Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-14 състав в открито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Съдия: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калофарова като разгледа т.д. № 2034 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът
„С.Е.Г.” АД твърди, че е собственик на 2000 поименни акции с номинална стойност на
всяка акция от 10 лева и обща стойност от 20 000 лева като притежава 40% от
капитала на ответника „Д.Е.Т.Б.” АД, а останалата част - 60 % от капитала се
притежава от турските граждани и братя О.В., роден на *** г., М.В., роден на ***
г. и А.В., роден на *** г. Ответното дружество било със Съвет на директорите от
пет члена, като двама от членовете - Т.Г.и Х.Д.представлявалит
интересите на „С.Е.Г.” АД, а останалите трима - О.В., М.В. и А.С.,
представлявали интересите на семейство В.. Именно по тази причина Съвета на
директорите приемал единодушни решения по точките, посочени в чл.42, ал.З от
Устава. Дружеството се управлявало и представлява само заедно от Т.Г.и А.С. с цел да не се допуснат действия
на управление, с които група акционери да не са изразили съгласие.
Между акционерите се водели преговори за
начина на разпореждане с имуществото на дружеството и за начина на управление и
разпореждане с имуществото на дружеството, но не постигнали съгласие. В хода на
преговорите се наложило представляващият ищеца Т.Г.да замине за Украйна, което
било известно на семейство В..
В офиса на дружество „В.С.” ЕАД, чрез
служителката на това дружество М.П.били връчени две писма за Т.Г.и Х.Д.. С „В.С."
ЕАД дружествата работили по множество проекти и между дружествата имало
известна връзка, макар и не по смисъла на ТЗ. Между тях съществували
отношенията на доверие и имали общи членове на управителни органи. Вероятно
затова служителката М.П.на 25.09.2018 г. предала на Т.Г.при завръщането му в
България два куриерски плика, на които било изписано „покана”. При отваряне, куриерските пликове били празни.
Т.Г.се усъмнил, че е налице опит да бъде свикано Общо събрание или заседание на Съвета на директорите на дружеството „Д.Е.Т.Б.” АД, като се използва отсъствието му от България, както и това на Х.Д., който се намирал в Турция. На 02.10.2018 г. установил, че в Агенция по вписванията е подадено заявление А5 20181001163436, с което се иска заличаване на Т.Г.като изпълнителен директор и представител на „Д.Е.Т.Б.” АД и избиране на негово място на М.В.. За извършване на посоченото вписване към заявление А5 е представено решение на СД от 01.10.2018 г., което е проведено в кантората на адвокатско дружество в гр. София, бул. ******, на което са участвали двама от членовете на Съвета на директорите - А.С. и М.В. - лично и като пълномощник на О.В.. Със същото решение от 01.10.2018 г. било свикано Общо събрание на акционерите на дружеството с дневен ред: освобождаване на Т.Г.и Х.Д.като членове на СД, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и промени в Устава, които накърняват интереса на акционера „С.Е.Г.” АД.
Заседанието на Съвета на директорите от
01.10.2018 г. било свикано нередовно. Т.Г.и Х.Д.не са редовно уведомени за
провеждане на заседание на Съвета на директорите. Заседанието на Съвета на
директорите умишлено било проведено не по адреса на управление на дружеството с
цел осуетяване на присъствието - лично или чрез пълномощник на Т.Г.и Х.Д..
Съгласно чл. 42, ал.З от Устава Съвета на
Директорите вземал единодушно решения за начина на управление (т.1) и
съществени организационни промени (т.З) от Устава. Решението на Съвета на
директорите било взето в нарушение на тези текстове, тъй като Т.Г.и Х.Д.не били
участвали на заседанието на Съвета на Директорите.
С посочените решения се засягали интересите
на ищеца като акционер.
Ищецът моли на основание чл.71 от ТЗ съдът да
обяви за нищожни решенията на Съвета на Директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД,
материализирани в протокол от 01.102018 г. за освобождаването на Т.Г.като
изпълнителен директор и избирането на М.В.
и за свикване на Общо събрание на акционерите на 30.11.2018 г., или евентуално
изцяло да ги отмени като незаконосъобразни.
Оветникът „Д.Е.Т.Б.” АД, чрез назначения особен
представител адв.Р.Й. твърди, че исковата молба е
неясна. Исковете били недопустими. Счита исковата молба нередовна, тъй като не
съдържала ясно изложение на обстоятелствата. Липсвали твърдения обуславящи
правно основание на иска. Твърденията в исковата молба били недоказани. Не били
представени убедителни доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото
доказателства, намира установено следното:
Видно от представеното извлечение от книга на
акционерите, както и от вписванията и документите, находящи
се в Търговския регистър по партидата на „Д.Е.Т.Б.” АД, „С.Е.Г.” АД е собственик на 2000 поименни акции с номинална
стойност на всяка акция от 10 лева и обща стойност от 20 000 лева като
притежава 40% от капитала на ответника „Д.Е.Т.Б.” АД, а останалата част - 60 %
от капитала се притежава от турските граждани и братя О.В., роден на *** г., М.В.,
роден на *** г. и А.В., роден на *** г. „Д.Е.Т.Б.” АД имас
Съвет на директорите, състоящ се пет
члена - Т.Г., Х.Д., О.В., М.В. и А.С..
Представен е протокол от заседание на Съвета
на директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД, проведено на 1.10.2018 г. от 10.00 часа в
офиса на Адвокатско дружество „Боянов и ко“ в тр.София, бул. *****, на което са присъствали лично М.В. и А.С.
като М.В. е представлявал О.В.. В протокола е отбелязано, че членовете Т.Г.и Х.Д.са
редовно поканени, но не се явяват и не изпращат представители. На заседанието
са взети решения за : 1./ освобождаване на Т.Г.като изпълнителен директор на
дружеството и избор на М.В. за изпълнителен директор.; 2./ свикване на
извънредно Общо събрание на „Д.Е.Т.Б.” АД за 30.11.2018 г. от 10.30 часа в
хотел Хилтън София, конферентна
зала Рожен, със следния двенен ред: 1./ освобождаване
като членове на СД на Т.Г.и Х.Д.; 2./ избор на нови членове на СД; 3./ промяна
на адреса на управление на дружеството; 4./ приемане на нов устав на
дружеството.
По делото е представен Устав на „Д.Е.Т.Б.”
АД. Съгласно чл.38, ал.1 от Устава членовете на СД се избират от Общото
събрание на акционерите. Съгласно чл.39, ал.1 от Устава СД се състои от 5 души.
Съгласно чл.40 СД упълномощава едно или повече лица от своя състав да
управляват и представляват дружеството – изпълнителни директори. Овластяването
може да бъде оттеглено по всяко време. Съгласно чл.42, ал.1 СД може да приема
решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или
представлявани от друг член на СД. Никой представляващ не може да представлява
повече от един отсъстващ. Съгласно чл.42, ал.2 решенията се вземат с обикновено
мнозинство, с изключение случаите по чл.42, ал.3, в които се иска единодушие.
Представена е покана за заседание на СД на „Д.Е.Т.Б.”
АД на 01.10.2018 г. до Т.Г., която е получена на 14.09.2018 г. : от М.П.на
адрес: гр.София, зона 17, ул. *****и от Г.Н.на адрес: гр.София, бул. *****.
Покана до Т.Г.е изпратена на 14.09.2018 г. и на имейл адрес.
Представена е покана за заседание на СД на „Д.Е.Т.Б.”
АД на 01.10.2018 г. до Х.Д., която е получена на 14.09.2018 г. лично от Х.Д.на
адрес гр.София, бул. ***** и от Г.Н.на адрес: гр.София, бул. *****.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
1./ По иска за установяване нищожност на
решенията на СД от заседание на 01.10.2018 г. с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК вр. чл.71 ТЗ.
С Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
решенията на ОС на търговските дружества са особен вид сделки, за които
критериите нищожност и унищожаемост по ЗЗД са
неприложими. На още по-голямо основание настоящият състав намира, че това се
отнася за решенията на другите органи на търговското дружество.
В т.2 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002
г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че нищожност на решение на ОС на търговско дружество може да се установи по
съдебен ред чрез самостоятелен иск, предявен от член на дружеството или от
трето лице, когато ищецът има интерес от търсената защита. Ако нищожното
решение е взето от орган, различен от общото събрание и засяга правата на
съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл.71 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за да се защити срещу нарушението,
но в негова тежест е да обоснове правния си интерес като абсолютна предпоставка
за съществуването на правото на иск и надлежното му упражняване.
Търговският закон изрично квалифицира като
нищожни само решенията на Общото събрание на търговско дружество, посочени в
чл.75, ал.2 вр. ал.1 от ТЗ и като недействителни –
решенията на ОС по чл.197, ал.3 от ТЗ и чл.216 от ТЗ.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002
г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожно е
липсващото/невзето решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в
протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е
вписано в ТР , както и решение на общото събрание на търговско дружество, което
е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност,
определена от закона и учредителния акт. По аргумент от
по-силното основание, като нищожни следвало да се квалифицират и решенията на
другите органи на търговско дружество, различни от общото събрание, които са
взети в противоречие с очертаната от закона и учредителния акт тяхна
компетентност и надхвърлят нейните предели или са "липсващи".
В
обстоятелствената част на иска за установяване на нищожност на процесните решения на СД на ответното дружество ищецът не
се позовава на наличие на предпоставките, установени в ТЗ и очертани в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС
за нищожност на решенията на органите на търговско дружество. Ищецът претендира
нищожност на решенията, позовавайки се на предпоставки, различни от законовите
основания на нищожността, поради което предявените искове за установяване на
нищожност са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.
II./ По отношение на иска с правно
основание чл.71 от ТЗ за отмяна на решение на Съвета на Директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД по протокол от
01.102018 г. за освобождаването на Т.Г.като изпълнителен директор и избирането на М.В..
Ищецът извежда правния си интерес от иска от
това, че Т.Г.е неговия законен представляващ като ответното дружество се
управлява само заедно от двамата изпълнителни директори Т.Г.и А.С. /който
представлявал интересите на семейство В./. Целта на този начин на
представляване била да не се допусне действия на управление, с които група от
акционери да не са съгласни. Съдът намира, че изложеното обуславя интереса на „С.Е.Г.” АД от иск срещу решение
на СД, с което се освобождава законният представляващ ищцовото
дружество от изпълнителен директор на „Д.Е.Т.Б.” АД и се назначава М.В., тъй като по този начин
едината група акционери се лишава от възможността да
управлява пряко дружеството.
По отношение основателността на иска, съдът
намира следното
Установено,
че на заседанието на съвета на директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД, проведено на 01.10.2018 г. са
присъствали двама от петимата членове на съвета на директорите като единият е
представлявал трети неприсъстващ член.
В
разпоредбата на чл.
238, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че съветът на директорите може да приема
решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или
представлявани от друг член на съвета. Съгласно чл.
238, ал. 2 от ТЗ решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в
устава е предвидено друго. В случая в разпоредбата на чл. чл.42, ал.2 от Устава на ответното дружество
е посочено, че решенията се вземат с обикновено мнозинство, с изключение
случаите по чл.42, ал.3, в които се иска единодушие.
Тези решения касаят въпроси за : начина на управление и стопанисване на
имуществото на акционерното дружество; съществена промяна в дейността на
дружеството; съществени организационни промени; дългосрочно сътрудничество от
съществено значение за дружеството и прекратяване на такова сътрудничество,
приемане на вътрешни правила. От протокола за проведеното на 01.10.2018 г.
заседание на съвета на директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД е видно, че на него
са взети решения за освобождаване на изпълнителен директор и назначаване на нов
такъв и свикване на общо събрание на дружеството на 30.11.2018 г. и е определен
дневния ред за това събрание. Нито едно от тези решения не попада сред тези,
които според устава на дружеството се вземат с единодушие от членовете на
съвета на директорите.
Поради
изложеното съдът намира, че е бил налице изискуемия се съгласно чл.
238, ал. 1 от ТЗ кворум за провеждане на заседанието. Решенията са взети с
единодушие, поради което е спазено и изискването на чл.
238, ал. 2 от ТЗ за изискуемото се мнозинство за вземане на решенията. С оглед на това неучастието на двамата
члена на СД - Т.Г.и
Х.Д., съдът намира, че то не може да се отрази на взетите решения.
Липсата им не се е отразила на кворума за провеждане на заседанието, а за
взетите на него решения е било налице изискуемото се по чл.
238, ал. 2 от ТЗ мнозинство за приемането им. С оглед на това участието на двамата
отсъстващи не би могло да повлияе на взетите решения, тъй като дори и да бяха гласували против тях то пак е щяло да
бъде налице изискуемото се от закона мнозинство за вземане на решенията.
От разпоредбите на ТЗ е видно, че
законосъобразността на решенията на съвета на
директорите е поставена в зависимост от правилата уреждащи
компетентността на съвета, както и от правилата за кворума и мнозинството за
вземане на решенията. Нарушенията на останалите
правила за дейността на съвета на директорите и за задълженията на
техните членове биха имали значение за евентуалната отговорност на членовете на
съвета по чл.
240 от ТЗ.
В
ТЗ не са предвидени правила за свикване на заседание на съвета на директорите
на търговското дружество. Този въпрос е оставен за уреждане в организационните
актове на дружеството. В устава на „Д.Е.Т.Б.” АД също не са предвидени такива правила. Поради
изложеното релевираните съображения относно
неуведомяването на неприсъствалите на заседанието на СД на 01.10.2018 г. негови
членове не са основание за отмяна на решенията, взети на него. Още повече, че
по делото е установено, че единият от тях Х.Д.е уведомен лично.
III./ По отношение на иска с правно
основание чл.71 от ТЗ за отмяна на решение на Съвета на Директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД по протокол от
01.10.2018 г. за свикване на Общо
събрание на акционерите на 30.11.2018 г.
Взетото
от съвета на директорите решение по т. 2 - за свикване на извънредно общо
събрание е от компетентността на съвета на директорите и съдът намира, че със
същото по никакъв начин не се нарушават правата на ищеца, в качеството му на
акционер. Правото на ищеца да участва в насроченото общо събрание на
акционерите при избора и освобождаването на нов персонален състав на съвета на
директорите по чл. 221, т. 4 от ТЗ не е нарушено.
Съдът
намира иска недопустим поради липса на правен интерес у ищеца.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.2034/2018 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-14 състав в частта му по
предявените искове с правно основание чл.71 от ТЗ във вр.
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на нищожност на решенията на Съвета на Директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД по
протокол от 01.102018 г. за освобождаването на Т.Г.като изпълнителен
директор и избирането на М.В. и за
свикване на Общо събрание на акционерите на 30.11.2018 г. както и по иска с
правно основание чл.71 от ТЗ за отмяна на
решенията
на Съвета на Директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД по
протокол от 01.102018 г. за свикване на Общо събрание на акционерите на
30.11.2018 г. предявени от „С.Е.Г.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.Е.Т.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Е.Т.Б.” АД по
протокол от 01.102018 г. за свикване на Общо събрание на акционерите на
30.11.2018 г. предявени от „С.Е.Г.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.Е.Т.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл.71 от ТЗ за отмяна на решенията
на Съвета на Директорите на „Д.Е.Т.Б.” АД по
протокол от 01.102018 г. за освобождаването на Т.Г.като изпълнителен
директор и избирането на М.В. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: