№ 1551
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501759 по описа за 2022 година
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“-гр.София,
представлявана от Л.Ч.-главен юрисконсулт в Областно пътно управление-гр.Варна, против
Решение №1910/13.06.2022г. по гр.д.№3017/2021г. на PC Варна, в частта, с която е уважен
иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ предявен от “Дженерали застраховане“ АД и е
осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 15400лв., представляваща 70 % от изплатеното
на 17.06.2015г. от ищеца на пострадалата Р.С. обезщетение за претърпени болки и страдания
в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012г. на път “Варна-Добрич“, на около 100 м. от
разклона за с.Зорница, в посока гр.Добрич, между л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№***** и
л.а.“Мазда 323“, с рег.№*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, също така постановено при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон и при неправилна преценка на събрания по делото доказателствен
материал. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал единствено заключението на
САТЕ и протоколът за оглед на местопроизшествие, без да държи сметка на цялостната
пътна и метеорологична обстановка към датата на ПТП. Твърди се, че според събраните по
делото доказателства, поради влошени зимни условия и снегонавявания, за осигуряване на
безопасно движение на МПС през зимния период със Заповед №РД-11-1621 от 20.12.2012г.
1
на Председателя на УС на АПИ, е било спряно движението на всички моторни превозни
средства по републиканската пътна мрежа /РПМ/ на територията на Област Варна. Сочи се,
че движението е било нормализирано към 17:00 часа на 21.12.2012г. и републиканските
пътища са били отворени за движение на леки автомобили, включително и пътя “Варна-
Добрич“, като е оставена в сила забраната за движение на автомобили над 10 т. на
територията на РПМ на цялата страна. Твърди се, че след утихване на вятъра и спиране на
снеговалежа, при ниски температури, е извършена обработката на пътните настилки с
разтвор от CdC12 или други химически вещества, както и опесъчаване на пътищата срещу
хлъзгане, като към 16:39 ч. 30 машини са обработвали пътищата от РПМ на територията на
Варненска област. Поддържа се, че съгласно чл.294 от “Технически правила и изисквания за
поддържане на пътищата“, издадени от Национална агенция “Пътна инфраструктура
/НАПИ/-2009г., при интензивни снеговалежи, придружени с частични снегонавявания на
пътното платно, се допуска да се изпълняват само работите по почистване на платното за
движение. В тези случаи широчината на почистваното платно за движение по пътищата от
първа и втора степен на зимно поддържане /какъвто е процесния път/ може да бъде
намалена до 5-6 м., с оглед на създаване на условия за двупосочно движение с ниски
скорости. Отстраняването на снежните маси в краищата на платното за движение, се
извършва след спиране на снеговалежа. Твърди се, че към 16:00 ч. на 22.12.2012г. е било
достигнато необходимото ниво на зимно поддържане на участъка. В тази връзка се
поддържа, че процесното ПТП, е настъпило по изключителната вина на водача на МПС с
л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, в което е пътувала пострадалата Р.С., респективно че липсват
основния за ангажиране на отговорността на АПИ по реда на чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че в
случая отсъства една от предпоставките за прилагане на деликтната отговорност, а именно
наличие на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя, включително на
пътните принадлежности и вредоносния резултат. Поддържа се, че не състоянието на пътя е
оказало непосредствено въздействие върху ситуацията, като влиянието му е било
опосредено от други директни въздействия, които се явяват, пряка причина за настъпване на
ПТП. Оспорват се изводите на съдът, че собственикът на пътя Добрич-Варна, в лицето на
Държавата, представлявана от Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление-гр.Варна, е проявил бездействие като не е опесъчил пътя в достатъчна степен
срещу заледяване и не е организирал движението по начин, осигуряващ безопасността му,
съгласно чл.3 от ЗДвП. Сочи се, че действително с влязло в сила Решение №7818 от
21.11.2017г., постановено по гр.д.№6203/2015г. на СГС, е прието за установено, че
отговорност за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът на л.а.“ВАЗ 2102“, така
и АПИ, като приносът на водачът на автомобила за настъпване на вредоносните последици
от процесното ПТП, се равнява на 30 %, а независимият принос на АПИ за настъпване на
вредоносния резултат, изразяващ се неизпълнение на законоустановеното задължение да
осигури безопасно експлоатиране на пътя, на който е настъпило ПТП, при зимни условия, е
преобладаващ и се равнява на 70 %. Поддържа се, че в случая не са приложими
разпоредбите на чл.223, ал.2 от ГПК вр. с чл.119, ал.3 от ГПК, тъй като решението по гр.д.
№6203/2015г. на СГС има своята задължителна сила на мотивите между “Дженерали
2
Застраховане“ АД и Агенция “Пътна инфраструктура“ във връзка с търсено и изплатено
застрахователно обезщетение на Румен Михайлов. Поддържа се, че макар и причината за
изплащане на застрахователното обезщетение на Р.С. да е същото ПТП, което е изследвано
в посоченото гражданско дело, основателността на настоящата претенция, подлежи на
пълно и главно доказване, при спазване на принципа на непосредственост при събиране на
доказателствата. Ето защо се поддържа, че присъдения размер на неимуществени вреди е
недоказан и необоснован, а в условията на евентуалност и че е изключително завишен.
Твърди се, че при постановяване на решението, съдът не е отчел, че исканото обезщетение
не съответства на степента и характера на получените травми и на понятието за
справедливост визирано в чл.52 от ЗЗД, като са развити подробни съображения и се сочи
относима съдебна практика. В заключение се моли за отмяна на решението в атакуваната му
част и отхвърляне в цялост на претенция на застрахователното дружество, или в условията
на евентуалност за намаляване нейния размер, поради прекомерност. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна “Дженерали Застраховане“ АД, е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя за неправилност на постановеният
съдебен акт, като се поддържа, че по делото не е доказан факта, че пътният участък, на който
е реализирано процесното застрахователно събитие, е бил в състояние, осигуряващо
нормалното му и безпроблемно експлоатиране. Поддържа се, че според доказателствената
съвкупност по делото основна причина за настъпване на процесното ПТП, е наличието на
заледени и заснежени участъци на пътя, които не са били обработени по подходящ начин,
осигуряващ безпрепятствено преминаване през тях на ППС и които са довели до загуба на
странична устойчивост от страна на водача на л.а.“ВАЗ 2102“. В тази връзка се поддържа, че
приносът АПИ за настъпване на процесното ПТП и вредите от него, е безспорно установен с
влязло в сила решение по гр.д.№6203/2015г. на СГС, което има установително действие по
силата на чл.223 от ГПК между “Дженерали Застраховане“ АД и АПИ, които са страни по
посоченото дело. Относно оспорванията на жалбоподателя във връзка с размера на
дължимото обезщетение, се поддържа, че от приетата в производство СМЕ по категоричен
начин, се установява правилността на определеното от застрахователя обезщетение за
претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Против горепосочената част от решението е подадена въззивна жалба и от трето лице
помагач на страната на ответника, а именно от “Инжстройинженеринг“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“А. Дякович“ №31,
представлявано от М.Б.. Наред с това решението е обжалвано и в частта, с която въпросният
жалбоподател, в качеството на ответник по обратен иск на АПИ, е осъден да заплати на
агенцията процесната сума от 15400лв., като отговорността му е ангажирана, в качеството
на съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“, образувано от “Пътища и мостове“ ЕООД-
гр.Варна, “Инжстройинженеринг“ ЕООД-гр.Варна и “Пътно строителство-Добрич“ АД-
3
гр.Добрич, на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с Договор за възлагане на обществена
поръчка №Д-22/30.05.2011г., с предмет: “Поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712.30км. републикански
пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1
от Закона за пътищата“, за заплащане на обезщетение, което обхваща претърпяната от
възложителя по договора загуба от некачественото изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на обратният иск-30.10.2020г., до
окончателното й заплащане.
Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и постановено при неправилно приложение на процесуалният закон.
Поддържа се, че съдът е постановил обжалвания акт в нарушение на разпоредбата на чл.12
от ГПК без да прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и без
да го мотивира. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателя, в качеството му на
съдружник в ДЗЗД “Североизток Груп“ и изпълнител по Договор за възлагане на
обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., не е изпълнил договорните си задължения.
Признава се наличието на сключен договор между АПИ и цитираното гражданско
дружество, със срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г., по силата на който е
следвало да се извършва зимно поддържане на пътния участък в който е настъпило
процесното ПТП. Поддържа се обаче, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи, че “Инжстройинженеринг“ ЕООД, в качеството на съдружник в ДЗЗД
“Североизток Груп“, не е изпълнило вменените му задължения за почистване и поддържане
на пътното платно при зимни условия, каквито са били в момента на настъпване на ПТП на
22.12.2012г. Твърди се, че разгледани в своята съвкупност доказателствата установяват, че
съдружниците в ДЗЗД, са били уведомени за влошените зимни условия и снегонавявания за
20.12.2012г. и прогнозата за времето за период от 21.12.2012г. до 23.12.2012г., включващ
датата на настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че от настъпване на инцидента през
2012г. до настоящия момент са изминали близо 9 години, поради което в дружеството не се
съхраняват документи за дейността на ДЗЗД “Североизток Груп“ за зимния сезон 2012/2013
година, с оглед изтичане на срока за съхранение на този вид документи. Ето защо
информация за обстоятелствата относно състоянието на пътното платно и пътната
обстановка, както и за извършените към него момент действия от страна на въпросното
дружество, следва да се черпи от становището на АПИ и приложените към него
доказателства, включително тези по обратния иск, както и от доказателства приложени по
гр.д.№6203/2015г. по описа на СГС. Поддържа се, че според тези доказателства, чието
съдържание е подробно описано в жалбата, движението на 22.12.2012г. по път Н-29 “Варна-
Добрич“, е било силно затруднено, предвид усложнената метеорологична обстановка в
района. Поддържа се още, че в резултат от надлежните и своевременни действия на
дружеството-изпълнител, чиито всички 30 машини, са били в действие и са почиствали
пътищата във Варненска област, сред които е и процесният участък, към момента на
настъпване на инцидента пътното платно е било изчистено до степен, годна за движение
само на леки коли, при ниска скорост, съобразена с пътната обстановка и време. В тази
4
връзка се сочи, че при наличие на постоянни снегонавявания и силен вятър, е невъзможно да
се почисти пътното платно до асфалт. В заключение се поддържа, че поведението на водача
на л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, в който е пътувала пострадалата Р.С., е единствената
причина за настъпване на ПТП на 22.12.2012г., а не състоянието на пътното платно. Твърди
се, че доводи в подкрепа на горното становище, се съдържат в решението постановено по
НАХД №5762/2014г. на ВРС, в чиито мотиви е прието, че именно водача на л.а.“ВАЗ 2102“,
с рег.№*****, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДв.П. Сочи се,
че движението на автомобилите на 22.12.2012г., е ставало в усложнена пътна обстановка
при зимни условия, при наличие на снегонавявания и вятър, които са характерни за зимния
период по пътя Варна-Добрич. Сочи се още, че поради лошите метеорологични условия,
възможността за шофиране на път Н-29 “Варна-Добрич“, са били толкова лоши, че пътя е
бил временно затворен и едва на 21.12.2012г. е отворен за движение, но при зимни условия.
Твърди се, че движението на л.а.“ВАЗ 2102“ със скорост от около 50 км/час, макар и да е
позволено за този участък от пътя, не е било съобразено с всички останали фактори, които
взети заедно са повлияли и са допринесли за възникване на процесното ПТП. Ето защо се
поддържа, че водача е основният виновник за настъпване на инцидента, при което Р.С. е
получила наранявания. Наред с горното се твърди, че по делото е останало неизяснено дали
пострадалата, която се е возила на предна дясна седалка, е била с поставен предпазен колан
по време на движение на автомобила и настъпване на ПТП. Поддържа се, че въпросната
неяснота, която не е могла да бъде попълнена и чрез допусната по делото САТЕ, е довела до
постановяване на неправилно и необосновано решение. На следващо място се поддържа, че
по делото не е доказано неизпълнение на жалбоподателят на задълженията му по Договор за
обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., респективно че не е приложима разпоредбата на
чл.33 от договора, според която при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението
на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди. Поддържа се още, че дружеството, е изправна страна по договора,
поради което не следва да носи каквато и да било отговорност за неизпълнение на договорни
задължения. С оглед изложеното се моли за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне
иска на “Дженерали Застраховане“ АД, срещу Агенция “Пътна инфраструктура“ и на
обратният иск на АПИ срещу “Инжстройинженеринг“ ЕООД, в качеството му на съдружник
в ДЗЗД “Североизток Груп“, което е изпълнител по Договор №Д- 22/30.05.2011г.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна АПИ, е депозирала отговор на
въззивната жалба на “Инжстройинженеринг“ ЕООД, с който се поддържа становище за
нейна основателност, в частта насочена, срещу решението по основния иск като се споделят
изложените в нея съображения. В условията на евентуалност, ако се приеме правилност на
съдебният акт в тази му част, се оспорват се оплакванията на жалбоподателя по отношение
на частта от решението, с която е уважен обратният иск на АПИ, срещу
“Инжстройинженеринг“ ЕООД. Твърди се, че от съгласно чл.33 от договора за обществена
5
поръчка при настъпване на ПТП в резултат от неизпълнение или некачествено изпълнение
на договора, изпълнителят да носи пълна отговорност за причинените вреди. Сочи се, че
причина за настъпване на процесното ПТП, е заледен пътен участък на пътното платно на
път Н-29, преди разклона за с.Зорница, който не е бил опесъчен или обработен с други смеси
против заледяване, който пътен участък, е предмет на договора за обществена поръчка и за
чието зимно поддържане отговаря “Инжстройинженеринг“ ЕООД. Сочи се, че съгласно
чл.12 от договора изпълнителя има задължение в рамките на своите правомощия да
предприема всички действия по осигуряване на безопасни условия на движение, да започва
работа веднага след появяване на необходимост от това и да поддържа пътищата на
договореното ниво, съгласно “Технически правила и изисквания за поддържане на
пътищата“, които са издадени от НАПИ през 2009г. и Оперативен план за зимно поддържане
на републиканската пътна мрежа, както и необходимите дейности по зимно поддържане да
бъдат извършвани с предимство. Сочи се, че част от задълженията на жалбоподателя във
връзка с поддържане на пътищата, е осигуряване на безопасни условия за движение на
моторните превозни средства, които в случая не са изпълнени, тъй като процесния пътен
участък, не е бил опесъчен, въпреки възникналата необходимост от това. Твърди се, че
посоченото представлява неизпълнени на задълженията по чл.12, ал.7, във вр. с ал.5 от
договора. Твърди се, че подписването на протокол между страните по договора за
постигнато съответно ниво на поддържане на пътища, не сочи на изпълнение, защото в
официален документ-протоколът за ПТП, по отношение на процесния пътен участък, е
установено неизпълнение на задължението при появила се необходимост да се извършат
действията по зимно поддържане, като се положат съответни смеси или опесъчи участъка.
Твърди се, че въпросното неизпълнение по договора за зимно поддържане на пътя, е
причина за реализираното ПТП и вреди, поради което жалбоподателя, следва да понесе
установената в чл.79 от ЗЗД вр. с чл.82 от ЗЗД и чл.33 от договора отговорност, съответно да
заплати на възложителя търпените от същия вреди от неизпълнението, в размер на
обезщетението по чл.213 от КЗ /отм./. Ето защо се моли за оставяне на жалбата без
уважение.
В съдебно заседание жалбоподателите Агенция “Пътна инфраструктура“ и
“Инжстройинженеринг“ ЕООД, чрез процесуалните си представители, поддържа въззивните
си жалби и изложените в тях доводи. Молят за уважаване на жалбите и за присъждане на
разноски.
Ответника по жалбите срещу решението по главният иск-“Дженерали Застраховане“
АД, не изпраща представител не взема становище. Ответника по жалбата против решението
по обратният иск-Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник, оспорва жалбата на
“Инжстройинженеринг“ ЕООД и поддържа становище за нейната неоснователност,
респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявен от “Дженерали Застраховане“ АД за осъждане на Агенция “Пътна
6
инфраструктура“ да му заплати сумата от 15400лв., представляваща 70 % от изплатеното на
17.06.2015г. от застрахователят на пострадалата Р.С. обезщетение за претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012г. на път “Варна-Добрич“, на около
100 м. от разклона за с.Зорница, в посока гр.Добрич, между л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№***** и
л.а.“Мазда 323“, с рег.№*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че в резултат от гореописаният инцидент е пострадала,
пътуващата в л.а.”ВАЗ 2102”, Радина Петрова Стефанова, която е преживяла стрес и е
получила множество травматични увреждания, а именно: фрактура на долната челюст на две
места /ляво и дясно рамо/, контузия на главата, контузия на лицето и контузия на мозъка в
лека степен, свързана със загуба на съзнанието за неопределено време. Сочи се, че по иск на
трето лице за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, които са настъпили в
резултат от процесното ПТП е проведено гр.д.№6203/2015г. на СГС. Сочи се, че в това
производство “Дженерали Застраховане“ АД е имало качеството на ответник, а Агенция
“Пътна инфраструктура“ на трето лице помагач на ответника, като с постановеното по
делото и влязло в сила решение, е прието за установено, че отговорност за настъпване на
инцидента имат, както водачът на л.а.”ВАЗ 2102”, така и АПИ. Сочи се, че според мотивите
на въпросното решение, приносът на водачът на автомобила за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП, чиято вина е установена с влязлото в сила решение по
НАХД №5762/2014г. на РС Варна, се изразява в допуснатото нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДв.П и се равнява на 30 %, а независимият принос на АПИ за настъпване на вредоносния
резултат, изразяващ се неизпълнение на задължението да осигури безопасно експлоатиране
при зимни условия на пътя, на който е настъпило ПТП, е преобладаващ и се равнява на 70
%. Поддържа се, че цитираното решение на СГС, има установително действие между
застрахователя-ответник и третото лице помагач по силата на чл.223 от ГПК. На следващо
място се сочи, че към момента на инцидента л.а.”ВАЗ 2102”, е бил застрахован при ищеца
по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите. Сочи се, че
ползвайки се от тази застраховка, пострадалата Р.С., е предявила претенция за получаване на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в резултат от
проведени преговори, между застрахователя и пострадалата и при отчитане на всички
релевантни обстоятелства за определяне на размера му, е сключено споразумение за
изплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 22000лв. Твърди се, че в
изпълнение на горецитираното споразумение, на 17.06.2015г. по банков път застрахователя
е изплатил на пострадалата сумата от 22000лв. Поддържа се, че на основание чл.213, ал.1 от
КЗ /отм./ и предвид установеният принос на Агенция “Пътна инфраструктура“ за
настъпване на увреждането, който равен на 70%, застрахователя е встъпил в правата на
застрахования срещу АПИ. Ето защо се претендира възстановяване на в полза на ищеца на
70% от изплатеното застрахователно обезщетение, или сумата от 15400лв. Твърди се, че
суброгационното право по чл.213 от КЗ /отм./ на застрахователя на единия от деликвентите,
платил обезщетение в пълен размер за всички вреди от деликта /при деликт, причинен от
неколцина при независимо съизвършителство/, да встъпи в правото на своя застрахован по
7
реда на чл.127 от ЗЗД срещу другите деликвенти, е признато и от съдебната практика, като
се сочи относима такава. Твърди се, че с Писмо с изх.№*********/28.04.2020г., получено на
29.04.2020г., ищцовото дружество е поканило Агенция “Пътна инфраструктура“ доброволно
да заплати процесната сума, като с отговор обективиран в Писмо с вх.№
310В014575/22.05.2020г., агенцията е признала изрично приноса си за настъпване на
процесното ПТП и вредоносния резултат, като е оспорила единствено размера на
претендираното обезщетение.
С постъпилият отговор на исковата молба от Агенция “Пътна инфраструктура“, се
поддържа становище за неоснователност на иска. Не се оспорва факта, че участъкът, на
който е реализирано ПТП е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа
от АПИ. Поддържа се, че изплатеното и съответно претендирано от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, е изключително завишено по размер и не съответства на степента и
характера на получените травми от пострадалото лице и на заложеното в чл.52 от ЗЗД
Твърди се, че получените увреждания от Р.С., не са в причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП на 22.12.2012г., както и че не е изследван въпроса дали пострадалата се
е возила в автомобила с предпазен колан. Поддържа се, че ако пострадалата е била с
поставен предпазен колан, то тя е щяла да получи по-малко и по-леки по степен увреждания.
Ето защо се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат отстрана на
пострадалата. На следващо място се сочи, че по отношение на процесният пътен участък
към датата на ПТП е имало действащ Договор за възлагане на обществена поръчка №Д-
22/30.05.2011г., с предмет: ”Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712.30км. републикански пътища,
сключен между АПИ и ДЗЗД ”Североизток груп”-гр.Варна. Сочи се, че въпросното
гражданско дружество е образувано от ”Пътища и мостове” ЕООД, “Инжстройинженеринг“
ЕООД и ”Пътно строителство-Добрич” АД, като съгласно чл.12, ал.7 от договора,
изпълнителят-съдружниците в ДЗЗД е следвало да изпълняват възложената работа при
спазване изискванията на ”Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата”
от 2009г. издадени от НАПИ и на Оперативния план за зимно поддържане на
републиканската пътна мрежа.
С оглед горното “Инжстройинженеринг“ ЕООД е конституирано като трето лице-
помагач на страната на ответника, съответно е приет за разглеждане обратен иск на АПИ
срещу третото лице-помагач, в качеството му на съдружник в ДЗЗД ”Североизток груп” и
изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка. Претендира се, в случай, че
Агенция “Пътна инфраструктура“ бъде осъдена да заплати процесната сума на “Дженерали
Застраховане“ АД, да бъде осъдено ТЛП да заплати на агенцията същата сума, ведно с
лихвите и разноските на основание чл.33 от Договор за възлагане на обществена поръчка
№Д-22/30.05.2011г., поради неизпълнение на задължението за поддържане на пътя
безопасен за придвижване, което е предмет на договора и на приложимите технически и
нормативни изисквания.
От ТЛП и ответник по обратният иск, е депозирано становище и отговор на исковата
8
молба, като се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Твърди се, че в
случая не се установява пряка причинно-следствена връзка на получените увреждания от
Р.С. и реализираното ПТП, като се поддържа възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат. Поддържа се и довода, че изплатеното обезщетение е в завишен
размер, предвид установената съдебна практика на присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Относно обратният иск се поддържа, че същият е
неоснователен, тъй като изпълнителят по процесния договор за пътно поддържане, към
момента на инцидента-22.12.2012г., е бил изпълнил вменените му задължения за почистване
и поддържане на пътното платно при зимни условия. Развити са подробни съображения за
вида и обема на свършените работи по поддържане на пътното при влошените зимни
условия и снегонавявания. Направен е анализ на доказателствената съвкупност по делото,
крайният извод, от който е, че не е налице неизпълнение от страна на
“Инжстройинженеринг“ ЕООД на възложените му работи с процесният договор за
обществена поръчка, тъй като пътното платно е било изчистено до степен, годна за
движение само на леки коли, при ниска скорост, съобразена с пълната обстановка и време.
Ето защо се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
изпълнителя, съответно за прилагане на чл.33 от договора за обществена поръчка, според
който при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този договор,
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Поддържа се още, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на
л.а.”ВАЗ 2102” с рег.№*****, в който е пътувала пострадалата Р.С., който е нарушил
правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДв.П. Твърди се, че водача не се е съобразил с
усложнена пътна обстановка при зимни условия, при наличия на снегонавявания и вятър, и
движейки се със скорост около 50км./час, макар същата да е била позволена за този участък
от пътя, е предизвикал възникване на процесното ПТП. Моли се за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
9
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.
В разглежданият случай оплакванията на въззивниците-ответници в първоинстанционното
производство, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за наличие на
предпоставките за ангажиране на регресната отговорността на ответната агенция,
респективно не прието неизпълнение на договорно задължение от страна на ТЛП и ответник
по обратният иск. Въпросните оспорвания, не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не е налице спор, а и от събраните доказателства се установява, че на
22.12.2012г. на път “Варна-Добрич“, на около 100 м. от разклона за с.Зорница, в посока
гр.Добрич, е настъпило ПТП, между л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№***** и л.а.“Мазда 323“, с рег.
№*****, при което е пострадала Р.С.. Безспорно е, че отговорността за вреди на водача на
л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, е застрахована при “Дженерали Застраховане“ АД по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, като и че след
сключено споразумение с пострадалата, застрахователят и е заплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 22000лв. Не се спори и по факта, че пътният участък,
където е настъпил инцидента, е част от републиканската пътна мрежа, поради което
отговорността за поддържането на пътя безопасен за движение, е на Агенция “Пътна
инфраструктура“, която от своя страна е възложила това задължение на ДЗЗД ”Североизток
груп”, в качеството на изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка №Д-
22/30.05.2011г. и в частност на “Инжстройинженеринг“ ЕООД, като едно от дружествата
участващи в посоченото гражданско дружество.
Спора се концентрира около въпросите, чия е вината за настъпване на инцидента,
съществува ли причинно следствена връзка между бездействието /неизпълнението/ на
ответниците и настъпилите от инцидента вреди, и налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, съответно правилно ли е определен размера на
заплатеното застрахователно обезщетение.
Установява се от представеният препис от влязло в сила решение по НАХД
№5762/2014г. на ВРС, че водача на л.а.“ВАЗ 2102“, с рег.№*****, е признат за виновен за
настъпването на процесното ПТП, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.20, ал.2 от ЗДв.П.
Към настоящото дело е приобщено гр.д.№6203/2015г. на СГС, което е водено по
повод иск за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на трето неучастващо в
процеса лице, като производство е протекло с участието на Агенция “Пътна
инфраструктура“ като трето лице помага на страната на ответника “Дженерали
Застраховане“ АД. Съгласно постановено по посоченото дело и влязло в сила Решение
№7818 от 21.11.2017г., отговорност за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът
на л.а.“ВАЗ 2102“, така и АПИ, като приносът на водачът на автомобила за настъпване на
вредоносните последици от инцидента, се равнява на 30 %, а независимият принос на АПИ
за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се неизпълнение на законоустановеното
задължение да осигури безопасно експлоатиране на пътя, на който е настъпило ПТП, при
10
зимни условия, е преобладаващ и се равнява на 70%.
В съставения от разследващ полицай при РПУ Аксаково, след посещение на мястото
на инцидента, Протокол за оглед на ПТП от 22.1.2013г., препис от който се намира в
приобщеното гр.д.№6203/2015г. на СГС, е отразено, че пътният участък, е частично заледен
под образувалите се снегонавявания, като и че протекторите на гумите на двата участващи в
произшествието автомобила, са с отлично изразен грайфер на протектора.
В приложеното по делото Писмо-отговор на Агенция “Пътна инфраструктура“ от
20.05.2020г., адресирано до “Дженерали Застраховане“ АД, се излага, че приноса на
агенцията за настъпване на процесното ПТП, при което е пострадала Р.Стефанова,
изразравящ се в наличие на заледен пътен участък, е категорично установен в три съдебни
производства, като е оспорен единствено размера на дължимото обезщетение.
От заключението на назначената САТЕ, което се кредитира от съдът като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е
реализирано, тъй като лек автомобил “ВАЗ 2102“ е навлязъл в лентата за движение на лек
автомобил “Мазда 323“ и се е ударил в него. Според вещото лице ударът между двата
автомобила е настъпил, тъй като при движението си в попътен десен завой л.а.“ВАЗ 2102“
преминава през участък с ниска степен на сцепление на пътната настилка, която е била със
заледени участъци и снегонавявания по нея. В резултат от това л.а. губи странична
устойчивост, задните му колелета започват да приплъзват, при което автомобилът се завърта
около вертикалната си ос по посока обратна на посоката на въртене на часовниковата
стрелка, отклонява се наляво по посока на първоначалното си движение, като навлиза в
лентата за насрещно движение, където се удря в насрещно движещият се лек автомобил
“Мазда 323“. Отразено в заключението, че лек автомобил “ВАЗ 2102“, е със задвижване на
задните колела, без наличието на системи за активна безопасност, като Електронна
стабилизираща програма /ЕСП/, което го прави конструктивно по податлив на загуба на
странична устойчивост. Отразено е още, че наличието на заснежени и заледени участъци по
пътното платно, са допринесли за загубата на странична устойчивост на лек автомобил “ВАЗ
2102“, като и че опесъчаването на платно или обработването му със специални смеси, водят
до увеличаване на степента на сцепление на автомобилните гуми с пътната настилка и
съответно води до намаляване на възможността да настъпи загуба на сцепление и странична
устойчивост на превозните средства. Вещото лице сочи, че не са налице обективни данни,
въз основа на които да определи дали към момента на произшествието пострадалата
Р.Стефанова, е била с поставен предпазен колан.
Според заключението на назначената СМЕ, което се кредитира от съда като
компетентно, обосновано и неоспорено, в резултат от инцидента на 22.12.2012г. Радина
Петрова Стефанова е получила закрита черепно мозъчна травма-пукване на челна кост над
лява очница, ограничен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на мозъка в лява
теменнослепоочна част на главата, която травма е довела до временно опасно за живота
разстройство на здравето. Също така е претърпяла счупване на кости на долна челюст в лява
и дясна половина на челюстта, което е обусловило затрудняване дъвченето и говора за
11
период от 2.5-3 месеца. Вещото лице е заключило, че на 22.12.2012г. пострадалата е била
приета за лечение в Клиника по неврохирургия на МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД, където е
извършено консервативно лечение в продължение на пет дни и в УМБАЛ “Света Марина-
Варна“ АД-Клиника по лицево челюстна хирургия е извършено оперативно лечение на
счупена долна челюст.
Въз основа на горното, въззивният съд намира, следното:
Уреденото в, действащият към датата на увреждането, чл.213 от КЗ /отм./ право на
застрахователя при плащане на застрахователното обезщетение да встъпи в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, по своя характер е регресно, суброгационно право. Ето защо ищеца,
по иск с такава квалификация, в хода на производството, следва да установи, при условията
на пълно и главно доказване, наличието на валидно към датата на деликта застрахователно
правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение на
задълженията си по застрахователния договор, в полза на пострадалия. На следващо място
следва бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях, като в разглеждания
случай отговорността на ответника е обективна /безвиновна/, по реда на чл.49 от ЗЗД, в
качеството му на възложител на работа на трето лице, от чиито действия или бездействие,
като пряка и непосредствена последица, са настъпили имуществени вреди.
Както вече се посочи по-горе няма спор о делото относно наличието на
застрахователно правоотношение и плащането на обезщетение на пострадалата за вреди,
настъпили в резултат от процесното ПТП. Наред с това в разглежданият казус приноса на
ответника Агенция “Пътна инфраструктура“ за настъпване на инцидента в размер на 70 % е
установен с влязло в сила Решение №7818 от 21.11.2017г. по гр.д.№6203/2015г. на СГС,
което е постановено с участието на АПИ както трето лице помагач на страната на
“Дженерали Застраховане“ АД. Макар въпросното решение да е постановено по иск на лице,
което е различно от това в полза, на което е изплатено обезщетението предмет на настоящия
спор, то предвид обстоятелството, че правопораждащият факт-процесното ПТП, е един и
същ приложение, следва да намери разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК, съответно
решението има своята задължителна сила на мотивите и в разглежданият казус. Ето защо
следва да се зачете, че АПИ носи 70 % от отговорността за настъпване на процесното ПТП,
съответно на вредоносните последици от процесното ПТП, тъй като не е изпълнила
законоустановеното си задължение да осигури безопасно експлоатиране при зимни условия
на пътя, на който е настъпил инцидента.
Дори обаче да не бъде споделен горният извод, то въпросният приносът на АПИ за
настъпване на произшествието се установява от събраните по делото доказателства. На
първо място горекоментираното Писмо на Агенция “Пътна инфраструктура“ от 20.05.2020г.
до “Дженерали Застраховане“ АД, съставлява частен документ, който съдържа признание на
неизгоден за авторът му факт, респективно се ползва с обвързваща ответната страна сила.
На следващо място от кореспондиращото си съдържание на Протокола за оглед на
12
ПТП и заключението на САТЕ, се установява, че процесното произшествие е настъпило в
резултат от загуба на странична устойчивост на автомобила, след преминаването му през
заледен участък по пътното платно. В резултат, което следва извод, че макар водача на
автомобила да носи вина за това, че не е съобразил в пълна степен скоростта си на движение
по смисъла на чл.20 от ЗДв.П, то такава се носи и от лицето отговорно за поддържането на
пътя в степен, която го прави безопасен за движение. Тук е мястото да се посочи, че
пространните доводи на жалбоподателите, че пътният участък е бил годен за движение при
зимни условия, се опровергават от съдържанието на протокола за оглед на ПТП, който
засвидетелства наличието на заледени участъци в участъка от пътя, където е реализирано
процесното ПТП. Въпросният протокол е съставен от длъжностно лице /служител на МВР/ в
кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 от ГПК, който се ползва с обвързваща формална доказателствена сила, както относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, така и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В случая материалната
доказателствена стойност на протокола, не е оборена и тя следва да се зачете, респективно
се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него, т.е. че платното
платно не е било почистено или обработено до степен, която го прави безопасно за
движение, предвид наличието на заледени участъци по него. В този смисъл се налага
извода, че пътното платно не е било обработено/обезопасено, съгласно изискванията за
движение при зимни условия.
При положение, че както самите жалбоподатели сочат, участъка от пътя е бил
затворен за движение, поради лошите метеорологични зимни условия, респективно заради
нуждата да бъде почистен и обработен, с цел безопасно движение по него, като отварянето
му за движение е станало непосредствено, преди инцидента, следва да се приеме, че приноса
за настъпване на процесното ПТП, е преимуществено на лицето отговорно за пътната
поддръжка. В тази връзка, следва да се има предвид, че изцяло в правомощията на лицата
отговорни за безопасното движение по пътя, е да определят, кога същия да бъде отворен за
движение, а имено след като е постигнато нужното ниво на почистване.
С оглед горното приноса на Агенция “Пътна инфраструктура“ за настъпване на
вредоносният резултат, правилно е определен от първоинстанционният съд на 70 %.
Неоснователни са изложените във въззивните жалби оплаквания за завишеност на
размера на заплатеното на пострадалата застрахователно обезщетение от 22000лв. Съгласно
възприетото от съда заключение на СМЕ, пострадалата е получила закрита черепно мозъчна
травма, ограничен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на мозъка в лява
теменнослепоочна част на главата, която травма е довела до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Също така е претърпяла счупване на кости на долна челюст в
лява и дясна половина на челюстта, което е обусловило затрудняване дъвченето и говора за
период от 2.5-3 месеца и е наложило оперативно лечение на счупена долна челюст. Така
описаните травми обуславят висок интензитет на търпените болки и страдания, като и
значителен дискомфорт, поради което за репариране на неимуществените вреди, е нужна
13
сума не по-малка от 22000.
Доводите за неустановеност, съответни възможното наличие на съпричиняване на
вредоносният резултат от страна на пострадалата, са неоснователни. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес, възражението за
съпричиняване подлежи на доказване от страната, която го е направила. В случая това са
ответниците-жалбоподатели, а след като тежестта да докажат съпричиняването е тяхна, то те
не могат да се позовават на липсата на доказване.
В заключение следва, че Агенция “Пътна инфраструктура“ следва да възстанови на
“Дженерали Застраховане“ АД 70 % от заплатеното обезщетение на пострадалата, или
сумата от 15400лв.
С оглед възприетото по-горе относно поддръжката на пътното платно към момента на
настъпване на процесният инцидент, се налага извод, че е налице неизпълнение от страна на
изпълнителя “Инжстройинженеринг“ ЕООД на задълженията вменени му с Договор за
възлагане на обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г., с предмет: ”Поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/
на 712.30км. републикански пътища. Ето защо приложение, следва да намери чл.33 от
договора, според който при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички
нормативни и технически изисквания, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди пред възложителя Агенция “Пътна
инфраструктура.
Изложеното води до извод за основателност, както на претенцията на застрахователя,
така и на обратният иск на АПИ, поради което въззивният състав на съдът приема, че
първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемите “Дженерали
Застраховане“ АД и Агенция “Пътна инфраструктура“, искане, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК в тяхна полза, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което според
материалният интерес и правната сложност на делото, съдът определя на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1910/13.06.2022г. постановено по гр.д.№3017/2021г.
по описа на Районен съд Варна, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“, с ЕИК *********, с адрес: гр.София,
бул.“Македония“ №3, да заплати на “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, сумата от
150лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
14
ОСЪЖДА “Инжстройинженеринг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ №31, да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура“, с ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.“Македония“ №3, сумата от
300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15