ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. ХАСКОВО, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. Н.А
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.21 НПК вр. чл.289 ал.4 вр. ал.1 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв.И.И., повереник на частния тъжител П. И. П.
от гр.Д., против Определение №76/23.11.2021г. на Районен съд- Димитровград, постановено
по НЧХД№ 455/2021г. по описа на съда, с което наказателното производство е било
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.6 НПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт в частта,
касаеща предявения граждански иск. Твърди се, че с прекратяване на наказателното
производство от съда е било нарушено правото на конституирания като граждански ищец
частен тъжител да получи обезщетение за претърпените вреди от извършеното
престъпление. Моли да бъде отменено обжалваното определение на РС-Димитровград.
Срещу жалбата е депозирано възражение от адв.И.И., защитник на подс.Н. М. Н. от
гр.Д., в което се сочат аргументи за неоснователност на жалбата. Счита постановения
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Намира, че в случая са налице предпоставките за
прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 НПК, доколкото
преди подаване на тъжбата подсъдимият е бил признат за виновен за същото деяние със
съдебен акт, постановен по реда на УБДХ и му е наложено административно наказание.
Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция страните
поддържат процесуалните си позиции, заявени в жалбата и възражението срещу нея.
Повереникът на частния тъжител- адв.Т. Н. допълва въззивната жалба с аргументи за
1
неправилност на постановения съдебен акт, касателно прекратяването на производството в
наказателната му част на основание чл.24 ал.1 т.6 НПК. Отделно от това, счита, че
първоинстанционният съд е дължал произнасяне и по предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск. Страните претендират сторените във въззивното производство
разноски.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания
акт, по посочените в жалбата оплаквания и служебно, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, касателно липсата на произнасяне от страна на съда по предявения за
съвместно разглеждане граждански иск, е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
Заявеното в хода на откритото съдебно производство пред въззивната инстанция от
адв.Т. Н. допълнение към жалбата по отношение прекратяването на наказателното
производство от първата инстанция е недопустимо, доколкото е направено извън
законоустановения за това срок.
По същество жалбата, е неоснователна поради следните съображения:
НЧХД №455/2021г., по описа на Районен съд- Димитровград е образувано по тъжба
вх.№2856/24.08.2021г., подадена от П. И. П. от гр.Д. против Н. М. Н. от гр.Д., с искане
същият да бъде предаден на съд за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.3 НК. С
тъжбата е предявен и граждански иск срещу подсъдимия за причинени от престъплението
неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
В хода на проведеното на 19.10.2021г. открито съдебно заседание по делото с
протоколно определение на съда е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански
иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, а частният тъжител е
конституиран като граждански ищец.
С протоколно определение №76/23.11.2021г., постановено във второто поред
проведено открито съдебно заседание по делото, съдът прекратил наказателното
производство на основание чл.24 ал.1 т.6 НПК, поради наличието на влязъл в сила съдебен
акт за извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано като административно
нарушение по УБДХ. След прекратяване на наказателното производство съдът не се
произнесъл по предявения за съвместно разглеждане гражданки иск.
Настоящият състав на Окръжен съд– Хасково намира за правилно и
законосъобразно произнасянето на първоинстанционния съд.
В принципен план при приет за съвместно разглеждане граждански иск
съдът е задължен да се произнесе с присъда, в която обсъжда и решава въпросите има ли
извършено деяние и кой е неговият автор, да се уважи или не претенцията за обезвреда и в
какъв размер. В рамките на разискваните въпроси съдът формира вътрешно убеждение по
предпоставящия гражданската отговорност деликт по чл.45 ЗЗД, представляващ сложен
фактически състав, елементи на който са деянието, вредата, противоправността, причинната
2
връзка и вината.
Същевременно в т.1 на Постановление №1/81г. на Пленума на ВС е
посочено, че когато наказателното производство се прекрати, отпада и възможността за
разглеждане на гражданския иск в наказателния процес. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.88 ал.3 от НПК, съгласно която, когато съдебното производство се прекрати,
гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд. В случая
прекратяването на съдебното производство е равносилно на прекратяване на наказателното
такова и на още по-голямо основание съдът не дължи произнасяне по предявения
граждански иск. Наказателното производство правилно е прекратено от РС- Димитровград
изцяло, включително и досежно гражданския иск, приет за съвместно разглеждане,
доколкото същият има адхезионен характер. Още повече, че прекратяването на
производството не прегражда пътя на частния тъжител по гражданскоправен ред да иска
обезщетяване на евентуално причинените му вреди от деянието.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая е неприложимо
ТР №1/2013г. на ОСНК на ВКС, доколкото същото касае дължимото от съда произнасяне по
гражданския иск при прекратяване на наказателното производство поради настъпване на
някое от основанията за изключване на наказателното преследване, а именно, когато деецът
умре, когато е изтекла предвидената в закона давност и когато е последвала амнистия. В
настоящия казус наказателното производство е прекратено поради наличие на
предпоставките по чл.24 ал.1 т.6 НПК, с оглед принципа non bis in idem, които не са
обхванати от посоченото тълкувателно решение, доколкото същото се отнася единствено до
хипотезите по чл.79 ал.1 НК.
Гореизложеното обуславя извода на съда за неоснователност на постъпилата
жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното определение.
На основание чл.190 НПК и предвид изхода на спора, сторените от
подсъдимия разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, следва да се възложат на частния тъжител.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.250 ал.4 чл.289 ал.4 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №76/23.11.2021г. на Районен съд- Димитровград,
постановено по НЧХД№ 455/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА П. И. П. ЕГН ********** от гр.Д. ул.Г. Д. №* да заплати на Н. М. Н.
ЕГН ********** от гр.Д. ул.П. п. П. П. №** сумата от 600 /шестстотин/лева,
представляващи разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4