№ 260
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Евелина Маринова
като разгледа докладваното от Евелина Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано е по жалба на А.Д. Ш. срещу разпореждане от 15.04.2021 г.
по изп. дело № 20217810400043 на ЧСИ Г.Д., с което по повод постъпило
възражение от длъжника по изпълнителното дело съдебният изпълнител е
отказал да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер
на 3 355, 58 лв. В жалбата са изложени съображения, че посоченият размер не
отговаря на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и се явява силно завишен. Отправя се искане за
отмяна на обжалваното разпореждане.
Препис от жалбата е връчен на взискателя И.Г., която в срока по
чл.436, ал.3 ГПК е депозирала писмено възражение. В същото са изложени
съображения, че дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение е
определено съобразно чл.10, ал.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което не е
налице основание за намаляването му.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ
Г.Д., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20217810400043 по описа ЧСИ Г.Д., рег. № 781
1
на КЧСИ е образувано по молба на И.Г. от 19.01.2021 г. чрез адв. С.И. въз
основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 16.11.2020 г. срещу
А.Д. Ш. за сумата от 8 921, 41 лв. съдебни разноски; 3 500 лв. адвокатско
възнаграждение; 258 лв. авансови такси на ЧСИ и такси по изпълнението и
сумата от 170 452, 24 лв. вземане за главница, принудително събрани суми в
хода на изп. дело № 20108530400210 на ЧСИ А.Д., или общо за сумата от
183 131, 65 лв.
С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагането
на запор на притежаваните от длъжника дялове в капитала на „НИМХЕЛТ“
ЕООД, както и извършването на справка относно наличието на банкови
сметки и трезори и налагането на запор върху наличностите в тях.
Отправено е и искане да бъдат зачетени последиците на направено от
И.Г. изявлението за прихващане между присъдената в полза на А.Д. Ш. сума
от 146 535 лв., за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 48/2019 г. на
САС и е образувано изп.дело № 202007810400702 на ЧСИ Г.Д., и процесната
сума, присъдена в полза на И.Г., за която се иска образуването на
изпълнително дело при ЧСИ Г.Д. – до размера на по-малката от двете суми.
Искането е оставено без уважение с разпореждане на съдебния
изпълнител от 21.01.2021 г. по съображения, че последният не е компетентен
да се произнася възражение за прихващане, което е съобщено на взискателя с
уведомление на съдебния изпълнител изх. № 00992/22.01.2021 г., връчено на
26.01.2021 г.
Процесуалното представителство за образуване на изпълнителното
дело и за процесуално представителство по него е възложено от взискателите
на адв. С.И. с договор за правна защита от 12.01.2021 г., от който е видно, че е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 355, 58 лв. с
ДДС, платимо в срок до 15.01.2021 г., за заплащане на което е представена
разписка от 12.01.2021 г., подписана от адв. И., за получаване на сумата.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
00954/21.01.2021 г., за която няма данни да е била връчена, както и покана за
доброволно изпълнение с изх. № 04123/17.03.2021 г., връчена на 23.03.2021 г.,
за сумите, предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист,
както и сумата от 3 355, 58 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и
8 464, 19 лв. такси.
С молба от 02.02.2021 г. процесуалният представител на взискателя е
поискал налагането на обезпечителна мярка запор върху всички суми,
постъпили в полза на А.Д. Ш. в рамките на производството по изп.дело №
202007810400702 на ЧСИ Г.Д..
Наложен е запор върху дружествените дялове на длъжника в
„НИМХЕЛТ“ ЕООД.
2
Изпратени са запорни съобщения с изх. № 955 и 956/21.01.2021 г. до
„ЦКБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
С писмо от 12.02.2021 г. от „ЦКБ“ АД съдебният изпълнител е
уведомен, че длъжникът има открита сметка – без авоар, блокирана до пълния
размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, както и че има
предходен запор по изп.дело 20178510401153 на ЧСИ М.П. за 2 004, 74 лв.
С писмо от 17.02.2021 г. от „Уникредит Булбанк“ АД съдебният
изпълнител е уведомен, че сметката на длъжника е блокирана, както и че има
предходен запор по изп.дело 20178510401153 на ЧСИ М.П. и че дължимите
суми не могат да бъдат преведени поради липса на свободен авоар.
Не са налице данни за удовлетворяване на вземането, предмет на
изпълнителното дело.
На 06.04.2021 г. е постъпило възражение от длъжника срещу
определения размер на адвокатското възнаграждение за представителя на
взискателя, като се отправя искане за намаляването му до размера по Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По така направеното възражение е депозирано становище от страна на
процесуалния представител на взискателя.
С разпореждане от 15.04.2021 г., връчено на длъжника на 19.04.2021 г.,
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по
чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият
съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че
същата отговаря на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и
чл.261 ГПК.
Съгласно чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на
данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В
3
тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт
на съдебния изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските
по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът
разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител
намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /в посочения
смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г. на ВКС, ІV
ГО/.
Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило
са в тежест на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в
поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител,
поради което липсата на отделно постановление за определянето им не
обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.
Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните
разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/. Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното
дело взискателят е възложил на адв. С.И. по силата на договор за правна
защита, като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 355,
58 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело и процесуално
представителство по него, за заплащане на което е представена разписка.
По повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да
прецени дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: т.
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; т.2 – за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.2 – 7, а в конкретния в случай – по чл.7, ал.2, т.5.
От страна на процесуалния представител на взискателя е депозирана
молба от 19.01.2021 г. за образуване на изпълнителното дело, с която е
поискано налагането на запор на дружествени дялове на длъжника и на
банкови сметки, които бъдат установени след извършване на справка от
страна на съдебния изпълнител. Депозирана е и молба от 02.02.2021 г., с
която е отправено искане за налагане на запор на всички суми, постъпили в
4
полза на А.Д. Ш. по изп.дело № 202007810400702 на ЧСИ Г.Д., при когото е
висящо и процесното изп. дело. Предвид изложеното следва да се приеме, че
освен образуване на изпълнителното дело, от страна на пълномощника на
взискателя са извършени и действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания, поради което е осъществена предпоставката на чл.10, т.2 от
Наредбата. При така формираните от съда изводи следва да се приеме, че
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая
възлиза на сумата от общо 3 355, 58 лв. с ДДС, представляваща сбор на
сумата от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредбата и сумата по 2 596, 32 лв. по чл.10,
т.2 от Наредбата, както и начислен ДДС.
От изложеното следва, че приетото от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение не надвишава минимално дължимото такова съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което искането за намаляването му се явява
неоснователно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на А.Д. Ш. срещу разпореждане
от 15.04.2021 г. по изп. дело № 20217810400043 на ЧСИ Г.Д., с което е
отказано намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5