..
От брака си страните имат родено
едно дете – С В С., родена на ***г.
По време на брака си страните се установили да живеят в жилище, находящо се в с.*********
Видно от представения по делото
заверен препис от нотариален акт *********, ответникът В.С. по време на брака си с ищцата Р.С.
сключил договор за покупко-продажба, по силата на който придобили собственост
върху недвижим имот в с.********* представляващ дворно място и построените в него къща, кухня,
гараж и навес.
По делото е представено съдебно
медицинско удостоверение от 25.01.2018г. за извършен медицински преглед на
детето С С., видно от което са установени кръвонасядания по двете мишници, по
ляво коляно и лява подбедрица, болки в гръден кош, като съдебния медик е
направил изводи, че телесните увреждания са причинила на детето С болки и страдания.
Видно от представеното по делото
удостоверение ответникът получава среден брутен доход около 646лв. месечно за
периода м.август 2017г.-м.януари 2018г.
От представеното по делото
удостоверение изх.№108/07.02.2018г. ищцата е получила за периода м.август
2017г.-м.януари 2018г. средно месечно брутно възнаграждение 511лв.
От изискания по делото социален
доклад, изготвен от ДСП ****, се установява, че между ищцата и детето С съществува силна емоционална
привързаност и стабилност в отношенията. След раздялата на родителите бащата
осъществява контакти с детето, предимно по телефона. Социалните работници са
посочили, че не е установен риск за
детето С в средата, в която се отглежда, като в интерес на детето е и двамата
родители да бъдат ангажирани по отношение на отглеждането и осигуряване на
средства за задоволяване на потребностите на детето.
Страните са във фактическа
раздяла от месец януари 2018г. В семейното жилище в с.**** останал да живее ответника, а ищцата и детето заживяли в дома на приятелка
на ищцата, в същото населено място.
Детето на страните С В С. на 16г. е ученичка в ІХ-ти клас на **********.
По делото е допусната
съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че не е
възможно семейното жилище да се ползва от двамата съпрузи поотделно, тъй като в
жилището има една кухня и една баня-тоалетна. Вещото лице е посочило, че средният
пазарен месечен наем за жилището след приспадане на площта от жилището, която
се ползва от детето, възлиза на 91лв. на месец.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А Д, Н С, С С., П В и С К. Свидетелката
Д, разпитана каза, че ответникът упражнявал физическо насилие над ищцата, биел
я , като през последните години това се случвало няколко пъти в присъствие на
свидетелката. Семейни скандали имали почти всяка вечер. Според свидетелката
ответникът имал извънбрачна връзка с друга жена, за която разказвал на
свидетелката. След раздялата на съпрузите през м.януари 2018г. ищцата с детето
заживяла в дома на свидетелката Д, като ответникът казвал, че ще се изнесе от
семейното жилище. Свидетелката разказа, че на 17.01.2018г., когато отишла в
дома на съпрузите, ищцата била на земята, пребита, със синини. Свидетелят С,
колега на ищцата, разпитан каза, че през последните години често я виждал на
работа разплакана, с подути очи и синини. През месец януари, след 17-ти, ищцата
споделила пред свидетеля през сълзи, че вече не може да търпи и ще се развежда,
защото мъжът й посегнал и на детето. Според свидетелката С., майка на
ответника, семейството на сина и снаха й вървяло добре. Двамата се грижели за
детето, но напоследък отношенията им се обтегнали. Ищцата й споделила, че
ответникът я ревнува. Свидетелката В заяви, че страните били много добро
семейство. Двамата родители се грижели за детето, като бащата я карал на
училище. Свидетелката заяви, че за периода, за който са впечатленията й /2008г.2014г/
не е чувала за скандали в семейството. След този период свидетелката каза, че
няма преки впечатления за живота на семейството, но не е разбрала да имат
проблеми. Свидетелят К заяви, че страните били в добри отношения, грижели се за
детето си. Когато ищцата работела нощни смени ответникът гледал детето. Свидетелят
каза, че скоро пред него всеки от съпрузите споделил, че не се разбират и се
разделили.
Изслушано по реда на чл.15 от
ЗЗДт детето С каза, че е присъствала на
ситуации, при които баща й упражнявал насилие над майка й. Обиждал я, унижавал
я, биел я. През последната година преди раздялата родителите спели в различни
стаи. На 17.01.2018г при скандал между родителите бащата посегнал на майката и
детето застанало пред нея да я защити, като бащата я ударил силно в гърдите. На
следващия ден детето с майка си се преместили да живеят при съседка. С каза, че
би искала да живее в дома си, където има обзаведена стая. В първите месеци след
раздялата на родителите, баща й не я търсил, но впоследствие започнал да я чака
след училище, за да се видят. Детето каза, че бащата му споделил, че си има
приятелка и ще се изнесе да живее с нея.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в
отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност,
до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната
връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилата между
съпрузите фактическа раздяла, продължаваща вече половин година е преустановила
всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният
брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес на
обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде
заздравен.
Ищцата е претендирала произнасяне по въпроса за
вината на брачното разстройство поради, което съдът дължи произнасяне. След
преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения има ответникът. От показанията на разпитаните свидетели се
установи, че първоначално отношенията между съпрузите били добри, като двамата
родители работели и се грижели за детето си. Впоследствие, отношенията им се влошили. От
показанията на свидетелката Д и на свидетеля С се установиха твърденията на
ищцата, че ответникът е упражнявал физическо и психическо насилие върху нея,
като същата, видно от казаното от двамата свидетели, многократно е имала синини
и други следи от нанесен побой. Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
защото същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства в т.ч.
и изявленията на детето С на 16г., което е било очевидец на семейните скандали
и нанесени от страна на баща й върху майка й удари. Съдът дава вяра на казаното
от детето, като взе предвид това, че същото е във възраст, в която правилно да
възприема и отразява случващото се между родителите. Свидетелката Д живее в
близост до семейството, приятелка е на ищцата, често е посещавала дома на
страните и има преки впечатления за живота на семейството. Свидетелят С лично е
възприел следите от насилие, синини по лицето на ищцата. Ангажираните от
ответника гласни доказателства не опровергаха казаното от свидетелите Д и С.
Свидетелите В и К нямат преки впечатления от семейния живот на страните през
последните години. Що се отнася до показанията на свидетелката С С., то същите
следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид
нейната възможна заинтересованост като майка на ответника. Освен това, майката
на ответника живее отделно от съпрузите и нейните впечатления не са преки, а са
предимно от това, което е научила от тях за отношенията им. В показанията на
свидетелката Д бяха наведени и твърдения за извънбрачна връзка на ответника с друга жена,
като свидетелката каза, че ответникът лично й споделил това. От друга страна,
въпреки, че в отговора на исковата молба ответникът изложи твърдения, че ищцата
имала извънбрачна връзка, по делото не бяха събрани доказателства в подкрепа на
тези твърдения, поради което съдът намира за недоказано това обстоятелство.
Съдът намира, че с поведението си и отношението си към съпругата си, ответникът
е станал причина за разстройството на брачните отношения, поради което съдът, с
оглед събраните по делото доказателства приема, че вината за разстройството на брака е на ответника
В.С..
Относно въпроса за фамилното име на съпругата
след развода, ищцата е направила искане да запази брачното си фамилно име- С.. Разпоредбата
на чл.53 от СК дава право на избор на този съпруг, който е променил името си
при сключване на брака, след прекратяването на брака да запази брачното си име
или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на другия
съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено единствено
на съпруга, който е променил фамилното си име. В конкретния случай ищцата е
взела решение да запази и да продължи да носи брачното си фамилно име-С., който
избор съдът ще уважи.
По въпроса с упражняването на родителските права
спрямо непълнолетното дете С, родена на ***г. Искане за предоставяне на
родителските права са направили двамата родители. По делото безспорно се
установи, че след фактическата раздяла на страните преките грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата, при която живее
детето. Видно от заявеното от ответника в хода на производството становище,
същият не се противопоставя родителските права по отношение на детето С да
бъдат предоставени на майката. Съдът съобрази и становището на детето С, което
сподели, че е чувства добре при майка си и би желала и за в бъдеще да се запази
това фактическо положение. Майката притежава необходимия родителски капацитет,
за да упражнява родителските права върху детето, което се установи от социалния
доклад и събраните гласни доказателства. Поради това съдът счита, че в интерес
на детето С С. е упражняването на родителските права след развода да се
предостави на майката Р.С..
На бащата В.С. следва да се определи режим на
лични контакти с детето С. Съдът намира, че независимо от създалото се между
родителите напрежение в отношенията им, довело до разстройство на брачните
отношения и до раздялата им, в интерес на детето е да запази връзка с родителя,
при когото няма да живее. По делото не се събраха безспорни доказателства за
това, че поведението на бащата да представлява заплаха за живота и здравето на
детето С. Действително, детето към момента, с оглед създалата се ситуация и
раздялата на родителите избягва да контактува с баща си, но съдът намира, че не
следва да бъдат прекъсвани отношенията на детето с този родител. В интерес на
детето е да контактува и с двамата си родители. В тази насока е и изложеното в
социалния доклад, където не са посочени обстоятелства, от които да се направи
извод, че общуването на детето с бащата представлява заплаха за неговото
развитие. Наведени са твърдения, че детето след раздялата на родителите
осъществява контакти с баща си, в повечето случаи по телефона. Съдът намира за
подходящ следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа
в неделя, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
Съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за непълнолетното дете Симона.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.2 от ГПК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съдът, при
определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на
ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава. От
събраните доказателства се установи, че двамата родители полагат труд, като месечният
доход на ищцата е около 511лв., а на ответника
около 646лв. Двамата родители са в трудоспособна възраст и няма наведени
твърдения за здравословни проблеми, възпрепятстващи ги да полагат труд, нямат
задължения към други ненавършили пълнолетие лица, освен към детето С. От една
страна съдът при определяне на размера на издръжката съобрази нуждите на детето
С, предвид възрастта й, физическото и психическо израстване, нуждата от
средства за облекло, храна, учебни пособия и извънкласни занимания, както и
обстоятелството, което не е спорно по делото, че детето учи в населено място,
различно от това, в което живее и се налага да пътува всеки ден за училище. От
друга страна съдът взе предвид възможностите на родителите да дават издръжка, като
намира, че предвид размера на получавания
месечен доход и другите изложени по-горе обстоятелства, ответникът
следва да бъде осъден да заплаща на детето С месечна издръжка в размер на
150лв. Майката следва да
осигурява останалата част от необходимите средства за издръжката на детето,
като се отчете, че същата е пряко ангажирана с отглеждането и възпитанието на
детето. Исковата претенция за издръжка следва да бъде уважена за сумата 150лв.
месечно, която сума ответникът, като баща, да заплаща на детето С, действащо
със съгласието на своята майка и законен представител, като исковата
претенция за разликата над присъдения размер 150лв. до пълния претендиран
размер от 180лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана в
тази част. Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за
детето е от подаване на исковата молба /01.02.2018г./ до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването й. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че претенции за предоставяне на
ползването му са предявили както ищцата, така и ответника. Освен това и доколкото
страните имат ненавършило пълнолетие дете съдът съгласно разпоредбата на чл.56
ал.1 от СК дължи произнасяне. По делото се установи, че семейното жилище е
придобито по време на брака на съпрузите чрез покупко-продажба и представлява
съсобственост на двамата съпрузи. От заключението на допусната по делото
експертиза се установи, че жилището не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи. Съгласно разпоредбата на
чл.56 ал.5 от СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от
тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. В настоящия случай
ненавършилото пълнолетие дете на страните живее заедно с ищцата. Установи се,
че до фактическата раздяла на родителите, детето е живяло в семейното жилище,
където има обзаведена детска стая. При изслушването детето С изрично заяви, че иска да живее в
дома си в с.****. От друга страна се установи, че ищцата и ответника не
разполагат с други собствени жилища. Съдът, като взе предвид интересите на
ненавършилото пълнолетие дете С, както и обстоятелството, че вината за брачното
разстройство е на ответника, намира, че ползването на семейното жилище,
находящо се в*** следва да бъде предоставено на ищцата Р.М.С., която да живее в
него заедно с детето С В С..
По искането на ответника по чл.57 от СК.
Ответникът е направил искане в случай, че съдът предостави ползването на семейното жилище на ищцата, да определи наем, който тя да заплаща на ответника за ползването на притежаваната от ответника част от жилището. Съгласно чл. 57, ал. 1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Според ал. 2 на чл. 57 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
В случая страните имат ненавършило пълнолетие дете. Относно размера на наема за процесното жилище съдът възприема заключението на СОЕ, неоспорено от страните, видно от което размерът на месечния наем само за жилището, след приспадане на площта, която се ползва от детето, е 91 лв. Правата на двамата съпрузи са равни – по 1/2 ид. част от правото на ползване върху жилището, поради което ищцата, на която се предоставя ползването на семейното жилище дължи наем на съпруга си, на основание чл. 57, ал. 2 ГПК в размер на 45,50 лева месечно за ползването на семейното жилище, представляващо жилищна сграда и пристройка, находящи се в с********* считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение. По отношение на исковата претенция за определяне на наем за гаража, находящ се в дворното място, където е семейното жилище, съдът намира, че с настоящото съдебно решение не следва да бъде определян наем за ползване на гаража, доколкото разпоредбата на чл.57 от СК визира само семейното жилище, а не и други съсобствени между страните имоти, отношенията във връзка с които подлежат на уреждане в отделно производство.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски. Съгласно
чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. С
оглед посочената разпоредба и предвид установеното по въпроса за вината на
брачното разстройство, съдът намира, че следва в тежест на ответника да бъдат
възложени направените от ищцата разноски в настоящото производство в размер на 25лв.
за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът В.С. следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна
такса по допускане на развода в размер на 40лв., както и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 216лв., като общият размер на държавната
такса, дължима от него възлиза на сумата от 256 лв., както и сумата 5лв. за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ищцата, на която е предоставено ползването на
семейното жилище и определен наем по чл.57 от СК в полза на ответника, дължи в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВТРС, държавна такса в размер на 65,52лв. върху определения наем
за семейното жилище, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключеният с акт №*********. в с******** граждански брак между В.М.С. с ЕГН ********** с
адрес *** и Р.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на съпруга В.М.С..
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака Р.М.С. с ЕГН **********
с адрес *** да
продължи да носи брачното си фамилно име – С..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на непълнолетното дете С В С., родена на ***г. при майката Р.М.С. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете
С В С., с ЕГН ********** на майката Р.М.С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.М.С. с ЕГН **********
с детето С В С., с ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота
и неделя на месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и две
седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.М.С. с ЕГН ********** да заплаща
на непълнолетното си дете С В С., с ЕГН **********, действаща със съгласието на
нейната майка и законен представител Р.М.С. с ЕГН **********, месечна издръжка за детето в размер на 150 лв./сто и
петдесет лева/, считано от подаване на исковата молба /01.02.2018г./ до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за месечна издръжка за
разликата над присъдения размер от 150лв. до пълния претендиран размер от
180лв. , като неоснователен и недоказан в тази част.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в с.********** на ищцата Р.М.С. с ЕГН **********, която да
живее в жилището заедно с детето С В С., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на В.М.С. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 45,50лв.
/четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/,представляваща месечен наем по
чл.57 от СК за ползване на семейното жилище, находящо се в с.************, считано от влизане в сила на
настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА В.М.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Р.М.С. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 625лв./шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени от
ищцата разноски в брачното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.С. с ЕГН **********,
с адрес ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВТРС сумата общо 256лв./двеста
петдесет и шест лева/, представляваща окончателна държавна такса по допускане
на развода и държавна такса върху
определената издръжка, както и сумата 5лв./пет лева/ за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.М.С. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 65,52лв./шестдесет и пет лева и
петдесет и две стотинки/ върху определения наем за семейното жилище, както и
сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: