№ 10616
гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110107452 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕООД срещу ЗЕАД „****“
АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 552.58 лв.
– обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за имуществените вреди по лек
автомобил марка „****“, с рег. № ****, причинени от застрахователно събитие, настъпило
на 05.11.2020 г. в гр. С., за което е заведена щета № ****/20/06.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19693/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключен договор по застраховка „Каско“ между него и
ответника, в срока на действие на който – на 05.11.2020 г., са причинени щети на
автомобила. Излага, че водачът е паркирал автомобила в гр. С., на подземен паркинг на
метростанция „****“, като при тръгване от паркинга е установил щети по него. Посочва, че е
подадено до ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което е
образувана щета № ****/20/06.11.2020 г., но ответникът е отказал да плати застрахователно
обезщетение. Твърди, че за възстановяване на щетите по автомобила е необходима сумата от
552.58 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ищеца към процесната дата. Излага, че в срока на договора превозното средство е
продадено, поради което застрахователният интерес на ищеца е отпаднал и е приложима
разпоредбата на чл. 349, ал. 5 КЗ. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, като
изтъква, че обстоятелствата /дата, място, участници, механизъм/ и причините за твърдяното
ПТП са недоказани. Оспорва то да представлява покрит риск по сключената застраховка.
Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и процесното събитие, като счита, че
щетите са реализирани при различен от твърдения механизъм – при движение на
автомобила, а не в паркирано състояние, поради което възразява, че е налице изключен
застрахователен риск съгласно Глава ІІІ, Раздел І, т. 7.1. от Общите условия – различия
между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства. Сочи, че се касае за
1
инсцениране на застрахователно събитие. Твърди, че уврежданията са отстранени от
застрахователя, като е определено и заплатено застрахователно обезщетение по експертна
оценка. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като сочи, че то надвишава
действително претърпените вреди. Счита, че претендираната сума не представлява
необходим разход, а подобрение. Оспорва необходимостта от подмяна на съответните
детайли, за които твърди, че е достатъчно пребоядисването им. Излага, че съгласно чл. 1 от
Раздел V от Общите условия застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка, а не е обвързано от реално направените от собственика разходи за възстановяване на
превозното средство, като в Общите условия е уговорен начин за определяне на
застрахователното обезщетение при МПС на възраст над 14 години, каквото е процесното.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 19693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в
законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение с ответника по договор за имуществено застраховане
„Каско“ за процесния лек автомобил; реализирано в срока на договора застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат от което са настъпили
описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахования автомобил, чиято
стойност е в претендирания размер.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително:
че собствеността върху лекия автомобил е била прехвърлена на трето лице; че е налице
изключен застрахователен риск; че е определил и заплатил във връзка с процесното събитие
застрахователно обезщетение, съответстващо на действителния размер на вредите.
От представената Застрахователна полица № **** се установява сключването между
страните на договор за имуществена застраховка „Каско“ със срок от 20.07.2020 г. до
19.07.2021 г. за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****.
Ответникът възразява, че в срока на договора автомобилът е продаден, поради което
приобретателят е встъпил в правата и задължения по застрахователния договор, а
застрахователният интерес на ищеца е отпаднал. Застрахователен интерес от сключване на
договор за имуществена застраховка би бил налице винаги, когато той е сключен като
застрахован от лице, което към момента на възникване на застрахователното
правоотношение е собственик на застрахованата вещ, тъй като именно за него са
имуществените вреди от нейната загуба, пълно погиване или частична щета, изразяващи се в
намаляване на неговия патримониум със стойността на отнетата или погинала вещ,
съответно със стойността на средствата, които трябва да разходи за нейния ремонт за
привеждането й в годно за употреба състояние, и следователно собственикът е този, който
има необходимост от защита срещу тези събития. В случая от представеното Свидетелство
за регистрация – част І, е видно, а и не се спори между страните, че към датата на сключване
на договора собственик на застрахования автомобил е било ищцовото дружество. С
Определение № 14040/18.04.2023 г. съдът е указал на ответника, че носи тежестта да
установи, че собствеността върху лекия автомобил е била прехвърлена на трето лице, за
което му е издадено на 03.05.2023 г. поисканото съдебно удостоверение, но той не се е
2
снабдил с него, а в откритото заседание на 18.05.2023 г. неговият процесуален представител
е заявил, че няма да представя доказателства въз основа на него. При това положение
твърдението му, че в срока на застрахователния договор застрахованото имущество е било
прехвърлено на трето лице, е останало недоказано поради процесуалната му пасивност. При
това положение съдът приема за доказано, че ищецът е бил собственик на застрахования лек
автомобил, за който се твърди да е увреден в резултат на настъпило застрахователно
събитие, както към момента на сключване на договора за имуществена застраховка, така и
към деня, в който се твърди, че е настъпило застрахователното събитие. Следователно за
него е налице застрахователен интерес от сключване на договора за имуществена
застраховка, който не е отпаднал в хода на неговото действие. Предвид това и доколкото
този договор е сключен в изискуемата по закон форма за действителност – във формата на
застрахователна полица, следва, че той е действителен и като такъв е породил присъщите му
правни последици.
Видно е от съдържанието на застрахователната полица, че са избрани покритие
„Пълно каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“, „Щети без документ“ и
„Доверен сервиз“, както и че към застраховката са приложими Общите условия на
комбинирана застрахователна полица „Булстрад Каско Стандардт“ на застрахователя, за
които не се спори, че съответстват на представените от ответника с отговора на исковата
молба Общи условия. В Общите условия е предвидено, че по клауза „Пълно каско“
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, и допълнително покрити
рискове, а по клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС“ се покриват и щети от
увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние, причинено от друго превозно
средство, какъвто се твърди в исковата молба, че е процесният случая. Следователно
възражението на ответника, че е липсвало основание за плащане на застрахователно
обезщетение, защото застрахователното събитие не представлява покрит застрахователен
риск, е неоснователно.
В случая на 06.11.2020 г. е подадено от водача Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди, в което е посочено, че на 05.11.2020 г. в гр. С., на
подземен паркинг на метростанция „****“, е настъпило застрахователно събитие, докато
автомобилът е бил паркиран, след което водачът установил, че има дефект по предната
броня.
Въз основа на заявлението е заведена при ответника щета № ****/20/06.11.2020 г., по
която с молба с вх. № 2401/16.04.2021 г. ищецът е поискал да бъде преразгледана
претенцията. С писмо застрахователят е отказал преразглеждане на отказа за плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като констатираните повреди по МПС не съответстват на
такива, каквито биха били получени, ако автомобилът е бил в паркирано състояние, като е
посочил, че предвид характера на уврежданията най-вероятно автомобилът е увреден по
време на движение.
По същите съображения ответникът оспорва настъпването на застрахователното
събитие и обстоятелствата около него. Единствените събрани доказателства, относими към
тези въпроси, са Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, прието без оспорвания от страните. От последното се
изяснява, че щетите по лекия автомобил могат да бъдат получени в паркирано състояние на
автомобила и съприкосновение с друго МПС или подвижен предмет. Съдът кредитира
заключението на вещото лице в посочената част като обективно, компетентно и
неопровергано от други доказателства по делото. Чрез него се потвърждава по експертен път
описаният от водача в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение
механизъм на увреждане. При това положение и след като не са събрани доказателства,
3
които да опровергават посоченото писмено доказателство и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, съдът намира, че те са достатъчни за формиране на извод, че
застрахователното събитие е настъпило на описаните от водача дата и място и при
изложените от него обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази и това, че при увреждане на
МПС в паркирано състояние обикновено липсват свидетели, а предвид естеството на
настъпилите вреди посещаването на ПТП от органите на МВР не е задължително, поради
което е житейски нелогично от водача, респ. от застрахования, да се изискват доказателства,
различни от представените по делото.
При липса на установена разлика между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства неоснователно е възражението на ответника, че се касае за изключен
застрахователен риск съгласно Глава ІІІ, Раздел І, т. 7.1. от Общите условия.
Установява се от Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и
другите документи по заведената при ответника щета настъпването на имуществени вреди
по застрахования автомобил и техния вид, а от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза е видно наличието на причинно-следствена връзка между тях и процесното
застрахователно събитие, като вещото лице не е установило влагането на някоя от частите
или извършването на някоя от дейностите да не е било необходимо за възстановяване на
автомобила в предишното му техническо състояние.
Относно размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца в качеството на собственик на застрахования лек автомобил
имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици.
Съобразно установената съдебна практика при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие /чл. 386, ал. 2 КЗ/, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Следователно възражението на ответника, че размерът на застрахователното обезщетение
следва да се определи по експертна оценка, е неоснователно.
В случая ищецът представя доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран
сервиз ремонт за тяхното поправяне на стойност 552.58 лв. /Проформа фактура на л. 8 – 9/,
като тази стойност не надхвърля установената от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза реална възстановителна стойност в размер на 736.97 лв.,
определена на база средните пазарни цени на части, труд и материали, нито уговорената
застрахователна сума. При това положение е липсвало основание застрахователят да откаже
плащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер.
Възражението в отговора, че процесните увреждания са отстранени от застрахователя
чрез плащане на застрахователно обезщетение по експертна оценка, е неоснователно, още
повече че въпреки изричните указания на съда той не е представил доказателства за каквото
4
и да е плащане по претенцията на ищеца. Нещо повече дори – при съвкупната преценка на
писмените доказателства на л. 48 и л. 49 се установява, че ответникът е отказал да
удовлетвори застрахователната претенция на ищеца.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен, като върху
главницата се дължи и законната лихва, считано от 13.04.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Сторените от него разходи за исковото производство са в общ размер на 625 лв. /25
лв. – държавна такса, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице; 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/, а за заповедното производство – в общ размер на 325 лв. /25 лв. –
държавна такса; 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че ЗЕАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, дължи на „****“
ЕООД, ЕИК ****, с адрес: ****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 552.58 лв. –
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за имуществените вреди по лек
автомобил марка „****“, с рег. № ****, причинени от застрахователно събитие, настъпило
на 05.11.2020 г. в гр. С., за което е заведена щета № ****/20/06.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19693/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
625 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 325 лв. – разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 19693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5