№ 562
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100508356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20110181 от 05.05.2021 г., постановено по гр.дело № 28282/2019 г.
по описа на СРС, II ГО, 66 състав, е осъдено „ЗК Л.И.“ АД да заплати на „ЗАД „А.Б.“
АД, на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата от 14,34 лв., представляваща регресна
претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****, причинени
при ПТП, настъпило на 24.01.2018 г. в гр. София по вина на влекач „Скания R420“, с
рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска застраховка“ на
автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането,
като искът е отхвърлен за разлика до пълния предявен размер от 1014,34 лв. С
решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по делото
съобразно изхода от спора.
Срещу решението в частта, с която осъдителният иск, предявен срещу
ответника, е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищецът в първоинстанционното
производство „ЗАД „А.Б.“ АД. В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. Оспорва
правилността на изводите на първоинстанционния съд за погасяване на съдебно
предявената регресна претенция чрез плащане, за което излага доводи за липса на
преки доказателства в посочения смисъл. От възззивния съд се иска отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер, като
претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
въззиваемия (ищеца) „ЗК Уника“ АД, с който излага подробни съображения за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Моли за оставяне без
уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение, като
претендира деловодни разноски.
Решението в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
предявен от „ЗАД „А.Б.“ АД срещу „ЗК Л.И.“ АД, за сумата от 14,34 лв. е влязло в
законна сила поради необжалването му от страна на ищеца.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, но е неправилно по
следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца
– чл. 154, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, че по време на действието на
сключения между ищеца и застрахования „Евромаркет-БРД“ ООД договор за
имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****,
обективиран в представената застрахователна полица № 17-
0300/030/5000597/12.05.2017 г., е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие – ПТП, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 999,34 лв. и е направил
обичайни разноски за определянето му в размер на 15 лв. Не е спорно и наличието на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
покриващ отговорността на другия участник в процесното ПТП – водача на влекач
„Скания R420“, с рег. № ****.
Не е спорно обстоятелството, че ищецът е изпратил регресна покана (писмо, с
изх. № 310.03-3553/11.05.2018 г.), получена от ответното дружество на 15.05.2018 г., с
2
която е поискал възстановяване на заплатени обезщетения по 23 (двадесет и три) броя
застрахователни преписки (именувани „щети“), сред които е включена и процесната
щета № 0300/18/727/500589. Към датата на предявяване на исковата молба – 20.05.2019
г. плащане на процесното регресно вземане не е осъществено.
С оглед на изложеното в настоящото съдебно производство са установени
всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално
право. Спорът пред въззивната инстанция (с оглед въведените във въззивната жалби и
отговора на въззивната жалба доводи) се концентрира върху обстоятелството, дали
предявената пред ответното застрахователно дружество регресна претенция е погасена
чрез плащане. По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване, т.е.
процесуалното задължение за установяване на положителния факт на погасяване на
дълга, носи ответника по настоящото дело. Последният следва да проведе това
насрещно доказване пълно и главно – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153 ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети две идентични копия на писмо,
с изх. № 4467/23.05.2019 г. по описа на „ЗК Л.И.“ АД, едното от които е входирано и
при „ЗАД „А.Б.“ АД с вх. № 310-03.195/28.05.2019 г. В писмото се съдържа изходящо
от „ЗК Л.И.“ АД изявление за одобрение за плащане, както и съответната му готовност
за неговото извършване, на 182 броя регресни претенции по застрахователни преписки
(именувани „щети“), заведени от „ЗАД „А.Б.“ АД, по опис, съгласно Приложение № 1,
на обща стойност от 101541,66 лв. Към всяко от писмата е приложено по едно
Приложение № 1, но при липса на идентитет в съдържанието им. Установява се, че в
Приложение № 1, прикрепено към писмото, съдържащо единствено поставения от
ищеца изходящ номер, е включена и процесната застрахователна преписка №
0300/18/727/500589 под № 183 при одобрена сума за плащане от 1000 лв., докато
последната липсва в другия опис, постъпил при ответника. Посочените писмени
доказателства не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила по
смисъла на чл. 179 ГПК относно вписаните в тях обстоятелства, поради характера си
на частни диспозитивни документи. В случай на спор, като настоящия, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК. В тази връзка в хода на
първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебносчетоводна
експертиза, прието като неоспорено от страните, което настоящата инстанция
кредитира с доверие като извършено обективно, компетентно и добросъвестно, въз
основа на събрания относим по делото доказателствен материал и след проверка в
счетоводствата на двете дружества. От експертното заключение се установява, че
сумата от 101541,66 лв. е постъпила на 27.05.2019 г. по сметката на „ЗАД „А.Б.“ АД.
По процесната застрахователна преписка № 0300/18/727/500589 не е осчетоводено
постъпило плащане в счетоводството на „ЗАД „А.Б.“ АД, като определената сума по
регреса в размер на 1014,34 лв. е обозначена като „предявена“. Не се установява
осчетоводяване по регреса и в счетоводството на „ЗК Л.И.“ АД. При изслушването му
в съдебно заседание вещото лице изяснява, че общият размер на постъпилото плащане
от 101541,66 лв. надвишава с 1000 лв. общия размер на одобрените за удовлетворяване
182 броя регресни претенции, съдържащи се в представения Протокол № 1 към писмо,
с вх. № 310-03.195/28.05.2019 г. по описа на „ЗАД „А.Б.“ АД. И обратното, в Протокол
№ 1 към писмо, с изх. № 4467/23.05.2019 г. по описа на „ЗК Л.И.“ АД, двете стойности
са съответни.
При така установените фактически обстоятелства настоящият въззивен състав
намира, че по делото не е проведено пълно насрещно доказване на спорния факт за
погасяване чрез плащане на процесното регресно право на застрахователя по
3
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента). Изведените в
противен смисъл твърдения на въззиваемия-ответник почиват на обстоятелства,
инкорпорирани в частен диспозитивен документ, чиято формална доказателствена
сила обхваща единствено неговото авторство. Истинността на неговото съдържание
частично се опровергава от заключението на съдебносчетоводната експертиза,
съгласно което не само двойно (в счетоводството на двете застрахователни дружества),
но дори едностранно (в счетоводството на „ЗК Л.И.“ АД) осчетоводяване на
извършеното плащане не е извършено. Действително установява се, че при ищеца е
постъпила сума в размер на 1000 лв. в повече от общата стойност на одобрените за
удовлетворяване 182 броя регресни претенции, съгласно постъпилия при ищеца
Протокол № 1 към писмо, с вх. № 310-03.195/28.05.2019 г. по описа на „ЗАД „А.Б.“ АД,
равняваща се на 101541,66 лв. Но доколкото по делото не бяха ангажирани,
респективно събрани доказателства, въз основа на които да може да се установи, че с
надвнесената сума от 1000 лв. е погасен регресният дълг на ответника по процесната
застрахователна преписка № 0300/18/727/500589, то в приложение на принципа, че
който плаща зле, плаща два пъти, настоящият въззивен състав не може да приеме
извод, различен от този за неоснователност на исковата претенция в обжалваната част.
С оглед изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена – решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част подлежи на отмяна, а отхвърленият
със същото иск за разликата над присъдения размер от 14,34 лв. до пълния предявен
размер от 1014,34 лв. следва да бъде уважен.
По разноските:
Въпреки този изход на правния спор решението на районния съд не следва да
бъде ревизирано в частта за разноските, доколкото неговата правилност в тази част е
извън обхвата на въззивната проверка, поради липса на обжалване от страна на
ответника.
С правна възможност да претендира разноски за въззивното производство
разполага само въззивника. Последният претендира и доказва да е сторил разноски в
общ размер на 385 лв., от които държавна такса в размер на 25 лв. и за адвокастко
възнаграждение в размер на 360 лв., които следва да му се присъдят на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20110181 от 05.05.2021 г., постановено по гр.дело №
28282/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав, в обжалваната част, в която
предявеният от „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от
14,34 лв. до пълния предявен размер от 1014,34 лв., представляваща регресна
претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****, причинени
при ПТП, настъпило на 24.01.2018 г. в гр. София по вина на влекач „Скания R420“, с
рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска застраховка“ на
автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането,
4
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 КЗ „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата от 1000 лв., представляваща регресна претенция
за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****, причинени при ПТП,
настъпило на 24.01.2018 г. в гр. София по вина на влекач „Скания R420“, с рег. №
****, застрахован по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата от 385 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5