РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500016 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Р. В. К. и Т.
К. К. – двамата от ***, чрез адв. Начков - ищци по иска, срещу Решение
№260092/01.11.21г., поставено по гр.д. №418/14г. по описа на Районен съд Карнобат, с
което са отхвърлени исковете на въззивниците срещу ответниците И. Р. Н. и Д. С. Н.:
- за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот –
масивен едноетажен склад, на площ 98.82 кв.м., ведно с правото на строеж върху
терена, в който е построен, съставляващ УПИ II-1- в кв.3 по плана на Промишлена зона
– гр.Карнобат, целият на площ 600 кв.м., при граници: изток - УПИ III, запад – УПИ I,
север - УПИ V-100, 103, юг – ж.п. линия и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху склада;
- за осъждане на ответниците на осн. чл.73, ал.1 ЗС, да заплатят на ищците
сумата 1400 лева – частичен иск от 10200 лева, за периода 12.07.2011г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане.
Въззивниците излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закони и несъобразяване с доказателствата по делото. Според тях съдът
не е обсъдил въведените от тях доводи, пренебрегнал е основни правни принципи и е
изградил погрешни крайни изводи. Подробни съображения се излагат по отношение
на: необсъждане на представената по делото нотариална покана от 18.09.2013г. от
ищците до ответниците; заимстване на изводите, направени в решение по гр.д.
№628/14г. на БОС, без да са обосновава връзката му с настоящото дело; неизлагане на
аргументи досежно конкуренцията между нотариалният акт, удостоверяващ правата на
ищците и решението по цитираното по-горе дело; необсъждане възраженията на
ищците по отношение на Решение №644, с което е допусната поправка на ЯФГ на
Решение №180; неразпределяне доказателствената тежест между страните.
Подробни аргументи въззивниците развиват за обосноваване на твърдението си
1
за противоречие на решението на материалния закон: въпреки представения от ищците
нотариален акт, удостоверяващ правото им на собственост и ангажирани гласни
доказателствени в средства, въпреки непредставяне на доказателства от ответниците,
които да опровергаят неговата материална доказателствена сила, съдът не е обсъдил
аргументите на ищците, а е отхвърлил иска с позоваване на Решение №180 и Решение
№644, без да отчете факта, че същото е непротивопоставимо на Р.К.. Съдът не е
обсъдил хронологически представените от ищците доказателства – нотариален акт и
нотариална покана, удостоверяващи че имотът е ползван от ответниците без правно
основание, поради което ищците са били лишени от ползването на имота.
За отхвърляне на иска по чл.73, ал.1 ЗС, съдът не е взел предвид извършената
СИЕ и свидетелските показания, удостоверяващи осъществено от ответниците
ползване на процесния имот, лишавайки ищците от ползване и реализиране на ползи от
правото си на собственост.
Въззиваемите – ответници И. Р. Н. и Д. С. Н., чрез адв. Чавдаров представят в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемите
излагат подробни съображения за потвърждаване на решението. Оспорват изводите на
въззивниците, основани на отправената нотариална покана, доколкото с нея не се
установяват права, а се прави изявление от едно лице спрямо друго, която е изпратена
преди постановяване на съдебно решение, с което се признават правата на ответниците
върху имота. Според въззиваемите, съдът е обсъдил само относимите към спора
доказателства, а тези, които не е взел предвид са неотносими, предвид дългогодишната
история на казуса. Съдебните решения според въззиваемите, установяват правата на
ответниците още към 2001г., поради което представеният от ищците нотариален акт не
ги легитимира като собственици. Поради това считат, че не е налице конкуренция
между нотариалния акт и съдебните решения, след като е предявен ревандикационен
иск. Излагат аргументи по оплакванията, досежно датата на решението за поправка на
ЯФГ, както и досежно бланкетност на оплакванията за несъобразяване на съда с
фактите и обстоятелствата по делото.
Подробни аргументи се излагат за обсъждане на конкуренцията между титула за
собственост на ищците и съдебните решения, за да обосноват извод, че съдебното
решение, установило правата на ответниците предхожда нотариалния акт и неговата
СПН следва да бъде зачетена, като искът следва да бъде отхвърлен.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и събраните
за установяването им писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и
извършените съдебно – технически експертизи в първоинстанционното производство
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №***г., ищецът
Т.К., в качеството си на ЕТ „Тодор Кунев“ продава на „Ули Транс“ – ЕООД правото на
собственост върху 3900/10600кв.м.ид.ч. от ПИ с пл. №10, за който е отреден парцел II в
кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ от 10600кв.м.,
ведно с построените в имота три сгради: масивен едноетажен склад № 5 с площ от
420.78кв.м., масивен едноетажен „общ” склад с площ от 98.82 кв.м. и масивен
едноетажен склад „за олио” с площ 758 кв.м. С договор за покупко – продажба,
сключен с нотариален акт №***г., „Ули Транс“ – ЕООД продава на ищцата Р. В. К.
правото на собственост върху същите имоти, в т.ч. и тук процесния „общ склад“, на
площ 98.82 кв.м.
Ищците Т.К. и Р.К. твърдят, че ответниците И.Н. и Д.Н. ползват склада и след
покана, връчена им на 18.09.2013г. продължават да го ползват. Претендират
осъждането им да предадат владението.
Претендират осъждането им да заплатят обезщетение за лишаване на ищците от
ползване на имота.
Ответниците оспорват иска. Излагат хронологията, предхождаща предявяването
му. Видно от представените по делото писмени доказателства:
С договор за покупко-продажба сключен с нот. акт №***год., И. П. И. и Д. С. Н.
са купили от „Карной“ – ЕООД недвижим имот, представляващ 1400/10600кв.м.ид.ч.
от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ от
10600 кв.м., заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със застроена
площ от 418 кв. м., ведно с правото на строеж върху УПИ II-10.
2
Срещу приобретателите по този договор, настоящият ищец Т.К., в качеството си
на ЕТ „Тодор Кунев“ е предявил иск за разкриване на симулация на договора и
установяване, че той е придобил правото на собственост. По иска е образувано гр.д.
№1912/13г. по описа на БОС. С Решение№394 от 03.12.2014г. по г.д.№1912/2013г.,
БОС е отхвърлил исковите претенции на ЕТ „Тодор Кунев”. С Решение
№62/27.06.2017г. по в.гр.д.№140/17г. на Бургаски апелативен съд, това решение е
отменено и е прието за установено по отношение на И. П. И., К. Д. И., Д. С. Н. и И. Р.
Н. и В. Г. Г., че договорът за покупко-продажба е нищожен като привиден, сключен
при условията на персонална симулация; прието е за установено, че действителният
собственик на описания в нот. акт № ***год. недвижим имот е ЕТ „Кунев - Тодор
Кунев”- гр.Карнобат.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *** г, И. П. И. и Д.
С. Н. придобили от „Карной“ – ЕООД 3900/10600кв.м.ид.ч. от ПИ с пл. №10, за който е
отреден парцел II в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ
от 10600кв.м., ведно с построените в имота три сгради , а именно: масивен
едноетажен склад № 5 с площ от 420.78кв.м., масивен едноетажен „общ” склад с
площ от 98.82 кв.м. и масивен едноетажен склад „за олио” с площ 758 кв.м.
Приобретателите по този договор са предявили при условията на евентуалност
насрещен иск срещу ЕТ „Тодор Кунев“, в случай че неговият иск бъде уважен, да бъде
разкрита симулация и бъде установено, че те са собственици на имота, посочен в нот.
акт №***. Исковата молба е отделена за разглеждане в гр.д.№628/2014г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
С постановеното по гр.д.№628/14г. Решение №180/15.05.2019г., поправено с
Определение №1250/02.07.2019г. и с Решение №644/18.07.2019г., съдът е приел за
установено по отношение на ЕТ „Кунев - Тодор Кунев”- гр.Карнобат, че недвижим
имот, представляващ 3900/10600кв.м.ид.ч. от ПИ с пл. № 10, за който е отреден парцел
II в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ от 10600кв.м.,
ведно с построените в имота три сгради, а именно: масивен едноетажен, склад №5 с
площ от 420.78кв.м., масивен едноетажен „общ” склад с площ от 98.82 кв.м. и
масивен едноетажен склад „за олио” с площ 758 кв.м.“, към датата на сключване на
покупко-продажба във формата на нот.акт №*** г. по описа на нотариус Т. Великов, е
собственост на И. П. И., К. Д. И., Д. С. Н. и И. Р. Н., т.к. договорът е нищожен
поради наличие на персоналната симулация на страната на купувача.
По настоящото дело е приложено споразумение, сключено между ищеца,
ответницата Н., „Карной“ - ЕООД както и трето лице И. И., имащо характеристиките
на обратно писмо, според което действителни собственици на имотите по нот.акт
№***, в т.ч. и процесния „общ склад“, с площ 98.82 кв. м. са И. И. и Д.Н., а Т.К. е бил
тяхно подставено лице.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Правото си на собственост ищците черпят от договор за покупко – продажба,
сключен с нотариален акт №***г., описан по-горе. Поначало верни са разсъжденията
на въззивниците, че нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила, но
при оспорване на правата, удостоверени с него, същите подлежат на доказване. Извън
това, ако ответникът проведе насрещно, оспорващо правата по нотариалния акт
доказване, се дерогира неговата материалната доказателствена сила.
В настоящия случай с проведеното от ответниците доказване успешно е оборена
материалната доказателствена сила на титула за собственост, от който ищците черпят
правата си. С посоченото по-горе съдебно решение №180 по гр.д.№628/2014г., със
сила на пресъдено нещо е установено, че към датата на нотариален акт №*** г.,
собственици на имотите, посочени в него са ответниците и трети лица. Следователно
при сключване на договор за покупко – продажба, с нотариален акт №***г., ЕТ
„Тодор Кунев“ не е бил собственик на прехвърления имот и сделката не е породила
вещно действие, т.к. никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има.
Така „Ули Транс“ – ЕООД не е могло валидно да придобие правото на собственост
3
върху посочените имоти и валидно да се разпореди с него в полза на ищцата с договор
за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №***г.
Поради това ищците не са собственици на процесния имот на посоченото от тях
основание. Ответниците го държат на основание правото си на собственост. Поради
това не дължат на ищците връщане владението на имота.
На същото основание не дължат да заплатят на ищците обезщетение за
ползването на процесния имот.
Всички аргументи на въззивниците, основани на изпратената на ответниците
нотариална покана не подлежат на коментар, доколкото въззивната инстанция намира,
че те не са собственици на процесния имот.
Въз основа на извършения по-горе анализ, настоящата инстанция намира, че
исковете са неоснователно. Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени е
правилно и законосъобразно и следва да потвърдено.
В полза на въззиваемите следва да се присъдят съдебно деловодни разноски,
съставляващи 600 лева - адвокатско възнаграждение за въззивно производство.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260092/01.11.21г., поставено по гр.д. №418/14г. по
описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Р. В. К. ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН ********** – двамата от ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Р. Н. ЕГН********** и Д. С. Н. ЕГН********** – двамата от
***, съдебно – деловодни разноски, в размер на 600.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4