Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №

 

гр. Сливница,  11.02.2021 г.

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – град Сливница, шести състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

                                                           

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 217 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Н.Ш., с ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, офис 3, срещу наказателно постановление № 42-0001221 от 22.08.2019 г., издадено от И. Р. Х. - началник ОО „АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Не се навеждат конкретни твърдения. Не се представят доказателства. В съдено заседания, жалбодателят не се явява, представлява се от адв.Сунай Мехмед АК-Кърджали, който поддържа жалбата. Моли за събиране на гласни доказателства.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне на процесното НП, както и приетите в хода на съдебното производство и представени от жалбодателя такива и показанията на свидетелите Д.Р.Б., А.Б.С.и Й.Б.М., намира следното:

На 20.06.2019 г., около 13,00ч. св. Д.Р.Б. на длъжност инспектор в ОО „АА“ спира за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, модел „Каравел 2,5 Д“ с рег. № К * ВА, движещ се по главен път Е-80, на около 3 км след ГКПП Калотина, с посока на движение гр.Сливница. При провелката установил, че автомобилът е управляван от жалбодателя, но е собственост на Б.М.С.. Било установено, че автомобилът пътува от Белгия за България. Пътуващите в автомобила били 6-7 пътници, като пътниците и Н.А.К. дали сведение, че за превоза са заплатили на жалбодателя по 30 евро. Жалбодателят не представил лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози. За констатираното, св.Б. съставил АУАН №265077 от 20.06.2019г. за нарушение на чл.6, ал.1 ЗАвтПр на жалбодателя, който той отказал да подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел за отказа му. В самият АУАН не са отбелязани възражения на жалбодателя, нито такива са депозирани в законоустановеният срок.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 42-0001221 от 22.08.2019 г., издадено от И. Р. Х. - началник ОО „АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

От свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.С и Й„А. е видно че същите са пътували с жалбодателя от Белгия до България, като в автомобила е имало още хора, включително и С.К. и Н.К.. Заявяват, че са приятели с жалбодателя и пътували като такива, като не са му давали пари за пътуването. Не са видели и другите пътници да му дават пари. Заявяват, че и друг път са пътували заедно с жалбодателя, който бил познат на бащата на св.А. С.. Останали с впечатлението че всички пътуващи в автомобила са познати на жабодаеля. Заявяват че не са пътували друг път с жалбодателя, при който да са били проверявани от контролните органи, освен този за който разказват, както и че не са пътували друг път с хората, които са били при това пътуване.

В съдебно заседание, актосъставителят, Д.Б., заявява, че при извършване на проверката в автомобила, освен жалбодателя, който е бил водач, са пътували още 6-7 човека. Заявява, че двама от пътуващите дали сведение, че са заплатили на водача по 30 евро за пътуването, като останалите някои от които били гръцки граждани си мълчали и нищо нито казали, нито дали писмени обяснения. Заявява, че жалбодателят устно изложил възражения относно съставеният АУАН, като заявил, че пътуващите са негови приятели.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти, свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относим.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение бланков № 265077 от 20.06.2019г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словестно, като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. Посочено е датата и мястото на извършване на констатираното нарушение.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят Д.Р.Б., заемащ длъжността „инспектор“ в ОО „АА“- гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН .

Административнонаказващият орган - началникът на ОО „АА“ - гр. София, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че на 20.06.2019г. около 13.00ч. в област София, по главен път Е-80, на около 3км. след ГКПП Калотина, с посока на движение , гр.Сливница, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, модел „Каравел 2,5 Д“ с рег. № К * ВА, извършвал обществен международен превоз на пътници срещу заплащане от Белгия-България, без издаден Лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози. 

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАвтП.

Според чл.7а, ал.1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария и издава удостоверение по образец.

Според чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на Европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2 000 лв. при първо нарушение.

Така обсъдените по-горе законови норми обосновават извода, че обективен елемент от състава на административното нарушение е наличието на доказано осъществяване на обществен превоз на пътници или товари.

В ЗАвтП се съдържат легални дефиниции на понятието „обществен превоз” и „превоз на пътници”. Съгласно т.1 на §1 на ДР на ЗАвтП „обществен превоз” е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане. „Превоз на пътници” съставлява дейност на физическо или юридическо лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. За да е налице състав на процесното административно нарушение е необходимо още извършването на обществен превоз на пътници да се осъществява без лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

По делото не се спори относно факта, че липсва такъв издаден лиценз, няма и удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Спорът касае обстоятелствата ,свързани с извършване на обществен превоз, срещу заплащане, както указва в приложимата нормативна уредба законодателя. В тежест на административнонаказващият орган е да установи по делото всички елементи от състава на вмененото на лицето деяние-административно нарушение, а именно, че с конкретно описания автомобил, управляван от жалбодателя на 20.06.2019г. на посоченото място, бил извършван обществен превоз на пътници, т.е. да се докаже, че на посочената дата и място, посредством превозното средство са превозвани пътници срещу заплащане.

В наказателното постановление се сочи, че с автомобила били превозвани пътници, без да е посочен техния брой, но са посочени двама пътници според сведението от които е догворена сума, който да заплатят за превоза. Видно от приложените сведения от посочените двама пътуващи се установява, че били договорили по 30 евро на човек за гориво и транспортни разходи, които да заплатят на жалбодателя като пристигнат в България. Нито в съставения по-рано Акт за установяване на административно нарушение, нито в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, органите са индивидуализирали лицата, които пътували в автомобила. Липсват и доказателства, от които да се удостоверява, че те са платили цена за превозването на водача на превозното средство. Сред материалите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, са представени два броя сведения /л.11-12 от първоинстанционното дело/, които представляват еднообразна бланка наименована „сведение“ попълнени от различни лица, които посочват че са договорили заплащането на 30 евро на жалбодателя, след пристигането си в България за гориво и пътни разходи.

Разпитаните в хода на съдебното следствие двама свидетели, пътували на процесната дата с автомобила на жалбодателя, заявяват, че не са плащали пари на жалбодателя за превоза, както и че в автомобила са били 6-7 човека, включително пътниците дали сведението. Според актосъставителя, също в автомобила са пътували 6-7 човека, от които само двамата, посочени в АУАН се съгласили да дадат обяснения във връзка с пътуването им.

От така анализираните колко души са били в автомобила и , че в автомобила са се возили 2 броя пътници срещу заплащане. Това е така, защото лицата, попълнили сведениято, заявяват че заплащане е договорено за горивото, но не е ясно, дали така договореното заплащане е заплатено. Още повече, че самите даващи сведенията заявяват, че следвало да заплатят сумата в България, като пристигнат. Следва да се отбележи, че нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили имената на пътуващите лица в АУАН и/или наказателното постановление, нито в материалите по делото са приложени други източници, от които да са видни лични данни на лицата пътуващи в процесния автомобил и какви граждани са, при което индивидуализацията им е и невъзможна.

По изложените съображения, обжалваното НП,  следва да бъде отменено, като неправилно. Въпреки гласните доказателства, ангажирани по делото с разпита на актосъставителя, Д.Р.Б., а именно заявеното от него, че лично възприел факта на превозване на няколко лица в описания автомобил, друг съществен правнозначим факт, от състава на вмененото нарушение от обективна страна, че превозът бил извършен срещу заплащане, остана недоказан по делото. След като липсват доказателства, от които да се установят по несъмнен начин всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението, то процесното НП , следва да бъде отменено, като недоказано.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0001221 от 22.08.2019 г., издадено от И. Р. Х. - началник ОО „АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с което за нарушение на на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, на Б.Н.Ш., с ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, офис 3, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: