Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. И. Д, с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б против Наказателно постановление № 14-5304-001039 от 15.12.2014 г. на Началник Група към ОДМВР – Б., Сектор ПП – Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като жалбоподателят твърди, че по никакъв начин не е нарушил посочената правна норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че е водач от дълго време и не е санкциониран за административни нарушения по ЗДвП. Иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно или алтернативно на това да намали размера на наложената глоба. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, поддържа така депозирана жалба, но не изразява становище по същество. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура – Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище по жалбата. Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното: На 22.10.2014 година длъжностни лица при С. към МВР Б. – актосъставителят С. З. в присъствието на свидетеля Х. Х. и свидетел очевидец на нарушението Д. С., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 585794, за това, че на 22.10.2014 година около 14:39 часа по път ПП-1, Е-79 в посока [населено място] към [населено място], управлява повереният му лек автомобил „Перодуа Кенсил ГХ850” с регистрационен [рег.номер на МПС] , собственост на „Вамо“ ООд, Б. със скорост 112 км/ч при въведено ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч. с ПЗ В-26. Скоростта е установена и фиксирана със система за контрол и видеонаблюдение TFR-1-M с радар № 561 и заснет клип № 4298, показан на водача при спиране на място на съставяне на акта. В АУАН актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя Д, подписан лично от него без да посочва възражения, като отбелязал единствено, че е виновен и съжалява за извършеното нарушение и няма възражения. Възражения не постъпили и в предвидения 3-дневен срок от съставяне на акта. Въз основа на така съставения акт на 15.12.2014 година Началник Трупа към ОДМВР – Б., Сектор ПП – Б. издал атакуваното Наказателно постановление № 14-5304-001039 от 15.12.2014 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева. Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя З.. Същият е категоричен, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като е спрян за проверка след като полицай С. – свидетел по констатиране на нарушението им се обадил да спрат лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Д. Както свидетелят Х., така и актосъставителят З. сочат, че лекият автомобил „Перодуа Кенсил ГХ850” с регистрационен [рег.номер на МПС] е заснет с техническо средство, поставено на полицейски автомобил, позициониран в района на бензиностанция „Л.” на изхода от [населено място], посока [населено място], като нарушението е установено единствено от полицай С., който се обадил на служителите на МВР, които в същия ден, а именно 22.10.2014 година били на смяна да спрат автомобила, като същият пристигнал при тях, показал снимковия материал на водача, на базата на който е съставен и процесният АУАН. Свидетелите З. и Х. сочат, че не са присъствали при констатиране и установяване на нарушението, а са видели единствено показанието на радара, видеото от техническото средство, което се пуска от С., на което се вижда час, дата и скорост. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, взаимно подкрепящи се и непротиворечиви. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП правилно и законосъобразно е санкциониран жалбоподателя И. И. Д за извършено от него административни нарушения по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказател±тва в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно в акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. Отново неоснователно е възражението и за допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като същата регламентира съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От внимателното запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя И. И. Д и свидетелят С., който е свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушението. Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства, поради което и не са налице формални предпоставки за отмяна на процесното НП на процесуално основание. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, според който текст, когато скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай, в пътният участък, в който е констатирано нарушението допустимата скорост е била установена с пътен знак В-26 на максимално възможна скорост от 60 км/ч. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място, жалбоподателя се е движил по път ПП-1, Е-79 в посока [населено място] към [населено място], , като е управлявал лек автомобил „Перодуа Кенсил ГХ850” с регистрационен [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], Б. и се е движил със скорост 112 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/час, въведено с пътен знак В-26. Скоростта е фиксирана с техническо средство - система за контрол и видеонаблюдение TFR-1-M с радар № 561 и е заснет клип № 4298, показан на водача при спиране на място на съставяне на акта. От събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателя е осъществил административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, както правилно е приел и наказващият орган. По тези съображения съдът приема разглежданото административно нарушение за извършено от Д.Същото е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като същият е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. В тази връзка изложените възражения на жалбоподателя, че не е извършил разглежданото административно нарушение се явяват недоказани и неоснователни, като в подкрепа на този извод е и липсата на каквито и да било доказателства оборващи фактите и обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.21 ал.2 от ЗДвП, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно, на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е определил наказанието по вид и размер, като е наложил на жалбоподателя административно наказание “глоба” в размер на 200,00 лева, което е и единствената алтернатива на законодателя за нарушение като процесното и съдът го намира за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 14-5304-001039 от 15.12.2014 г. на Началник Група към ОДМВР – Б., Сектор ПП – Б., с което на И. И. Д с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му. РАЙОНЕН СЬДИЯ: |