Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен, 26.
01.
2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесети януари през двехиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията
ТОМОВ гр. д. № 8335 по описа за 2016 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Плевенския районен съд е постъпила искова молба от В.Ц.Х.
*** против „Валанти Комерс“ ООД гр. Плевен. В молбата се твърди, че на 13. 06.
2016 год. между страните на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ е бил сключен
трудов договор № 023/ 13. 09. 2016 год., по силата на който ищцата е била
назначена на длъжност „продавач- консултант“ с продължителност на работния ден-
осем часа и при сумарно начисляване на възнаграждението съгласно график и основен платен годишен отпуск 20 работни
дни. Твърди се, че основното месечно трудово възнаграждение съгласно договора е
било определено на 545 лв. Твърди се, че със заповед № 24/ 18. 10. 2016 год.
трудовият договор е бил прекратен. Твърди се, че при прекратяването на
трудовото правоотношение работодателят не е изплатил на ищцата следните дължими
се суми:
-сумата от 256, 00 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. септември 2016 год.;
-сумата от 230, 02 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. октомври 2016 год.;
-сумата от 490, 50 лв., представляваща неизплатено
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие, и
-сумата от 51, 77 лв., представляваща неизплатено
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за два дни неизползван платен годишен отпуск.
В заключение ищцата моли съда да осъди ответното
дружество да й заплати горните суми.
С определение от 20. 01. 2017 год. производството по
делото е било прекратено на основание чл. 232 от ГПК в частта досежно
предявените искове с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ и чл. 224
ал. 1 от КТ.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е приложен трудов договор № 023/ 13. 09. 2016
год., сключен между „Валанти Комерс“ ООД гр. Плевен и В.Ц.Х. ***, съгласно
който ответното дружество като работодател е възложило, а ищцата е приела да
изпълнява длъжността „продавач- консултант“ с месторабота- хранителен магазин
„Валмаркет“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 545 лв. В
трудовия договор изрично е посочено, че същият се сключва на основание чл. 67
ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 70 ал. 1 от КТ и със срок за изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя. В т. 7 от договора е записано, че срокът на предизвестие
за прекратяване на трудов договор е 30 дни, еднакъв и за двете страни.
Безспорно по делото е, че със заповед № 24/ 18. 10. 2016
год. на управителя на ответното дружество цитираният по- горе трудов договор е
бил прекратен на основание чл. 71 от КТ.
Безспорно по делото е, а това се установява и от
заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза, че след
прекратяването на трудовото правоотношение между страните дължимите се от
ответника суми за трудово възнаграждение и за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск са били изплатени на ищцата с пощенски запис от 08. 12. 2016 год.
Спорен по делото е въпросът следвало ли е работодателят
„Валанти Комерс“ ООД преди прекратяването на процесния трудов договор да
отправи до ищцата 30- дневно предизвестие, респ. при липса на такова
предизвестие дължи ли същият обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ.
Отправна точка при изясняването на основния спорен въпрос
следва да бъдат установените в константната съдебна практика правни положения
относно същността на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70 ал. 1 от КТ. Приема се, че този договор се сключва с цел да се провери годността на
работника/ служителя да изпълнява възложената му работа, поради което преценката на работодателя за годността на работника/ служителя да изпълнява тази работа не подлежи на съдебен
контрол. Законът предвижда, че до изтичане на срока за изпитване работодателят
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията
на чл.
71 ал. 1 от КТ във всеки
момент от изпълнението му. Срок за изпитване може да се уговори при сключване
както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови
договори, тъй като видът на трудовия договор е без значение за действителността
на клаузата за изпитване. Същевременно, за да възникне валидно уговорката за
изпитване в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по
чл.
66 ал. 1 от КТ, следва по
ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок
за изпитване- т. е. да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията
на чл.
70 ал. 1 от КТ или да се
възпроизведе текстово основното съдържание на нормата /в този смисъл: решение № 215- 2012- IV г. о., решение № 376- 2011- IV г. о., решение № 10- 2011- IV г. о., решение № 108- 2014- IV г. о. и други.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че до изтичането
на предвидения в процесния трудов договор от 13. 09. 2016 год. 6- месечен срок
за изпитване ответникът „Валанти Комерс“ ООД, в чиято полза е бил уговорен
срокът, е можел да прекрати договора с едностранно изявление до другата страна
и то без предизвестие. Това произтича както от особеностите на сключения
договор, така и от обстоятелството, че договорите със срок за изпитване не са
включени в лимитативно изброените в чл. 328 ал. 1 от КТ хипотези, при които е
задължително необходимо отправянето на предизвестие от работодателя преди
прекратяването на трудовото правоотношение. При това положение клаузата на т. 7
от процесния договор, в която е посочен 30- дневен срок на предизвестието, явно
не може да намери приложение при договора за срок на изпитване, а следва да се
тълкува като обвързваща страните при евентуално трансформиране на договора в
окончателен /т. е. при липса на прекратяване на неговото действие в срока за
изпитване/. Оттук следва изводът, че
ответното дружество е имало правото да прекрати договора с ищцата без
предизвестие и същото не дължи обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ, поради което
предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
При съобразяване на отхвърлената част от исковата молба и
предвид обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищцата дължимите се
трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след
завеждане на делото и получаване на препис от исковата молба съдът счита, че в
полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени деловодни разноски в
размер на 143, 10 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Ц.Х. *** против
„ВАЛАНТИ КОМЕРС“ ООД гр. Плевен иск по чл. 220 ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата от 490, 50 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие.
ОСЪЖДА В.Ц.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на „ВАЛАНТИ
КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул.
„Русе“ № 17, ет. 5, ап. 11, представлявано от *** и ***, направените деловодни
разноски в размер на 143, 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: