Протокол по дело №347/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 197
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20225000500347
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 197
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500347 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Жалбоподател Г. Л. С. редовно призована не се явява, за нея се явява
адвокат И. К..
Ответник Ю. М. П., редовно призована не се явява.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх.№13443/20.05.2022 г. от Г. Л. С., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „О.П.“ № 7 против Решение №526/27.04.2022г.
по гр.дело №2340/21г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се осъжда
жалбоподателката да заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен
адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, сумата от 80000 лв. преведена от П. по
банкова сметка на С. IBAN:...., на 19.09.2016 г., като получена без правно
основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
1
молба в съда - 13.09.2021 г., до окончателното й изплащане и с което се
отхвърля предявеното жалбоподателката възражение за прихващане на
вземането й срещу Ю. М. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П.,
бул. „М.“ № 41, партер, за плащане на сумата от 110 000 лева,
представляваща обезщетение за намалената цена на следния недвижим имот:
СОС с идентификатор .... по КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул.
„О.П.“ № 7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60
кв. м., ведно с прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м.
и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата,
върху който С. е учредила договорна ипотека като обезпечение по сключен на
20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н. П., от една страна 1 като
кредитополучатели и от друга - „Б.Д.“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за
сумата от 205 000 лева, дължимо по силата на подписаното на 14.12.2018 г.
Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 7904/14.12.2017 г. на
Нотариус рег. № В.З., с район на действие - Районен съд - Пловдив, срещу
задължението на Г. Л. С. за връщане на преведена по банковата й сметка
IBAN:...., на 19.09.2016 г., от Ю. М. П. сума в размер на 80000 лева, като
неоснователно. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни
съображения. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е
възприел фактическата обстановка, разкриваща се от съдържанието на
подписаните между страните документи, но неправилно въз основа на същата
е достигнал до извод, че исковата сума от 80 000 лева е била недължимо
платена, поради което подлежала на връщане от ответника в полза на ищеца.
Поддържа се също, че неправилно окръжния съд е счел за недопустими и не е
взел предвид част от показанията на св. М. С., въз основа на само формалното
позоваване на разпоредбата на чл. 164, ал, 1, т. 3 ГПК. С тях не се целяло
доказване на договорни, а на извън договорни отношения, поради което и
забраната на посочената разпоредба не намирала приложение. Неправилно
първоинстанционният съд процедирал и при ограничаване на показанията на
посочения свидетел само до конкретно посочени в протокола от заседанието
факти, въпреки че за останалите факти, за които бил поискан разпита му,
касаещи установяване на причините, поради които именно ищцата е встъпила
в кредитното правоотношение като кредитополучател, което обстоятелство е
прието от съда за важно за правилното решаване на делото, свидетелски
2
показания са били допустими, съответно не са попадали в ограниченията на
чл. 164 от ГПК. За установяването на това обстоятелство,
първоинстанционният съд не бил указал и не разпределил изрично
доказателствена тежест за ответницата, което също представлявало
процесуален пропуск, обосноваващ допускане на доказателства за тези
обстоятелства пред въззивната инстанция, при условията на чл. 266 от ГПК.
В жалбата се посочва, че за да бъде напълно изяснена фактическата
обстановка във връзка с развилите се между страните отношения по
отпускането на кредита и неговото обезпечаване с ипотеката, учредена от
ответницата, които обстоятелства първоинстанционният съд е приел за
неустановени, но важни за правилното решаване на делото, се иска от
въззивния съд да допусне повторен разпит на свидетеля М. С. за установяване
на въпросите: Кога свидетелката и приятелят й Б.П. - син на ищцата, са взели
решение да развиват бизнес и защо не те двамата, а някой друг е трябвало да
взема кредит за реализиране на това тяхно бизнес начинание?; Защо майката
на свидетелката се е съгласила да ипотекира собствения си недвижим имот
,,..в тяхна полза, т. е. в полза на ищцата и на сина й, доколкото дейността е
следвало да се реализира не от Ю. П., а от сина на последната и от дъщерята
на ответницата?. Твърди се, че първоинстанционният съд не е допуснал
събирането на гласни доказателства по тези въпроси в нарушение на
разпоредбата на чл. 164. ал. 1. т. 3 от ГПК,тъй като неправилно приел, че
отговорът на тези въпроси цели установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лв. Прави се искане и за допускане събирането на писмени
доказателства относно причините, поради които не свидетелката М. С. С. и
нейният приятел Б.Н.П., а ищцата Ю. М. П. и дъщеря й Г. Н. П. са били
кредитополучатели по договора за кредит от 2016г. Посочва се, че липсата на
ангажирани писмени доказателства за тези обстоятелства пред
първоинстанционния съд се дължи на непълния доклад по делото и липсата
на изрично указание от страна на съда при разпределение на
доказателствената тежест в процеса и посочване на подлежащите на
доказване от страните факти и обстоятелства, че тези именно факти и
обстоятелства не са установени, подлежат на доказване и тяхното доказване е
в тежест на ответницата. Поради това, жалбоподателят моли въззивният съд
да разпореди да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди с друго такова от ТД на НАП-П., от което да е видно дали към
3
30.08.2016г. /датата на сключване на първия по ред договор за ипотечен
банков кредит/, лицата М. С. С., ЕГН **********, Б.Н.П., Г. Л. С.,
**********, Ю. М. П., ЕГН ********** и Г. Н. П., ЕГН **********, 3 са били
в трудови правоотношения, с кой работодател и с какъв размер на
регистрирано трудово възнаграждение. Допълва, че установяването на тези
обстоятелства ще внесе яснота по въпроса, неизяснен според
първоинстанционния съд - Каква е била причината не свидетелката М. С. С. и
нейният приятел Б.Н.П., а ищцата Ю. М. П. и дъщеря й Г. Н. П. са били
кредитополучатели по договора за кредит от 2016г.? В жалбата се излагат
съображения и че неоснователно с обжалваното решение е оставено без
уважение направеното от ответника възражението за прихващане. В тази
връзка, се посочва, че правилно първоинстанционният съд е установил, че
сумата, с която се цели прихващането, е различна от исковата сума, но
неправилно е приел, че с нея не може да се прихваща, за което са изложени
конкретни доводи. Въз основа на всичко изложено, жалбоподателят моли
настоящата инстанция да постановите решение, с което да отмени изцяло
обжалваното пред Вас решение на ПОС по гр.д. № 2340/2021г. и вместо него
да постановите ново по същество на спора, с което да отхвърлите изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан, като присъди в полза на
ответника направените разноски и пред двете съдебни инстанции.
В законния срок, от ищцата е постъпил отговор на жалбата, с който се
оспорва същата. Излагат се подробни съображения по направените с жалбата
твърдения и възражения, като се иска първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Счита направените от другата страна доказателствени искания за
преклудирани.
По направените в жалбата доказателствени искания, съдът, на
основание чл.267, ал.1, изр.2 ГПК, ще се произнесе, след изслушване устните
обясненията на страните.
Адв. К.:Поддържам жалбата, поддържам и доказателствените искания.
Искаме преразпит на разпитания свидетел за посочените в жалбата
въпроси.
Искането за събиране на писмени доказателства е с оглед твърдението
ни, че действителните получатели на кредита не са работили по трудов
договор и затова е изтеглен от ищцата и по което обстоятелство не беше
4
разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд.
Съдът, след съвещание, по направените доказателствени искания,
намира следното:
По отношение на искането за повторен разпит на свидетел, от една
страна, съдът, след като се запозна с извършените от първоинстанционния
съд действия в заседанието, в което е разпитан свидетеля, намира, че съдът не
е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да бъде разпитан
свидетеля относно установяване на уговорката между страните във връзка с
получаване на сумата от 80 000 лева, доколкото твърденията в тази връзка
сочат на установяване сключването на някакъв ненаименован договор –
едната страна се е задължила да извърши определено действие (да обезпечи
кредит на другата страна с ипотека върху имота си), а другата страна - да й
плати някаква сума в тази връзка. С оглед правната сигурност, в чл.164, ал.1,
т.3 ГПК, законодателят е предвидил, че не могат да се доказват със свидетели
договори на стойност над 5 000 лева, освен ако другата страна не е съгласна.
В случая, другата страна изрично е възразила, поради което и свидетелските
показания не са допустими в случая.
Отделно от това, съдът намира, че в крайна сметка свидетелят е дал
показания и за факти, за които реално съдът не е дал разрешение, поради
което и събраните гласни доказателства ще се преценяват по същество.
По отношение на исканото писмено доказателство, съдът намира, че в
доклада на първоинстанционния съд не са налице процесуални нарушения,
тъй като за тези факти, за които се иска събиране на доказателство, изобщо
няма твърдения в отговора, поради което и съдът не е имал задължения да
дава указания да се доказват.
В заключение, Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.266,
ал. 2 от ГПК за допускане на поисканите във въззивната жалба гласни и
писмени доказателства, поради което и искането на жалбоподателя за
допускането им ще се остави без уважение.
Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за повторен разпит на свидетел,
както и за събиране на писмени доказателства чрез издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи на жалбоподателя пред НАП за получаване
на информация относно посочените в жалбата лица дали са били в трудови
правоотношения, с кой работодател и с какъв размер на регистрирано трудово
възнаграждение.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите депозираната
въззивна жалба, да отмените атакуваното решение и да постановите
решение, с което да отхвърлите иска като неоснователен. Подробни
аргументи съм изложил във въззивната жалба.
Моля да ми дадете възможност за представяне на писмена защита.
Претендирам разноски.
Съдът определя едноседмичен срок за представяне на писмена защита.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 14.11.2022 г.

Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,08 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6