№ 219
гр. гр. Д. , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20203200500669 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№9100/09.06.2020 год. на Д. П. Г., ЕГН **********,от град Д.,
ул.”Б.П.” № 10,уточнена с молба рег.№ 9100/09.06.2020 год. срещу решение
№ 265/10.03.2020 год. по гр.д.№ 02047/2019 год. на Районен съд Д.,с което
са отхвърлени исковете му с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1
ГПК срещу “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД ,със седалище и адрес на
управление град С., ЖК „Л.”, бул.”П.В.” № 21, бизнес център „Л. 6”, ет.2,
ЕИК ***, че не дължи поради погасяване по давност на вземания,присъдени
по заповед за изпълнение № 100 / 11.03.2011 год. по ч.гр.дело № 1126/2011
год., след влизане в сила на решение № 4 от 25.10.2011 год. по гр.дело №
2893/2011 год. по описа на ДРС, за събирането на които е образувано изп.дело
№ 201273604001911 по описа на ЧСИ с рег.№ *** към КЧСИ с район на
действие ДОС, прехвърлени с договор за цесия от 15.05.2015 год. от “БНП
Париба пърсънъл файненс”ЕАД на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД в
размерите от :1./40.01 лв. , като разлика между размера на заявяване на
1
претенция от 194.21 лв. и размер на уважаването й от първоинстанционния
съд от 154.20 лв. и представляваща мораторна лихва за периода
30.06.2008год. до 10.03.2011год.,както и 2 ./ 711.79 лева, представляваща
дължими вноски по договор № CREX-01451590 от 26.03.2007год., ведно
със законната лихва от 10.03.2011год.
С доводи за постановяване на първоинстанционния съдебен акт в
отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му
,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на
претенцията.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 14.05.2020 год. и зачитане спрялото течение на процесуални
срокове по време на извънредното положение,жалба рег.№9100/09.06.2020
год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемата страна“Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД , гр.С. счита
жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спора между страните е относно приложимата към случая
тълкувателна практика на ВКС,създадена при действието на ГПК от 1952
год./отм./ и ГПК в сила от 01.03.2008 год. ,респ. при съобразяване вида ,
времето на извършване и валидността на конкретни действия по
изпълнителното дело ,прекъсвана ли е била давността за
вземанията,настъпило ли е прекратяване на изпълнителното производство
поради перемция , налични или погасени по давност са оспорените вземания.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Гр.д.№ 02047/2019 год. на Районен съд Д. е образувано въз основа на
искова молба рег.№ 11303/05.06.2019 год.,с която Д. П. Г., от град Д. -
длъжник по изпълнително дело № 201273604001911 по описа на ЧСИ с рег.№
*** към КЧСИ с район на действие ДОС е оспорил по реда на чл.439 от ГПК
като погасени по давност вземания на взискателя “Кредит инкасо
инвестмънтс БГ”ЕAД , гр.С.,цедирани му от “БНП Париба пърсънъл
файненс”ЕАД с договор от 15.05.2015 год.
2
По договор № CREX-01451590 от 26.03.2007 год. ищецът е получил
кредит в размер на 1 171,14 лева за закупуване на стоки.
Въз основа на заповед за изпълнение № 100 от 11.03.2011 год. по
ч.гр.дело № 1126/2011 год., след влизане в сила на решение № 4 от 25.10.2011
год. по гр.дело № 2893/2011 год. по описа на ДРС, е издаден изпълнителен
лист,с който длъжникът Д. П. Г. е осъден да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД сумите: 711,79 лева, представляваща дължими
вноски по договор № CREX-01451590 от 26.03.2007 год., ведно със законната
лихва от 10.03.2011 год. до окончателното изплащане; 194,21 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2008 год. – 10.03.2011 год.,
125 лева разноски – 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят ”БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД е подал молба вх.№
14649/01.08.2012 год. до ЧСИ с рег.№ *** при КЧСИ с район на действие
ДОС с искане да бъде образувано изпълнително дело и се предприемат
съответните изпълнителни действия за принудително изпълнение срещу
длъжника Д. П. Г.. Делото е образувана на датата на подаване на молбата от
взискателя.С молба вх.№ 19994 от 24.07.2015 год. ”Кредит инкасо
инвестмънс БГ”ЕАД съобщава на ЧСИ, че на 15.05.2015 год. е сключил
договор за прехвърляне на вземания с „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД,
включващ и вземането по изп.дело № 2012***0401911 и е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото.
В периода от образуване на изпълнителното дело и до датата на
подаване на исковата молба ,съответно на дати 26.06.2013 год.; 02.01.2014
год.; 24.07.2015 год.;06.04.2017 год. ;08.01.2018 год.;03.04.2019 год. ;
28.05.2019 год. ; 04.06.2019 год. са искани и предприемани изпълнителни
действия в рамките на определен изпълнителен способ по инициатива на
първоначалния и впоследствие конституирания взискател,както и по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл.18 ал.1
от ЗЧСИ от вида на посочените в точка 10 от мотивите на тълкувателно
решение № 2 / 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ВКС,
ОСГТК : запори върху трудовото възнаграждение,запори върху банкови
сметки, банкови касетки и вземания на длъжника по договори с „Ти Би Ай
3
банк”ЕАД,запор върху лек автомобил; описи на движими вещи в дома на
длъжника,налагане на възбрани върху части от недвижим имот .
Решаващите правни изводи на Д.кия районен съд по въпроса за
погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във
времето на Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 год. и на
тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
год. на ВКС, ОСГТК са съобразени с дадените разрешения в решение №
51/21.02.2019 год. по гр.д. 2917/2018 год. на ВКС,ІV г.о. , решение №
170/17.09.2018 год. по гр.д.№ 2382/2017 год. на ВКС,ІV г.о. и определение №
735/06.11.2019 год. по гр.д.№ 3982/2019 год. на ВКС,ІІІ г.о.,че когато е бил
издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са
настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт,
отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна
норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването
му. В хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са
се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици следва да бъдат преценявани с оглед задължителното тълкуване,
дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би
се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл.14 от Закона за нормативните актове.Такъв
отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ
по приложението на чл. 6 § 1 Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 год. на
ЕСПЧ по делото Петко Петков срещу България, по жалба № 2834/2006год. и
решение от 10.01.2019 год. на ЕСПЧ по делото Вълкова срещу България по
жалба № 48149/2009 год. Според последната при аналогични хипотези на
нови тълкувателни решения на ВКС (ТР № 1/04.02.2005 год. на ОСГК на
ВКС), отменящи стари ППВС (ППВС № 4/1964 год.) и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6 § 1 КЗПЧОС.
За настоящото принудително изпълнение приложение следва да намери
тълкуването на чл. 116, б. "в" ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 год.,според
4
което погасителната давност за процесните вземания, признати с влязло в
сила съдебно решение, е прекъсната с образуване на изпълнителното дело
през 2012 год., а след това е спряла да тече докато е траяла висящността му.
Доколкото до 26.06.2015 год. – дата на приемането на тълкувателното
решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС №
3/1980 год. е обявено за изгубило сила, процесното принудително изпълнение
не е било прекратявано с нарочен акт на съдебния изпълнител, респ. не се
констатира бездействие на взискателите за период от време,посочен в
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,което да обуслови прекратяването му
по силата на закона, т. е. било е висящо, до този момент погасителната
давност е спряла. Новата петгодишна давност, след прекъсването на
предходната с образуването на изпълнителния процес и спирането на
течението на давностния срок при висящността на принудителното
изпълнение, започва да тече от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 год. по
тълк. дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК на ВКС, като към момента на
образуване на настоящото исково производство на 05.06.2019 год. не е
изтекла. Поради това, независимо дали след 26.06.2015 год. са извършвани
или не изпълнителни действия, процесните вземания не са погасени по
давност и затова предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК следва
да бъдат отхвърлени.
За времето от образуване на исковото производство на дата 05.06.2019
год. и до датата на устните състезания пред въззивния съд на дата 04.11.2020
год.,не са осъществили факти от значение за спорното право,които да бъдат
съобразени от съда по реда на чл.235 ал.3 от ГПК, а именно бездействие на
кредитора в този период,което да обуслови погасяване на вземанията в хода
на процеса с петгодишна давност.
Възражението на кредитора, че не е осъществен фактическия състав на
давността, заявено с отговора на исковата молба в производство по предявен
от длъжника иск по чл.439 от ГПК , че вземането,предмет на принудителното
изпълнение е погасено по давност ,прекъсва давността за
вземането.Давността е не само забрана за принудително изпълнение на
вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или
5
несъществуване с иск. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на
давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания или спирания на давността.В хипотезата на висящ
изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от
длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи
липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително
изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов
факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1,
т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа
на принудителното изпълнение. След предявяването на отрицателния иск от
длъжника, кредиторът нито може да предяви положителен установителен иск,
че вземането му не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е недопустим), нито
може да изисква извършване на изпълнителни действия (с ефект да прекъснат
давността – чл. 116 б. "в" ЗЗД), доколкото в общия случай изпълнението се
спира докато спорът е висящ. В гражданското право общото правило е, че
давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия
кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни
правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност
не тече. Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на
отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по
давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл
давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването
му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със
същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за
принудително изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила
решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл. 116,
б. "б"вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната
теория и в съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде
повод за положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от
това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване – страната, която
твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата
по двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод
6
за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се
получава една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на
коя страна отговаря на действителното правно положение. Да се уважи
отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли
положителният установителен иск, и обратно .Разпределението на
доказателствената тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или
ответник, която страната има по делото, а от нейното отношение към
спорното право - дали тя твърди, че то съществува, или го отрича, т. е. каква
правна последица страната претендира като настъпила. Съответно, когато се
отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и
съдържание. От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се
отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора
е погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането
не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение
(т. е. – съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл. 117, ал.
2 ЗЗД-така решение № 257/30.04.2020 год. по гр.д.№ 694/2019 год. на ВКС, III
г. о.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено,а като последица уважено искането на въззиваемата страна да й
бъдат присъдени разноски по реда на чл.78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/10.03.2020 год. по гр.д.№ 02047/2019 год.
на Районен съд Д. в частта,в която са отхвърлени предявените от Д. П. Г.,
ЕГН **********,от град Д., ул.”Б.П.” № 10 искове с правно основание
чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК срещу “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД
,със седалище и адрес на управление град С., ЖК „Л.”, бул.”П.В.” № 21,
7
бизнес център „Л. 6”, ет.2, ЕИК ***, че не дължи поради погасяване по
давност на вземания,присъдени по заповед за изпълнение № 100 / 11.03.2011
год. по ч.гр.дело № 1126/2011 год., след влизане в сила на решение № 4 от
25.10.2011 год. по гр.дело № 2893/2011 год. по описа на ДРС, за събирането
на които е образувано изп.дело № 201273604001911 по описа на ЧСИ с рег.№
*** към КЧСИ с район на действие ДОС, прехвърлени с договор за цесия от
15.05.2015 год. от “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД на “Кредит инкасо
инвестмънтс БГ”ЕAД в размерите от :1./40.01 лв. , като разлика между
размера на заявяване на претенция от 194.21 лв. и размер на уважаването й от
първоинстанционния съд от 154.20 лв. и представляваща мораторна лихва за
периода 30.06.2008год. до 10.03.2011год.,както и 2 ./ 711.79 лева,
представляваща дължими вноски по договор № CREX-01451590 от
26.03.2007год., ведно със законната лихва от 10.03.2011 год. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН **********,от град Д., ул.”Б.П.” № 10 ДА
ЗАПЛАТИ на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД ,със седалище и адрес на
управление град С., ЖК „Л.”, бул.”П.В.” № 21, бизнес център „Л. 6”, ет.2,
ЕИК *** юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивния съд в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8