Р Е Ш Е Н И
Е
№ 155
гр. Велико Търново, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10163/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Същото
е образувано по касационна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Велико Търново против Решение № 210 от 20.05.2022г. по НАХД № 5/2022г.
по описа на Великотърновски районен съд (ВТРС), с което е отменено Наказателно
постановление № 21-1275-001340/14.07.2021 г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което
на Г.Д.Т. ***, на основание чл. 174, ал.3, предл.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е
постановено отнемането на 12 контролни точки.
Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие с установената фактическа обстановка. Намира
за неправилни мотивите на съда, че изводът за наличие на отказ за извършване на
проверка с тест, контролните органи са направили на база отчетения резултат от
уреда. В този смисъл посочва, че контролните органи са достигнали до този извод
на базата на неизпълнението на техните указания при вземане на биологичния
материал за тест от страна на Т.. Изтъква, че тези обстоятелства са безспорно
установени в хода на делото въз основа на техните показания, които показания
обаче не са обсъдени от въззивния съд в мотивите на решението.
Счита
за неправилни и изводите на съда, че в АУАН и НП е следвало да се отрази кои са
дадените указания и каква е формата на неизпълнение, за да се мотивира извода
за наличие на нарушение под формата на отказ да се извърши тест за употреба на
наркотични вещества. В този смисъл посочва, че липсата на отразяване на
конкретните указания на контролните органи към тестваното лице при вземане на
проба за извършване на тест по никакъв начин не е нарушило правото на защита на
Т., тъй като същата е била наясно кога, къде и какъв тест й е направен, какви
точно указания са й дадени от контролните органи и какъв резултат е отчетен
върху дисплея на техническото средство. Посочва също, че Т. е подписала всички
издадени документи и е получила лично талон за медицинско изследване с
фиксирания в него краен час за явяване, като именно нейн е бил ангажиментът за
явяване навреме. По тези изложени в жалбата съображения от съда се иска да
отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което се потвърди наказателното
постановление. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
по касационната жалба – Г.Д.Т., не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна,
а решението на ВТРС за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е изяснил
правилно фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Предлага оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от
АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
От
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 15.06.2021г.,
в 12:35 часа в Община Велико Търново, на път I-5, км. 106+500 в посока към град
Велико Търново, Г.Д.Т. управлявала собственик си лек автомобил „Мазда 3“, цвят
сив металик, с регистрационен номер ВТ 8965 КР, като била спряна за проверка от
служители на сектор ПП при ОДМВР - Велико Търново. В хода на проверката на Т.
била извършена проба за алкохол, която била отрицателна. Поради съмнение за
употреба на наркотични вещества, същата била поканена в сградата на РУ-
В.Търново, за да й бъде извършена проверка с техническо средство. Т. била
запозната от полицейските служители за методиката, по която следва да се даде
пробата, и начина, по който да натрие
тампона от тестовата касета във венците, за да даде качествен материал за
изследване. Направени били два теста, при което уредът отчел при първия в 13:17
часа – грешен резултат за почти всички вещества, като само за амфетамин – отчел
отрицателен, а при втория – в 13:43 часа – отрицателен резултат за канабис 25 и
за останалите – грешен. С оглед резултатите от тези тестове, проверяващите
служители приели, че е налице отказ да се извърши тест за употреба на
наркотични вещества, което квалифицирали като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
и съставили на Т. АУАН № 412290 от 15.06.2021г. На лицето бил издаден и талон
за медицинско изследване, като било определено време от 45 мин за явяване в СО на МОБАЛ – В.Търново,
което тя просрочила с 10 мин., с оглед на което й било отказано вземането на
кръвна проба. Въз основа на съставения АУАН, от началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново е издадено НП № постановление
№ 21-1275-001340/14.07.2021 г., с което на Г.Д.Т. за
извършено нарушение 174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от същия закон
са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 2000,00
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца, а на
основание Наредба №
Iз-2539 на МВР е постановено отнемането на 12 контролни точки. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на дата 15.12.2021 г. и е
обжалвано пред ВТРС в законоустановения срок.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че от формална страна АУАН и издаденото
въз основа на него НП са законосъобразни – съставени са в законовите срокове и
формално съдържат задължителните реквизити по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Относно времето на извършване на изпълнителното деяние – отказът
на Т. да й бъде извършен тест за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози, съдът е приел, че макар и не много ясно, след задълбочен
анализ би могло да се установи, че е осъществен не на посочения главен път
Русе-Търново…Гърция, км.106+500, а в сградата на РУ-В.Търново, в 14.00 часа.
Намерил е обаче изводът за наличие на отказ да се извърши проверка с тест за
установяване на наркотични вещества от страна на Т. за необоснован и
неподкрепен от събраните по делото доказателства. Посочил е, че в случая поведението
на Т. е квалифицирано като отказ за извършване на проверка с тест, не поради
изричен такъв, а поради неизпълнение на указанията при вземане на биологичен
материал за тест на основание чл.2, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., който
извод е направен от контролните органи с оглед отчетения резултат от уреда. Намерил
е обаче, че доколкото уреда е отчел и при двата теста, не само грешен резултат
за всички вещества, а и отрицателен за
амфетамин /при единия/ и отрицателен за канабис 25 /при другия/, неможе да се
приеме, че е налице некачествена или невалидна проба по смисъла на пар.1, т.2 и
т.3 от ДР на Наредба № 1 от 19.07.2017г., за да се направи извод за отказ
поради неизпълнение на указания. Посочил е, че за да бъде обоснован такъв извод
е следвало както в АУАН, така и в НП да се отрази кои са дадените указания и
каква е формата на неизпълнение, за да се мотивира изводът за наличие на
нарушение под формата на отказ да се извърши тест за употреба на наркотични
вещества. Отделно от това е посочил, че доколкото Т. се е явила за вземане на
кръвна проба, макар и с 10 мин. закъснение, не е било налице основание за отказ
да се вземе биологичен материал за изследване. В този смисъл е посочил, че
законът не изисква определена концентрация на наркотични вещества в кръвта на
водача, а забранява управлението на МПС след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, т.е. съставомерно е
нарушението дори и при наличието на каквото и да е количество в организма на
водача. Посочил е, че доколкото нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП цели да осигури
провеждането на тест, за да установи спазването на забраната по чл.5, ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП, то по отношение на наркотичните вещества закъснението във
времето на явяване, когато се касае за минути, би могло да повлияе единствено
върху достоверността на резултата. Предвид изложените съображения, съдът е
приел, че е налице както неправилно приложение на процесуалния закон, поради
липса на отразяване на всички релевантни обстоятелства за нарушението, и на
материалния закон, предвид направените необосновани изводи при квалификация на
деянието като отказ да се извърши проверка за наркотични вещества.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия
състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Правилно ВТРС е възприел, че съставът на вмененото на ответник-жалба
административно нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП изисква изпълнителното му
деяние да се осъществи чрез отказ на дееца да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това
означава от една страна, че на водача не е извършена проверка, а от друга, че
извършването на такава е осуетено от същия поради изразеното несъгласие за
извършването й. От своя страна несъгласието може да бъде изразено освен
изрично, също и чрез конклудентни действия, но в последния случай действията на
водача следва подробно да бъдат описани в АУАН, за да има възможност
административнонаказващият орган, а впоследствие и съда да провери дали те са
извършени и дали по същество представляват отказ от проверка. В настоящия случай,
от наличните по делото доказателства е безспорно установено, че в рамките на
извършената проверка на инкриминираната дата и час, Т. е дала две проби за
тестване, като и при двете освен грешен резултат за някои вещества, е отчетен и
отрицателен за амфетамин /при първия/ и отрицателен за „канабис 25“ /при
втория/. След като е налице отчетен резултат, макар и само за някои вещества,
не може да се приеме, че тези проби са некачествени или невалидни по смисъла на
§ 1, т.3 и т.4 от ДР на Наредба
№1 от 19.07.2017 г., още по малко - да
се приеме, че е налице презумпцията по чл. 2, ал. 2 от Наредбата и това да се
счита за отказ. В същото време нито в АУАН, нито в НП са обективирани
действията на Т. по даване на пробите, които проверяващите да са възприели като
отказ от тестване. Липсата на данни в коментираната насока още при съставянето
на АУАН води до единствено възможния извод, че макар дадените от водача проби
да не са дали резултат за всички вещества, то не е налице явен отказ от негова
страна - вербален или фактически такъв, от изпробване.
Твърденията в касационната жалба, че наличието на отказ
за извършване на проверка с тест се установявало от показанията на контролните
органи, дадени в хода на въззивното дело, сами по себе си не могат да бъдат
използвани в подкрепа на обвинителната теза. При липса на подробно описание действията на Т. по време на проверката, на
практика едва в съдебната фаза на производството от АНО се въвеждат нови
фактически обстоятелства – че водачът вместо да втрива тампона умишлено го е дъвчел
или така го е търкал, че е наранявал венеца до степен да кърви с цел да осуети проверката.
Това е недопустимо в санкционното производство, тъй като безспорно се нарушава
правото на наказаното лице да се защитава срещу допълнително наведените факти.
Ето защо районният съд правилно не е взел под внимание установените от
показанията на разпитаните по делото свидетели И.и С.обстоятелства относно
манипулиране на тестовете от проверяваното лице.
Не се споделят и възраженията на касатора, че липсата
на отразяване в АУАН и в НП на конкретните указания на контролните органи към
тестваното лице при вземане на проба за извършване на тест по никакъв начин не
е нарушило правото й на защита, тъй като същата е била наясно кога, къде и
какъв тест й е направен, какви точно указания са й дадени от контролните органи
и какъв резултат е отчетен върху дисплея на техническото средство. В случая правото
на защита на наказаното лице е компрометирано от самото некоректно описание на
нарушението при съставянето на АУАН, което описание е възпроизведено и в НП, и това
нарушение не би могло да се санира с доказване на невписани в същите фактически
обстоятелства.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 210
от 20.05.2022г. по НАХД № 5/2022 г. по описа на Великотърновски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.