№ 1117
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501897 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. М. срещу Решение № 208/24.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 415/2023 г. по описа на Районен съд - Провадия, II състав, с което са
наложени мерки за защита на Я. Я. А. за осъщественото спрямо нея домашно насилие от
негова страна, както следва: задължен е да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо А.,на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; забранено му е да се доближава на по-
малко от 50 метра разстояние до Я. Я. А., жилището й в *******, местоработата й и местата
й за социални контакти и отдих c адрес за срок от 10 месеца, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН; задължен е да посещава специА.зирана програма за извършители на домашно
насилие организирана от SOS семейства в риск в *******, тел.*******, на основание чл. 5,
ал.1, т.5 от ЗЗДН и А. е насочена да посещава специА.зирана програма за възстановяване
организирана от фондация SOS семейства в риск в *******, тел.*******, на основание чл. 5,
ал.1, т.6 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства. Отправя се искане до съда за отмяна изцяло на
решението на ПРС.
Въззиваемата Я. Я. А. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така
подадената жалба.
1
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния му представител, поддържа
изразената позиция по спора. Въззиваемата не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Я. Я. А. против Д. А. М. с
правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, , т. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН за налагане на
мерки за защита срещу бившият й партньор и биологичен баща на дъщеря й, а именно:
задължаване да се въздържа от актове на домашно насилие, забрана да приближава
молителката, жилището й, местата й за социални контакти и отдих, задължаване ответника
да посещава специА.зирани програми.
Ответникът Д. А. М. оспорва молбата като твърди, че не е упражнявал домашно
насилие над молителката. Страните се разделили, защото молителката имала връзки с други
мъже докато живеела заедно с ответника. До подаване на жалбата от молителката страните
нямА. проблеми. Те заедно с детето си, майката на молителката и брата на ответника
посрещнА. новата 2023г. На 07.04.2023 г. ответникът бил провокиран от молителката да
дойде в дома й. С молителката в къщата бил приятеля й А., който не излязъл. Страните се
скарА. и в яда си ответникът счупил огледалото на автомобила на А..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останА.те
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява вА.дно. Молбата с правно
основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е нА.це правен интерес и
същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния давностен срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
Към молбата на Я. Я. А. е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Представено е удостоверение за раждане на С. Я. А., род. на 27.03.2013 г., в което е
2
вписан само един родител, а именно майката - Я. Я. А..
Представена е медицинска документация на молителката от преди датата на
инцидента, от която се установява, че същата е с 64% трудова неработоспособност поради
следните заболявания: епилепсия, автоимунен тиреоидит, хипертония, органично
разстройство на личността. Молителката е посещавала психиатър няколко пъти през 2019 г.
и 2022 г. по повод депресивно разстройство и органично разстройство на личността. През
2022 г. е била настанена за болнично лечение в „Св.Марина“ ЕАД по повод епилептични
припадъци. В снетата анамнеза в епикризата, амбулаторните листи от 2022 г. е записано, че
е била подложена на системен тормоз от бащата на детето си.
По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани
свидетелите С.Г.Х., Х.И.Х., И. Я. А. /сестра на молителката/ и Ю.А.Т. /майка на
молителката/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анА.з на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или които обитават едно жилище.
В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено спрямо нея
физическо и психическо насилие от страна на бившитя й партньор, изразяващо се в
отправяне на обиди, заплахи, избутване навътре към жилището й от входната врата.
Не се спори, че страните са бивши партньори, като ответникът е биологичен баща на
дъщерята на А.. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
твърдяното от последната упражнено спрямо нея психическо и физическо насилие в
заявения обем, а именно: отправяне на обиди, заплахи, избутване навътре към жилището й
от входната врата. Настоящата инстанция приема, че на въпросната дата А. действително
посещава жилището на бившата си партньорка в нетрезво състояние. Горното е потвърдено
и от полицейските служители пристигнА. след инцидента. При отказ да бъде пуснат
въззиваемият насилствено влиза в дома й, като я избутва, започва скандал между страните,
при който мъжът отправя обиди и закани към молителката. В молбата и в декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не са наведени твърдения за нанесен побой от А. над А. на въпросната
дата.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на производството, са
3
разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се установи твърдяното
правонарушение /физически и психически тормоз спрямо молителката/. Тежестта на
доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени
сравнение с ГПК са възможните и допустими доказателствени средства, като законът
изрично придава доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз
основа на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на А. за защита
срещу домашно насилие осъществено спрямо нея е основателна досежно претендираните
мерка по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. Смисълът и целта на закона е именно
упражняването на превенция срещу случаите на домашен тормоз, а не толкова в
санкционирането му. Тази форма на принуда над личността е трудна за разкриване поради
характера на отношенията и връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и
обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят
релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В
това производство съдът разполага с разширен инстР.тариум от доказателствени средства –
чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се
произнесе и само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от
закона. Още повече, че в конкретния случай са нА.це и гласни доказателства, подкрепящи
твърденията на А. – свидетелските показания на нейната сестра, която е пряк очевидец на
инцидента, които обаче се ценят във връзка с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Постановените мерки от ПРС съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно: забрана на
Д. А. А. да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до Я. Я. А., жилището й в
*******, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих c адрес за срок от 10
месеца обаче води до прекалено ограничаване на правната сфера на въззиваемия с оглед на
установената по делото фактическа обстановка. Още повече, че от събраните гласни
доказателства по делото не се установи същият след инцидента да посещава жилището на
бившата му партньорка, както и да търси контакт със същата. Съдът разполага с възможност
служебно да прецени, коя от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи
спрямо извършителя. Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника следва
да бъдат наложени мерките предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, а именно: да се
задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.; да му се
забрани А. да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до Я. Я. А., жилището й в
*******, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих c адрес за срок от 6
месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение – 24.07.2023
г. и да се задължи А. да посещава специА.зирана програма за извършители на домашно
насилие организирана от SOS семейства в риск в гр. Варна, ******, тел.*******, на
основание чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат изцяло, решението на Районен съд - Провадия в частта, с която е
постановена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок над 6 месеца до 10 месеца
следва да бъде отменено като неправилно.
4
Актът на съда се ползва с изпълнителна сила и подлежи на незабавно изпълнение,
вкл. и със съдействието на органите на полицията.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивното производство, на основание чл. 17, ал.
2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /и съобразно задължителните тълкувания дадени в т. 22 от
Тълкувателно Решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВСС и глоба в размер на 200 лева, а не определената
сума от ПРС в размер на 300 лева. Налагането на тази санкция не е предоставено на
преценката на съда.
В останалата си част първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 208/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 415/2023 г. по описа
на Районен съд - Провадия, II състав В ЧАСТТА, с която на Я. Я. А., ЕГН ********** е
наложена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за извършено спрямо нея домашно
насилие от Д. А. М., ЕГН ********** за срок над 6 /шест/ месеца до 10 /десет/ месеца и за
наложена глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер над 200 /двеста/ лева като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на Д. А. А., ЕГН **********, c адрес“ с. ******* да се доближава на
по-малко от 50 м. разстояние до Я. Я. А., ЕГН **********, жилището й в гр. Д., *******,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от 6 /шест/ месеца,
считано от датата на постановяване на решението на РС – Провадия - 24.07.2023 г., на осн.
чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН.
НАЛАГА на Д. А. А., ЕГН **********, c адрес“ с. ******* ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева, която следва да се заплати по сметка на Варненски окръжен съд, на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Я. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Д., ******* с изменените съгласно настоящото решение мерки, на основание чл. 15, ал. 2 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, c адрес“ с. ******* да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата в размер на 12.50 /дванадесет лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на
5
основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 415/2023 г.
по описа на Районен съд - Провадия, II състав в останалата му част.
Препис от решението и заповедта да се връчи на страните и на Районното полицейско
управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице, с вписано
предупреждение за последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6