Р Е Ш Е Н И Е
№261228/16.11.2020г.
Гр.Варна,16.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретар Христина Христова
разгледа докладваното от съдия М.Жекова
гражданско дело № 4259 по описа на 2018 година и взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, заведена във ВРС с
рег.вх.№ 20122/23.08.2018 г. от адв. Н.Т., в качеството му на
пълномощник на ищците по делото: И.Р.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, А.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: *** , *, Н.Г.Н., ЕГН **********,с адрес: *** , А.К.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** против ответниците П.Т.Т., ЕГН ********** и К.Ю.Т., ЕГН ********** ***, с цена на иска 1 468,50 лева и правно основание чл.124 ГПК.
Видно от материалите по делото, с Определение постановено в открито съдебно
заседание от 6.2.2019 г. производството по делото е оставено
без движение за прецизиране на петитума на иска с индивидуализация на имота по
действащ план и посочване на цена на иска. В изпълнение на дадените от ВРС указания и в срок процесуалният представител на
ищците е предприел необходимите действия за отстраняване на нередовността на
исковата молба. С писмено заявление с вх.№ 36 950/23.5.2019 г. адв. Т. е посочил цена на иска и представил копие
от системата ИКАР а с писмена молба от дата 4.5.2019 г. ищците, чрез адв. Н. Т.
са уточнили изцяло петитума на иска.Искането, с което е сезиран ВРС е:
Да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено по отношение на
ответниците П.Т.Т., ЕГН ********** и К.Ю.Т., ЕГН ********** ***, че ищците: И.Р.К., ЕГН **********, А.Р.К., ЕГН **********,
А.П.С., ЕГН **********, В.Г.Б., ЕГН **********, С.Г.С., ЕГН **********, Н.П.Б., ЕГН **********, А.Н.Г., ЕГН **********, М.Г.Б., ЕГН **********, В.Г.Е., ЕГН **********, Н.Г.Н., ЕГН **********, А.К.Н., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, наследници на Г. П. Г. ***.1.1966 г.
СА СОБСТВЕНИЦИ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
землището на квартал *, Община Варна и представляващ ПИ с идентификатор *,
НИВА с площ от 7,400 декара в местност „*“, с предназначение земеделска
земя, начин на трайно ползуване – НИВА при граници: ПИ с идентификатори № *, *, *, *, *, * и *при квоти :И.Р.К., ЕГН ********** – една
двадесета идеална част;А.Р.К., ЕГН
********** – една двадесета идеална
част;А.П.С., ЕГН ********** – една тридесета идеална част;В.Г.Б., ЕГН ********** – една
тридесета идеална част;С.Г.С., ЕГН
**********– една тридесета идеална
част;Н.П.Б., ЕГН ********** – две десети идеални части;А.Н.Г., ЕГН ********** - една десета идеална част;М.Г.Б., ЕГН ********** – една
тридесета идеална част;В.Г.Е., ЕГН
**********, една тридесета идеална
част;Н.Г.Н., ЕГН **********– една тридесета идеална част;А.К.Н., ЕГН ********** - една десета идеална част и К.К.К., ЕГН **********- една десета идеална част.
Исковата си молба ищците основават на следните твърдени факти и
обстоятелства: Всички ищци, заедно със своя родственик Г. Б.Г. имали качеството
наследници по закон на дядо си и техен
праводател - Г. П. Г.,***, починал на 26.01.1966
г., факт, който бил виден от приложено към исковата молба удостоверение за
наследници от дата 17-ти септември 2015 г. Според ищците квотата в наследството, при пет
колена се определяла както следва: за първите двама ищци - по една двадесета идеална част, за А.С.,
В. и С. Г.- по една тридесета
идеална част, за Н.П. - две десети
идеални части, за А.Н. - една десета,
за М., В. и Н. Г.по една тридесета
идеална част, за неучастващия в
производството Г. Б.- две десети идеални части и за последните две ищци - по една десета идеална част.
Твърди се в исковата молба от 23.03.2018г., че приживе общият на
ищците и техен праводател придобил по наследство от баща си П.Г. земеделски
земи в землището на селата с.*и */*и */, като с нот.акт № *от *г., била извършена делба на наследството, при което той получил няколко имота, включително и НИВА с площ от 7,400 декара в
м. „*“, в землището на село *, при граници: Я. Л., Д. Т., кестрички ниви /т.е. ниви от землището на с.*и имот на брат му Н. П., който
получил другата част от поделяния имот, който бил с обща площ от 14,800 декара.
По влезлите в сила КККР имотът,твърдят ищците, че представлява ПИ
с идентификатор *, като за идентификацията на този имот са представили скица от
2016г., при предявяване на иска. Сочи се още от ищците, че при коопериране на
земеделието, поради напредналата възраст на наследодателя, цялата
притежавана от домакинството му земя била отнета
и включена в блокове на местното ТКЗС, а
някои имоти били внесени за кооперативно обработване от синовете му, но без
извършена приживе делба на имотите. След приемането на ЗСПЗЗ, тъй като
първоначално ищците не били намерили титула за собственост на праводателя си,
пропуснали срока на закона да заявят процесния имот за реституция. Впоследствие, по иск с правно основание
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, на шестата ищца, с влязло в законна сила Решение по
гр.дело № 5655/2006г. по описа
на РС /приложено към исковата молба/ било признато
правото на наследниците да възстановят собствеността си върху този имот. Решението било потвърдено с акт Решение от
14.08.2008 година на Окръжен съд Варна,като страна в това производство били
Община Варна и и ОСЗГ Варна. Твърди се в исковата молба, че след влизане в
сила на Решението и в изпълнение на същото, в полза на ищците на основание чл.18 Ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ правото на
собственост на ищците било възстановено в реални граници, съобразно
влезлите в сила съдебен акт и поземлен план, като собствеността на ищците била
възстановен по отношение на НИВА с площ от 7,400 декара в окрупнена местност „*“, представляваща
ПИ *по картата на землище *, при граници съседи, подробно посочени в
решението, включително и при източна граница - братът на наследодателя на
ищците – Н. П. Г..За възстановеното ни право на собственост в полза на
ищците,твърдят същите, била издадена скица
Ф 01226 от 13.10.2008 г., а след влизане в сила на решението и протокол
за въвод във владение от 11.11.2008г., реституцията по отношение на имота
била завършена.При така изложеното по-горе, ищците заявяват, че от завършване на реституцията и до сега владеят
имота си, като за установяване на факта на владението желаят
допускане на гласни доказателства чрез показанията на един свидетел.На следващо
място в исковата молба е посочено, че при
подготовка за правна сделка с имота ищците узнали, че към имота йм били
проявени претенции от други лица, при което и след множество нарушения на
закона се достигнало до създаването на правна привидност, че ответниците били
собственици на техния имот, който имот, сега бил записан в КККР като тяхна
собственост, при следните предпоставки: В
полза на лицето Ш. Й. Ш. през 2006 година били постановени решения за признаване правото му на собственост
върху земеделски земи в землище *, без
реално да била възстановена собствеността му. В края на 2012г., предвид влязлата вече в сила
кадастрална карта, било изготвено предложение от лице с лиценз по ЗКИР за изменение на КККР на
землище *, Община Варна, като възстановеният на ищците имот, заедно с още шест
имота се отреждал в полза на Ш. без да били съобразени
правата на ищците, била издадена Заповед
№ КД 14-03-15 от 04.01.2013г. на Началник СГКК Варна, с която тези имоти били
записани на името на Ш. . Съставен
бил КНА № * том * от * година на Нотариус Я. Н., с който Ш. , въз основа на „негодни документи“ бил
признат за собственик на имота.Според ищците Ш. никога не бил въвеждан във владение на тези
имоти, защото реституция по надлежния ред в негова полза нямало.Скоро след
това, поясняват ищците /„както можело да се очаква“/–в средата на годината
имотът заедно с още няколко от същите такива други имоти, бил продаден на трето лице -К.А.Н., а една година
по-късно препродаден на ответницата,
която по това време била в брак с
ответника по делото. Въпреки
тези сделки, които за ищците били очевидно продължение на създавани правни
привидности, ищците и до момента владеели
имота, защото никой не ги бил отстранил от имота, нито бил въвел предходния
собственик във владение на имота. За да бъде преодоляна тази правна привидност,
родственикът на ищците – Г. Б.Г.
*** положителен установителен иск за
собственост на имота, като било заведено гражданско
дело № 1846/2016 г., което ищците желаят да бъде изискано и приобщено
към делото като писмено доказателство. Твърди се, че макар и искът от Г. Г. да
бил предявен за целия имот, било прието, че за Г. не бил налице интерес от
подобно установяване, производството
по това дело се развило за установяване само на правата на Г. до размера на
неговата наследствена една пета идеална част. С влязло в законна сила Решение
по делото, потвърдено от въззивната инстанция положителния установителен иск на
Г. Г. за 1/5 ид.ч. от процесния имот бил уважен. Въпреки отричането на
правата на ответниците, сочат ищците, при отправено искане за вписване на
имота в полза на всички наследници на общия им наследодател от СГКК Варна било
извършено вписване само за дела от една пета идеална част и така ответницата
продължавала да бъде вписана като собственик на имота, какъвто всъщност не
била. Ето защо и да бъдели вписани ищците като собственици, от СГКК Варна претендирали ищците да им представят съдебно
Решение, напълно отричащо правата на двамата
ответника, макар че същите твърдели
по-рано наличие на брачен договор, съобразно
който имотът бил само на ответницата, но
в АВ СВ нямало вписване на такъв договор, при което т.к. не били изпълнени
изискванията на чл. 39, ал. 3 СК, този договор бил непротивопоставим на ищците.
Същевременно, става ясно от изложеното в исковата молба, имотът бил записан в
КККР на ответницата и поради това, че тя притежавала титул за правата си, за ищците се пораждал правния
интерес да бъде установено със СПН по отношение на нея и на съпруга й /предвид
нормите на СК за СИО/ че ищците са собственици на останалите идеални части от
гореописания имота, извън идеалните части, за които техния родственик успешно провел предходното
съдебно производство/ т.е. при твърдения ,че Г. е признат за собственик на 1/5 ид.ч. от имота, то следва извода, че
ищците претендират да притежават правото на собственост върху разликата от 4/5
идеални части/.При така изложеното по-горе ищците са отправили петитум на
иска,обективиран на страница последна от
първоначалната искова молба, впоследствие уточнен съобразно дадените указания/.
Искания за събиране на допълнителни доказателства ищците са заявили, че ще направят
евентуално ако искът им се оспорва.
В срока по чл. *ГПК,
видно от л.60 и сл. от делото ответницата П.П.Т.Т., чрез адвокат от АК Шумен е
изразила следното становище по иска: 1. Ответницата
намира исковата молба за допустима, но неоснователна като навежда следните
съображения: Изрично е заявено в отговора на искова молба, че ответницата не оспорва факта, че между нея
и Г.Г. било водено гражданско дело № 1846/2016 г. по описа на РС Варна,
като с Решение № 1846/11.04.2* г. съдът приел за установено спрямо П.Т. и
съпруга й К.Ю.Т.,ЕГН **********, при участието на ТЛП в процеса – К.А.Н., ЕГН **********,
че същият бил собственик на 1/5 идеална
част от ПИ с идентификатор * по
КК на гр.Варна, местност *, при граници ПИ с номера: *; *.; *; *; *; * и *. На второ място обаче ответницата оспорва,
че имотът описан в исковата молба не бил идентичен с притежавания от нея
недвижим имот – НИВА с идентификатор * по КККР на гр.Варна.
На трето място и по същество ответницата сочи следното:Имотът отв.Т.
твърди,че бил придобит от нея с
нотариален акт № *, том * , рег.№ *, дело № *г. от К.А.Н., като този имот
бил лична собственост на Т., тъй
като Т. и съпруга й К.Ю.Т. сключили брачен
договор от 05.08.2014г., в който уговорили,
че всички недвижими имоти, които ще бъдат придобити занапред от един от двамата
съпрузи по време на брака ще бъдат в режим на индивидуална собственост в полза
на съпруга, който ги придобие на свое име.Праводателката на Т. - К.А.Н.,
сочи ответницата, била придобила имота от Ш. Й. Ш. с нотариален акт № *, том *,
peг. № *, дело № *год., в който имотът бил
описан като ПИ с идентификатор № *
по КК на гр. Варна, местност „*“ /с номер по предходен план */ с площ от 7398 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: №, № *; *; *; *; *; * и *. Ш. от своя страна бил признат за собственик на
имота с нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * г., въз основа на влязло в сила Решение №
2001/17.07.2006г. на ОСЗ - Варна. Именно поради факта, че П.Т. била закупила
имота от К.А.Н., която го закупила от Ш. Й. Ш.,ответницата счита, че се явява
добросъвестен собственик на НИВА с
идентификатор № * по КК на гр. Варна.
Отделно от горното се
твърди, че в полза на Т. била изтекла предвидената в закона придобивна давност – т.е. ответницата се позовава на давностно владение, като към нея
присъединява и владението, което са упражнявали нейните праводатели и твърди,
че владението ѝ касателно този имот е от 17.07.2006 г. - датата на
решение № 2001 на ОСЗГ - Варна, с което на Ш. Й. Ш. било признато правото на собственост в съществуващи
стари реални граници по отношение на нива с площ от 30 дка., находящи се в с.*,
местност „*“ и към днешна дата, като владението на ответницата било
необезпокоявано от трети лица. От
момента, в който Т. била придобила имота, същият се владеел, ползвал и
стопанисва само и единствено от нея, възразява в срока по чл. *ГПК същата. Отв.Т. е навела твърденията, че била трасирала
имота съгласно протокол за извършено трасиране от 17.04.2016 г.; провела процедура пред „Енерго - Про Мрежи“ АД за
проучване за външно ел.захранване на имота; поискала нанасяне на подземни
комуникации на скица ;сключила предварителен договор за присъединяване на обект
на клиент към електроразпределителната мрежа по реда на чл.117, ал.5 и ал.6 от
Закона за енергетиката.В отговора на
искова молба отв.Т. твърди, че никой не бил оспорвал собствеността й а и
владението на имота. Същия този имот Т. била декларирала като нейна
собственост в съответните институции; често посещавала имота, разчиствала и
изобщо полагала необходимите грижи за същия а и не никога не била заварвала
трети лица в имота, още по-малко била виждала и или чувала някой друг да бил
ползвал имота й и или да е предявявал претенции за собственост или за владение
или да бил владял имота й. Претенцията на отв.Т. е че тя е собственик на имота,
придобит от нея по законовия ред. На
основание чл. 219 ГПК ответницата Т. моли в срока по чл.*ГПК съдът да
допусне привличането на ТЛП /трето лице
помагач/ нейната праводателка - К.А.Н.,ЕГН
********** . Въз основа на горните твърдения и възражения ответницата желае
РС Варна да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени в
нейна полза сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си отв.Т. е направила искания за събиране на писмени
доказателства – приобщаване към материалите по делото на представените с
отговора на искова молба и описани в същия заверени за вярност с оригинала
копия на документи ; обективирано е искане за събиране на гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели при режим на
водене,чрез който да установи че тя е владее имота от момента в който
закупила имота, че владеела имота и към момента и че праводателите й същото
владели имота, без трети лица да са смущавали тези йм права, че трети лица не
са стопанисвали, обработвали, събирали реколта ,че не са предявявали
претенции по отношение на същия и други
релевантни факти и обстоятелства.Обективирано е искане и да бъде приобщено към
материалите по делото гр.дело №
1846/2016г. по описа на РС Варна .
В срока по чл. *ГПК отв. К.Ю.Т., също чрез адв. К.Т. ***
е депозирал отговор на исковата молба.Според ответника К.Т. - предявения срещу
него иск бил недопустим а и неоснователен като са наведени следните
съображения: 1. Ответникът Т. не оспорва факта, че между Г. Б.Г. и П.Т.Т. и
самия него било водено гр.дело № 1846/2016 г. по описа на РС Варна, както и че
с Решение № 1846/11.4.2* г. съдът приел за установено спрямо него /или спрямо
съпругата му – не става точно ясно от отговора поради грешно формулирано
изречение/, при участието на ТЛП в процеса –К.А.Н., ЕГН **********, че Г.Г. е
собственик на 1/5 идеална част от недвижим имот представляващ ПИ № * по КККР на
гр.Варна, имот представляващ НИВА с площ от 7,398 дка, находяща се в землището
на гр.Варна, местност „*“, при граници имоти с идентификатори №,№ *; *; *; *; *;
* и *.Ясно е изразено становището на
ответника, че съпругата му е собственик на процесния имот – нивата с идентификатор * по КККР на
гр.Варна, който имот тя закупила с
нотариален акт № *, том.*, рег. № *, дело № *г. от К.А.Н.. Твърди се още, че този имот е лична
собственост на съпругата на Т. - отв.Т., т.к. на 05.08.2014 г. съпрузите Т.
били сключили брачен договор с който уговорили, че всички недвижими имоти които
щели да бъдат придобити занапред от един от двамата съпрузи по време на брака
ще бъдат индивидуална собственост на придобилия ги съпруг. Ето защо и отв.К.Т. счита, че искът против него не е
допустим, като твърди по същество, че не е налице пасивната процесуална легитимация спрямо него. В условията на евентуалност ответникът Т.
намира иска за неоснователен и недоказан, като възразява, че имотът е еднолична собственост на съпругата му Т.,
която от своя страна придобила имота от К.Н. а Н. от Ш.Ш. , последният признат
за собственик на имота въз основа на цитирания и в отговора на Т. нотариален
акт и влязло в сила Решение. По същество отв. Т. твърди, че съпругата му е
закупила имота, че е владяла същия необезпокоявано, респ. на тези две основания
е едноличен собственик на процесния имот поради наличието на брачен договор
между съпрузите Т., като в отговора си ответникът цитира и номерата на
нотариалните актове, в които са обективирани правните
сделки покупко - продажба и КНА от който черпи права Ш.Ш. . От своя страна ответника не е направил
искания за събиране на доказателства.
Настоящият съдебен състав е счел, че при заявено искане от
отв. Т. по чл.219 ГПК, в първоначалния отговор
на искова молба /неправилно подреден по делото/ - не е налице правна възможност
служебно да се установява адрес на ТЛП, както е било сторено от предходния
съдебен състав. На следващо място настоящият състав е констатирал, че РС Варна при предходното
насрочване на делото от титуляра на ХVII – ти състав е приел,че искането е направено от двамата ответника – извод,
който настоящият съдия –докладчик не е споделил. Ето защо настоящият състав е приел, че искането по чл.219 ГПК
следва да бъде разгледано след като ответниците заявят какъв е правния йм
интерес от привличане на ТЛП, на страната само на отв.Т. ли се желае
привличането или и на отв.Т., като отчетат, че ищците твърдят, че брачния
договор не бил вписан в АВ СВ, поради което и искът по чл.124 ГПК е насочен не
само към един от съпрузите а и към двамата.
Видно от протокола от о.с.з. от 25.10.2020 г. /л. 173–ти гръб/ по делото в
качество на ТРЕТО ЛИЦЕ помагач на
страната на ответницата, на основание чл.219,ал.1 ГПК в производството по
делото съдът е конституирал К.А.Н.,ЕГН **********,
с адрес ***, р-н „*”, ул.”*” № *.В същото съдебно
заседание съдът е оставил без уважение искането на ответника за конституиране
на ТЛП на К.Н. на негова страна, като след въззвен контрол /л. 189/ ОС Варна по
в.ч.гр.д.№2176/2019 г.е отменил определението на ВРС и в качество на ТЛП и на
страната на ответника е конституирана К.Н..В проведеното по делото последно
открито съдебно заседание на 16.10.2020 год.ищците по делото представлявани от
адвокати Т. и М. изразяват становище за основателност и доказаност на
предявения иск, като желаят уважаване на иска ведно с присъждане на разноските
по делото.
В същото, последно по ред открито съдебно заседание ответниците и третото
лице помагач не се явяват, не се представляват.
По делото са постипили писмени защити от адв.Т..
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон намира за
установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Спор няма по делото,че ищците по делото имат общ
праводател а и този факт се установява от приобщеното по делото на листи 15 -18
удостоверение за наследници № 168/17.09.2015 г. на Г. П. Г..От вписаното в цитиранато удостоверение се доказват твърденията на ищците,
че Г. П. Г. е бил бивш жител ***, роден на *** г., починал на 26.01.1966 г.След
откриване на наследството на Г.П.Г. призовани към наследяване са следните лица:
1. К.Н.Г. – съпруга починала на 1.6.1966
г., 2.И.Г. И.–дъщеря, починала на
1.12.1980г., 2.1. С.С.И. – съпруг –поч.29.1.1988 г. , 2.2.Ф. С. И. –
дъщеря-поч. на 13.8.2005 г., 2.2.1. Г. И. К.–дъщеря поч. 2.11.2000 г., 2.2.1.1.
– И.Р.К. – син , 2.2.1.2.А.Р.К. – син, 2.3.Г.С.С. – син-
поч.23.5.2013 г., 2.3.1. А.П.С. –
съпруга, 2.3.2. В.Г.Б. – дъщеря ,
2.3.3. С.Г.С. – син , 3.П.Г. П.– син – поч.7.5.1986 г. , 3.1.Н.П.Б. – дъщеря ,4.Н.Г.Г. –син поч.1.3.1992
г. , 4.1.М. А.Г. –съпруга –поч.31.12.2005 г., 4.2. А.Н.Г., син, 4.3. Г.Н.Г. –син –поч. 1.4.1999 г., 4.3.1. М. Г.Б. – дъщеря, 4.3.2. В.Г.Е. –дъщеря ; 4.3.3. Н.Г.Н. –син , 5.Б.Г.Г. –син –поч.
30.12.1989 г., 5.1. М. Ф.Г. –съпруга –поч. 25.07.2014 г. , 5.2. Г. Б.Г. – син ,
6.Ф.Г. М.,дъщеря –поч. на 29.09.1998 г. , 6.1. А.К.Н. – дъщеря, 6.2. К.К.К.,дъщеря.
(ищците по делото са подчертани в „болд“).
От приобщеното по настоящото дело гр.дело
№ 1846/2016 г.по описа на ВРС ХIX- ти състав се установява ,че на
18.02.2016 г. ищецът по цитираното дело Г.
Б.Г.,който не участва в настоящия исков процес, е предявил П.Т.Т. и К.Ю.Т.
установителен иск с предмен същия недвижим имот.Видно от л.263 и сл.,с Решение № 1469/11.04.2* г. ВРС е приел за установено по предявения от Г. Б.Г.
ЕГН ********** субективно, кумулативно съединени искове против ответниците П.Т. и К.Т., че ищецът е собственик на една пета идеални части от недвижим имот
представляващ ПИ с идентификатор * по КК на гр.Варна – НИВА с площ от 7,398 дка, нахояща се в землището на гр.Варна,
местност * , при граници ПИ с идентификатор *, *, *, *, *, *, *на основание
чл.124, ал.1 ГПК . Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците – К.А.Н.
ЕГН ********** . С Решение № *5/27.10.2*
г. постановено от ОС Варна по в.гр.д.№ 1542/2* г.първоинстанционното решение е
потвърдено и влязло в сила след изтичане срока за касационен контрол . Със
цитирания акт ОС Варна е отменил определението на ВРС по реда на чл.248 ГПК –
т.е. първоинстанционния акт е влязъл в сила по същество на дата 07.12.2* г.
Разликата между предходното водено производство гр.д.№ 1846/2016 г. по
описа на ВРС ХIX –ти състав и настоящото исково производство се свежда до това,че през 2016
г. само Г. Б.Г. е предявил положителния си установителен иск за собственост
против съпрузите ответници Т. за припадаща му се квота от наследството на дядо
си и общ праводател на всички ищци и по настоящото дело ГГ. П. Г. –една пета
идеална част .Т.е. останалите родственици на Г. Б.Г. и ищци по настоящото дело
са предявили положителния си установителен иск за установяване принадлежността
на вещното право на собственост върху същия имот за разликата от 4/5
ид.ч.,частите които не са били предмет на гр.дело № 1846/2016 г. и още в
исковата си молба ищците са определили правилно при наследяване по колена
квотите от наследството на общия праводател Г.Г. П..
Така както при предходното исково производство, така и в настоящото са
установявани едни и същи факти и обстоятелства .
Изяснен и установен е кръга на наследниците по закон на Г. П. Г. и в
настоящото и в предходното водено исково производство.
Установено е и в предходното исково производство , че с влязло в законна
сила решение № 127/10.01.2008г. постановено по гр.д. № 5655/2006г. по описа на
ВРС е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Варна и Община Варна, че
наследниците на Г. П. Г.,***.01.1966г. имат право да възстановяват правото си
на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр.Варна, а
именно: нива с площ от 7,4 дка в местност „*”, при граници: Я. Л., Д. Т.,
землище на с.*(вече квартал *гр.Варна
) и Н. П., придобити по
силата на доброволна делба на наследство, обективирана в нот.акт № 188/03.10.1919г.
на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.Изяснено е и по двете
дела, че с
решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ-Варна е
било възстановено правото на собственост на наследниците на Г. П. Г. в
съществуващи възстановими стари реални граници по отношение на имот - нива с
площ от 7,400 дка в местност „*”, представляващ имот № *, при граници: Т. М.Т.,
Община Варна, Н. П. Г., П. А. К., Ш.А. К., Г.А. К. и Д. К. Д.. С протокол за
въвод във владение от 11.11.2008г. наследниците на Г. П. Г. са въведени във
владение на имот № *в местност „*”, землище Варна.Установено е още, че с декларация по
чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ Ш. Й. Ш. е декларирал, че е собственик на нива с площ от 2
дка в местност „*” при граници: Н.Ш. , П. Я.и реката и лозе в площ от 2 дка в
местност „*” при граници: Г.П., Б. Щ., Й. Ш.и П. К.. Ш.Ш. е бил подал заявление, вх. № 40621б за възстановяване
правото на собственост по отношение на тези два имота пред Общинската поземлена комисия в гр.Варна
на 26.02.1992г. В полза на Ш.Ш. са бил издадени
Решение № 860/18.02.2002г., с което е
възстановено правото на собственост на Ш.Ш. по отношение на лозе с площ от 1,019 дка в
строителните граници на *, местност „*”; Решение № 1932/13.06.2006г., с което е
признато правото на собственост на Ш.Ш. по отношение на лозе с площ от 11 дка в гр.*,
местност „*”; Решение №
1372/27.06.2006г., с което е признато правото му на собственост по отношение на
лозе в площ от 2 дка в гр.*, местност „*”; Решение № 1998/13.07.2006г. за признаване
правото му на собственост по отношение на нива с площ от 1 дка в землището на
с.*, местност „Лафолу“.От приобщената по гр.д.№ 1846/2016 г. по описа на ВРС ХIX –ти състав на л. 179-ти
служебна бележка от 09.12.2008г. издадена от Отдел „Земеделие” при Община
Варна, е видно, че Ш. Й. Ш. според декларация за притежавани непокрити
земеделски имоти от 19.07.1949г. е
притежавал в землището на с.*следните имоти: нива в местност „*” – 30 дка, лозе
в местност „*” – 1 дка и нива в местност „*” – 11 дка.
Изяснено е по
предходното още дело, че с Решение № 2001/17.07.2006г.
на ОСЗГ-Варна е било признато правото на собственост на Ш. Й. Ш. в съществуващи
стари реални граници по отношение на нива в площ от 30 дка находящи се в с.*,
местност „*” и със заповед №
КД-14-03-15/04.01.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК е било одобрено изменение на кадастралната карта и
регистри касателно няколко имота вкл. и процесния имот * с площ от 7398 кв.м.,
като след заличаване на вписването „Неустановен собственик” да се впише като
собственик „Ш. Й. Ш.” въз основа на решение на ПК № 2001/17.07.2006г. на
ОСЗГ-Варна.На база горните писмени доказателства всъщност се установяват правно
релевантните към настоящия спор факти и обстоятелства свързани с
принадлежността на правото на собственост на праводателя на ответницата, факти
и обстоятелства, които съдът ще анализира по същество на спора.
Относима към спора както по предходното водено дело между един от
наследниците на Г.П.и настоящите ищци – наследници на същия праводател е
приобщената към гр.д. № 1846/2016 г. на лист 48 -ми скица на АГКК Варна в оригинал на имот с идентификатор *.От вписаното в цитираната скица към 2016
г. е видно,че процесният имот е с площ от 7398
кв.м., намиращ се в гр.Варна, местност „*“ при граници вписани и в скицата
и в диспозитива на Решението на ВРС ХIX – ти състав, като за собственик тогава в
КККР е била вписана П.Т. Т.на
основание нотарален акт 140 том 80, рег. 352 , дело 16886 от 30.12.2014 г. на
АВСВ Варна . Ангажираната от ищците по делото и приобщена към настоящото исково
производство на лист 138 –ми
заверена за вярност с оригинала скица на
същия имот отразява идинтични данни за процесния имот с разликата че е вписана
последната заповед за одобрение на КККР №
РД – 18- 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК и предходната Заповед № 14 – 03
– 15/04.1.2013 г. на Началник СГКК Варна.
От своя страна ответниците по делото са ангажирали писмени доказателства за
опровергаване на твърденията на ищците, че не ищците са собственици на имота а
ответницата . Приложените по делото на листи от 70 до 60 заверени за вярност с
оригиала копия на следните доказателства : протокол за извършено трасиране от дата 17.04.2016 г.; фактура № *8125070/14.04.2016
г.; фактура № *8123451/24.03.2016 г.; виза на поземлен имот № 10135. Кв.
2047.158 по КК; предварителен договор с „Енерго-Про” изх. № В16-3231/18.05.2016
г. от дата 16.06.2016 г.; брачен договор по време на брака от дата 05.08.2014 г. , ще бъдат анализирани в съвкупност
с останалия пимен доказателствен материал,т.к. по правната си същност не
доказват владение на спорния имот.
Напълно относими и релевантни към спора
по същество и подкрящи твърденията на ответницата са представените в
предходното производство гр.д. № 1846/2016г. и приобщени на листи *, *, *,* заререни за
вярност с оригинала копия на нотариални актове. От анализира на писмените
доказателства приобщени по гр.д. № 1846/2016 г. по описа на ВРС,хронологично се
установява следното : На 14.01.2013 г. е бил съставен КНА № * том * , рег. №*, дело № * г. от Г. С. – помощник - нотариус
по заместване на нотариус Я. Н. – нотариус с рег.№ * по описа на НК .На основание постановлението на нотариуса по чл. 587, ал.3 от ГПК молителят Ш.
Й. Ш. с ЕГН ********** Е БИЛ ПРИЗНАТ
за собственик на недвижими имоти придобити чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
а именно вписаните общо девет недвижими имота сред които и този под номер 4 – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *
по КК и КР на гр.Варна, озобрени със Заповед РД – 18 – 92 /14.10.2008 г.на ИД
на АГКК , последно изменение със
Заповед КД – 14 -03-15/4.1.2013 г. на
Началник на СГКК Варна, находящ се в гр.Варна, местност * , трайно презначение
на териоторията урбанизирана, нива , номер
по предходен план *, с площ 7398 кв.м., при граници: имоти с идентификатори
*, *, *, *, *, *, *./ л.90 –гръб от
гр.д.№ 1846/2016 /. Установява се от л.101
от приобщеното гр.д. № 1846/2016 по описа на ВРС, че на дата 19.07.2013г. ,
пред нотариус Я.Несторов е била изповядана възмездна правна сделка покупко - продажба,
обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело *г. От вписаното в нот.акт се
констатира,че Ш. Й. Ш., чрез пълномощника си А. Х. С.ЕГН **********
е продал на К.А.Н. ЕГН ********** собствените си недвижими имоти придобити
по реда на ЗСПЗЗ а иименно имотите описани от точка първа до седма включително
сред които и нивата в местност * вписана
в т. 3 от нотариалния акт. В
нотариалния акт е посочено,че при извършване на продажбата е бил представен
нотариален акт № * , том * , рег.№ *, дело * и Решение № 1998/13.7.2006 г. на
ОСЗГ Варна, влязло в сила на 18.8.2006 г. Видно от л. * –ви
от приобщеното към насоящото гр. дело № 1846/2016 г. по описа на ВРС , на 30.12.2014 г. пред
нотариус Р. К.е била изповядана последната правна сделка с процесния недвижим
имот –покупко - продажба обективирана
в нотариален акт № *, ТОМ * , рег.№ *, дело № * от *г. От вписаното в цитирания нотариален акт се установява,
че К.Н. чрез пълномощника си П.Т.Т. ЕГН **********
Е ПРОДАЛА на ответницата П.Т.Т. ЕГН **********
поземления
имот в местността * –нивата с площ от 7398 кв.м. за сумата от 1460,00 лв.
която сума е била платена на продавача напълно и в брой от купувача преди
подписване на договора .
Ответниците са твърдели както в предходно воденото гр.дело № 1846/2016
г.,така и в настоящото, че са имали сключен брачен договор и заверено за
вярност с оригинала копие на брачния договор е приобщено на лист 110- ти по делото .Ищците са
навели в исковата си молба възражения,че брачният договор тъй като не е бил
вписан в АВ СВ йм е непротивопоставим .
Брачният договор носи нотариална заверка на подписите с рег.№ * на нот. П. С.от дата 05.08.2014 г.,като на копието от
този договор няма данни за датата на вписване в АВ СВ Варна .От приобщеното на
л.111 –ти по гр.д.№ 1846/2016 г.
удостоверение на АВ СВ Варна издадено на 29.12.2014 г., че установява, че в регистъра
на имуществените отношения на съпрузите лицето П.Т.Т. ЕГН ********** от 1.10.2009 г. до 2.12.2014 г. има следния регистриран
режим на имуществени отношения : уведомление № 20140805150748, акт за сключен
граждански брак № 479/18.05.2008 г., съпруга П.Т.Т., съпруг К.Ю.Т., режим на
имуществените отношения – договорен режим: брачен договор № 165. Съгласно
чл.2,ал.1 от брачния договор носещ дата 05.08.2014 г.съпрузите Т. са
договорили всички недвижими имоти, които ще бъдат придобити занапред от
единия съпруг по време на брака да бъдат
в режим на индивидуална собственост на съпруга който ги придобива на свое име.).
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора по настоящото исково произвоство е допусната и
изготвена и СТЕ, възложена на вещото лице Б. . / л.213 -221 /.
От подробното заключение на вещото
лице, констативно съобразителната част на СТЕ се установява, че след извършено
на 21.08.2020 г. посещение на ОСЗ Варна от страна на вещото лице, където в.л.Б.
се е запознало с реституционната преписка по Решение № 2001/17.07.2006г., издадено в полза
на Ш. Й. Ш., праводател на праводателя на ответниците, вещото лице е установило следното : По цитираната реституицонна преписка подробно описано в
констативно/съобразителната част на заключението на в.л.Б. / под №2 фигурира
заявление вх. № 40621 Б /26.02.1992г. подадено от Ш. Й. Ш., с описани там само два имота, а именно: едно лозе от 2,000 дка в местност „*“,
землище *; и второ лозе от 2,000 дка в местност „*“, землище *. Тези
две местности (* и *) са различни и отдалечени от местността „*“, в която попада
процесния имот(158), макар и трите местности да са с принадлежност към едно и също землище(*).От гореописаното заключава вещото лице, че следва извода, че процесния поземлен имот (158) не е заявяван завъзстановяване от Ш. Й. Ш.. Имота сочи вещото лице, че не е заявяван за реституциа и от К. Ан., както и от отв.П. и К.Т..
Относно преписката по решение №1609/06.10.2008г.,в.л. сочи, че след извършено посещение в ОСЗ Варна,където се запознал и с реституционната преписка по решение
№1609/06.10.2008г, издадено в полза на н-ци на Г. П. Г. (ищци по настоящото дело) вещото лице е установило в тази преписка (подробно описано в констативно- съобразителната част на заключението на в.л.) че под №13 фигурира заявление вх.№41124/06.10.2008г подадено от Б.Г.Г.(един от наследниците на Г. П. Г.) в което той е заявил желание за възстановяване собствеността върху земеделска
земя, находяща се в м.“*“, землище *и представляваща „нива“ с площ 7,400 дка, при граници/съседи: ... непосочени.От КВС и КККР на землище *и от изготвените от вещото лице три комбинирани скици / л. 219, 220 и л. 221 от делото/ към експертиза е видно, че двете местности
м.“*“ и м.“*“ са съседни, като разположени
западно и южно от военното поделение(обекот на МО).Местностите както е известно нямат граници на терен и по плановете и не е ясно дали/колко/как съседните местности преливат една
в друга. Предвид на това счита вещото лице за възможно земята в границите на сегашния процесен имот 158 - да е била индивидуализирана в титулите/документите назад във времето и понастоящем, като принадлежаща към която и да е от двете съседниместности (* и *). Въз основа на гореописаното намира вещото лице, че земята в границите на сегашния процесен поземлен ИМ0Т (158) е била заявена от ищците (насл. на Г. П. Г.) за
възстановяване, като в заявление
вх.№41124/06.10.2008г . тя е била описана като „нива „ с площ 7,400 дка, находяща се в м.“*“, землище *. И на последно
място в заключението си по приобщената по делото СТЕ, в.л. Ж.Б. дава отговор на
въпроса - идентичен ли е имотът описан в исковата молба, с имота описан в нотариалния акт № *, том 3 , рег.№ *, дело № 397 от 2014г. акт вписан в АВ СВ
Варна под номер 140, том 80,
рег. №30052, д.№16886/30.12.2014г. ( л.* –ви
от гр.д.№ 1846/2016 г. по пописа на ВРС ХIX – ти състав ).
Процесния имот(158) описан в исковата молба констатира и
вещото лице, че се индивидуализира по КККР/сегашен вид със следните си основни
данни: идентификатор - *; площ
- 7398м2; собственик по регистъра - П.Т.Т., основание н.а.№140/30.12.2014г.; местонахождение – местност “*“, землище *; предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване -нива; стар номер - *; и
граници/съседи: на запад - имот *(н-ци Т. М.Т.); на север - имот *(път); на изток - имот *(н-ци Н. П. Г.); и на юг - имот *(н-ци П. А. К.); имот *(н-ци Ш.А. К.); имот *(„*" ЕООД); имот *(н-ци Д. К. Д.).
Имота по нот.акт №140/30.12.2014г.сочи
нещото лице,че е описан със следните си основни данни: идентификатор - *; площ - 7398м2; собственик
- П.Т.Т.; местонахождение - м.“*“, землище *; предназначение на
територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива; стар
номер - *; и граници/съседи: на запад - имот *; на север -имот *(път); на изток - имот *; и на
юг - имот *; имот *; имот *; и имот *.След анализ на гореописаното,вещото лице Ж.Б. извежда заключението, че между
имота описан в исковата молба (158) и имота по нот.акт №140/30.12.2014г. в собственост на ответниците е налице пълна идентичност по отношение
на всичките им основни данни, а именно: идентификатор, площ,
местонахождение, предназначение на територията, начин на трайно ползване, стар
номер, и всички граници/съседи.
При
безспорно установена идентичност между имота за който ищците твърдят че са собственици
и имота закупен от ответницата за да бъде даден правилен отговор на въпроса
доказали ли са ищците правата си върху имота следва да бъдат анализирани и
гласните доказателства по делото .
Допуснато по
делото е събиране на гласни доказателства чрез проказанията на по един свидетел в полза на ищците и в
полза на ответниците .В качество на свидетел по настоящото исково произвдство в
последното открито съдебно заседание е разпитан П.Н.Н. воден от ищците / л. 225 от делото/. От
показанията на св.Пл.Н. дадени пряко и непосредствено пред съда се
установява,че същият свидетел е от коляното на Н.а Г. Б.е от коляното Г.,като Н.и
Г.са двама брата . Свидетелят отговоря ясно,че е на 40 –ет навършени години и
знаел за ТКЗС –тата, навремето бил на 9 години „когато паднал комунизмът – 89
та година „ а пък тийнейджърските си ги изкарал на нивите , не спал на нивите а
работили нивите с баща си и сега продължавал за обработва земя. Фамилията им
имала имоти на „* „ твърди същият свидетел и имотите били съседни, вписани на Н.и
Г.. Имотът на прадядото на свидетеля,обяснява св.Н., че бил около седем декара или нещо такова .Имали
около 90 –декара пръснати по най-различни парчета в цялото землище на селото и
числа свидетелят не помнел .Имотите твърди св.Пл.Н., че са съседни , имали обща
граница,като предполага че преди са били един общ имот ,след като двамата братя
са били наследници на П., може би после били разделени , сега имотите били
разделени . Тези имоти казва свидетеля ,че са
съсипани ,много трудни за обработка
поради това че и при влизане с трактор в имотите се мъчели да ги
обработват, т.к. тракторът късал болтове и това било не от камъни а от някакви
изхвърлени строителни материали – винкели, железобетон и дори такива материали
се виждало да стърчат .
На конкретно
поставени от съда въпроси свидетелят отговаря, че на времето се сеща че с баща
си събирали там люцерна.Макар и споменът на свидетеля да бил бегъл,свидетелят
помнел за люцерната понеже тогава му станало лошо и баща му му се разсърдил ,
не можел да си спомни точно къде е нивата, но е категоричен,че е на „*“.В
момента според св.Н. там не ставало за земеделско производство и това било така
откакто сложили там бариера отпред и влези да не ги допускат . Същият свидетел
е категоричен, че не е виждал други хора на тези имоти и „ само двама луди
виждал „ – себе си и Г.Б., никой друг не бил ниждал а в интерес на истината от
другата страна, където било чусто , разчиствали хора с големи машини, имало път
от едната страна на имотите , имало и колчета забити,висока материализирана
ограда нямало ,имало забити колове, висока порта, тел –нямало .
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният
от всички дванадесет ищци положителен установителен вещет иск против
ответниците П. и К.Т., съдът е намерил и намира за допустим, т.к. ищците
твърдят, че са собственици на имота заедно с техния родственик Г. Б.Г. на
процесния имот представляват имот с идентификатор *НИВА от 4000 дка /по данъчна оценка /, а съгласно КККР на гр.Варна
одобрена със Заповед РД 18 -92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК Варна нива с площ
от 7398 кв.м./стар номер */ в обл.Варна,
община Варна, гр.Варна, район Приморски , в местност * .
Правният
интерес на ищците по настоящото дело от водене на иска е да отрекат правата на
отвеницата /ответниците върху общо 4/5 ид.ч. от процесния имот, т.е. частите за
които правата на страните не са изследвани по гражданско дело № 1846/2016 г. по
описа на ВРС ХIX – ти състав .
Настоящият
съдебен състав на база целия писмен доказателствен материал, кредитираното
обективно и пълно заключение на вещото лице Б., събраните гласни доказателства
в полза на ищците приема ,че ищците са провели пълно и главно доказване и на
основанието на иска си и на обема от права които притежават върху процесния
имот.Този правен извод по същество на спора съдът извежда като акцентира в
решението си на първо място на разпределението на тежестта на доказване.С
доклада по делото, неоспорен от страните , съгласно разпоредбата на чл. 146 ал. 1 т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както следва:В тежест на ищците
е било възложено да установят и докажат при
условията на пълно и главно доказване по предявения положителен установителен
вещен иск:индивидуализацията на недвижимия имот по действащ план и идентичността на имота с придобития
от Г. П. Г. ;да установят и докажат твърденията си затова, че са носители на вещното право на собственост
върху имота предмет на положителния установителен иск на релевираното в
исковата молба придобивно основание
– наследствено правоприемство, както и че общият им праводател е бил придобил
правото на собственост на годно правно основание. В тежест на ответната
страна - т.е. на всеки един от двамата ответника по иска съдът е възложил да установи и докаже, че притежава
противопоставимо на ищците право въз основа на което владее поземления имот,
като изчерпят всички възможни доказателства за това, респективно придобивни
способи.В тежест на ответната страна е било възложено да наведе възражения относно принадлежността на правото на собственост върху
целия недвижим имот /респ. 4/5 ид.ч./ към патримониума на всички ищци, както и
да докажат възраженията за липса на идентичност
на процесния имот с имота, за който твърдят ищците че им е съсобствен,
притежаван още към 1919г. от общия йм праводател.
СЪДЪТ, на основание
чл.146, ал. 1 т. 4 от ГПК е приел, че безспорните факти и обстоятелства които следва да бъдат отдели, на
база твърденията на ищците и ответниците са следните:
1/. Че между лицето Г.
Б.Г. /родственик на ищците/ и П.Т.Т. и К.Ю.Т. е било водено и приключено при
участието на ТЛП на страната на двамата ответника – К.А.Н. предходно исково
производство – гр.дело № 1846/2016 г. по описа на РС Варна, 19 –ти състав,
както и че по цитираното гр.дело на база влязло в законна сила Решение №
1846/11.4.2* г. със СПН е прието за установено в отношенията между ищеца Г. и
ответниците Т., при участието на ТЛП на страната на ответниците – К.Н., че
ищецът е собственик на една пета идеална част от ПИ № * по КККР на гр.Варна .; 2/. Че отв. Т. е закупила имота ПИ * от К.Н..
При така разпределената тежест на доказване съдът приема, че ищците са
провели пълно и главно доказване на основанието на иска си и на обема на права върху спорната нива
представляваща имот с иденетификатор *.
Дори на база само прочита на констативно съобразителната част на
допуснатата по делото СТЕ и заключението на вещото лице Б., придружено с 3 броя
скици се установява, че е налице пълна идентичност между имота описан в
исковата молба и имота закупен от ответницата Т. . Тази идентиченост е била
оспорена от ответницата,но възражението й е останало напълно недоказано
.Ответницата по делото е оспорвала иска като е твърдяла ,че е придобила имота
на годно правно основание възмездна правна сделка обективирана в нотариален акт
и в условията на евентуалност на оригинерно правно основание – давностно
владение .
Възраженията на ответницата Т. и отв.Т. залегнали в отговорите по чл.*ГПК
са доказани само по отношение на факта,че ответниците са имали сключен брачен
договор и че Т. сама е закупила имота без участието на съпруга й , като
закупуването е станало след сключване на брачния договор .Всички останали
възражения и оспорвания на ответниците по делото са останали недоказани .
На поставени въпроси към третото на спора лице от страна на ищците всъщност
отговор трудно може да бъде прието, че е даден, т.к. третото лице помагач на
страната на ответниците Т. не се явила в о.с.з. а е депозирала заявление
–приложено на л 203 и сл. от делото .
Ответниците по делото не са доказали твърденията си ,че отв.Т. е надлежен
носител на вещното право на собственост върху процесната нива.Това е така, т.к.
с влязлото в законна сила Решение постановено по гр.дело № 1846/2016 г. по
описа на РС Варна вече е отречено със сила на пресъдено нещо правото на
собственост на ответниците върху една пета идеална част от спорния
имот.Решението по предходното дело е било постановено против двамата ответници
по настоящото дело,при участието на същото трето лице помагач на тяхна страна –
праводателката К.Н. и като влязло в законна сила е задължително и за страните и
за съда.В настоящия исков процес представените в срока по чл.*ГПК от отвениците
писмени доказателства ( приложени към
отговорите по чл.*) не удостоверяват
права на собственост и не съдържат и индиции за своене на имота. Доказателства
на база на които съдът да изведе извода,че след 30.12.2014 г. / л.* –ви от
гр.д. 1846/2016 г./ когато К. Н.чрез пълномощника си П.Т. е продала на П.Т.
нивата от 7398 кв.м. в м.* е била владяна трайно и необезпокоявано от П.Т. и
/или съпруга на П.Т. – К.Т. по делото не са ангажирани нито от ответниците нито
от третото лице помагач.
Напротив от анализа на писмените доказателства приложени на л. 90 ,101,* от
гр.д. № 1846 /2016 г. / КНА от 14.1.2013
г., с който Ш.Ш. е признат за собственик
на девет поземлени имота сред които и в т.4 процесния ; нот.акт от 19.7.2013
г.обективиращ покупко –продажба на процесния имот от Ш.Ш. на К.Н. и нот.акт от 30.12.2014 г. обективиращ
покупко продажба на същия имот от К.Н. на П.Т./,представените от ищците писмени
доказателства с исковата молба, заключението на вещото лице Б. се налага
извода,че Ш.Ш. дори не е заявил за
реституция при действието на ЗСПЗЗ и ПП
ЗСПЗЗ имота предмет на спора.Вещото леце е установило, че под №2 в заявление вх. № 40621 Б/ 26.02.1992г. подадено от Ш. Й. Ш., са били описани там само
два имота, а именно: едно лозе от 2,000 дка в местност „*“, землище *; и
второ лозе от 2,000 дка в местност „*“, землище *.Както е видно
нито едно от двете лозя не е нива и нито едно не се намира в местността * .Този
факт прави постановеното от реституционния орган Решение порочно до степен на
нищножност а от там КНА издаден в полза на Ш.Ш. обективира права каквито всъщност Ш. е нямал.Ето защо и след като праводателят на
отв.Т. не е бил собственик на имот № * то и последвалите две правни сделки
макар и в надлежна нотариална форма създават твърдяната от ищците мнима
привидност на притежавани от ответницата Т. права .
При проведеното от ищците пълно и главно доказване на тяхната родствена
връзка с общия им праводател,издадено в тяхна полза Решение №1609/06.10.2008г. на ОСЗ Варна,кореспондиращо с вписаното под №13 от заявление вх.№41124/06.10.2008г подадено от Б.Г.Г.(един от наследниците на Г. П. Г.) за възстановяване собствеността върху земеделска земя, находяща се в м.“*“, землище *и представляваща
„нива“ с площ 7,400 дка, при граници/съседи: ... непосочени., приложения
на л. 19 нотариален акт за доброволна делба се налага единствения извод,че
ищците са доказали че са наследници по закон на общият им праводател, че в
тяхна полза е приключила реституция на процесния имот.Видно от л. 30 –ти с
Решение № 1609/ 6.10.2008 г. на ОСЗ Варна е възстановено правото на собственост
на наследниците на Г. П. Г. в съществуващи възстановими стари реални граници
върху имот .
Нива от
7 400 дка трета категория, местност * , имот № *по картата на землището
при граници : № **нива на насл. на Т. М.Т., № ** полски път на Община Варна, № **нива
на Н. П. Г. , № **нива на насл.на П. А. К., № ** нива на насл.на Ш.А. К., № ** нива на насл.на Г.А. К., № ** нива на насл. на Д. К. Д. .Към решението е
била приложена и скица на имот № */л.32/ а и с Протокол от 11.11.2008 г.
наследниците на Г. П. Г. са били въведени във владение на имота в м.* / л.33 /. Отделно от горното
от приложените на л. 24 – 29 и представени от ищците с исковата молба заверени
за вярност с оригинала преписи на Решение № 127
от 10.1.2008 г. на ВРС , 10 –ти състав по гр.д.№ 5655/2006 г. по описа
на ВРС и Решение от 14 юли 2008 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 450/2008 г. се
доказват твърденията на ищците че по иск на Н. П.Б. е прието за установено в
отношенията между ОЗСГ Варна, община
варна и ищцата Б., че наследниците на Г. П. Г.,*** , починал на 26.1.1996 г.
имат право да възстановят правото си на собственост върху земеделски
земи,находящи се в землището на гр.Варна, а именно НИВА с площ 7,4 дка, в
местността * при граници и съседи Я. Л., Д. Т. , землище на с.*/ сега */ и Н.
П., придобити по силата на доброволна делба на наследство , обективирана в
нотариален акт № */ 03.10. 1919 г. на
нотариуса при Варненски окръжен съд на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ .
В обобщение
всички писмени и гласни доказателства ангажирани от ищците мотивират съда да изведе извода от правна
страна ,че предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен по начина по който е заявен .Единствено за прецизност
съдът намира за необходимо да посочи, че още на лист 8 –ми при депозиране на
исковата си молба ищците чрез адвокат Т. правилно са подредили кръга на
наследниците по закон на Г.Г. и пресметнали квотите в съсобствеността ,квоти
определени съгласно правилата на чл.5 – 9 ЗН .
При този изход на спора съдът присъжда
в полза на ищците сторените от тях разноски за които са представени
доказателства.При предявяване на иска са представени доказателства за
платена д.т. от 50 лв. На л. 46,47 са приложени доказателства за платена
д.т. от 10 лв. за преписи от исковата молба, на л. 106 ,107 са приложени
доказателства за платена д.т. от 5 лв.
за съдебно удостоверение,на л. 100, 101 са приложени доказателства за
платен депозит в размер на 50 лв. , към л. 119 са скачени писмени
доказателства неномерирани за платена д.т. от 10 лв., на л. 148,149 са
представени доказателства за платена д.т. от 10 лв. Други доказателства
за извършени разходи ищците не са представили .Отделно от горното в о.с.з. от
16.10.2020 г. съдът е възложил на ищцовата страна да довнесе сумата от 260 лв.
за депозит за вещото лице – депозит който и до днес не е внесен .
При така
изложеното по горе съдът присъжда в полза на ищците сумата от общо 135 лв., на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК . За сумата от 260 лева съдът следва да разпореди
издаване на РКО в полза на в.л.Б. на разноски на бюджета и да даде последна
възможност на ищците да заплатят депозита след което съдът при искане от страна
на ищците ще се произнесе по отговорността за този допълнителен депозит .
Мотивиран от гореизложеното и на основание и
чл.235 и чл.236 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните ищците : И.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: *** , *, Н.Г.Н., ЕГН **********,с адрес: *** , А.К.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и
ответниците П.Т.Т., ЕГН ********** и К.Ю.Т., ЕГН ********** ***, че ищците: И.Р.К., ЕГН **********, А.Р.К., ЕГН **********,
А.П.С., ЕГН **********, В.Г.Б., ЕГН **********, С.Г.С., ЕГН **********, Н.П.Б., ЕГН **********, А.Н.Г., ЕГН **********, М.Г.Б., ЕГН **********, В.Г.Е., ЕГН **********, Н.Г.Н., ЕГН **********, А.К.Н., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, наследници на Г. П. Г. ***.1.1966 г.
СА СОБСТВЕНИЦИ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
землището на квартал *, Община Варна и представляващ ПИ с идентификатор *,
НИВА с площ от 7,400 декара(по данъчна оценка, а по скица 7398 кв.м. по КККР на гр.Варна, одобрена със
Заповед за одобрение на КККР № РД -18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК ,която
скица на л. 138 ми приподписана от съда е неразделна част от Решението ) в местност „*“, с
предназначение земеделска земя, начин на трайно ползуване – НИВА при граници: ПИ с идентификатори № *, *, *, *, *, *
и *ПРИ КВОТИ :И.Р.К., ЕГН ********** – една двадесета идеална част;А.Р.К., ЕГН ********** – една двадесета идеална част;А.П.С., ЕГН ********** – една тридесета идеална част;В.Г.Б., ЕГН ********** – една
тридесета идеална част;С.Г.С., ЕГН
**********– една тридесета идеална
част;Н.П.Б., ЕГН ********** – две десети идеални части;А.Н.Г., ЕГН ********** - една десета идеална част;М.Г.Б., ЕГН ********** – една
тридесета идеална част;В.Г.Е., ЕГН
**********, една тридесета идеална
част;Н.Г.Н., ЕГН **********– една тридесета идеална част;А.К.Н., ЕГН ********** - една десета идеална част и К.К.К., ЕГН **********- една десета идеална част., на основание чл.124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА ответниците П.Т.Т., ЕГН ********** и
К.Ю.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на ищците : И.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: *** , *, Н.Г.Н., ЕГН **********,с адрес: *** , А.К.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА
от общо 135,00 лева ( сто тридесет и пет лева ) – сторените от ищците съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, за заплатени държавни такси и депозит, на основание чл. 78,ал.1 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО ЗА СУМАТА
от 260,00 лева (двеста и шестдесет лева ) – допълнителен
депозит за вещото лице Ж.Б. , платим от Бюджета на
РС Варна .
За изготвянето на РКО вещото лице следва да бъде уведомено .
ПРЕДОСТАВЯ последна възможност на
ищците в едноседмичен срок, считано от получаване на преписа на
Решението да представят доказателства за заплатен депозит от 260,00 лева за
в.л.Б., като йм указва,че при неизпълнение на задължението йм и в този срок,че
ще бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК .
Решението е постановено при
участието на конституирано на основание чл.219 ал.1 ГПК ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната
на ответниците - К.А.Н.,ЕГН **********, с адрес ***, р-н „*”, ул.”*” № *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: