НОХД № 910/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Пазарджик против подсъдимия М.Т.Г. за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК - за това, че на 29.01.2020 г. в с. Огняново, обл. Пазарджик,
без надлежно разрешително по чл. 7, ал. 1 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково
наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 12.40 грама, с активен компонент
амфетамин 11.3 тегловни %, на стойност 372 лв. /триста седемдесет и два лева/,
съгласно Приложение №2 към Постановление на Министерски съвет №23/29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и моли за налагане на
наказание „лишаване от свобода“ в размер близък до минимално предвидения, което
да бъде отложено за изпитателен срок.
Подсъдимият се явява лично и с договорно упълномощения си защитник. Не дава
обяснения, но в последната си дума моли за преквалификация на деянието като
маловажен случай.
Упълномощеният защитник – адв. Л. пледира за преквалификация на обвинението
по чл. 354а, ал. 5 от НК и съответно прилагане на чл. 78а от НК с налагане на
глоба на подсъдимия.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. М.Т.Г. е неосъждан и не е криминално проявен, като към датата на
деянието живее в с. Огняново, обл. Пазарджик, ул. „******“ № *. Подсъдимият не
притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични
вещества по смисъла на чл. 7 от ЗКНВП.
На 29.01.2020 г. св. Т.И. - полицай в Сектор КП в РУ на МВР Пазарджик
получил оперативна информация, че лицето М.Т.Г. ***, държи и съхранява
наркотични вещества.
Във връзка с постъпилата информация още на същия ден около 15.00 ч. свид. И.
съвместно с колегите му - свид. Г.Т., заемащ длъжността мл. разузнавач, и Г. С.установили
обв. Г. ***. Извършили му полицейска проверка, в хода на която не открили в
него забранени от закона вещества, но същия им заявил че в дома си държи и
съхранява наркотично вещество - амфетамин, което е за негова лична консумация и
ще го предаде доброволно. Малко по-късно на 29.01.2020 г. обв. М.Г. предал с протокол
за доброволно предаване 1 брой плик „Спеийсбек“, съдържащ бяло прахообразно
вещество, като записал в протокола, че въпросното бяло вещество е амфетамин и е
за негова лична консумация.
На място в сградата на районното управление в гр. Пазарджик бил извършен
оглед на предадения от обв. Г. плик, за който бил съставен съответния протокол
и фотоалбум към него. От огледа се установило, че предаденият полиетиленов плик
съдържа полиетиленово топче и хартиена опаковка, като двете
опаковки съдържали бяло прахообразно вещество на бучки. Опаковките били
измерени с ел. везна, която отчела 13.63 бруто тегло и при направения полеви
наркотест веществото реагирало на амфетамин.
От изготвеното заключение по назначената физико-химична експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че предаденото за
изследване вещество - бяло на цвят, на бучки прахообразно вещество има общо
нето тегло 12.40 гр. и съдържа 11.3 тегловни % амфетамин.
Амфетаминът е включен в Приложение №
1 към чл. 3, т. 1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП
и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – амфетаминът се
определя като вещество с висока степен на риск за обществено здраве и поради
вредния ефект от злоупотребата, забранено за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина.
Съгласно Приложение № 2 от
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на горепосоченото
количество наркотично вещество, съдържащо амфетамин със съответния активен
компонент при цени от 30 лв. на грам възлиза на 372 лв. /триста седемдесет и
два лева/.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Т.И. и Г.Т., дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, а също от заключението
на гореспоменатата химическа експертиза, както и от писмените и веществените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. И. и Т., тъй като същите са
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото. От показанията на полицейските служители се установява, че подс. Г.
споделил пред тях, че в дома си държи амфетамин за лична употреба, след което го
взел и доброволно го предал на полицията. Макар и подсъдимият Г. да се е
възползвал от правото си да не дава обяснения, в последната си дума моли съда
за уважаване на претенцията му за преквалифициране на деянието като маловажен
случай
Настоящият съдебен състав
констатира, че събраните по делото доказателства се намират в отношение на
пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата
обстановка по делото не се оспорва по същество, а доказателствата са
еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подс. Г. е
осъществил престъпния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като
на 29.01.2020 г. в с. Огняново, обл. Пазарджик, без надлежно разрешително по
чл.7 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е
държал високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 12.40 грама,
с активен компонент амфетамин 11.3 тегловни %, на стойност 372 лв.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин. Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият е съзнавал, че
държи забранено от закона вещество – наркотик, както и че няма издадено
разрешение за това по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, като e предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието и
пряко е целял настъпването им.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
преквалифициране на престъплението, извършено от подсъдимия, от такова по чл.
354а ал. 3, т. 1 от НК в такова по чл. 354а ал. 5 от НК – държане на наркотици
в маловажен случай, поради което искането на защитата в този смисъл не следва
да бъде уважено. В съдебната практика трайно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е
указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В този смисъл маловажност на престъпното деяние ще е налице, само когато
извършеното, ценено при съблюдаване на очертания комплекс от правнозначими
фактори, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална
укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В процесния случай се касае за
държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, като
количеството и стойността на предмета на деянието, макар и не единствен,
несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, и в тази
връзка следва да се съобрази, че нито количеството, нито стойността на
веществото могат да се приемат за малки, доколкото количеството е 12,40 грама,
а стойността на инкриминираната вещ е в размер на 372 лв. Същевременно видът на
държания от подсъдимия Г. наркотик, разпределението му в две самостоятелно
обособени пакетчета, тяхното количество и равностойност разкриват типичните
прояви на престъпление от този вид – чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, а не
маловажен случай по ал. 5 на чл. 354а от НК. Обстоятелствтото, че наркотикът е
за лична употреба не може да допринесе за определяне на случая като маловажен,
тъй като ако същият беше държан с цел разпространение, квалификацията щеше да е
такава по чл. 354а, ал. 1, а не по чл. 354а, ал. 3 от НК, тоест относимата към
настоящия казус квалификация обхваща в себе си именно случаите, при които
наркотичните вещества се държат за лична употреба.
В този ред на мисли
извършеното от подсъдимия М.Г. деяние не представлява „маловажен случай"
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, доколкото вредните последици от него не са
незначителни и не занижават обществената опасност на престъплението до степен
по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. Съвкупната преценка на
всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на осъдения, въпреки че
същият не е бил осъждан до настоящето дело, настоящия съдебен състав счита, че
не може да обоснове извод за преквалифициране на деянието като такова по чл.
354а, ал. 5 от НК.
Разпоредбата на чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една до шест
години и глоба от две хиляди до десет хиляди.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия Г. съдебният състав прие като смекчаващи вината
обстоятелства оказаното съдействие от страна на подсъдимия на полицейските
органи, изразило се в добросъвестното му признание, че в дома си държи
наркотично вещество и впослесдствие доброволното му предаване на полицията.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни по отношение на подсъдимия, които го
определят като личност с ниска степен на обществена опасност.
Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетена и съгласуваната между подсъдимия и защитника линия на
защита, предполагаща активно съдействие за максимално бързо и срочно
приключване на делото и понасяне на отговорността, която се следва на дееца.
Съдът не констатира наличието
на отегчаващи вината обстоятелства.
Съобразявайки наличието на горепосочените смекчаващи обстоятелства, които както
по брой, така и по интензитет обуславят извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание, а именно 1 година лишаване от свобода се явява несъразмерно
тежко с оглед действителната обществена опасност на дееца, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия Г. следва да бъде определено при условията на чл. 55
от НК при многобройни смекчаващи обстоятелства.
Поради това наказанието на дееца се определи под законовия минимум в размер
на 9 месеца лишаване от свобода.
Така определеното по размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, както и от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Доколкото формално са налице условията на чл. 66 НК и у дееца не са
констатирани трайни престъпни нагласи, съдът намира, че целите на наказанието
спрямо него могат да се постигнат и без ефективно изтърпяване на наложеното
наказание, като неговото изпълнение се отложи с изпитателен срок от 3 години.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът намери, че не следва да налага
предвиденото по-леко наказание „глоба“.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът постанови веществените доказателства по делото - 10.36 грама
амфетамин със съдържание на активен компонент 11.3 тегловни % и 1.8 грама амфетамин със съдържание на активен компонент 11.3 тегловни % - на съхранение в ЦМУ София, предадени с
Приемо-предавателен протокол № 69818/06.04.2020 г., да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат.
На основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Г. да заплати в полза на държавата
по сметка на ОДМВР - Пазарджик направените разноски на досъдебното производство
в размер на 122 лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: