№ 732
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150
от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на непълнолетния ВЛ. М. Ч., действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Д. ЦВ. Г., и по молба на Д. ЦВ. Г., действаща като
майка и законен представител на малолетната Цв. М. Ч.а, срещу М. ВЛ. Ч., с която се
претендира изменение на присъдените по гр. д. № ***/2015 г. по описа на Районен съд -
Пирдоп издръжки за децата, като същите бъдат увеличени съответното от 150.00 на 550.00
лева и от 130.00 на 500.00 лева.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № ***/2015 г. на Районен съд –
Пирдоп ответникът е осъден да заплаща на децата си месечни издръжки, както и че от
постановяване на решението е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо изменение на първоначално определените издръжки. Сочи се, че нуждите на
децата са нараснали значително, като същите живеят и учат при майка си във
Великобритания, както и че ответникът също живее и работи във Великобритания и че
същият има възможност да заплаща издръжки в по-високи размери.
В отговора на исковата молба се заема становище за недопустимост на иска при
твърдението, че както ищците, така и ответникът имат обичайно местопребиваване във
Великобритания. В условията на евентуалност и по същество се заема становище за
частична основателност на претенциите и се изразява готовност за постигане на спогодба.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа
исковите претенции и моли за тяхното уважаване, като в писмена защита развива конкретни
1
аргументи в тази насока.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, като
по същество изразява становище за частична основателност на претенциите. Заявява, че
бащата може да плаща издръжка между 250.00 и 280.00 лева, като счита, че исковете следва
да бъдат отхвърлени над последната сума. Заявява, че не е запознат със стандарта на живот
във Великобритания, респ. с това какви суми биха били необходими за осигуряване
потребностите на децата и какви са възможностите на бащата по повод дължимите
издръжки.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че Д. ЦВ. Г. и М. ВЛ. Ч. са
родители на непълнолетния ВЛ. М. Ч. и на малолетната Цв. М. Ч.а, както и че с решение по
гр. д. № ***/2015 г. на Районен съд – Пирдоп родителските права по отношение на децата са
предоставени на майката, а за бащата е определен режим на лични отношения и същият е
осъден да заплаща месечна издръжка за децата в размер съответно от 150.00 лева за В.Ч. и
от 130.00 лева за Цв. Ч.а.
Установява се също, че понастоящем В. Цв. Ч.и са ученици в средно училище „Х.”,
Лондон, Великобритания, като същите живеят заедно с майка си в жилище, за което
последната заплаща месечен наем в размер на 1 450.00 паунда.
От показанията на св. В. Г. – майка на ищцата, става ясно, че понастоящем дъщеря й
работи в хотел в Лондон, като заплащането на положения от нея труд е на база отработени
часове и достига до около 1 400.00 паунда месечно. Свидетелката заявява, че при липса на
достатъчно отработени часове майката полага допълнителен труд в същия хотел с цел да
достигне посочената сума за съответния месец, както и че отделно от това няколко пъти
седмично почиства къщи, от която работа реализира около 300 паунда месечно. Твърди, че
по време на Ковид-пандемията въпросният хотел не е работил, поради което до м. август
2021 г. семейството е получавало помощи от държавата, като с оглед ниските доходи на
майката се е наложило непълнолетният В. да започне работа - първоначално в магазин за
обувки, а от 8.6.2022 г. в хотела, в който работи майка му. Сочи, че училището на децата е
безплатно, но дъщеря й доплаща за храната в същото по 2.5 паунда на ден за всяко от
децата, както и че поради скъпото здравеопазване във Великобритания през лятото на 2021
г. и през пролетта на 2022 г. дъщеря й и внуците й са посетили България по повод
здравословни проблеми на В., а самата тя е поела всички разходи по пътуването, престоя и
проведените консултации с лекари.
Според твърденията на ищците, кореспондиращи с показанията на св. Г., майката
реализира месечен доход от положения от нея труд в размер от около 1 700.00 паунда, към
който следва да се прибавят получаваните от нея 170.00 паунда за детски добавки. Т.е.
общият доход на същата възлиза на около 1 870.00 паунда месечно, от който обаче следва да
се извади месечният наем за ползваното от нея и от децата жилище в размер от 1 450.00
паунда, както и ежемесечните разноски за ток, газ, вода, интернет и данък, възлизащи на
2
около 250.00 – 300.00 паунда.
От своя страна, бащата декларира, че за 2020-та и 2021-ва година е реализирал доход от
20 000.00 паунда годишно, т.е. около 1 666.66 паунда на месец, като от представените
писмени доказателства се установява, че същият има разходи за наем на ползваното от него
жилище, чиито общ размер възлиза на 1 600.00 паунда месечно.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е
доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената издръжка
се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в
определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на
издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на децата и във
възможностите на родителите.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № ***/2015 г. на Районен съд –
Пирдоп до настоящия момент са изминали повече от шест години, през който период с
нарастване възрастта на децата несъмнено са се увеличили и техните нужди. Тук е особено
важно да се отбележи, че при определяне на първоначалния размер на издръжките децата и
майката са живеели в България, а от няколко години същите живеят във Великобритания,
където стандартът на живот, респ. разходите за осигуряване на същия несъмнено са
значително по-високи. Понастоящем децата са ученици в тамошно средно училище, което
обстоятелство неминуемо е довело до нарастване на нуждата им от средства, предвид
необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала, на подходящо облекло,
включително на такова за извънкласни занимания, отделяне на средства за доплащане на
училищна храна, за организирани извънкласни мероприятия, екскурзии и пр. В този ред на
мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да
се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се
подхожда с известна доза презумптивност. Като свидетелство за наличието на изменение в
икономическата обстановка, при която са определени предходните размери на издръжките,
и икономическата обстановка понастоящем следва да се отбележи, че в посочения период е
променен и минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на
минималната работна заплата за страната, като от 95.00 лева към м. ноември 2015 г.,
минималният размер на издръжката понастоящем е 177.50 лева, т.е. налице е увеличение от
повече от 85 %. В настоящия случай обаче, последното обстоятелство няма съществено
значение, доколкото както майката и децата, така и бащата от години живеят във
Великобритания, поради което икономическата обстановка в България и повишеният
минимален размер на издръжката в случая не могат да бъдат водещ критерий при
определяне на текущия размер на издръжката. Самото установяване на децата и майката във
Великобритания обаче, където преди това се е установил и бащата, несъмнено следва да се
разглежда като изменение на обстоятелствата, обуславящо изменение на дължимите
издръжки.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка
3
съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя,
който я дължи. Както вече беше посочено, с нарастване възрастта на децата по естествен
начин са се увеличили и техните нужди, а установяването им в страна като Великобритания,
където живее и бащата, несъмнено е довело до увеличаване на разходите за задоволяване на
тези нужди. При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за
децата съдът преценява реализираните от същите доходи и имущество. В случая майката
реализира месечен доход от трудова дейност и детски надбавки, с които успява да покрие
наема на ползваното от нея и от децата жилище, режийните разноски за същото и разходите
за храна и облекло. Тези доходи обаче се явяват очевидно недостатъчни за покриване на
останалите разходи за децата, свързани най-вече с тяхното здравеопазване и образование,
което е наложило непълнолетният В. да започне работа. Свидетелство за липсата на
достатъчно доходи в семейната среда на майката са и сочените от св. Г. няколко техни
посещения в Република България с цел лечение на В., разходите за което са поемани от
бабата по майчина линия. От своя страна, бащата декларира, че реализира средномесечен
доход от 1 666.66 паунда, което донякъде противоречи на представеното извлечение от
банковата му сметка, от което се установява, че за месец декември на 2020-та година същият
има доход от 2 370.00 паунда, а доходът му за м. февруари същата година е над 3 000.00
паунда. По-важното в случая обаче е обстоятелството, че бащата не полага
непосредствените грижи за децата, а последното несъмнено е свързано със значителни
ежедневни разходи. По този повод може да бъде даден пример с обстоятелството, че с цел
осигуряване на достатъчно пространство за децата майката е наела по-голямо жилище, за
което заплаща месечен наем от 1 450.00 паунда, а бащата ползва жилище заедно с още двама
души, което пък означава, че заплащаният наем се дели на три и по този начин е значително
по-нисък от заплащания от майката. За обстоятелството, че бащата очевидно разполага с
достатъчно средства, оставащи след покриване на текущите му разходи, говори и факта за
закупуването през 2020-та година на лек автомобил за сумата от 15 000.00 паунда,
представляваща три четвърти от сочения от него като реализиран доход за цяла година. Тук
следва да се отбележи също, че бащата е лице в активна трудоспособна възраст и в добро
здравословно състояние, което полага труд, от който да реализира добри доходи, част от
които следва да отделя за издръжката на своите деца, още повече същият няма задължения
към други свои низходящи или възходящи.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за В.Ч. от около
800.00 лева месечно, равняваща се на около 350.00 паунда, 500.00 лева, или около 220.00
паунда, следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от майката. От необходимата издръжка
за Цв. Ч.а от около 700.00 лева месечно, равняваща се на около 300.00 паунда, 450.00 лева,
или около 200.00 паунда, следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от майката. Съдът
определя по-нисък размер на дължимата от майката издръжка, доколкото същата е пряко
ангажирана с ежедневните грижи за децата, което безспорно е свързано с допълнителни
ежедневни разходи, които същата очевидни прави и които няма как да бъдат предвидени и
4
съобразени в настоящото производство. От своя страна, бащата не полага преки грижи за
децата и макар да сочи, че е давал допълнителни средства за нуждите им, извън
определените издръжки, закупувайки мобилни телефони, компютри и пр., същият не
ангажира доказателства в тази насока. Не може да не се отчете и фактът, че безусловното
задължение на бащата да заплаща издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ще
отпадне след около година и половина по отношение на непълнолетния В., когато
последният ще навърши пълнолетие, след което бащата ще дължи издръжка единствено за
дъщеря си Цв.. В този ред на мисли, ангажиментът за заплащане на завишения размер на
издръжките очевидно няма да бъде в някакъв особено продължителен период, но в същия
според съда е далеч по-важно вниманието на В. да е концентрирано в успешното
завършване на средното му образование, а не в необходимостта да работи, за да подпомага
майка си в покриването на разходите за семейството. Разбира се, не може да не бъде
отчетено и обстоятелството, че бащата все пак има разходи за наем, режийни разноски за
ползваното от него жилище, храна, осигуровки и пр., поради което претенциите следва да се
отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 550.00 лева – за В.Ч. и за разликата до
пълния предявен размер от 500.00 лева – за Цв. Ч.а.
По разноските:
С оглед извода за частична основателност на исковете, ищците имат право на
направените разноски за адвокатско възнаграждение и превод на документи в размер от
441.52 лева съразмерно с уважената част от исковете.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото липса искане и
ангажирани доказателства в тази насока.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 964.80 лева, изчислена върху
размера на присъденото увеличение на издръжките.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размерите на определените по гр. д. № ***/2015 г. по описа на Районен съд –
Пирдоп месечни издръжки за ВЛ. М. Ч., ЕГН ********** и за Цв. М. Ч.а, ЕГН **********
съответно от 150.00 на 500.00 лева и от 130.00 на 450.00 лева, като:
ОСЪЖДА М. ВЛ. Ч., ЕГН ********** да заплаща на сина си ВЛ. М. Ч., ЕГН
********** месечна издръжка в размер от 500.00 (петстотин) лева, считано от подаването на
исковата молба – 26.7.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
забавата до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 550.00 лева.
ОСЪЖДА М. ВЛ. Ч., ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си Цв. М. Ч.а, ЕГН
********** месечна издръжка в размер от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, считано от
подаването на исковата молба – 26.7.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
5
датата на забавата до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 500.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за увеличение на издръжките са уважени.
ОСЪЖДА М. ВЛ. Ч., ЕГН ********** да заплати на Д. ЦВ. Г., ЕГН ********** сумата
от 441.52 лева (четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и две ст.) лева – разноски
за производството.
ОСЪЖДА М. ВЛ. Ч., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 964.80
(деветстотин шестдесет и четири лева и осемдесет ст.), както и държавна такса в размер на
5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6