№ 19169
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110149079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод искова молба вх. № 245514/01.09.2023 г. на Р.
Х. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., срещу [ фирма ] ЕАД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 2 639,98 лева, начислена с Фактура № /31.07.2023 г. за неплатени
търговски задължения за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., касаещи топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., с абонатен № , и отразена
като неплатена сума за изминал период към 11.08.2023 г. във фактура № /31.07.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че през м. август 2023 г. е получил фактура №
/31.07.2023 г., съгласно която дължал на ответника сумата в размер на 2 639,98 лева,
представляваща неплатени търговски задължения за изминал период към 11.08.2023 г., при
отбелязване, че сумата съставлява „доплащане от изравнителна сметка“. Оспорва
дължимостта на посочената сума, като навежда доводи, че тя не съответства на реалното
потребление на топлинна енергия /ТЕ/ в недвижимия имот, находящ се в гр. София, ж. к. ,
бл. , вх., ет., ап., за който за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. е била използвана услугата
„дистанционно отчитане“ с оглед реално помесечно отчитане на действително потребената
ТЕ, надлежно заплащана от ищеца съобразно отчетените показания. Поддържа, че
процесната сума е била незаконосъобразно начислена от топлофикационното дружество, при
конкретно изложени твърдения за допуснати от последното нарушения на нормативната
уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката /ЗЕ/ – а именно при нарушения на чл. 140, ал.
5 ЗЕ, чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, чл. 145, ал. 1 ЗЕ. Развиват се аргументи за незаконосъобразно
начисляване на процесната сума съобразно отменената разпоредба на чл. 6.1.1. от
Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на
Министъра на енергетиката. Допълнително се сочи, че в издадената фактура ищецът е бил
1
неправилно посочен като бизнес партньор, при липса на сключен между него и [ фирма ]
ЕАД договор. Моли за постановяване на решение, с което искът му да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Доводите му за неоснователност
на иска са обосновани с твърдения за валидно възникнало и съществуващо между него и
ищеца облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е
била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като в края на отоплителния сезон е изготвена изравнителна сметка на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната ТЕ в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ищецът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената топлинна енергия в пълен размер.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена и приета като писмено доказателство молба от 28.06.1994 г.
на Р. Х. Р. до председателя на Управителния съвет на [ фирма ] АД /с положени печат и
входящ номер по регистърната система на адресата/, с искане за откриване на партида на
негово име за следния жилищен имот: гр. София, ж. к. , ул. , бл. , вх., ет., ап. – процесния
имот, при отбелязване, че семейството на молителя се състои от 3 лица. Молбата е
саморъчно подписана от нейния подател, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Фактура №
/31.07.2023 г.,издадена от [ фирма ] ЕАД на Р. Х. Р. за отчетен период 01.07.2023 г. –
31.07.2023 г., за сумата от 30,76 лева с вкл. ДДС. В така издадената фактура се съдържа
отбелязване, че нейният получател има неплатени търговски задължения за изминал
период към 11.08.2023 г. в общ размер на 2 639,98 лева, или заедно със сумата за отчетен
период 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г., задължението на Р. Х. Р. към [ фирма ] ЕАД възлиза на
сумата от 2 670,74 лева. Към фактурата е приложено съобщение, съдържащо допълнителна
информация за неплатените задължения.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Индивидуална
справка за използвана топлинна енергия за отчетен периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., абонатен № , инсталация №
. В нея се съдържа отбелязване, че след изравнение на количество ТЕ /начислена ТЕ 7.44421
мв/ч и по изравнителна сметка ТЕ / общото количество ТЕ, доставено до горепосочения
имот възлиза на 23.37224 мв/ч.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Фактура №
/31.07.2023 г., издадена от [ фирма ] ЕАД на Р. Х. Р. за отчетен период 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г., за сумата от 3 744,47 лева с вкл. ДДС, при отбелязване, че за посочения период
са платени суми по фактури в размер на 1 104,49 лева, като неизплатен е останал
остатъкът от 2 639,98 лева.
По делото са представени и приети като писмени доказателства индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице
2
инж. Н. М. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което преценено по реда
на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е
констатирало, че количеството постъпила ТЕ в сградата – етажна собственост, находяща се
на адрес: гр. София, ж.к. . бл. , вх. Г ., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан в началото на всеки месец по електронен път
чрез преносим уред с четяща глава „терминал“, като технологичните разходи са били
приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период в имота с абонатен № . са били
начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – по отчетените единици от 5 броя
електронни топлоразпределители с дистанционно отчитане, монтирани на 11.04.2022 г., а
именно 3 броя панелни радиатори ПККП и 2 броя алуминиеви радиатори /общо 7 639
деления, които умножени с коефициента на съответното тяло, дават количеството дялови
единици, приведени към еталонния модел радиатор, или общо за отчетния период 2022 –
2023 г. деленията възлизат на 23 132,38/; суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване
/БГВ/ – на база отчетените единици от монтираните в имота 2 броя топли водомера, като
количеството отчетена топла вода за исковия период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е 34
куб. м.; суми за ТЕ за сградна инсталация – съобразно т.6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., изм. И доп. ДВ, бр.
94/29.10.2013 г., като ТЕ, изчислена за сградна инсталация е била разпределена между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на съответния имот, който конкретно за
процесния имот, според Акта за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 1993 г.,
възлиза на 248,2 куб. м., но според констатациите на вещото лице в случая ТЕ за сградна
инсталация е начислена за по малък-отопляем обем - 243 куб. м. През разглеждания период
дяловото разпределение в сградата ЕС е извършвано от третото лице – помагач по делото.
Топлинният счетоводител е изготвял информация за разпределението на разхода на ТЕ за
отопление и БГВ между абонатите съгласно нормативната база /ЗЕ от 2006г./, след края на
всеки отоплителен сезон за период от 12 месеца. Разпределената топлинна енергия на
абонатен № , след отчета на топлоразпределителите и топлите водомери в ап., вх., бл. в ж. к.
, е на стойност, както следва: за сградна инсталация – 313,19 лева, за отопление на имота
– 2 902, 47 лева, и за БГВ – 285,66 лева, или общо 3 501,32 лева. Изслушано в съдебно
заседание, проведено на 29.11.2023 г., вещото лице посочва, че от 01.07.2022 г. до края на
процесния период ДДС е 9 %, което е наложило корекция в експертизата, относима
единствено към паричната равностойност за доставената ТЕ. Вещото лице посочва още, че
на базата на извършения оглед в имота на ищеца и изготвената изравнителна сметка, може
да се направи заключение, че ТЕ и сумата за нея са били изчислени в съответствие с
нормативната база. Енергията на общия топломер е била разпределена от ФДР по един и
същ начин по Наредбата. Вещото лице заявява, че радиоотчетът е за всички абонати в
абонатната станция. В процесния апартамент има чисто нови уреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при предявен
отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на валидно договорно правоотношение с ищеца, в
рамките на което в негова полза е възникнало вземане за процесната сума, вкл. реално
доставена от него по договора топлинна енергия на стойност, съответна на начислената по
процесната фактура. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, както и обстоятелството, че срещу него е
начислена посочената в исковата молба сума от ответника.
3
По делото е представена и приета Фактура № /31.07.2023 г., издадена от [ фирма ]
ЕАД на Р. Х. Р. за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., за сумата от 3 744,47 лева с
вкл. ДДС, при отбелязване, че за посочения период са платени суми по фактури в размер на
1 104,49 лева, като неизплатен е останал остатъкът от 2 639,98 лева. С оглед на това за
ищеца в настоящото производство е налице правен интерес да установи недължимост на
начислената му сума, отразена като неизплатен остатък по горепосочената фактура.
Относно наличието на облигационно отношение между страните по делото
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Като съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, настоящият съдебен състав намира, че между страните в настоящото производство е
съществувало валидно облигационно правоотношение в исковия период. За да достигне до
този правен извод, съдът съобрази представената по делото молба от 28.06.1994 г.,
адресирана от ищеца Р. Х. Р. до председателя на Управителния съвет на [ фирма ] АД, с
искане за откриване на партида на негово име за процесния имот, находящ се в гр. София, ж.
к. , бл. , вх., ет., ап.. Молбата е саморъчно подписана от нейния подател, чийто подпис не се
оспорва в настоящия процес. От представените по делото писмени доказателства –
индивидуални справки за отопление и топла вода и фактури се установява, че партидата
досежно процесния апартамент ., открита при ищцовото дружество, се води на името на
ищеца Р. Х. Р.. Предвид така установеното, съдът намира, че с молбата от 28.06.1994 г.
4
(подадена преди исковия период) Р. Х. Р. е направил изрично искане пред ищцовото
дружество да бъде открита партида само на негово име, като тази молба представлява по
своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – аргумент от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел тази молба, открил е
партида на името на молителя и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
имот, ищецът е приел предложението на Р. Х. Р. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. Поради това настоящият съдебен състав намира, че по изрично изразената
от ищеца воля е било породено облигационно правоотношение между последния и
ищцовото топлофикационно дружество. По делото не се твърди, а и не се представят
доказателства за настъпили последващи юридически факти, които да са довели до промяна в
страните по така възникналото облигационно отношение – нещо повече, видно от
твърденията на самия ищец и констатациите на вещото лице по СТЕ, извършило оглед на
процесния имот, в последния пребивават именно ищецът и неговото семейство, което
представлява индиция за липсата на последващи такива релевантни факти, които да са се
отразили на съдържанието на облигационната връзка между страните по делото.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ТЕ
за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Относно осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия до
процесния имот и нейното количество
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена
от сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа
на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния отчетен
период е извършвано от третото лице – помагач на ищеца [ фирма ] ООД /с предишни
наименования [ фирма ] ООД и [ фирма ] ООД/, в какъвто смисъл е и констатацията на
вещото лице – топлотехник, а и това обстоятелство се установява от представените от
третото лице индивидуални справки за използвана топлинна енергия и формуляри за отчет,
саморъчно подписани от ищеца, чийто подписи не се оспорват в процеса.
От допуснатата, изслушана и приета без възражения на страните техническа
експертиза, която съдът възприема за обективно и компетентно дадена, с оглед на което я
кредитира, се установява, че през процесния период в имота на ответника е имало 5 броя
5
електронни топлоразпределители с радиоотчет /3 броя панелни радиатори ПККП и 2 броя
алуминиеви радиатори/и 2 броя водомери за топла вода. Съобразявайки факта, че
топломерите в имота на ищеца са с радиоотчет, вещото лице е констатирало, че топлинната
енергия в имота, отдадена за отопление, е изчислена въз основа на реално извършен отчет
чрез радиоотчитането на показанията на топломерите, нанесени в софтуер на ФДР и в
изравнителна сметка за отчетния период. От заключението се установява, че ТЕ е начислена
съобразно нормативните изисквания. Вещото лице е установило, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, като дяловото разпределение на топлинна енергия също е извършено съобразно
нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на доставена ТЕ са
изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през
процесния период цени. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителната
сметка, изготвена в края на отчетния период, експертизата е приела, че реално доставеното
до имота количество топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. възлиза на
3 850,66 лева, като тази стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени по време или след
процесния период. Вещото лице е отчело обаче, че при изчисленията на ответното
дружество не е съобразено, че ДДС на топлинна енергия за исковия период е намален от 20
% на 9%, поради което и след математически изчисления е посочено, че през процесния
период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
3 501,32 лева, като в тази сума се включват 313,19 лева – стойност на ТЕ за сградна
инсталация, 2 902,47 лева – стойност на ТЕ за отопление на имот, и 285,66 лева – стойност
на ТЕ за БГВ.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на общия топломер и на индивидуалните разпределители в имота, вкл. извършен оглед на
процесния имот и уредите в него. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на
реално доставената топлинна енергия след отчитане на резултата от изравнителната сметка
се равнява на 3 501,32 лева. При така установените количества топлинна енергия, доставени
в процесната сграда – етажна собственост, правилното начисляване на топлинната енергия
за имота и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е
правилно извършено, съдът приема, че ответникът е доказал количеството на доставена
топлинна енергия, стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени,
до размера на сумата от 3 501,32 лева. В тази сума се включват начислените и реално
заплатени суми по фактури в общ размер на 1 104,49 лева, като неизплатен се явява
остатъкът от 2 396,83 лева. Следователно предявеният отрицателен установителен иск
следва да се уважи до размера на сумата от 243,15 лева и следва да се отхвърли за
горницата до пълния предявен размер от 2 639,98 лева.
Във връзка с доводите на ищеца, съдът следва да посочи, че намира за неоснователни
същите в частта досежно произволното начисляване на процесните суми. В тази насока
6
съдът съобрази ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по СТЕ, които еднопосочно сочат, че начислените суми за ТЕ за имота на ищеца в
исковия период съответстват на реалното потребление на ТЕ в него.
Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразно начисляване на процесната
сума съобразно отменената разпоредба на чл. 6.1.1. от Методиката, Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. Това е така, тъй
като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е
разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на
решението на ВАС от 03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. съдът приема, че за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Методиката представлява приложим административен акт.
Настоящият състав намира, че не е налице и нарушение на общностното право /ЕО/ и
конкретно на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги (отм.). Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение
на дължимия резултат, но националните власти определят формата и начина на въвеждането
им в действащото вътрешно право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в
българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена
директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен
субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва
да прилага националните норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. В
случая в съответствие с принципа, залегнал в горецитираната директива, у нас е въведена
системата за дялово разпределение, а чрез издаваните в края на съответните отчетни
периоди изравнителните сметки се постига разпределение на разходите за отопление
съобразно реалното потребление в съответствие с целите на европейското законодателство.
Доколкото в конкретния случай, съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, а
не с осъдителен такъв, то в настоящото исково производство не могат да се преценяват
евентуални приспадания на предходни или следващи задължения на ищеца към
топлоснабдителното дружество, касаещи различен отчетен период и съответно произтичащи
от друг юридически факт.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен до размера на сумата от 243,15 лева и следва да се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер от 2 639,98 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
разноски за държавна такса – 105,60 лева, депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза – 300,00 лева, и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, което
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
7
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, отчитайки конкретната
фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания с
участието на процесуални представител на ищеца и материалния интерес по предявения
установителен иск, съдът намира, че следва да бъде определен адвокатски хонорар в размер
на 500,00 лева.
Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 37,36 лева, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на процесуалния му
представител сумата в размер на 46,05 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед
изхода на делото в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 90,79 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Х. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., НЕ ДЪЛЖИ на [ фирма ] ЕАД,
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , сумата в размер на 243,15
лева, начислена с Фактура № /31.07.2023 г. за неплатени търговски задължения за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., касаещи топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж. к. , бл. , вх., ет., ап., с абонатен № , и отразена като неплатена сума за изминал период към
11.08.2023 г. във фактура № /31.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2 639,98 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [ фирма ] ЕАД, ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. № , да заплати на Р. Х. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ., бл. , вх., ет., ап., сумата в размер на 37,36 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 49079/2023 по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, [ фирма ] ЕАД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. № , да заплати на адвокат В. Р. Р., ЕГН: **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. № , ет., офи., сумата в размер на 46,05
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р. Х. Р., ЕГН:
**********, в производството по гр. д. № 49079/2023 по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Х. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ., бл. , вх., ет., ап., да заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. № , сумата в размер на 90,79 лева – разноски в производството
по гр. д. № 49079/2023 по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на [ фирма ] ООД /с предишно
наименование [ фирма ] ООД/, като трето лице – помагач на страната на [ фирма ] ЕАД, ЕИК:
..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9