РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 140
гр. Перник , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Рекламна мрежа 5"- ООД против Решение №
260253/8.10.2020 г. по гр. д. № 4219/2019 г.на РС – П. , в частта му в което жалбоподателят-
ответник е осъден да заплати на ищеца Община Перник сумите, както следва: сума в размер
на 8 845, 02 лв дължими неплатени вноски за наем за периода от м. януари 2018г, до м.
януари 2019 г. включително, съгласно Договор за наем № 4-1/2006 от 06.11.2006 г., между
Община Перник и "Рекламна мрежа 5"- ООД, и подписани Анекс № 2 от 10.11.2009 г. и
Анекс№ 3 от 26.10.2012г, към същия, както и сумата, за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за периода от първо число на съответния месец до 15.07.2019 г. общо в размер на 920, 34
лева; сумата от 331, 89 лева за периода и 01.01.2018 г. до 15.07.2019 г. за неплатена
изразходвана ел. енергия за периода и лихвата за забава върху сумата за периода от първо
число на съответния месец до 15.07.2019 г. в размер на 26, 95 лева, както и сумата от 2 397,
78 лева, претендирана за периода 01.02.2019 г., което до 15.07.2019 г., обезщетение за по чл.
236, ал. 2 от ЗЗД за ползване на вещта, предмет на договора, след прекратяване на
последния, и лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от първо
число на съответния месец до 15.07.2019 г. в размер на 78,50 лева.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди недопустимост, евентуално -
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението поради нарушение на
мат. и проц. закон. Оспорват се изводите на РС в противовес на които се твърди, че не е
установено, че ищецът е спазил предвидения в договора ред за прекратяването му – липсват
док. уведомителните писма от ищеца до ответника да са действително получени от
ответника, нито относно достоверността на датата и съдържанието им. Претенцията по чл.
236, ал. 2 ЗЗД неправилно е уважена, тъй като въпреки неспазения ред за прекр. на договора,
1
освен това ответникът не е получил необходимото съдействие от наемодателя, за да
освободи наетите площи /терени/. Въпреки многократните покани от ответника до общината
през януари 2019г. – юли 2019г. ищецът не е оказал необходимото съдействие на ответника
по съгласуване на премахването на елементите със съответните общински служби,
уведомяване на енергоразпр. Дружество за спиране на ел. захранването на ебементите и пр.,
което в съвкупност представлява забава на кредитора по см. на чл. 95 – 98 ЗЗД и
освобождава длъжника от последиците на неговата забава, поради което искът по чл. 236,
ал. 2 ЗЗД е неоснователен. На следващо място – РС е допуснал недопустимо изменение на
исковата претенция в нарушение на правилата на ГПК, тъй като е съчетано с оттегляне на
исковете, което е след първото с.з. и за което няма съгласие на ответника, съответно не е
направено в предвидената от закона писмена форма. Решението е и необосновано, защото
съдът не е формирал почти никакви мотиви по съществото на спора – защо кредитира СИЕ;
не са коментирани протоколите от ОП „ОССТО“, нито останалите писмени доказателства.
Иска се обезсилване като недопустимо, евент. - отмяна на решението от въззивната
инстанция с отхвърляне изцяло на исковете. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по
подробни доводи и съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.04.2021 г. от 10,05
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3