№ 2167
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110142067
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „....“ АД да заплати
на ЗАД „............“ АД сумата от 1924.47 лева, представляваща регресно суброгационно
вземане за половината от платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ за вреди по лек автомобил „........“ с рег. № СВ ...... НН вследствие на ПТП от
29.10.2020г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „........“, както и на водача на
лекотоварен автомобил „Ситроен“ с рег. № СВ 4791 АВ, чиято деликтна отговорност в
качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД
„....“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 16.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 29.10.2020г., в гр. София, в кв. „Левски- Г“, на ул.
„Поручик Г. Кюмюрджиев“, срещу 119- о основно училище, настъпил пътен инцидент
между лек автомобил „........“ с рег. № СВ ...... НН и лекотоварен автомобил „Ситроен“ с рег.
№ СВ 4791 АВ, за което отговорност носят и двамата водачи, в резултат на което на
застрахования при ищеца лек автомобил били причинени увреждания в размер на 3798.94
лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице, като сторил и разноски за
определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева. Ответникът в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лекотоварен
автомобил „Ситроен“ с рег. № СВ 4791 АВ бил поканен да заплати регресната претенция на
ищеца, възлизаща на половината от изплатеното от него застрахователно обезщетение, тъй
като било прието, че вина за настъпване на пътния инцидент носи и водачът на
застрахования при ЗАД „............“ АД автомобил, както и свързаните с определянето му
разноски в размер на 25.00 лева, което ответникът не сторил. По изложените съображения в
настоящия процес ищецът претендира ½ част от изплатеното застрахователно обезщетение,
законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че изключителна
вина за настъпване на процесния пътен инцидент има водачът, управлявал лек автомобил
„........“ с рег. № СВ ...... НН, тъй като последният нарушил правилото на чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
съобразно което излизайки от крайпътна територия, същият е следвало да пропусне
движещите се по пътя пешеходци и превозни средства, съответно че поради това вина за
инцидента не следва да бъде вменявана на водача на МПС „Ситроен“, чиято гражданска
отговорност била обезпечена от ответника. Оспорва в тази връзка доказателствената
стойност на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП. В условията на
евентуалност поддържа, че поведението на водача на сочения за увреден лек автомобил,
който нарушил разпоредбите на ЗДвП, следва да бъде съобразено като съпричиняващо
вредоносния резултат. Оспорва сочените в исковата молба увреждания по лек автомобил
„........“ да са в причнна връзка с процесното произшествие. По изложените съображения
счита, че не е налице основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната му
отговорност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното
покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно
поведение (и) на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/
настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в
размер на действителната стойност на вредите.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с
обект този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лекотоварния
автомобил „Ситроен“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е
заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 3798.94 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
25.00 лева.
Спорният по делото въпрос се свежда до действителния механизъм на ПТП, в частност
до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение при настъпване на инцидента и
степента, в която същото е станало причина за осъществяването му, респ. за настъпване на
вредоносния резултат.
Съгласно представения по делото Протокол за ПТП рег. № 10924/19.10.2020г.,
съставен непосредствено след процесния пътен инцидент, при излизане от паркинг лек
автомобил „........ В40“ не пропуска движещия се по ул. „Г. Кюмюрджиев“ автомобил
„Ситроен Немо“ и реализират ПТП. Съгласно съдържащата се в протокола за ПТП схема на
произшествието към момента на удара между двете МПС лек автомобил „........“ е извършвал
завой надясно, а лекотоварният автомобил, който непосредствено преди удара е бил
2
паркиран на паркомясто, встрани от пътя- ул. „Поручик Кюмюрджиев“, вече се е движил по
същия този път. В протокола е удостоверено, че лекият автомобил е бил увреден по предния
си ляв калник, а лекотоварният- в дясната си част.
Съгласно съставените от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ наказателни постановления на
двамата водачи- участници в ПТП, при инцидента лек автомобил „........“ е предприемал
маневра завой надясно за навлизане по ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“, срещу 119- о
ОУ в гр. София, ж. к. „Левски- Г“, излизайки от улица без име между бл. 8 и бл. 9, а
лекотоварен автомобил „Ситроен Немо“ се е включвал отляво в пътното движение,
излизайки от реда на паркиралите.
Съгласно показанията на И. Б. Т., управлявал лек автомобил „........“, при ПТП същият
излизал с управлявания от него автомобил от междублоково пространство на главен път,
находящ се в гр. София, в кв. „Левски- Г“, предприемайки десен завой. Огледал се наляво и
надясно и видял от лявата си страна на импровизиран паркинг откъм улицата паркирал
автомобил тип „баничарка“, чийто водач в този момент се качвал в автомобила си.
Уточнява, че докато завивал, другият автомобил бил в спряно състояние, но след като
водачът му се качил в него, потеглил „с мръсна газ“, навлязъл в насрещното, засякъл го и го
ударил в предната му лява част. Твърди, че когато ударът настъпил, той вече бил завършил
маневрата си и се намирал на главни япът.
Свидетелят И. Н. А. твърди, че си спомня за ПТП в гр. София, кв. „Левски- Г“, в което
участвал с управлявания от него автомобил „Ситроен Немо“. Твърди, че автомобилът му
бил паркиран на паркинг, разположен успоредно на главния път, чието име не знае.
Потеглил с автомобила си, като извършил десен завой и по този начин се включил в
движението по главния път, като след около 4-5 метра бил ударен отдясно от друг
автомобил, който излизал от междублоково пространство. Уточнява, че когато ударът
настъпил, той вече се движел по улицата. В резултат от инцидента по управлявания от него
автомобил настъпили увреждания по дясната врата и предния десен калник.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и което е изготвено въз основа
на приобщените по делото данни, вкл. касаещите получените от всеки от автомобилите
увреждания, се установява местоположението на всеки от тях към момента на инцидента,
като в отговорите на въпроси трети, четъврти и осми ясно са изобразени местоположението
на автомобилите към момента на удара както на пътното платно, така и един спрямо друг,
като навсякъде лек автомобил „........“ е в процес на извършване на маневра завой надясно, а
лекотоварният автомобил „Ситроен Немо“ се движи по пътя.
С оглед на така възпроизведените доказателствени материали, преценени в тяхната
съвкупност, се налага извод, че в случая по отношение на точния механизъм на ПТП, в
частност местоположението на всяко ППС и извършваната от него маневра при удара, вяра
следва да бъде дадена на показанията на водача на МПС „Ситроен“- И. А., доколкото
поддържаното от него- че към момента на настъпване на инцидента вече се е движил с
автомобила си по главния път, а другият водач е извършвал маневра завой надясно, е
обосновано от техническа гледна точка с оглед конкретно увредените автодетайли по двата
автомобила, като се потвърждава и от съставената непосредствено след ПТП в присъствието
на двамата водачи схема, за която никой от тях при предявяване на протокола за ПТП в
проведеното на 16.11.2022г. открито съдебно заседание не възрази да не отразява надлежно
случилото се при инцидента.
Ето защо, доколкото по делото безпротиворечиво се установява, че водачът на лек
автомобил „........“ е излизал от междублоково пространство и се е включвал в движението
по пътя, извършвайки завой надясно- в този смисъл за показанията и на двамата свидетели,
както и писмените доказателства, следва да се приеме, че същият е адресат на нормата на
3
чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат
по този път, поради което, като е нарушил същата, е действал противоправно и е станал
единствена причина за настъпване на инцидента с движещия се по пътя лекотоварен
автомобил „Ситроен Немо“.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по делото не се установява по
надлежния начин поведение на водача на МПС „Ситроен“, което да е допринесло за
настъпване на удара, като това е така дори и да се приеме, че същият е навлязъл в
насрещното движение спрямо посоката на движение на двата автомобила, доколкото само
по себе си навлизането в насрещната лента, макар и да е противоправно, не е годно да
предизвика инцидента (напротив би трябвало да го препятства, тъй като завивайки надясно,
лек автомобил „........“ следва да се включи в движението в дясната пътна лента, а не в
насрещната), а и доколкото задължението на водача на излизащия от крайпътна територия
автомобил е да пропусне движещите се и в двете пътни ленти на пътя превозни средства.
При тези съобразжения настоящият съдебен състав намира, че не се установява
виновно противоправно поведение на водача на лекотоварен автомобил „Ситроен Немо“, а с
това и основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на
застраховалия гражданската (деликтната) му отговорност застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което предявеният регресен иск с
правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 500.00 лева,
представляваща разноски за настоящото производство за заплатен депозит за
възнаграждение на вещото лице. Сумата от 30.00 лева, внесена като депозит за
възнаграждение на свидетеля, разпитан по искане на ответника, не подлежи на
възстановяване от ищеца по правилата за разпределяне на отговорността за разноските,
доколкото на свидетеля не е изплащано възнаграждение, а в проведеното на 16.11.2022г.
открито заседание съдът е разпоредил депозитът да бъде възстановен на вносителя.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „....“ АД, ЕИК
............, да заплати на ЗАД „............“ АД, ЕИК ............, сумата от 1924.47 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за половината от платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „........“ с
рег. № СВ ...... НН вследствие на ПТП от 29.10.2020г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил „........“, както и на водача на лекотоварен автомобил „Ситроен“ с рег. № СВ 4791
АВ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована
по силата на сключен със ЗАД „....“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК ............, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на ЗАД „....“ АД, ЕИК ............, сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5