РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Хасково , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215640100744 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК ********* против ИВ. Н. Х., ЕГН **********, с която се иска да се признае за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сума в размер на 1880,68 лева,
представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна
преписка № ********* в размер на 1865,68 лева и ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (17.06.2019г.) до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2018г. на ПП I -5 – E85, км. 281+896 между
гр. Хасково и гр. Димитровград е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „**“,
модел „**“ с рег. № **, собственост на ИВ. Н. Х., управляван от него, е причинил вреди
върху 16,00 м. предпазна еластична ограда, стопанисвана от Агенция „Пътна
инфраструктура“, областно пътно управление гр. Хасково. За ПТП-то бил съставен
протокол за ПТП № *** от 28.11.2018г., в който били отразени констатациите на
компетентния орган относно настъпилото ПТП, а именно, че виновен бил ответникът И.Х.,
който при движение с несъобразена скорост и след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма загубил контрол над управлявания от
него автомобил и последователно се ударил отляво и отдясно в предпазната еластична
ограда.
По повод причинените повреди на предпазната еластична ограда била предявена
пред ищеца претенция от агенция „Пътна инфраструктура“ и била образувана
ликвидационна преписка № *********. За възстановяване на причинените щети било
определено застрахователно обещетение по експертна оценка в размер на 1865,68 лева.
Същото било изплатено на агенция „Пътна инфраструктура“, областно ПУ-гр. Хасково.
1
Ищецът твърди, че във връзка с ликвидацията на преписката е реализирал и обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
Ищецът поддържа, че към момента на настъпване на ПТП с ответника били
сключили валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/08/118002877631, с период на застрахователно покритие от 04.10.2018г. до
03.10.2019г.
В исковата молба се посочва, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът
предявил регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение за сумата от
1880,68 лева с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2019г. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1572
по описа за 2019г. на Районен съд - Хасково, като за процесната сума в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение № 759 от 20.06.2019г. по ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г.
на РС-Хасково. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 били дадени указания на ищеца да предяви
установителен иск за вземането си.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за
изпълнение № 759 от 20.06.2019г. по ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г. на РС-Хасково.
Претендират се направените съдебни разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на искова молба. В съдебно
заседание ответникът признава иска и моли за постановяване на решение при признание на
иска. Прави искане по чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на изпълнението.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника
обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на
процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска – ответникът е заявил, че признава
предявения иск в първото по делото съдебно заседание, а ищецът е поискал постановяване
на решение при признание на иска още с исковата молба. Същевременно не са налице
процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 от ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави
или да е признато право, с което страната не може да разпорежда.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ, следователно исковата претенция не е от категорията на тези искове,
за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата
на чл. 237 от ГПК – по брачни искове – чл. 324 от ГПК, по искове за гражданско състояние –
чл. 334 от ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 от ГПК.
С оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене и е преустановил извършването на по-нататъшни действия по събирането
и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Съгласно чл. 237, ал.
2 от ГПК в мотивите на съдебното решение е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Следователно съдът постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на
2
спора, а постановява решение за уважаване на иска.
Ето защо настоящия съдебен състав намира, че следва да постанови исканото
решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като не е необходимо да излага мотиви,
тъй като чл. 237, ал. 2 от ГПК дерогира действието на чл. 236, ал. 2 от ГПК.
Направеното искане за разсрочване на процесното вземане, имащо характер на молба
по чл. 241, ал. 1 от ГПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без
уважение. Това е така, защото ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото
за неговото тежко имуществено състояние и за липсата на трудови доходи.
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1572 по описа за
2019г. на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 37,61 лева за платена държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 87,61 лева.
С оглед изхода на делото единствено на ищеца следва да се присъдят такива.
Направено е исъответни искане за осъждане на ответника и за разноските. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 137,61
лева, от които 37,61 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора
/липса на отговор на исковата молба и признание на иска/ и осъществената защита,
изразяваща се в изготвяне на искова молба и молба за открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ по отношение на ИВ. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Хасково, **** съществуването на вземания на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68
спрямо него за сума в размер на 1880,68 лева, от които 1865,68 лева, представляващи
изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № ********* и 15,00
лева, представляващи ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г. на РС-Хасково - 17.06.2019г. до
окончателното плащане.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. Н. Х., ЕГН ********** за разсрочване
изпълнението на решението.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в общ размер на 225,22 лева, от която 137,61
лева, представляващи направени разноски по настоящото дело и 87,61 лева, представляващи
направени разноски по ч.гр.д. № 1572 по описа за 2019г. на РС-Хасково, за които е издадена
заповед № 759 от 20.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково, а частта, в която е оставено без уважение искането
по чл. 241 от ГПК, решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
4