Решение по дело №345/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на С. К. М. и Й. А. М. – и двамата от гр.Б. пл.”Х. Б.” № *, * насочена против Определение № 2104/12.03.2012 г., постановено по гр.д. № 3208/2009 г. по описа на РС Б..

В жалбата се правят оплаквания срещу атакувания съдебен акт за постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.402 и чл.403 ГПК и се иска отмяната му.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответната страна.

Благоевградският окръжен в решаващия състав, като прецени доводите на жалбоподателите и данните по ч.гр.д. № 3208/2009 г. по описа на РС Гоце Делчев, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – молителите по обезпечителното производство и ищци по исковото такова, в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

В хода на развилото се производство по молба на жалбоподателите по реда на чл.402, във вр. с чл.403 ГПК районният съд правилно е взел предвид релевантните факти, че с Определение № 7672/29.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3208/2009 г. е допуснал обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявими жалбоподателите срещу “Б.” О. със седалище и адрес на управление: Б. ул. “И.” № *, с ЕИК *, представлявано от Управителите О. Й. К. и Е. В. Х. /заедно и поотделно/, за сумата от 5 600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, представляваща договорена неустойка за неизпълнение на задължението “Б.” О. да предаде на собствениците в срок до 30.09.2009 г. имота, описан в Раздел II, т.З, б. “А” в Нотариален акт № 31, том II, per. № 5292, дело № 212/2008 г. на Нотариус Искра Кутева, с район на действие PC - Б. с per. № 241, а именно - АПАРТАМЕНТ № 1 с допълнителен вход откъм алеята на кота +0,00 /плюс минус нула, нула метра/, със застроена площ 57.30 кв. метра /петдесет и седем квадратни метра и тридесет квадратни сантиметра/, състоящ се от стая и WC, при съседи: коридор , стълбищна клетка, асансьор и апартамент № 2, ВЕДНО с мазе № 2 на кота - 2.80 метра /минус две цяло и осемдесет стотни метра/, със застроена площ от 3.70 кв. метра /три цяло и седемдесет квадратни метра/, при съседи: мазе № 1, мазе № 3, и коридор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане и от Й. А. М. с ЕГН * и с адрес: Б. пл. “Х. Б.” № 2, . 4, срещу “Б.” О. със седалище и адрес на управление: Б. ул. “И.” №., с ЕИК , представлявано от Управителите О. Й. К. и Е. В. Х. /заедно и поотделно/, за сумата от 3 870 /три хиляди осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението “Б.” О. - Б. да предаде на собственика в срок до 30.09.2009 г. имота, описан в Раздел II, т.4, б. “Б” в Нотариален акт № 31, том II, per. № 5292, дело № 212/2008 г. на Нотариус Искра Кутева, с район на действие PC - Б. с per. № 241, а именно - АПАРТАМЕНТ № 18 /осемнадесет/, на кота + 11.20 /единадесет цяло и двадесет стотни метра/, със застроена площ 39.60 кв. метра /тридесет и девет цяло и шестдесет квадратни сантиметра/, състоящ се от антре, дневна, спалня WC и баня при съседи: коридор, апартамент № 17, апартамент № 19, ВЕДНО с мазе № 3 /три/, със застроена площ от 3.70 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 2 и мазе № 4, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане, чрез налагането на обезпечителна мярка “ВЪЗБРАНА” върху 1/3 /една трета/ идеална част от следния недвижим имот, собственост на “Б.” О.: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 04279.601.199.1.10 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и едно, точка сто деветдесет и девет, точка едно, точка десет/ по кадастралната карта на Б. одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., административен адрес - Б. п.к.2700, ул. “Д”, . З, ап. 10, който обект се намира в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.601.199, с предназначение - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, прилежащи части - Мазе № 9, със застроена площ 2.80 кв.м. /две цяло и осем стотни квадратни метра/ и 7.10 кв.метра от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво - 1/едно/, с площ за обекта от 39.60 кв.м./тридесет и девет цяло и шестдесет стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата : обект с идентификатор 04279.601.199.1.9; обект с идентификатор 04279.601.199.1.11; под обекта - обект с идентификатор 04279.601.199.1.6 и над обекта - обект с идентификатор 04279.601.199.1.14.

Тази обезпечителна мярка е била допусната при условието на гаранция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, която да се плати по съответната сметка на Районен съд - Б..

Гаранцията е била внесена от молителите и на 30.12.2009 г. е издадена обезпечителна заповед.

Правилно е преценен и факта, че обезпечените искове са предявени и уважени с влязло в законна сила на 25.05.2010 г. Решение № 3734/25.05.2010 г., постановено по гр. дело № 256/2010 г. по описа на Районен съд – Б..

След влизането му в сила е постъпила е молба от жалбоподателите с искане внесената гаранция да бъде освободена, без да се отменя обезпечението.

Произнасяйки се по нея с атакуваното определение районният съд приел, че след като обезпечението е допуснато при условията на парична гаранция от 1 000.00 лева и е издадена обезпечителната заповед след представяне на доказателства за внасяне на определената гаранция, не може да се освободи паричната гаранция, без да е отменено обезпечението, каквото искане за отмяна на обезпечението молителите не правят.

Изложил доводи, че разпоредбата на чл. 403, ал. 2 от ГПК обезпечава обезщетението за вреди от допуснато обезпечение, при посочените в ал. 1 от нормата условия, но тя предполага и отмяна на причината, поради която е внесена гаранцията.

В случая определението за допускане на обезпечението е факт в правния мир и не се иска неговата отмяна по чл. 402 от ГПК.

Поради горното и районният съд приел, че не следва да се уважава искането за освобождаване на представената гаранция, позовавайки се и на установената съдебна практика / Определение № 591/02.11.2009 г. на ВКС по ч.т.дело № 450/2009 г., І т.о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова – че гаранцията съставлява елемент от допускането на обезпечителната мярка и процесуалният ред, както за внасянето й, така и за освобождаването й, следва съдбата на обезпечителната мярка/. Затова и компетентен да се произнесе по молбата за освобождаване на гаранцията е същият съд, който е компетентен да вдигне обезпечението.

Изложил и доводи, че внесената гаранция няма самостоятелно съществуване в обезпечителното производство, т.к. внасянето й е част от предпоставките за допускане на обезпечението и налагането на обезпечителната мярка. Поради това, същата не може да бъде върната, докато обезпечението е действащо.

Допълнително съображение в тази насока първостепенният съд извлякъл и след систематическото тълкуване на съответните текстове съобразявайки, че връщането на гаранцията е уредено в чл. 403 от ГПК, който систематически е след чл. 402 от ГПК, уреждащ отмяната на обезпечението, от което следва, че отмяната на обезпечението е предпоставка за връщането на гаранцията.

Поради горното и т.к. в случая молителите не формулирали искане за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК, а съдът не разполага със служебно правомощие да отменя допуснатото обезпечение извън хипотезата на чл. 390, ал. 3 от ГПК районният съд отхвърлил молбата, с която е сезиран.

Добавил и че разпоредбата на чл. 403, ал. 2 от ГПК обезпечава обезщетението за вреди от допуснато обезпечение, при посочените в ал. 1 от нормата условия, но тя предполага и отмяна на причината, поради която е внесена гаранцията.

В случая определението за допускане на обезпечението е факт в правния мир и не се иска неговата отмяна по чл. 402 от ГПК. Ето защо според съда не следвало да се уважава искането за освобождаване на представената гаранция.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав изцяло споделя изложените по-горе мотиви на районния съд, с които същия е отхвърлил искането на жалбоподателите, поради което и за избягване на излишно приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК препраща към тях.

За пълнота на изложението и във връзка с наведеното в жалбата, инициирала настоящето производство се счита длъжен да отбележи още, че доводите на частните жалбоподатели са правнонесъстоятелни и не се основават на установеното от действащите норми на ГПК, уреждащи материята досежно обезпечителните мерки, тяхното налагане и отмяна.

В тази връзка и съдебната практика, на която се позовават, е постановена при действието на отменения ГПК, чийто процесуални норми са неприложими в случая.

Чл.402, ал.3 ГПК изрично сочи, че вдигането на запора, заличаването на възбраната и отменяването на другите обезпечителни мерки става само въз основа на влязло в сила определение на съда.

След като такава мярка в случая е била допусната при условието на внасянето на парична гаранция, освобождаването на последната не може да се разглежда вън от въпроса за съдбата на самата обезпечителна мярка, т.к. няма самостоятелен правен статут.

След като молителите в случая желаят да се ползват от привилегията на допуснатото обезпечение, независимо от влязлото в сила решение по съществото на спора, същите ще следва да понесат и неблагоприятните последици от това да не могат да си върнат паричната гаранция, при условието на което е допуснато обезпечението, до изричната му отмяна по реда на чл.402, ал.3 ГПК.

По изложените съображения атакуваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на осн.чл.278 ГПК Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2104/12.03.2012 г., постановено по гр.д. № 3208/2009 г. по описа на РС Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: