Р Е Ш Е Н И Е № 208/24.11.2020 г.
Гр.
Ямбол, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на втори ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 260 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.К.П.
*** против Решение № Ц2153-28-27/01.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 39/прот. № N01088
от 06.03.2020 г. на Ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят,
съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3а от КСО, освен личната пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване, има право да получи 50% от личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Иска се неговата отмяна. Претендира се
присъждане и на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, участва лично и с упълномощения
от него процесуален представител.
Последният поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозираното писмено становище с вх. № 2220/29.10.2020 г. жалбата се оспорва изцяло. Счита, че същата е
неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана, предвид
обстоятелството, че отпуснатата лична пенсия на
жалбоподателя за инвалидност поради трудова злополука и професионално
заболяване правилно е спряна, като по-неблагоприятна. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
10.11.2015 г. жалбоподателят Р.П. подал заявление за отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване (вх. №
2114-28-2/10.11.2015 г.), като по делото не е спорно, че към този момент същият
е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С
Разпореждане № 29/прот. N01436 от 09.12.2015 г., на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, на жалбоподателя е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално
заболяване, считано от 10.11.2015 г.. Със същото
разпореждане, като по - неблагоприятна,
е спряна личната му инвалидна пенсия поради трудова злополука и професионално
заболяване и е продължено изплащането на личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване.
Впоследствие,
на 05.03.2020 г. жалбоподателя Р.П. подал ново
заявление (вх. № 2112-28-52) за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест. Това искане административният орган приел за искане за
възобновяване и с Разпореждане № 39/прот. N01088 от 06.03.2020 г. на Ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, пенсията за инвалидност
поради трудова злополука и професионална болест била възобновена, считано от
05.03.2020 г. Със същото разпореждане била спряна личната пенсия на П. за
инвалидност поради общо заболяване.
Срещу
горното разпореждане Р.П. подал жалба до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, в която посочил, че то
е незаконосъобразно, тъй като освен личната пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест, следва да му се изплаща и 50 % от
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Решение №
Ц2153-28-27/01.09.2020 г., Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил жалбата без уважение. Именно това решение е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
Спор
по фактите между страните по делото няма. Спорът е единствено правен и се свежда
до правото на жалбоподателя П. да получава наред с личната си пенсия за инвалидност поради трудова злополука
и професионална болест и 50% от личната си пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № Ц2153-28-27/01.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за
прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Като
правно основание за спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, в Разпореждане № 39/прот. N01088 от 06.03.2020 г. е посочена
разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, съобразно която пенсията се спира,
когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната
по размер. В чл. 101, ал. 3а от КСО пък е предвидено, че когато лицето има
право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се
определя най-голямата по размер. В случая, видно от данните по делото, личната
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е
определена на 314.14 лева и очевидно е по-благоприятна за П. от тази за
инвалидност поради общо заболяване, която е определена на 279.34 лева, с оглед
на което правилно е била спряна именно пенсията за инвалидност поради общо
заболяване.
Що
се отнася до твърдението в жалбата, че жалбоподателят П. има право да получи
пълният размер на по-благоприятната пенсия (която в случая е тази за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест) и 50 % от
по-неблагоприятната (тази за инвалидност поради общо заболяване), съдът намира
същото за несъстоятелно. В тази връзка следва да се посочи следното:
Разпоредбите
на чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от КСО предвиждат изключения от общото правило на ал.
3а от същия член (уреждаща при правото
на повече от една пенсия да се получава по избор една от пенсиите в пълен
размер и 50 на сто от останалите), като в ал. 1 изчерпателно са изброени
различните видове лични и наследствени пенсии, които не могат да се получават
едновременно, а в ал. 2 е уредена хипотеза, касаеща
само личните пенсии за инвалидност за различни страдания. Според тази
разпоредба, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за
инвалидност за различни страдания, се определя една – най-голямата по размер.
Цитираната разпоредба визира всички лични пенсии за инвалидност, включително
тези за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест и за
общо заболяване. Извън тези
изключения, приложение намира чл. 101, ал. 3а от КСО, съобразно която при право
на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и
50 на сто от останалите. Очевидна е липсата на обвързаност между ал. 2 и ал. 3а
на чл. 101 от КСО, доколкото първата разпоредба се явява специална по отношение
на втората и поради това изключва нейното приложение.
В
случая не е спорно, че жалбоподателят П. има право на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и на лична пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест. Тези пенсии обаче, по аргумент от чл.
101, ал. 2 от КСО не могат да бъдат получавани едновременно, което е наложило
пенсията с по-нисък размер (тази за инвалидност поради общо заболяване) да бъде
спряна.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.П. ***, със съдебен
адрес:***, кантора 1, чрез адв. Г.Х. против
Решение № Ц2153-28-27/01.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 39/прот. N01088 от 06.03.2020 г. на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол
ОСЪЖДА
Р.К.П. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете