№ 1941
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100500863 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21.11.2022 г., гр.д. 32230/2021 г., СРС, 57 с-в отхвърля
предявения от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД срещу Столична община иск да заплати на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 254,09 лв.,
представляващи регресна претенция за платено застрахователно обезщетение
за причинени вреди на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. № С **** МВ
въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“
при настъпило на 25.07.2020 г. пътнотранспортно произшествие поради
попадане в необезопасена шахта без предпазна решетка на пътното платно по
ул. „Вакарел“, в посока към ул. „Константин Фотинов“, гр. София, както и
15,00 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като
осъжда ищеца да заплати на ответника 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.“ ЕАД.
Счита, т. 9.1.12 от ОУ към застрахователния договор изключва отговорността
1
на застрахователя само в случаи на липса или изгубване на правоспособност
за управление при отнемане на контролни точки, а не при случаи на СУМПС
с изтекъл срок за валидност, което не лишава водача от правото да управлява.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи
искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Столична община оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49
ЗЗД.
Не се спори и от доказателствения материал се установява, че на
25.07.2020 г., застрахованият по застраховка „Каско“ при ищеца „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, лек автомобил „Ситроен Ксара“, рег. № С **** МВ, при движение по
ул. „Вакарел“, гр. София, попада в шахта, необезопасена с предпазна решетка,
която е собственост на ответника Столична община. Според съдебно-
автотехническата експертиза и свидетелските показания, причинените
имуществени вреди на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с
2
механизма на пътния инцидент.
Безспорно се установява, че при управлението към момента на
инцидента, СУМПС на водача е с изтекъл срок за валидност, считано от
10.05.2020 г.
Това обстоятелство препятства уважаване на регресния иск, предвид
ограничението на т. 9.1.12 от ОУ към застрахователния договор. Клаузата
предвижда, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за
щети, настъпили в резултат на управление на МПС от лице, което не
притежава или е загубило правото да притежава свидетелство за
правоуправление за съответната категория МПС.
Неоснователно е оплакването по жалбата, че уговорката касае само
случаи на липса или изгубване на правоспособност за управление при
отнемане на всички контролни точки, а не при случаи на СУМПС с изтекъл
срок за валидност, което не лишава водача от правото да управлява.
Част от изискванията на чл. 150а от ЗДвП за управление на моторно
превозно средство предпоставят свидетелството за управление да е в срок на
валидност и да не е временно отнето.
Свидетелството за правоуправление представлява индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност при управление на МПС от
категориите, за които е валидно и с оглед срока на неговата административна
валидност, по смисъла на чл. 3, ал. 3, чл. 10, ал. 1, т. 5, чл. 50, ал. 1 и чл. 53,
ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД,
„нередовен български личен документ“ е този, с изтекъл срок на валидност.
При изтичане на срока за валидност на СУМПС, водачът следва да
установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на МПС от съответната категория, като
предпоставка за административна валидност на свидетелството. Липсата на
такава е равнозначна на липса на свидетелство за управление.
Именно в тази връзка, при управление на МПС с просрочено
свидетелство, водачът носи административно-наказателна отговорност по чл.
177, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без
3
подновено СУМПС, той осъществява състава на престъпление по чл. 343 „в“,
ал. 2 от НК. В този смисъл са решение № 454/14.11.2016 г., н.д. 1013/2016 г.,
САС и решене № 14620/27.11.2018 г., адм.д. 1312/2018 г., ВАС, VІІ отд.
След като водачът на увредения застрахован автомобил го управлява
при налично свидетелство, но с изтекъл срок на административна валидност,
същото не представлява редовен удостоверителен документ за
правоспособност при управление на МПС, което е равнозначно на
непритежаване на СУМПС в контекста на т. 9.1.12 от ОУ към
застрахователния договор. В резултат, застрахователят не носи отговорност за
вредите, причинени на застрахования и не разполага с възможност да се
суброгира в правата му спрямо ответника. Искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.11.2022 г., гр.д. 32230/2021 г., СРС, 57 с-в.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, със седалище: гр. София, бул. **** да
заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4