Р Е Ш Е Н И Е

№…..

Димитровград, 02.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

 Членове:

Секретар: С.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1288 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН- за възстановяване на запазена част от наследство.

В исковата молба се твърди, че ищците С.В.К., М.В.К., А.В.К. и Х.В.К. са наследници на В. К.И. ***, починал на 29.11.2011г. През 1987г. наследодателят дарил на ответника С.К.И., който е негов брат, ½ ид.ч. от къща, построена в държавен парцел 8 в кв.21 по плана на Димитровград. В КККР на Димитровград, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-26-929/20.12.2013г. на Началника на СГКК-Хасково, къщата е заснета като две сгради с идентификатори 21052.1019.249.1 с площ 41 кв.м. на два етажа и 21052.1019.249.3 с площ 40 кв.м. на два етажа, разположени в поземлен имот с идентификатор 21052.1019.249 с адрес в Димитровград, ***.С дарението на идеалната част, наследодателят на ищците се разпоредил с единственото имущество, което е останало в наследство към момента на откриването му. Ищците били низходящи на В. К.И. и имали право на запазена част от наследството, която е в размер на общо 2/3 ид.ч. от него или по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях, съгласно чл.29 ал.1 от ЗН. Поддържат, че с дарственото разпореждане, извършено в полза на ответника, наследодателя накърнил тяхната запазена част.Поради това за ищците бил налице правен интерес да искат намаляване на дарението, извършено с нотариален акт №62, т.1, рег.№193, дело №164/1987г. с 2/3 ид.ч. и възстановяване на запазените им части в размер по 1/6 ид.ч. за всеки един. С оглед изложеното искат съдът да постанови решение, с което да намали на основание чл.30 ал.1 от ЗН извършеното с  нотариален акт №62, т.1, рег.№193, дело №164/1987г. от В. К.И., починал на 29.11.2011г., в полза на С.К.И., дарение на ½ ид.ч. от къща построена в държавен парцел 8,в кв.21, по плана на Димитровград, заснета в КККР на Димитровград, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-26-929/20.12.2013г. на Началника на СГКК-Хасково, като две сгради с идентификатори 21052.1019.249.1 с площ 41 кв.м. на два етажа и 21052.1019.249.3 с площ 40 кв.м. на два етажа, разположени в поземлен имот с идентификатор 21052.1019.249 с адрес в Димитровград, ***, с 2/3 ид.ч. и да възстанови запазената част на всеки един от ищците от наследството на В. К.И. в размер на по 1/6 ид.ч. от описания по-горе имот. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът С.К.И. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Заявява, че когато наследника, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис- чл.30 ал.2 от ЗН. В случая нямало доказателство, че ищците са изпълнили това свое задължение. Приемането на наследството по опис било материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Същевременно ищците не били спазили и срока за приемане на наследството по опис, съгласно чл.61 ал.1 от ЗН. В проведеното на 21.02.2017г. съдебно заседание по делото поддържа изложеното в отговора на исковата молба и иска съдът да отхвърли предявения срещу него иск, като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №182, том І, дело №460/1986г., съставен от съдия при РС-Димитровград на 10.07.1986г., К.А.С. и Х. А.С. са продали на сина си В. К.И. свой недвижим имот, представляващ къща, построена върху държавен парцел №VІІІ в квартал 21 по плана на Димитровград, като парцела е с площ 430 кв.м. и е отстъпен на основание чл.1 от Указа за насърчаване на кооперативното и индивидуално жилищно строителство, съгласно Решение на ГНС Димитровград от 09.08.1966г., при граници на парцела: от две страни улици, парцел ІХ и парцел VІІ, срещу задължението на купувача да поеме гледането и издръжката на продавачите, като им осигури нормален и спокоен живот, докато са живи. 

На 10.03.1987г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том І, рег.№193, дело №164/1987г. на съдия при РС-Димитровград, В. К.И. дарил на своя брат – ответника С.К.И., ½ ид.ч. от къща, построена върху държавен парцел №VІІІ в квартал 21 по плана на Димитровград, като парцела е с площ 430 кв.м. и е отстъпен на основание чл.1 от Указа за насърчаване на кооперативното и индивидуално жилищно строителство, съгласно Решение на ГНС Димитровград от 09.08.1966г., при граници на парцела: от две страни улици, парцел ІХ и парцел VІІ.

Съгласно приетата като доказателство по делото Скица на сграда №15-439713/08.09.2016г. с идентификатор 21052.1019.249.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК, въпросната сграда се намира в Димитровград, ***, като е разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1019.249. Същата е със застроена площ от 40 кв.м. и е на 2 етажа, а предназначението й е – жилищна сграда- еднофамилна. Собственици на сградата са: С.В.К. и С.К.И., като всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от нея. Същевременно видно от Скица на сграда №15-439724/08.09.2016г. с идентификатор 21052.1019.249.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК, въпросната сграда се намира в Димитровград, ***, като е разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1019.249. Същата е със застроена площ от 41 кв.м. и е на 2 етажа, а предназначението й е – жилищна сграда- еднофамилна. Собственици на сградата са: С.В.К. и С.К.И., като всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от нея.

Видно от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници изх.№1336/01.09.2016г., издадено от Община Димитровград, В. К.И. е починал на 29.11.2011г. Негови наследници по закон са ищците С.В.К.-син, М.В.К.- дъщеря, А.В.К.-дъщеря и Х.В.К.- дъщеря.

Съгласно представената с отговора на исковата молба Справка по лице в цялата страна, изготвена от Служба по вписванията –Димитровград за периода от 22.11.1916г. до 22.11.2016г., В. К.И. на 11.11.2011г. е прехвърлил на сина си С.В.К. ½ ид.ч. от сграда с РЗП 80 кв.м., построена в общински имот 8, планоснимачен №249, в кв.21, целия с площ 460,70 кв.м., находящ се в Димитровград, кв.“**“, както и още 5 свои недвижими имоти, като от същата справка не се установява след този момент той да е имал или придобивал друго недвижимо имущество, което да е оставил в наследство след смъртта си на 29.11.2011г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно по делото е, че ищците са наследници по закон на починалия на 29.11.2011г. В. К.И.. Няма спор, че приживе- на 10.03.1987г., той е дарил на своя брат и ответник по делото С.К.И. ½ ид.ч. от своя къща, находяща се в Димитровград, ***. На следващо място, безспорно установено е, че на 11.11.2011г. е продал на своя син С.В.К. всички свои недвижими имоти, в т.ч. и останалата му след направеното дарение на ответника през 1987г. ½ ид.ч. от къща, находяща се в Димитровград, ***. Не се оспорва от страна на ответника, че към датата на своята смърт- 29.11.2011г., В. К.И. не е оставил в наследство никакво имущество на своите наследници по закон- ищци по настоящото дело.

Спорно по делото е трябвало ли е да приемат по опис оставеното им от В. К.И. наследство четиримата ищци, както и налице ли са основанията за намаляване на извършеното от страна на наследодателя дарение на ½ ид.ч. от къща, находяща се в Димитровград, ***, на неговия брат- ответника С.К.И. и възстановяване на запазената част на всеки един от ищците от наследството на В. И..

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

За да упражни това свое право спрямо лица, които не са наследници по закон обаче, наследникът, чиято запазена част е накърнена, трябва да е приел наследството по опис /чл.30 ал.2 от ЗН/. Самото приемане на наследството по опис трябва да бъде направено в тримесечен срок от узнаването от наследника, че наследството е открито –чл.61 ал.1 от ЗН.

От представеното по делото Удостоверение за наследници на В. К.И. се установи, че четиримата ищци са негови низходящи- син и дъщери, като съответно и на основание чл.29 ал.1 от ЗН би следвало да имат запазена част в размер на 2/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя.

Доколкото ответникът С.К.И., който е брат на наследодателя В. К.И., не е сред лицата призовани към наследяване, то в случая същия не се явява наследник по закон по смисъла на чл.30 ал.2 от ЗН.

От събраните по делото доказателства не се установява четиримата наследници да са приели по опис оставеното им от В. И. наследство. Въпреки това, съдът счита, че в настоящия случай не е налице пречка по смисъла на чл.30 ал.2 от ЗН ищците да упражнят правото си и да искат намаление на направеното в полза на ответника дарение до размера на запазената им част от наследството. Въпросът за изискването на чл.30 ал.2 от ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в ТР №3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е приложимо към универсалното завещателно разпореждане. По реда на чл.290 от ГПК е постановено Решение №28/21.02.2014г. по гр.д.№825/2012г. на ІІ г.о., в което е прието, че нормата на чл.30 ал.2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт  в полза на един надарен, наследодателя е изчерпал цялото наследство, като хипотезата е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание, доколкото и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28 ал.1 от ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството  и при предявен иск по чл.30 ал.1 от ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 от ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.29 от ЗН, съставляваща размера на запазената част.

Това разрешение следва да се приложи и за настоящия спор, доколкото наследодателя се е разпоредил в полза на ответника с единствено свое имущество чрез дарение, като след смъртта му в полза на неговите наследници по закон не е оставил никакво друго имущество.

Предвид това и доколкото липсва оставено от В. К.И. наследство, то за да възникне за ищците правото да предявят иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН не е необходимо преди това те да са приели наследството по опис. В този смисъл и направеното от ответника възражение, че ищците не са приели наследството в срок от 3 месеца, считано от датата на неговото откриване- 29.11.2011г., съдът счита за неоснователно.

Доколкото в настоящото производство не се събраха доказателства, че към момента на смъртта си -29.11.2011г. В. К.И. е оставил имущество в наследство на своите четирима наследници по закон- ищци по делото, както и при липсата на възражение от страна на ответника в противна насока, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН е основателен и доказан. Действително, непосредствено преди смъртта си – на 11.11.2011г. наследодателят се е разпоредил в полза на първия ищец с цялото си имущество, но това е станало не чрез завещание или дарение, а по силата на покупко-продажба. Поради това и предвид разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН въпросното имущество не може да бъде прихванато от полагащия се в наследство дял на този ищец, тъй като прехвърлянето на собствеността му е станала не чрез завещание или дарение, а чрез покупко-продажба.

Четиримата ищци са наследници на В. К.И. с право на запазена част, чийто размер съгласно чл.29 ал.1 от ЗН е 2/3 от имуществото на наследодателя. Предвид това, че при откриването на наследството на В. И. не е останало имущество, което неговите син и три дъщери да получат съобразно наследствените си дялове, то направеното приживе от наследодателя с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том І, рег.№193, дело №164/1987г. на съдия при РС-Димитровград, дарение на ½ ид.ч. от къща, находяща се в Димитровград, ***, следва да бъде намалено до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част, като възстановяването на тази част следва да се извърши без съставяне на наследствена маса по чл.31 от ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената част.

Ето защо и доколкото наследодателят е оставил четири свои деца, съответно наследници по закон, запазената част за всяко от тях от така дареното имущество е в размер на по 1/6 ид.ч. от него или общо 2/3 ид.ч., съгласно чл.29 ал.1 от ЗН.

Предвид изложеното съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН е основателен и доказан, като направеното от наследодателя В. К.И. дарение на ответника С.К.И. на ½ ид.ч. от къща, находяща се в Димитровград, *** следва да бъде намалено с 2/3 и всеки от четиримата ищци да получи в свой дял по 1/6 ид.ч. от това имущество, представляваща негова запазена част от наследството.

 При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците направените от тях деловодни разноски за платена държавна такса-80 лева, за адвокатско възнаграждение- 730 лева, държавна такса за вписване на обезпечителната заповед- 15 лева и държавна такса за вписване на исковата молба- 10 лева.

С оглед на това, че ответника в настоящото производство ползва правна помощ, на основание чл.78 ал.7 изр.2 от ГПК, същия следва да бъде осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ направените разноски за адвокатско възнаграждение, определени съобразно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН, дарението, направено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том І, рег.№193, дело №164/1987г. на съдия при РС-Димитровград, по силата на което В. К.И.,***, починал на 29.11.2011г., е дарил на С.К.И., с ЕГН **********,***, следния недвижим имот: ½ ид.ч. от къща, построена в държавен парцел 8 в кв.21 по плана на Димитровград, заснета в КККР на Димитровград, изменена със Заповед №КД 14-26-929/20.12.2013г. на Началника на СГКК-Хасково, като две сгради с идентификатори 21052.1019.249.1 с площ 41 кв.м. на два етажа и 21052.1019.249.3 с площ 40 кв.м. на два етажа, разположени в поземлен имот с идентификатор 21052.1019.249, с адрес в Димитровград, ***, с 2/3 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.В.К., с ЕГН **********,***, на М.В.К., с ЕГН **********,***, на А.В.К., с ЕГН **********,***, и на Х.В.К., с ЕГН **********,***, от наследството на В. К.И.,***, починал на 29.11.2011г., в размер на 1/6 ид.ч. за всеки от тях, от гореописания имот.

 

            ОСЪЖДА С.К.И., с ЕГН **********,***, да заплати на С.В.К., с ЕГН **********,***, М.В.К., с ЕГН **********,***, А.В.К., с ЕГН **********,***, и на Х.В.К., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 835 /осемстотин тридесет и пет/ лева.

 

ОСЪЖДА С.К.И., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата в размер на 100 /сто/ лева за предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: