№ 6020
гр. С, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МА Гражданско дело №
20211110161035 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. К. Н. срещу А К. Н., а в срока по
чл. 131 ГПК е предявена и насрещна искова молба от А К. Н. срещу Д. К. Н.. В хода на
процеса – на 09.03.2024 г. Д. К. Н. е починал и е заместен по реда на чл. 227 ГПК от
наследниците си по закон Т. Д. Н. – З и С. Д. Н..
Първоначалният ищец Д. К. Н., починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.
227 ГПК от наследниците си по закон Т. Д. Н. – З и С. Д. Н., е предявил осъдителен иск с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС против А К. Н., за сума в размер на 19425 лева
/увеличен размер в о.с.з. на 29.10.2024 г. от първоначално предявен размер 12653,33 лв/,
представляваща обезщетение за периода от 01.08.2018 г. до 25.10.2021 г. за лишаване от
правото да ползва 1/6 идеални части от съсобствени недвижими имоти –дворно място в
поземлен имот с идентификатор ******, представляващо УПИ IX-85, с площ от 540 кв.м.в
квартал 80 по плана на гр. С, местност СР – квартали от североизточен град, прилежащи на
ПЗА, първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. с идентификатор
******* и гараж с идентификатор ******.3 ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че ищецът притежава 1/6 идеални части от правото на
собственост върху дворно място, представляващо УПИ IX-85, с площ от 540 кв.м.в квартал
80 по плана на гр. С, местност СР – квартали от североизточен град, прилежащи на ПЗА,
ведно с построената в него масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. на първи и тавански
етаж и избени помещения заедно с два гаража с обща площ 36 кв. м. Твърди, че от 2013 г.
ответницата ползва цялата сграда и гаражите, както и дворното място, като по този начин го
лишила от възможност да ползва неговите идеални части.
1
На 14.09.2021 г. поканил ответницата да му заплати претендираното обезщетение за
процесния период, а занапред да му заплаща по 350 лева месечно, но не получил плащания.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата и
насрещна искова молба.
Ответницата оспорва твърдението, че не е допускала ищеца до имота. Поддържа, че
ищецът ползва и владее повече от неговата идеална част – заключил е таванския етаж /т.е. ½
от жилищната сграда/ и северния гараж /т.е. ½ от гаражите/. С решение от 19.04.2019 г. по
гр.д. №38547/2013 г. на СРС, 119-ти състав, ищецът бил осъден да заплати на ответницата
сумата 38031,21 лева – обезщетение за лишаване от ползване за периода от 17.09.2008 г. до
24.10.2018 г. на нейните идеални части от таванския етаж на МЖС и от северния от двата
гаража. Поддържа, че ищецът разполагал с ключове и достъп до имотите. Сочи, че имотът
бил изнесен на публична продан по изп д. 20218450400118/2021 по описа на ЧСИ П М, като
в хода на производството достъпът бил осигурен от Т. Д. Н. – З, която го отключила и
заключила при описа и огледите от вещите лица.
С протокол от 14.01.2022 г. на ЧСИ М ответницата била обявена за купувач на имотите
и с постановление за възлагане от 04.02.2022 г., влязло в сила на 25.02.2022 г. същите й били
възложени. Въпреки това ищецът продължил да ги владее и не предал владението на
таванския етаж и северния гараж.
По изложените съображения ответницата /насрещната ищца/ намира, че в нейна полза е
възникнало вземане спрямо ищеца и предявява срещу него насрещни искове, изменени в
о.с.з. на 28.04.2023 г. и на 29.10.2024 г. както следва:
-иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 23537,22 лева /първоначално
предявен за сумата 12795 лева/ - обезщетение за лишаване от ползване за периода от
25.10.2018 г. до 25.02.2022 г. на припадащите й се 5/6 идеални части от таванския етаж от
сграда с идентификатор ******* и северния гараж с идентификатор ******.2, построени в
поземлен имот с идентификатор ****** ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и
- иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 1840,70 лева /първоначално предявен
за 2624 лева/ – обезщетение за периода от 26.02.2022 г. до 10.05.2022 г. за лишаване от
ползване на тавански етаж от сграда с идентификатор ******* и северен гараж с
идентификатор ******.2 в поземлен имот с идентификатор ****** ведно със законната
лихва от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са първоначален и насрещен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС и
насрещен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. За основателността на претенциите е необходимо
2
да бъде установено: 1) че страните са съсобственици на процесните имоти; 2)
обстоятелството, че ответникът в рамките на процесния период е ползвал лично имота
вповече от съответстващото на правата му в съсобствеността, с което е възпрепятствал или
ограничил останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им; 3)
отправянето на писмена покана, получена от ответника; 4) размера на пропуснатата полза,
равняваща се на средния пазарен наем за имота през процесния период.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че в
периода от 01.08.2018 г. до 04.02.2022 г. страните са съсобственици при квоти -1/6 за ищеца
и 5/6 за ответницата на дворно място, представляващо УПИ IX-85, с площ от 540 кв.м.в
квартал 80 по плана на гр. С, местност СР – квартали от североизточен град, прилежащи на
ПЗА, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. на първи и
тавански етаж и избени помещения заедно с два гаража с обща площ 36 кв. м. Видно от
представените скици от СГКК /л.118 и сл./ в поземлен имот с идентификатор ****** са
нанесени пет сгради, като жилищната сграда е с идентификатор ******* и е с отбелязана
застроена площ 88 кв.м. и два етажа, а гаражите са с идентификатор ******.2 /северния/ с
площ 15 кв. м. и с идентификатор ******.3 с площ 16 кв.м.
Видно от Решение №98595 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 38547/2013 г. на СРС, 119 – ти
състав поземленият имот ведно с построените в него сгради – масивна жилищната сграда и
два гаража е изнесен на публична продан, като след продажбата получената цена е
предвидено да се раздели между съделителите А. К. Н. и Д. К. Н. съобразно признатите им
квоти – съответно 5/6 и 1/6. С решението е прието, че имотът е неподеляем с оглед светлата
височина на приземния етаж и местоположението на санитарния възел на таванския етаж
над жилищните помещения на първия етаж.
Не е спорно между страните и че съсобствеността е ликвидирана с реализиране на
продажба на публична продан на имотите и възлагането им на ответницата по изп д.
20218450400118 по описа на ЧСИ П М с постановление от 04.02.2022 г.
Видно от заключението на вещото лице арх. Е. М. сградата с идентификатор *******. е
масивна, със стоманобетонова конструкция и скатен покрив с общ вход на двата етажа с
общо стълбище.
Видно от заключението на СОцЕ, изготвено от вещото лице инж. В. З., реалната РЗП на
сградата по замерване на вещото лице е 201,70 кв.м., в която стойност са включени площите
на жилищен и тавански етаж, / по 86 кв.м. всеки/, на постройка на допълващо застрояване с
идентификатор ******.4 към сутерен с използваем обем до първи жилищен етаж, както и
тераси на тавански етаж / с площ 4 кв.м. и 4,70 кв.м./. Според заключението на вещото лице
жилищният етаж от къщата има подход от двора, фасада север и може да се ползва като
самостоятелен обект в сграда. Според вещото лице инж. З. таванският етаж не е обособен
като жилищен съгласно минималните нормативни изисквания и не може да се ползва като
такъв без значителни преустройства и промяна в интегрираните сградни системи за
отопление и вентилация, силно и слаботокови инсталации, водопровод и канализация.
Видно от приложения към заключението на вещото лице Проект сградата е проектирана с
3
основа, етаж и тавански етаж, като Б и тоалетна са предвидени само на етажа. Видно от
напречния разрез сутеренният етаж е с подова плоча под кота нула и е проектиран с
височина 220 см, като таванската му плоча е над нивото на терена и е под на първи
жилищен етаж.
Установява се от заключението на инж. З., че двата гаража имат отделен и
самостоятелен достъп до всеки от тях от ул. Д. В, без да е необходимо да се маневрира и
подхожда при паркиране през двора.
Видно от показанията на Д П Н. същата е бивша съпруга на ищеца и заедно с него е
живяла в процесната сграда на таванския етаж от 1966 г. за тринадесет години, след което се
е изнесла от там, а ищецът продължил да живее там до 1979 г. Впоследствие ищецът
продължил да посещава имота и да ползва работилницата в него и гаража за колата, като в
работилницата поради прекъсване на електричеството престанал да влиза около 2013-2015 г.,
а в имота – до преди шест години преди разпита на свидетелката на 20.06.2023 г., т.е. до юни
месец 2017 г. Според свидетелката ищецът е имал ключ само за таванския етаж, но не и от
външната врата и от входната врата на къщата, с каквито разполагала ответницата.
Едновременно с това сочи, че може и да е имал, ключ от сградата, но да го е загубил. Поради
влошаване на здравословното му състояние ищецът не знаел къде му е ключът за таванският
етаж, което наложило смяна на ключа от ключар, като след поставяне на катинар ключът от
същият бил прибран от нея и дъщеря й. Отключването от ключар било извършено по време
на делото, водено от ответницата, около пет години преди дата на разпита. В хода на
публичната продан свидетелката била викана да отвори етажа, тъй като тя сложила
катинара, а ищецът бил във влошено здравословно състояние след прекаран преди шест
години инсулт. По време на проданта тя отключвала и заключвала на вещото лице. След
проданта свидетелката и дъщеря й изнесли лични нейни вещи, оставени в таванския етаж от
времето на пребиваването й в имота след 1966 г.
От показанията на свидетеля КАС, син на ответницата, се установява, че същият е
живял в процесната къща до 1984 г., а неговата майка от около 2000 г. живее в ж.к. М.
Според свидетеля ответницата ползва сутеренния етаж в процесната сграда, над него има
друг етаж, който не се ползва, а последният е на ищецът, който го считал за своя
собственост. От показанията е видно, че в миналото ищецът и семейството му ползвали
таванския етаж, като имали ключ за този етаж, за къщата и за двора. Според свидетеля
ищецът не ползвал таванския етаж от много години, като в имота последно го е виждал
преди десетина години. Таванският етаж останал заключен още от времето, в което ищецът
живеел там, като ответницата не търсила и нямала ключ за него, нямала желание да го
ползва, като това било установено положение до провеждане на търга за къщата, след което
вече нямало съгласие за това. Ищецът ползвал единия от гаражите, за който само той имал
ключ. Съдебният изпълнител се обаждал на дъщерята на ищеца Т., която обещала да даде
ключове, но месец – два това не се случвало. След проданта на имотите, през зимата на 2022
г. дъщерята на ищеца изнесла багаж от таванския етаж и гаража, след което същите останали
отключени, а през август получили заповед за въвод.
4
Видно от Протокол за опис на недвижими имущества от 20.08.2021 г. по изп. Д.
20218450400118/2021 на ЧСИ П М ПИ с идентификатор ****** и построените в него сгради
били описани в цялост, като е отбелязано като намерено заключено единствено сервизно
помещение на тавански етаж, което било отключено от ключар и оставено отключено. При
описа присъствала само ответницата.
Видно от Протокол за въвод във владение на 19.08.2022 г. на основание
постановлението за възлагане от 04.02.2022 г. бил извършен въвод във владение на
ответницата в процесните имоти. От описаните в протокола действия е видно, че при
извършване на въвода не е имало достъп до таванския етаж, тъй като водещата към него
метална врата е била заключена, поради което достъпът бил осигурен чрез ключар. При
въвода дървената врата на северния гараж с идентификатор ******.2 била заключена,
поради което въводът бил реализиран принудително чрез отварянето й от ключар. В
описаните действия е посочено, че по сведения от ответницата ключове за вратите има
единствено ищеца.
По първоначалния иск с правно основание чл. 31,ал. 2 ЗС
При съобразяване безспорните обстоятелства по делото в тежест на първоначалния
ищец е да докаже, че е отправил писмена покана до ответницата за плащане на обезщетение;
че ответницата е ползвала имотите в рамките на исковия период след получаване на
поканата; както и ползата, която е пропуснал ищецът след поканата, а именно дължимия
пазарен наем. Не се спори между страните и се установява от представеното към исковата
молба придружително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ изх. № 22132/26.08.2021 г. по
описа на ЧСИ СП , че на 14.09.2021 г. ответницата е получила отправена от ищеца покана да
му заплати обезщетение за лишаване от ползване на дворно място, сутерен, жилищен етаж и
един гараж в размер на 12000 лева за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2021 г., както и по 350
лева месечно считано от 01.09.2021 г.
Предвид посоченото съдържание на поканата съдът намира, че ищецът Д. К. Н. е
отправил спрямо ответницата А. К. Н. покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от него 1/6 ид. ч. от съсобствените
имоти – дворно място, сутерен, жилищен етаж и един гараж, реализирано след 14.09.2021 г.
Преди тази дата ответницата не следва да се счита за поканена да заплаща обезщетение на
ищеца по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Отправените в поканата претенции за заплащане на суми
за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2021 г. са за ползване на имотите в период от преди
връчване на покана, която е достигнала до ответницата на 14.09.2021 г. и не могат да се
ценят в смисъла на покана за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва
общата вещ.
Ищецът не твърди и не доказва да е отправил друга покана спрямо ответницата в по-
ранен от посочения момент, поради което и претенциите за заплащане на обезщетение за
периоди преди 14.09.2021 г. са неоснователни само на това основание, тъй като
5
задължението за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС възниква от датата на
получаване на писмената покана. Предвид посоченото като неоснователна следва да бъде
отхвърлена претенцията за периода от 01.08.2018 г. до 13.09.2021 г. без да се обсъждат
останалите елементи от фактическия състав.
За останалата част от периода – от 14.09.2021 г. до 26.10.2021 г. с оглед изложеното
следва да бъде обсъдено наличието на останалата част от фактическия състав,
правопораждащ търсените вземания на ищеца, а именно използване на общите имоти лично
само от ответницата и лишаване на ищеца от възможността да ги ползва съответно на
притежаваните права. С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.
Не се твърди и не се установява ищецът да е ползвал дворното място, жилищния етаж
и гараж с идентификатор ******.3. в рамките на коментирания период. От събраните
доказателства обаче не може да се направи извод, че това се дължи на недопускането му до
тях от ответницата и от ползването им лично от нея или от лица, допуснати от нея. Видно от
показанията на свидетелката Д П Н. ищецът е напуснал сградата около 1979 г., тъй като са
си закупили жилище на друго място. Според показанията на свидетеля КАС ищецът живеел
много отдавна на таванския етаж, но отишъл да работи в провинцията и не бил виждан в
имота повече от десет години. Според свидетеля С ищецът имал ключ от врата на двора и
вратата на къщата. Свидетелката Н. от своя страна твърди, че не разполагали с ключове за
тези врати, но едновременно с това посочва, че може и да е имал ищецът ключ, но да го е
загубил. Допълнително следва да бъде съобразено и твърдението на свидетелката, че
ищецът е бил във влошено здравословно състояние и неадекватен, от което може
обосновано да се заключи, че неползването се дължи на тези обстоятелства, а не на
поведението на ответницата. Посоченото води до извод, че не са налице категорични
доказателства за реализирано от ответницата действие или бездействие, с което същата да е
лишила ищеца от ползването на двора, на сутерена и първия етаж от къщата и на единия от
гаражите. Обстоятелството, че ищецът не ги е ползвал, само по себе си не е равнозначно на
лишаване от ползване, доколкото достъп до тях не му е отказан и препятстван от
ответницата. Следва също така да се отчете, че видно от свидетелските показания ищецът
изначално е възприемал правото си да ползва имотите като реализиране на фактическа власт
върху таванския етаж и единия от гаражите, в които е държал свои вещи. Респективно
ответницата, видно от показанията на св. С, е била съгласна с това фактическо положение до
извършване на търга по публичната продан на имота. Поради това и може да се приеме, че е
било налице разпределение на ползването на имотите, а не лишаване от ползване на
процесните реални части от къщата и единия гараж, като не се установява при това
разпределение ответницата да е ползвала в повече от притежаваните права.
Предвид така установените обстоятелства съдът намира, че в рамките и
6
на обсъжданата част от исковия период от 15.09.2021 .г до 26.10.2021 г. в полза на ищеца
също не е възникнало вземане за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
По изложените съображения съдът намира първоначалния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
неоснователен изцяло.
По насрещните искове с правно основание чл .31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД .
В мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че претенцията
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той
или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той
или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/, ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
С оглед предявената претенция в делбеното производство от страна на насрещната
ищца с претенция за обезщетение, то е налице писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2
ЗС, отправено преди процесния период /в този смисъл установената съдебна практика, част
от която /Решение № 352 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 618/2009 г., III г. о., ГК, Решение
№ 351 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 294 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 130 от 15.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 24/2012 г., I г. о., ГК/.
Установява се, че в резултат на установено фактическо положение между страните,
датиращо от повече от 10 години ищецът е бил установил фактическа власт върху таванския
етаж и северния гараж, като не е предоставил ключове за тях на ответницата и е съхранявал
свои вещи в тях, а на таванския етаж се намирали и вещи на бившата съпруга на ищеца –
свидетелката Д Н.. Установява се от показанията на свидетелката Д Н., че в хода на делото
по съдебна делба /доколкото свидетелката сочи „делото, което се води с А.“, а друго дело
между страните не се твърди да е имало/ се е наложило да плати два пъти на ключар, за да се
отключи етажа за оглед от вещите лица, тъй като ищецът бил болен и не знаел къде му е
ключът. Видно от показанията на свидетелката след отварянето от ключар е поставен
катинар, като впоследствие в хода на публичната продан тя била викана да отвори таванския
етаж, защото тя е сложила катинара. Видно от решението по гр.д. № 38547/2013 г. на СРС,
119-ти състав по делото са изготвени две заключения на СТЕ, представени по делото на
19.06.2018 г. и на 19.11.2018 г. Следователно на неустановена точна дата, но категорично
преди тези дати през 2018 г. е бил отключен таванският етаж от ключар и е поставен
катинар, за който ключът е държан от свидетелката Н.. Според свидетеля С отварянето на
таванския етаж от ключар, доведен от роднини на ищеца /съпругата и по-голямата му
дъщеря/ е станало през 2021 г. Видно обаче от Протокол за опис на недвижими имущества
7
от 20.08.2021 г. /л.76/ в присъствие само на ответницата е извършен опис на имотите, като в
сградата е описан всеки етаж, вкл. и таванският, за който е отбелязано, че заключено е
намерено само сервизно помещение на същия, което е отворено от присъствал на описа
ключар и е оставено отключено. В протокола е посочено, че описаният имот се оставя за
управление на ответницата. Изложеното обосновава извод, че към датата на описа -
20.08.2021 г. таванският етаж с изключение на сервизно помещение на същия е бил вече
отключен (в протокола не се сочи металната врата за този етаж да е отключвана от ключар,
нито да е присъствало друго лице) и следователно ответницата е имала достъп до този етаж.
Не се установява ищецът да е посещавал имота, респ. да е заключил таванския етаж след
поставяне на катинар от св. Н. през 2018 г., напротив от показанията и на двамата свидетели
е видно, че той не е бил в имота през последните няколко години (според свидетелката Н
около шест години, а според свидетеля С – около десет години). Поради това и не може да се
приеме, че установеното с протокола за въвод от 19.08.2022 г. повторно заключване на
таванския етаж е резултат от действията на ищеца. Евентуално препятстване на достъпа до
етажа след поставяне на катинара през 2018 г. по показанията на св. Н., а и частично на св.
С, следва да е резултат от действията на св. Н., която ясно заявява, че тя го е поставила и тя е
викана да отключва, като е имала лични свои вещи там. Присъствието на една от дъщерите
на ищеца не може да се третира, при липса на достатъчно данни за това, като действие на
ищеца, доколкото дъщерята на ищеца е дъщеря и на свидетелката Н. и присъствието и при
отключване и изнасяне на вещи може да бъде тълкувано и като съдействие на св. Н. за
нейните действия. Свидетелката Н. не е лице от семейството на ищеца, тъй като е бивша
негова съпруга, като поведението й сочи на собствено намерение да държи таванския етаж,
в който се съхранявали и нейни вещи, а не като изпълнение волята на ищеца, т.е. нейните
действия не могат да бъдат квалифицирани като лично ползване от ищеца по смисъла на чл.
31, ал. 2 ЗС и да бъдат основание за ангажиране на отговорността на ищеца.
Дори да се приеме, че св. Н. е лице от семейството на ищеца, респ. че достъпът до
таванския етаж е бил ограничен от нея, но като лице, допуснато от ищеца, то не може да се
приеме, че е налице основание да се ангажира отговорност на ищеца за обезщетение по реда
на чл.31, ал. 2 ЗС по други съображения.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС цели да осигури възмездяване на съсобственик за
ползата, от която е лишен от поведението (действие и/или бездействие) на друг
съсобственик спрямо общата вещ, доколкото съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи
на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Поради това за преценката
дали в полза на неползващия съсобственик е възникнало вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС следва
да бъде съобразено и съпоставено правото, с което същият разполага и реалната полза, от
която е лишен. В случай че се приеме, че ищецът посредством св. Н. в рамките на периода
от 25.10.2018 г. до 25.02.2022 г. е държал заключен таванския етаж и го е ползвал еднолично
за съхранение на вещи, то следва да бъде съобразено каква е реалната полза, която
насрещната ищца е пропуснала, от една страна, а от друга налице ли е фактическо държане
8
вповече от припадащото се съобразно права в съсобствеността за ответника.
В случая се касае за лишаване от достъп до конкретна реална част от сграда, която
сграда е единен самостоятелен обект и е конструирана и изградена от различни по вид,
предназначение и пазарна стойност помещения. Процесната реална част не съставлява
самостоятелен обект на правото на собственост от една страна, а от друга - не съставлява и
реална част, равностойна на всяка друга част от самостоятелния обект – масивна жилищна
сграда, тъй като е тавански етаж със скосявания и без предвидено по проект санитарно
помещение, т.е. за разлика от етажът, под него, не е годен за самостоятелно законосъобразно
обитаване. Едновременно с това от протокола за въвод от 19.08.2022 г. е видно, че на този
етаж е било налично старо, счупено и/или захабено обзавеждане, а видно от снимките към
заключението на вещото лице по първоначалната СОцЕ този етаж е бил в състояние за
ремонт и обновяване, като настилките и стените му са захабени и частично разрушени. В
този смисъл не следва автоматично да се възприеме съотношение между площта на
таванския етаж към цялата сграда и квотите на съсобствениците, преобразувани в
квадратни метри, като критерий за преценка на съотношение между притежаваните и
нереализирани реално права. Правото на насрещния ответник да ползва съсобствената вещ –
масивна жилищна сграда не е равнозначно на ползването на площ, съответна на 1/6 от РЗП
на сградата и то концентрирано в таванската част, тъй като всеки съсобственик има право да
ползва цялата вещ съобразно правата си, а не само на реална част от нея.
При отдаване под наем на цялата вещ съсобствениците биха имали право на съответна
на квотите в съсобствеността част от наемната цена. Поради което съдът намира за
адекватен измерител на правата на страните припадащата се част от средната пазарна цена
за цялата сграда. Видно от заключението на СОцЕ, изготвено от вещото лице инж. В. З.,
средният пазарен наем на жилищната сграда за един месец към септември 2024 г. възлиза на
3300 лева, като брутният месечен приход (пазарен наем) за таванското помещение е 533 лева
от тази цена /л.32 от заключението/. Следователно ползата от едноличното държане на
таванското помещение се оценява на сумата от 533 лева, а припадащата се част за всеки от
съсобствениците от наемната цена на цялата сграда би била – 550 лева (1/6 от 3300) за
насрещния ответник и 2750 лева (5/6 от 3300) за насрещната ищца. За целите на
извършваното съпоставяне е без значение, че стойностите са изчислени от вещото лице към
09.2024 г.
Видно от посоченото ограничаването на достъпа до таванския етаж и ползването му
еднолично от насрещния ответник реално не води до накърняване правата на насрещната
ищца, доколкото ползата, от която е лишена тя и която се получава еднолично от насрещния
ответник (оценена в паричен еквивалент като наемна цена на таванския етаж 533 лева), не
надвишава правата на насрещния ответник в съсобствеността (изразени като сума от 550
лева – припадаща се част от средната пазарна наемна цена за цялата сграда). Възприемането
на този подход на оценка съдът намира за справедлив и съответен на конкретната
фактическа обстановка и реално установените отношения между страните. Хипотезата на
чл. 31, ал. 2 ЗС цели да се възмезди неползващия собственик за ползата, от която е лишен,
9
което приложено към настоящия случай на лишаване не от ползване на цялата вещ, а на
нейна реална част,неравностойна като пазарна стойност на останалата реална жилищна
площ, налага възприемане на изложения подход на оценка. В противен случай би се
достигнало до несправедлив краен резултат на неоснователно обогатяване на насрещната
ищца.
По тези съображения настоящият състав намира, че предявеният насрещен иск по чл.
31, ал. 2 ЗС в частта за обезщетение за лишаване от ползване на таванския етаж е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на самостоятелен обект с идентификатор ******.2 са налице
предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС. Видно от показанията на св. Н. насрещният ответник е
ползвал гаража за колата и инструменти, а от показанията на св. КАС се установява, че само
насрещният ответник е ползвал северния гараж и е имал достъп до него. Следователно
макар в процесния период ищецът да не е посещавал гаража, то достъпът до него е
препятстван от неговите действия по заключване и последвалото бездействие по
непредоставяне на ключ на ответницата. От показанията на св. С се установява, че след
търга за имота дъщеря на насрещния ответник е изнесла вещите от гаража през зимата на
2022 г. и тогава е оставила отворени вратите. Не се твърди и не се установява до този
момент насрещната ищца да е имала достъп до този гараж, нито да е променян начина на
достъп до него от трето лице, подобно на поставянето на катинар от св. Н. за таванския
етаж.. Предвид посоченото и доколкото другият гараж следва да е бил свободен за ползване
изцяло от насрещната ищца, то в нейна ползва е възникнало вземане за обезщетение в
размер на ползваната в повече площ, но съпоставено с общата площ на двата гаража като
равнозначни като местоположение, предназначение и характеристики съсобствени между
страните имоти /с оглед възможността за достъп и паркиране в тях самостоятелно от
улицата/. Видно от приложените скици на двата самостоятелни обекта - гараж с ид. ******.2
е с площ 15 кв.м., а гараж с ид. ******.3. – 16 кв.м./ Следователно общата площ на двата по
данни от КК е 31 кв.м., а 1/6 от нея е 5,17 кв.м., поради което и ползването на гараж с ид.
******.2 с площ 15 кв.м. съставлява ползване на повече от припадащата се част на
насрещния ответник площ от 9.83 кв.м., за която същият дължи обезщетение на насрещната
ищца в размер на средната пазарна цена. При съобразяване заключението на СОцЕ, според
което средната месечна пазарна цена за двата гаража за минал период е 270 лева и на
основание чл. 161 ГПК съдът определя дължимото обезщетение за периода от 25.10.2018 г.
до 25.02.2022 г. в размер на 3424,65 лева (270лв/31кв.м.*9,83кв.м.*40 месеца).
Възражението за погасителна давност, наведено от насрещния ответник с отговора, е
неоснователно. Приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не
тригодишна давност по чл. 111, б. "в", пр. 1 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 450 от
19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2011 г., III г. о., ГК/.
По изложените съображения насрещният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се уважи за
сумата от 3424,65 лева – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен
обект гараж с ид. ******.2 за периода от 25.10.2018 г. до 25.02.2022 г., а за разликата над
10
тази сума до пълния претендиран размер за обезщетение за лишаване от ползване на
тавански етаж като реална част от масивна жилищна сграда с идентификатор ******* за
същия период – отхвърлен.
По отношение претенцията по чл .59 ЗЗД
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато лице несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това и
препятства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в
обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира
имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание
от несобственика-ответник на собствения недвижим имот на ищеца произтича обедняването
на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за процесния период. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само
до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между
обединяването и обогатяването.
Видно от показанията на свидетеля К С, доведен именно от насрещната ищца, след
провеждане на търга и изнасяне на багажа вратите били оставени отворени, като това
станало през зимата на 2022 г., а по-късно през август била издадена заповед за въвод.
Видно от постановление за възлагане на недвижими имот от 04.02.2022 г. с протокол
14.01.2022 г. насрещната ищцата е обявена за купувач на имотите. Поради това не може да
бъде направен категоричен извод, че в претендирания период от 26.02.2022 г. до 11.05.2022
г., който очевидно е след сочения от св. С момент на оставяне на имотите отворени,
таванският етаж и гаражът са били заключени именно от насрещния ответник, за да се
приеме, че същият ги е държал и от това държане той се е обогатил, а насрещната ищца е
обедняла. Действията на други лица по евентуално последващо заключване на имотите,
каквито не са и категорично доказани по време и авторство, не могат да бъдат основание за
ангажиране отговорността именно на насрещния ищец,
Неодоказването на елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване,
по правилата на разпределение на доказателствената тежест води до извод за
неоснователност на претенцията по чл. 59 ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на насрещната ищца правоприемниците на насрещния ответник дължат
разноски, съразмерно на уважената част от насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
както и разноски за защитата по отхвърления първоначален иск на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК насрещната ищца дължи разноски, съразмерно на
11
отхвърлената част от насрещните искове.
От двете страни са наведени възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Установява се, че правоприемниците на ищеца са извършили разноски за
адвокатско възнаграждение в размер общо 4400 лева /по 2200 лева всяка/ по договори за
правна защита и съдействие от 26.04.2024 г. /л. 261 и л. 262/, заплатени на адвокат Л - П. За
явявания в заседания допълнително се претендират три възнаграждения по 250 лева без
доказателства да са реално заплатени. Адвокат Л. е упълномощена от ищеца с пълномощно
от 14.08.2023 г., като до откритото съдебно заседание на 20.06.2023 г. /включително/ ищецът
е бил представляван от адв. Р., който е подал исковата молба и отговора на насрещните
искове. С оглед посоченото, предвид фактическата и правна сложност на производството,
респ. при отчитане обема на защита, реализирана от адв. Л- П, встъпила след първото о.с.з.
като представител по делото и абсолютно еднаквите интереси на правоприемниците, съдът
намира, че следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до сумата
от общо 2400 лева, т.е. за защитата на всяка по 1200 лева. Установява се, че ответницата и
насрещна ищца е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2240 лева по
договор за правна защита и съдействие от 04.05.2023 г. /л. 153/, като същото не следва да се
намали по възражението за прекомерност, тъй като е съответно на реализираното
представителство по защита на първоначалния иск и по насрещните искове в цялото
първоинстанционно производство, предвид фактическата и правна сложност на делото и
продължителността на производството. Доколкото не е уговаряно разпределение на
възнагражденията по първоначалния и по насрещните искове съдът намира, че същите
следва да се разпределят пропорционално на материалния интерес, както следва – 1040,56
лева по първоначалния иск и 1359,44 лева по насрещните искове от общото намалено
възнаграждение от 2400 лева на адвоката, представлявала правоприемниците на ищеца; -
971,19 лева за защита по първоначалния иск и 1268,81 лева за защита по насрещните искове
от общото възнаграждение от 2240 лева, заплатено от ответницата и насрещна ищца.
С оглед изложеното на насрещната ищца се дължат разноски в размер на 1313,13 лева
/971,19 лева по отхвърления първоначален иск и 341,94 лева, съразмерно на уважената част
от насрещните искове при сторени за него разноски - 1015,12 лева – д.т., 1268,81 лв – адв.
възнаграждение и 250 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице/. Конституираните
наследници дължат разноските по равно с оглед равните им квоти в наследството на
починалия.
На правоприемниците на насрещния ответник се дължат разноски в размер на 1522,01
лева съразмерно на отхвърлената част от насрещните искове от общо сторени разноски за
защита по насрещните искове в размер на 1359,44 лева за адвокатско възнаграждение и 400
лева – половината от депозита за възнаграждение на вещото лице, доколкото разноските от
800 лева за депозит за в.л. са сторени както за защита по отхвърления първоначален иск, така
и за защита по насрещните искове/.
Воден от изложеното, съдът
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Н. с ЕГН **********, починал в хода на процеса на
09.03.2024 г. и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Т. Д. Н. – З с
ЕГН ********** и адрес: обл. К, общ. С Б, с. С, ул. ХБ №16 и С. Д. Н. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ул. БК №20, ет. 1, ап. 1, осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС
против А К. Н. с ЕГН ********** и сдрес: гр. С, ж.к. Б, бл. 92, вх. Е, ет. 8, ап. 92, за сума в
размер на 19425 лева, представляваща обезщетение за периода от 01.08.2018 г. до 25.10.2021
г. за лишаване от правото да ползва 1/6 идеални части от съсобствени недвижими имоти –
дворно място в поземлен имот с идентификатор ******, представляващо УПИ IX-85, с
площ от 540 кв.м.в квартал 80 по плана на гр. С, местност СР – квартали от североизточен
град, прилежащи на ПЗА, първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. с
идентификатор ******* и гараж с идентификатор ******.3 ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Д. Н. – З с ЕГН ********** и адрес: обл. К, общ. С Б, с. С, ул. ХБ №16 и
С. Д. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. БК №20, ет. 1, ап. 1, като правоприемници на
починалия в хода на процеса Д. К. Н. с ЕГН ********** да заплатят на А К. Н. с ЕГН
********** и сдрес: гр. С, ж.к. Б, бл. 92, вх. Е, ет. 8, ап. 92 на основание чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността сума в размер на 3424,65 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване за периода от 25.10.2018 г. до 25.02.2022 г. на припадащите й се 5/6
идеални части от самостоятелен обект с идентификатор ******.2, представляващ гараж,
построен в поземлен имот с идентификатор ****** ведно със законната лихва от
11.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над уважения размер от 3424,65 лева до пълния
предявен размер от 23537,22 лева за обезщетение за лишаване от ползване на 5/6 идеални
части от тавански етаж, представляващ реална част от сграда с идентификатор ******* за
периода от 25.10.2018 г. до 25.02.2022 г. и иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата
1840,70 лева – обезщетение за периода от 26.02.2022 г. до 10.05.2022 г. за лишаване от
ползване на тавански етаж от сграда с идентификатор ******* и северен гараж с
идентификатор ******.2 в поземлен имот с идентификатор ****** ведно със законната
лихва от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК Т. Д. Н. – З с ЕГН ********** и
адрес: обл. К, общ. С Б, с. С, ул. ХБ №16 и С. Д. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. БК
№20, ет. 1, ап. 1, като правоприемници на починалия в хода на процеса Д. К. Н. с ЕГН
********** да заплатят на А К. Н. с ЕГН ********** и сдрес: гр. С, ж.к. Б, бл. 92, вх. Е, ет.
8, ап. 92 сумата 1313,13 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А К. Н. с ЕГН ********** и сдрес: гр. С,
ж.к. Б, бл. 92, вх. Е, ет. 8, ап. 92 да заплати на Т. Д. Н. – З с ЕГН ********** и адрес: обл. К,
общ. С Б, с. С, ул. ХБ №16 и С. Д. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. БК №20, ет. 1, ап.
13
1, сумата 1522,01 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14