Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 310 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Х.т.” ЕООД, твърди, че на 15.08.2018 г. сключил с ответника - „ЛТТ -91“ ООД, договор за изработка, по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи по полагане на машинна мазилка и машинна подова замазка на обект „Многофункционална жилищна сграда“, находящ се в гр. София, а ответникът поел задължение да заплати възнаграждение за тях в определен в договора размер. Заявява, че изпълнил всички строително-монтажни работи, които са му възложени от ответника, както и че последният ги приел без забележки. Посочва, че възнаграждението, което е уговорено, че следва да му се изплати за така извършената работа, е в общ размер на 41 008, 15 лв., за което са издадени две фактури – фактура № 114/ 06.11.2018 г. и фактура № 115/ 20.11.2018 г. Ищецът твърди, че ответникът му заплатил част от тази сума, като към момента продължава да дължи част от нея, която е в размер на 28 829, 42 лв. Ответникът е изпаднал в забава изпълнението на описаното задължение и дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което за периода от 12.11.2018 г. до 15.02.2019 г. възлиза на сумата от 703, 07 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 28 829, 42 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане извършването на работа по полагане на машинна мазилка и машинна подова замазка на обект „Многофункционална жилищна сграда в гр. София“, сключен на 15.08.2018 г., както и за заплащане на сума в размер на 703, 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.11.2018 г. до 15.02.2019 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „ЛТТ -91“ ООД, ги оспорва. Твърди, че ищецът е извършил некачествено част от възложените му строително-монтажни работи, за които претендира, че му се дължи възнаграждение. Посочва, че това е констатирано от него с констативен протокол. С оглед на това той изпратил на ищеца покана и му предоставил десетдневен срок от получаване на поканата да поправи некачествено положените мазилки. Ищецът не предприел никакви действия по отстраняване на дефектите по изпълнената от него работа, поради което ответникът отказал да му заплати възнаграждение това и възложил извършването на дейността по поправяне на некачествено извършената работа на трето лице – на дружеството „Е.Б.“ ЕООД. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер от 28 829, 42 лв.
По делото не е спорно, че между „ЛТТ -91“ ООД, като възложител, и „Х.т.” ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от
сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в
производството писмен договор от 15.08.2018 г., който е подписан от двете страни по сделката
и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички
съществени елементи на сделката за изработка, а именно за вида на работа, която
изпълнителят „Х.т.” ЕООД се задължава да извърши, както и за размера на
възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената
работа.
По силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да
изпълни строително-монтажни работи /СМР/ по полагане на машинни мазилки и на
подови машинни замазки с материали на изпълнителя на обект „Многофункционална жилищна
сграда“, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. О.К., ул. „*********. Видът и
количеството на строителните дейности, които е възложено да бъдат извършени с
договора не са определени в самите клаузи, които са част от неговото
съдържание. При
тълкуване на уговорката на чл. 3, ал. 1 от договора се налага изводът, че
волята на страните е конкретните СМР, които изпълнителят се задължава да
извърши при полагането на машинни мазилки и замазки, да бъдат определени като
вид в приложение № 1 към договора. Това е така, тъй като страните са се
съгласили, че в приложение № 1 към договора се определя размера на
възнаграждението за извършване на отделните видове работи, което предполага
същите да са посочени поне като вид в него, ако е уговорена единична цена и
като вид и количество, ако е уговорен размера освен на единичната цена и на
общо дължимото възнаграждение. По делото от нито една от страните не е
представен документа, представляващ приложение № 1 към договора, поради което
съдът не може да се произнесе по това каква е волята на страните, изразена при
сключване на процесния договор за изработка относно това какви конкретни видове
СМР се възлагат за извършване на изпълнителя и какъв е размера на
възнаграждението, което възложителят се задължава да му заплати за това.
С чл. 3.2. от договора за изработка, сключен на 15.08.2018 г., страните
са постигнали съгласие, че плащанията на уговореното възнаграждение ще се
извършват до 3 дни след завършване на СМР-тата от съответния етап и приемането
им, което се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол обр. 19.
От това следва, че видът на строителните дейности, които изпълнителят се е
задължил да извърши и размерът на възнаграждението за това, което възложителят
се е задължил да заплати, може да бъде установено и от съставен и подписан от
двете страни по сделката приемо-предавателен протокол за завършване на
съответния етап на извършване на уговорените СМР. Такъв документ обаче също не
е представен в производството. От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза е видно, че двустранно подписан от страните по
сделката приемо-предавателен протокол не е представен и на вещото лице, въпреки
че е бил поискан – на експерта са представени два протокола обр. 19, които са
означени с № 6 и с № 7, но те не са подписани нито от изпълнителя, нито от
възложителя по процесния договор за изработка.
Като доказателства по делото са приети две фактури - фактура № 114/
06.11.2018 г. и фактура № 115/ 20.11.2018 г., в които не е конкретизирано за
какъв като вид работа се дължи възнаграждението, за което те са издадени. В
съдържанието на фактурите се препраща към два протокола – протокол № 6 и протокол № 7, които не са представени в
производството. Освен това и тези документи не са подписани нито от
представител на ищцовото дружество, нито от представител на ответника, нито пък
се установява да са осчетоводени от някой от тях. Следователно от описаните
фактури също не се установяват факти, от които да може да се направи извод каква
е била волята на страните при сключване на процесния договор за изработка по
отношение на вида и количеството на възложените СМР-та и на възнаграждението,
което се дължи за тяхното извършване.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото не е доказано какво
е съдържанието на правата и задълженията на съдоговорителите по процесния
договор за изработка и конкретно какви по вид, качество и количество строително-монтажни
работи се е задължил да извърши изпълнителят по полагане на мазилка и подова
замазка в жилищната сграда, находяща се на адрес гр. София, ж.к. О.К., ул. „*********, както и какво е възнаграждението, което възложителят се е задължил да
заплати за тях. Това прави невъзможно
за съда въз основа на събраните в производството доказателства да направи извод
дали ищецът, като изпълнител, е извършил всички възложени му като вид и
количество СМР, както и дали го е направил с уговореното в сключения договор
качество. Въпреки липсата на доказателства в тази насока, съдът съобразява, че
страните не спорят, че ищецът е извършил всички строителни дейности, които са
били необходими, за да бъде положена машинна мазилка и подова машинна замазка в
цялата жилищна сграда в гр. София, които са му възложени по силата на договора
от 15.08.2018 г., включително тези по последния уговорен етап от
строителството. Това се твърди от ищеца в исковата молба и не се оспорва от
ответника нито в писмения отговор, нито впоследствие в производството.
Твърденията на ответника са, че част от строителните дейности по полагане на
мазилка и замазка от последния етап по сключения договор са изпълнени от ищеца
некачествено, с недостатъци, а не че не са изпълнени изобщо или че не са
изпълнени в договореното между страните количество. Ето защо, съдът приема, че изпълнителят „Х.т.“ ЕООД
е извършил в пълен обем уговорените с процесния договор строителни
дейности по полагане на мазилка и подова замазка в жилищната сграда, находяща се на адрес гр.
София, ж.к. О.К., ул. „*********.
За да възникне задължението на възложителя „Л.“ ООД да заплати договореното възнаграждение, обаче, освен постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора за изработка и извършването от изпълнителя на уговорената работа, следва да бъде установено и това, че тя е приета от възложителя.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата
по договор за изработка по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД обхваща както
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание,
че то съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му.
За приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е релевантно както реалното
предаване на изработеното, но така също и изявлението на възложителя, че счита
същото за съобразено с договора, или извършването на конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя за
такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на възложителя, че
възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - Решение № 218 от 23.12.2016 г., постановено по т. д. № 3709/2015
г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 9 от 05.06.2017 г., постановено по т.
д. № 2690/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и др.
В чл. 264, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че при приемане на работата възложителят трябва да я прегледа
и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД
ако възложителят не е направил такива възражения, се счита, че извършената
работа е приета от него. При тълкуване във връзката им една с друга на
разпоредбите на чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД се налага изводът, че на
приемане подлежи само тази работа, която е извършена от изпълнителя качествено,
без недостатъци, които да са съществували към момента на нейното приемане и са
били видими при обикновен оглед. Изпълнената работа, която страда от недостатъци, които при приемането й са
констатирани от възложителя и той е възразил, че са налице, не подлежи на
приемане и за възложителя не възниква задължение да стори това /по аргумент от
обратното от чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 264, ал. 3 ЗЗД/. В този случай за
възложителя възникват правата по чл. 265 ЗЗД. За приета се счита и тази работа,
която страда от явни недостатъци, но възложителят не е направил възражение за
тях, с което се счита, че той ги е приел за несъществени.
При анализ на всички събрани в производството доказателства следва да се
заключи, че ищецът не е представил такива, от които да се установява факта,
който е благоприятен за него в настоящия процес, че ответникът, в качеството му
на възложител по процесния договор за изработка, е приел тази част от
строителните дейности по полагане на мазилка и подова замазка, за които се
претендира заплащане на възнаграждение. Това не се доказва и от разпита на
доведения от ищеца един свидетел И.В., който в показанията си посочва, че по
изпълнението на извършените от „Х.т.“ ЕООД строителни работи е имало забележки,
които са били констатирани и описани в протокол, който е този, който е
представен от ответника и е приет като доказателство в производството. От
преписа от протокола, който това лице твърди, че е съставен при приемане на
процесните СМР, който е този, намиращ се от л. 26 до л. 32 от делото на СГС, е
видно, че той е подписан както от представител на ищцовото дружество, така и от
представител на ответника „Л.“ ООД и с него са описани недостатъци, които са
констатирани по работата по полагане на машинни мазилки на обект в ж.к. О.К.,
който не се спори, че е обекта, посочен в сключения между страните договор за
изработка от 15.08.2018 г., представляващ „Многофункционална жилищна сграда“,
находяща се в гр. София, ж.к. О.К., ул. „*********.
Следователно този документ е съставен при приемане на работата, възложена с
процесния договор и той съдържа изявление на ответника, в качеството му на
взъложител, че счита, че изработеното има недостатъци. След като по делото се
установява, че възложителят на работата по полагане на мазилка в жилищната
сграда в ж.к. О.К. е направил изрично изявление чрез свой представител, че извършеното
от ищеца не отговаря по качество на съществуващите в строителството изисквания
за изпълнение на този вид СМР, то това означава, че той изрично е възразил
срещу наличните към този момент явни недостатъци и не е одобрил възложената
работа. Ето защо трябва да се приеме, че по отношение на строителните работи,
за които ищецът претендира да му бъде заплатено уговореното възнаграждение, не
е налице приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, тъй като липсва единият от
двата елемента от фактическия състав на това действие, а именно правното действие
по признание, че то съответства по вид, количество и качество на възложеното с
договора.
Следва да се посочи и това, че по делото е доказано, че част от
строителните работи по полагане на машинна мазилка в жилищната сграда в ж.к. О.К.,
гр. София са изпълнени от ищеца с недостатъци.
Това се установява на първо място от протокола от 18.10.2018 г., намиращ
се от л. 26 до л. 32 от делото на СГС, който както беше посочено е подписан и
от представител на дружеството-ищец. В съдържанието на този писмен документ е
удостоверено настъпване на определени факти от обективната действителност,
които са недостатъците по изработените от ищеца мазилки, поради което и той има
характер на частен свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ се
ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодните
факти и тя важи в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и
по отношение на други лица, които не са го подписали. В случая наличието на
недостатъци по изпълнените СМР по полагане на мазилка е факт, който е неизгоден
за ищеца в настоящия процес, тъй като доказването на неговото настъпване
означава, че за възложителя не е възникнало задължение да приеме извършената
работа и да заплати възнаграждение на изпълнителя за това. Ето защо и този
документ се ползва с материална доказателствена сила срещу „Х.т.“ ЕООД за
удостоверените с него обстоятелства по наличие на всички описани в него
недостатъци по положената от това дружество мазилка на стените и таваните в
общите части на жилищната сграда, както и в 19 апартамента в нея.
Наличието на недостатъци по мазилката, положена от ищеца в изпълнение на
сключения на 15.08.2018 г., с ответника договор за изработка, по стените и
таваните в жилищната сграда в ж.к. О.К., гр. София, се установява и от
показанията на разпитаните в производството двама свидетели – А.Р.Р. и К. А.И..
В разпита си пред съда и двете лица посочват, че положените от „Х.т.“ ЕООД
мазилки на стени и таван са били некачествено изпълнени, като по тях е имало
кривини и грапавини в дълбочина на мазилката, неправилно оформени чупки и ъгли
в отделните плоскости на помещенията, вълнообразни изпълнения на мазилки по
таваните, липса на оформени инсталационни точки, не е направено обръщане на
отворите на касите на вратите. Показанията на тези двама свидетели са
еднопосочни, не си противоречат, като те се допълват, тъй като единият от
свидетелите описва по-детайлно в какво се състои некачественото изпълнение на
строителни дейности от другия. Освен това те изнасят пред съда факти, които са възприели лично и непосредствено. С оглед на това и предвид липсата на събрани
доказателства, които да опровергават настъпването на посочените от свидетелите
обстоятелства, съдът кредитира техните показания изцяло, като достоверни.
Описаните от тях недостатъци по положените от ищеца мазилки съвпадат като вид с
тези, удостоверени в протокола от 18.10.2018 г., както и с тези, описани от
вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
които все още са били налични в част от жилищната сграда към момента на
изготвяне на експертизата и извършения в тази връзка оглед на място от вещото
лице.
Наличието на недостатъци по извършената от „Х.т.“ ЕООД работа означава, че за
възложителя „ЛТТ – 91“ ООД не е възникнало задължение да я приеме съгласно чл.
264, ал. 1 ЗЗД и неговият отказ да стори това е законосъобразен, както и че за
него не е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършеното, което
съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се дължи само за приетата работа.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
ищецът за своя сметка е отстранил недостатъците по положената от него мазилка.
Това не се доказва от показанията на свидетеля И.В., които съдът намира за
недостоверни в частта, в която той сочи, че констатираните от страните
недостатъци са били отстранени от работници на „Х.т.“ ЕООД. Това е така, тъй
като този свидетел изрично заявява, че некачествените СМР-та в цялата сграда са
поправени за един работен ден от 5 човека, а в т. 4 от заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза вещото лице в рамките на своите
специални знания прави категоричен извод, че това е невъзможно при съобразяване
на вида и обема на недостатъците, на голямата площ на жилищната сграда и на
труда, който е възможно да положи за един ден един мазач. Освен това, трябва да
се посочи, че фактите, които изнася този свидетел, не се подкрепят от нито едно
друго събрано в производството доказателство, а даже напротив – те се
опровергават от обстоятелствата, за които свидетелства в показанията си
разпитаният свидетел К. И., както и тези, които се установяват от представените
в процеса писмени доказателства, от които е видно, че недостатъците по
положената от ищеца мазилка са отстранени от друг правен субект – от
дружеството „Е.Б.“ ЕООД.
Предвид всичко изложено, се налага крайният извод, че по делото се
доказа, че работата по полагане на машинна мазилка по стени и тавани на обект
„Многофункционална жилищна сграда“, находяща се в гр. София, ж.к. О.К., ул. „*********,
за която работа „Х.т.“ ЕООД претендира заплащане на възнаграждение в настоящия
процес, не е приета по реда на чл. 264, ал. 1 ЗЗД от възложителя „ЛТТ – 91“
ООД, който е направил изрично възражение за наличие на недостатъци по нея,
което означава, че тя не е одобрена. С оглед на това и поради факта, че тези
недостатъци не са отстранени от изпълнителя нито в разумен срок, нито към
момента, трябва да се заключи, че за ответника не е възникнало задължение по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца възнаграждение за извършване на тези
строителни дейности съгласно уговореното в сключения между страните договор за
изработка от 22.01.2019 г. Това прави предявеният главен иск с правна
квалификация неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като
неоснователен трябва да се отхвърли и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва, който е акцесорен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 2 515 лв., от които сумата от 1 100 лв. –платен депозит за възнаграждение на вещо лице и за призоваване на свидетел и сумата от 1 415 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря напълно на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което не е прекомерно.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.т.” ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***3, срещу „Л.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Л.” ООД да заплати на „Х.т.” ЕООД
сума в размер на 28 829, 42 лв. /двадесет и осем хиляди осемстотин
двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща част
от уговорено и неплатено възнаграждение за извършена работа по изпълнение на строително-монтажни
работи по полагане на машинни мазилки и на подови машинни замазки на обект
„Многофункционална жилищна сграда“, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. О.К.,
ул. „*********, възложени с договор за изработка, сключен на от 15.08.2018 г., между
„Л.” ООД и „Х.т.” ЕООД, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Л.” ООД да заплати на „Х.т.” ЕООД
сума в размер на 703,
07 лв. /седемстотин и три лева и седем стотинки/, представляваща
обезщетението за забавено плащане на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор за изработка
от 15.08.2018 г., начислено за периода от 12.11.2018 г. до 15.02.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Х.т.” ЕООД да заплати на „Л.” ООД сума в размер на 2 515 лв. /две хиляди петстотин и петнадесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: